№ 17
гр. гр. Лом, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20211620200474 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят ***** от с. Септемврийци, *****, обл. Монтана, с
ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом
Наказателно постановление № Л-24/ЗМВР от 21.09.2021 г., с което на осн. чл.
264, ал. 2 от ЗМВР му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Драган
Цветанов от АК – Монтана, който моли съда да отмени издаденото НП като
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № Л-24/ЗМВР от 21.09.2021 г. на
жалбоподателя Д.Т. е наложена „Глоба” от 2000.00 лв. за това, че на
1
17.09.2021 г. в с. Септемврийци противозаконно нарушава физическата
неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните си
задължения, като го държи за ръцете.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява неоснователна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 17.09.2021 г. св. Б.В. и З.З. – служители на РУ – Лом получили
нареждане от ОДЧ да окажат съдействие на колегите си от участък
Вълчедръм във връзка със сигнал за лице, управлявало автомобил под
въздействието на алкохол и държащо се агресивно. Пристигайки на място в с.
Септемврийци, *****, установили жалбоподателя Д.Т. пред вратата на
къщата. Същият не искал да предаде документите си за самоличност на
проверяващите, при което съпругата му - св. К.Л. опитала да ги извади от
паркирания автомобил и да ги предаде. Тогава Т. блъснал вратата на
автомобила и се опитал да затисне св. В. и съпругата си с нея. Дръпнал за
ръката полицейският служител В., който му разпоредил неколкократно да
прекрати неправомерните си действия и да предаде документите си. Т. обаче
продължил с арогантното си поведение, което наложило използването на
физическа сила и помощни средства – белезници. След което Т. бил задържан
в РУ – Лом за 24 часа. На същата дата /17.09.2021 г./ св. В. му съставил
АУАН за нарушение на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР. Т. подписал акта без
възражения и получил препис от него. В предвидения от закона 3-дневен срок
също не са подадени възражения против АУАН и въз основа на него, на
21.09.2021 г. АНО издал атакуваното наказателно постановление.
И двата акта, отразяващи двете фази на административнонаказателното
производство са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона
срокове и съдържат необходимите реквизити, предвидени в чл. 42, респ. чл.
57, ал. 1 от ЗАНН. В случая, с оглед на събраните гласни и писмени
доказателства, проверени по отделно и в съвкупност, съдът намира, че
жалбоподателят е извършил нарушението, описано в АУАН и НП.
Според чл. 264, ал. 2 от ЗМВР: „ Който противозаконно наруши
физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на
2
служебните му задължения, се наказва с глоба 2000 лв., ако извършеното не
съставлява престъпление.“
В случая Д.Т. е нарушил физическата неприкосновеност на служител
на МВР – проверяващия го Б.В., като го е държал за ръцете, затискал го с
вратата на лекия си автомобил и опитал да го удари. Условието, за да бъде
реализирана административнонаказателна отговорност, е извършеното да не
съставлява престъпление. В случая е налице и това условие. Извършеното от
Т. не се припокрива с признаците на престъпен състав по НК. Ето защо съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състав на административно нарушение по чл. 264, ал. 2 от
ЗМВР. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели –
актосъставител и свидетел по акта, както и приложените с
административнонаказателната преписка писмени доказателства. Съдът
кредитира с доверие показанията на служителите на РУ – Лом. Те са
обективни, безпристрастни, взаимнодопълващи се и без противоречия със
събраните по делото писмени доказателства. В последното съдебно заседание
са разпитани и св. К.Л. и М.Н.. На техните показания обаче съдът не дава
вяра. Л. е съпруга на жалбоподателя, а Н. – нейна дъщеря и съжителстваща с
тях. Това разбира се, не изключва изначално достоверността на техните
показания. Но преценени в съвкупност с останалите доказателства, същите се
явяват неистински. Извън всякаква логика е вместо да бъде прибран Т. на
първия етаж в къщата си /при положение, че е бил на стъпалата/, същият да
бъде замъкнат и оставен в лекия си автомобил. Твърденията на Л. и Н. имат за
цел единствено оневиняването на жалбоподателя. Показанията им обаче са
нелогични, объркани, противоречащи както на другите доказателства, така и
на формалната и правна логика. Абсолютно недоказани се явяват и
твърденията за отправени заплахи от служителите на РУ – Лом и за проявена
от тях безпричинна агресия спрямо Д.Т.. Тук отново ясно личи целта за
отпадане отговорността на жалбоподателя. Затова и показанията на Л. и Н. не
следва да бъдат кредитирани.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че Т. е извършил
описаното в АУАН и НП нарушение и напълно правилно е санкциониран за
това. Административното наказание „глоба“ в нормата на чл. 264, ал. 2 ЗМВР
е абсолютно определено – 2000,00 лв. и за съда не съществува възможност да
го изменя. Конкретното нарушение не регистрира висока степен на
3
обществена опасност. Освен това, Т. не е санкциониран за други подобни
нарушения (поне доказателства в такава насока не са представени).
Действително, извършеното от него нарушава реда на държавно управление
от една страна, а от друга - накърнява неприкосновеността на личността на
длъжностно лице – служител на МВР /РУ – Лом/. Жалбоподателят е
предупреден многократно от проверяващите /чрез отправени устни
разпореждания/ да не пречи на извършваната проверка, но въпреки това
умишлено е нарушил неприкосновеността на полицейския служител Б.В..
Това обстоятелство изключва възможността спрямо конкретното нарушение
да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, уреждащ хипотезите на „маловажен
случай“ на административни нарушения. АНО правилно е преценил това,
поради което и издаденото наказателно постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-24/ЗМВР
от 21.09.2021 г. на Началника на РУ - Лом, с което на ***** от с.
Септемврийци, *****, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 264, ал. 2
от ЗМВР му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
2000.00 /две хиляди/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на РУ гр. Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4