РЕШЕНИЕ№
260194
гр. Пловдив,
07.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 13270
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от “АСС
Синко” ЕООД против Община Перущица установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, за които е издадена Заповед № 3971/23.07.2020 г. по
ч.гр.д. № 8909/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, както следва: сумата от 5 940 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение, дължимо по договор за изработка за
извършване на услуга по почистване на нерегламентирани сметища на територията
на гр. П., находящи се в жилищната зона на квартал „З“ по протежение не пътя П
– У – главния напоителен канал, общинския пазар и зелените площи, за която сума
е издадена фактура № 1361/18.07.2019 г., ведно със законна мораторна лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 22.07.2020 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между страните е сключен на
13.07.2019 г. неформален договор за извършване
на услуга по почистване на нерегламентирани сметища на
територията на гр. П, находящи се в жилищната зона на квартал „З“ по протежение
не пътя П – У – главния напоителен канал, общинския пазар и зелените площи.
Твърди, че договорът не е сключен по реда на Закона за обществените поръчки.
Сочи, че на 15.07.2019 г., 16.07.2019 г. и 18.07.2019 г. е извършил машинно
събиране, товарене, извозване и претоварване на сметосъбирачен автомобил на
отпадъците от зелени площи, пазар и нерегламентирани сметища в и около квартал
„З“. Поддържа, че за дължимото възнаграждение е издадена фактура №
1361/18.07.2019 г. за сумата от 5 940 лв., както и приемо-предавателен
протокол, подписан от а на Община Перущица. Твърди, че задължението е останало
непогасено, поради което моли за уважаване на предявения установителен иск, ведно
със законните последици.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – Община
Перущица, е депозирал отговор на
исковата молба. Счита, предявената искова молба за нередовна, тъй като в
последната не са посочени фактите, на които се основава претенцията и в какво
се състои искането. Оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че не
дължи сумата по издадената услуга, тъй като след проведена процедура за избор
на изпълнител, били налице надхвърлени прагове по ЗОП, поради което не е
проведена нова процедура. Счита, че изплащане на претендираната сума на
основание вече проведената процедура би било незаконосъобразно и в нарушение на
разпоредбите на ЗОП. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 266, вр. с чл. 258 ЗЗД.
В заповедното
производство по ч.гр.д. № 8909/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, прието за послужване в настоящото
производство, е представена фактура № **********/18.07.2019 г., издадена от
“АСС Синко” ЕООД с получател Община Перущица за сумата от 5 940 лв. с
включен ДДС, дължима за извършена услуга по машинно събиране, товарене,
извозване и претоварване на сметосъбирателен автомобил на отпадъци от зелени
площи, пазар и нерегламентирани сметища в и около квартал „З“ в гр. П, съгласно
Приемо-предавателен протокол от 18.07.2019 г.
Фактурата
носи подпис на представител на ответната община – Р.М..
В срок не е
оспорена представителната власт на лицето, подписало фактурата от името на
Община Перущица, поради което следва да се приеме, че фактурата е подписана от
представител на ответника.
По делото е
представен Приемо-предавателен протокол от 18.07.2019 г., подписан от
представител на Община Перущица, в качеството му на възложител, за обект
„почистване на нерегламентирани сметища на територията на гр. П, находящи се в
жилищната зона на квартал „З“ по протежение не пътя П – У – главния напоителен
канал, общинския пазар и зелените площи“, за извършване на услуга по машинно
събиране, товарене, извозване и претоварване на сметосъбирателен автомобил на
отпадъци от зелени площи, пазар и нерегламентирани сметищапо протежение на
оградата на Главен напоителен канал - северно от квартал „З“ в гр. П, извършено
на 15.07.2019 г., 16.07.2019 г., 17.07.2019 г. и 18.07.2019 г.
Приложено е
писмо от 21.12.2019 г. от Община Перущица, в което са изброени установени
задължения на общината на обща стойност от 92 370, 28 лв., сред които и
процесното по фактура № **********/18.07.2019 г.
В
производството по делото са изслушани показанията на свидетеля Р.Б.М., който
след предявяване на фактурата, е посочил, че разпознава подписа си в полето
„получател“, като в този период е заемал длъжността „***“ на Община Перущица и
е възлагал дейност свързана с натрупване на нерегламентирани сметища в района
на кв. Запад, където живее предимно ромско население и която дейност не е
свързана с предварително прогнозиране, доколкото районът е специфичен за
обслужване. Сочи, че тези дейности са свързани с поддържане на
санитарно-хигиенните норми на региона, като много пъти не са достигали
регламентираните средства в бюджета, но общината е била длъжна да извърши
дейностите, заради здравето на хората и получавани предписания от РИОСВ.
Свидетелства, че дейността е възложена на местната фирма „АСС Синко“ ЕООД, тъй
като последната е разполагала с необходимата техника, като сочи, че лично е
проверявал крайният резултат и всичко е било извършено, така както е възложено.
Обстоятелството,
че между страните е възникнало правоотношение по договор за изработка съдът
намира за установено от представените по делото доказателства.
Договорът за
изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни
задължения – да извърши възложената работа съобразно поръчката в срок и без
отклонение от нея и недостатъци на процесните дейности, и да предаде работата
на възложителя, а за ищеца – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати
уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
В случая, с оглед разпределената от съда
доказателствена тежест, ответната община не е представила доказателства за
осъществена процедура по Закона за обществените поръчки, праговете по която са
съответно надвишени, поради което не се е достигнало до заплащане на работата и
провеждане на нова обществена поръчка. В този смисъл са представени становище,
издадено от юрисконсулт към ответната община, становище от финансов контрольор
и Решение № 121, взето с Протокол № 17/17.12.2018 г., от които се установява,
че сумата, претендирана от ищеца е регистрирана като такава, надхвърляща
установените прагове по ЗОП, както и че е установена липса на средства в
бюджета. Така представените доказателства сочат за наличие на възложение от
страна на общината за осъществяване на дейността, без провеждане на процедура
по реда на Закона за обществените поръчки.
В случая съдът намира, че договорното
правоотношение между страните е възникнало по силата на неформален договор за
изработка, за сключването на който не следва да намерят приложение специалните
правила на Закона за обществените поръчки, установяващ специален ред за
възлагане на услуги, финансирани с публични средства, при прогнозна стойност на
услугата над определен праг, установен в закона. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОП
„обществена поръчка“ е придобиването от един или няколко възложители
посредством договор за обществена поръчка на строителство, доставки или услуги
от избрани от тях изпълнители, предназначени за обществени цел. С нормите на
чл. 20, вр. чл. 18, ал. 1 ЗОП са уредени приложимите процедури в зависимост от
обекта и стойността на конкретната обществена поръчка. Разпоредбата на чл. 20,
ал. 4 ЗОП предвижда прагове за директно възлагане на обществени поръчки от
възложителите – при строителство; при услуги по приложение № 2; при доставки и
услуги извън тези по т. 2. В ал. 5 на същия текст е посочено, че в случаите по
ал. 4, т. 2 и 3 възложителите могат да доказват разхода само с първични
платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор.
Следователно при обществените поръчки за услуги при условията на чл. 20, ал. 4
задължително се сключва договор, а в останалите случаи разхода може да се
докаже и само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на
писмен договор. В този смисъл е Решение №
7768 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12803/2019 г., V отделение.
В процесния случай стойността на услугата е
под установените прагове по чл. 20, ал. 4 ЗОП, поради което следва да намери
приложение изключението, установено в разпоредбата на чл. 20, ал. 5 ЗОП, като
за сключване на договора не е необходима писмена форма, доколкото предмет на
делото е услуга на стойност от 5 940 лв., като не са налице данни за
наличие на правоотношение, надхвърлящо тази стойност, за част от което да е
издадена процесната фактура.
Предвид така изложените съображения съдът
намира, че от представената по делото фактура № **********/18.07.2019 г., съдържаща всички съществени
елементи на договора за изработка, в производството по делото се установява, че
между страните е възникнало действително облигационно правоотношение по договор
за изработка с предмет „извършена услуга по машинно събиране, товарене,
извозване и претоварване на сметосъбирателен автомобил на отпадъци от зелени
площи, пазар и нерегламентирани сметища в и около квартал „Запад“ в гр.
Перущица“ и установено възнаграждение от 5 940 лв.
Последователна е практиката на Върховния
касационен съд, че двустранно подписаната фактура, съдържаща съществените
елементи на конкретната сделка има доказателствено значение за сключен договор
за изработка и е основание за плащане на уговореното възнаграждение; тя може да
бъде ценена и като доказателство за приемане от поръчващия на фактически
извършените работи, независимо от липса на подписан приемо-предавателен
протокол- Решение № 138 от 17.10.2011 г.
по т. д. № 728/2010 г. на II т. о., Решение № 65 от 16.07.2012 г. по т. д.
333/2011 г. на II т. о. и Решение № 158 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. №
1128/2012 г., I т. о., ТК.
Правното
действие на процесния договор за изработка попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учредените от него договорни правоотношения са възникнали между търговец
и юридическо лице – община, като за тях следва да се прилагат нормативните
правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следователно, проявените
юридически факти по повод сключването и изпълнението на процесния договор
следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки.
Законът
задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането
като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2)
признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е
налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното
или мълчаливото изразено
изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане
означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако
не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена,
както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
Съгласно
правната норма, уредена в чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поръчващият (възложителят)
трябва да заплати възнаграждението за приетата осъществена работа.
Съдът намира,
че възложената работа е осъществена съобразно поръчката на възложителя и е
надлежно приета без възражения, което обстоятелство се установява от
представените по делото доказателства – приемо-предавателен протокол, подписан
от представител на ответната община. В
производството по делото не е оспорена представителната власт на лицето,
положило подпис по отношение представения по делото приемо-предавателен
протокол. В този смисъл са и показанията на свидетеля Р.Б.М., който в процесния
период е заемал длъжността „***“ на Община Перущица и в това си качество е
подписал процесната фактура и приложения приемо-предавателен протокол. Поради
така изложеното следва да се приеме, че осъществената работа е приета без
възражения от страна на възложителя.
Следователно
в полза на изпълнителя е възникнало правото по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за получаване
на възнаграждения по процесния неформален договор за изработка.
Обстоятелството,
че възникналите от процесния договор за изработка парични задължения са
изпълнени, подлежи на доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, който не е представил доказателства за установяване, че задължението за
заплащане на цената е погасено.
Предвид така
изложеното предявеният иск за главница следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер за сумата от 5 940 лв.
При този изход на правния спор в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д.
8909/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII
граждански състав – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски за сумата от
132, 84 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 350 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. Доколкото предмет на заповедното производство е било
и вземане за обезщетение за забава, за което не е предявен иск по реда на чл.
422 ГПК и в тази част заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване от
заповедния съд, следва да се присъди единствено дължимата в заповедното
производство държавна такса за главницата от 5 940 лв., която с оглед
материалния интерес е в размер на сумата от 118, 80 лв. Следователно се следват
разноски в заповедното производство в общ размер от 468, 80 лв. В исковото
производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 130, 50
лв., 30 лв. – депозит за свидетел и сумата от 800 лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед изложеното се следват разноски в исковото производство
в общ размер от 960, 50 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, вр. с
чл. 258 ЗЗД по отношение на Община Перущица, ЕИК *********, с адрес гр.
Перущица, ул. „Отец Паисий“ № 2, че
“АСС Синко” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перущица,
Стопански Двор № 1, е носител на
паричните притезания, за които е издадена Заповед № 3971/23.07.2020 г. по
ч.гр.д. № 8909/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, както следва: сумата от 5 940 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение, дължимо по договор за изработка за извършване на услуга по
почистване на нерегламентирани сметища на територията на гр. П, находящи се в
жилищната зона на квартал „З“ по протежение не пътя П – У – главния напоителен
канал, общинския пазар и зелените площи, за която сума е издадена фактура №
1361/18.07.2019 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
22.07.2020 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Община
Перущица, ЕИК *********, да заплати на “АСС Синко” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 468, 80 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 8909/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIII граждански състав, и сумата от 960, 50 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 13270/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК