РЕШЕНИЕ
№ …………………/27.02.2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание,
проведено на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 12801 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано след обезсилване на постановеното по гр.д. № 13567/2018 г. по
описа на ВРС решение №1104/18.03.2019 г. с решение №1620/31.07.2019 г. по адм. д. №1284/2019 г. по описа на Варненския административен
съд и връщане за ново разглеждане на друг състав със задължителни указания по
прилагане на процесуалния закон.
Районният
съд е сезира с жалба с вх. № * от Л.И. Недялкова срещу Заповед № * с която е одобрена повторна експертна
оценка на подобренията, подлежащи на оценяване само в частта от 315 кв.м. от
имот с планоснимачен
№ *, по кадастрален и помощен план към ПНИ за
местност „*“, землище на кв. „*“, община *, попадащ в новообразуван имот № * с обща площ 550 кв.м по ПНИ за м. „***„, кадастрален район *, собствеността върху който е възстановена на наследниците на Д.К. *, с решение № */07.12.1998г.
на ПК - * и Заповед за възстановено право на собственост №
***. на Кмета на Район „ ***", Община * , издадена при условията на §46, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят
излага съображения за незаконосъобразност на цитирания административен акт, с
твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и материалния закон и не е съобразена с указанията дадени с влязлото в
сила съдебно Решение № 2098/27.05.2016г. на ВРС, постановено по гр.д №
13664/2015г., 10-ти с-в. Поддържа, че неправилно е извършена оценка единствено
на реална част от имота, но не и на извършени в него подобрения. Оспорва
отразеното в оценката, че „ частта от * кв.м от имот № *, по т.1 е включен в имот № *, по ПНИ на м. „***„ като
възстановена собственост на наследниците на Д.К. * за * кв.м идеална част от 550 кв.м.
Изтъква, че неизяснената собственост на възстановения собственик, води до
преждевременност на издадената заповед. Приема, че Заповед за възстановено
право на собственост № *08.04.2015г. на кмета на р-н. „***“ е нищожен административен акт, който не
легитимира наследниците на Д.К. * като заинтересовани лица и такива с възстановени
права върху процесния имот или част от него.
Доколкото в обжалваната заповед е посочена Заповед */08.04.2015г. на кмета на р-н. „***“
като едно от основанията за нейното издаване приема, че и процесната
заповед следва да се приеме за нищожна, като издадена на нищожно основание.
Твърди, че определения размер на оценката е значително занижен, тъй като е
многократно по-нисък от вложените материали и труд. Оценката е извършена без
съобразяване с дадените с решение № 2048/27.05.2016г. на ВРС указания.
Отправеното до съда искане е за отмяна на обжалваната заповед, прогласяване на
нейната нищожност, а в условията на евентуалност за нейното изменение чрез
увеличаване размера на определената оценка. Представя писмена защита с подробно
изложени доводи по същество на спора.
Ответната
страна Кмета на район *** при Община *, чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на издадените заповеди от 08.04.2015 г. и 07.08.2018г. за одобряване на
оценка на извършените подобрения на ползвател, като намира че същите са
издадени от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия в
съответна писмена форма и съдържат необходимите реквизити, което ги прави и
валиден, и процесуално законосъобразен административен акт.
Заинтересованите
страни Г.К.Д., М.К.Я., Г.К.Д., М.Х.Д. и
Д.К.Д., чрез пълномощника им адв.К.К. изразяват
становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени защити с подробно
изложени съображения по същество.
От събраните
по делото доказателства се установява от
фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение №*/07.01.1988г. на
Председателя на ИК на ОНС – * (л.18), съгласно
Постановление №* на МС и НСОФ от
От решение №
574/07.12.1998 г. на ПК-* се установява, че на наследниците на Д.К. Русенов е
признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху лозе от 5.000 дка, находящо се в терен
по §4 от ЗСПЗЗ в кв.*, м. *.
Видно от заповед
№ */08.04.2015
г. на кмет на район „***” при Община *, е наредено да бъде възстановено правото на
собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на Д.К. *: Г.К.Д., З.Г.Р., М.К.Я., Г.К.Д., М.Х.Д. и Д.К.Д., върху поземлен
имот №* по ПНИ на
м.”***”, землище на кв.*, за площ от 315 кв.м. идеални части от 550 кв.м.
Не е спорно
между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че
с Решение №2098/27.05.2016г. по гр.дело
№13664 по описа за 2015г. на ВРС, съдът е отменил Заповед *., с която е одобрена експертна оценка на подобренията, подлежащи на
оценяване в имот пл. №*, по
кадастрален и помощен план към ПНИ за м.”***”, землище на кв.”*”, община *, попадащ в новообразуван имот №* с обща площ 550 кв.м. по ПНИ за м.”***”, кадастрален район 401,
собствеността върху който е възстановена на наследниците на Д.К. * за 315 кв.м. ид.ч. от общо 550 кв.м., с решение
№574/07.12.1998г. на ПК – * и Заповед №*. на Кмета на Район „***”, Община *, издадена при
условията на пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с бивш ползвател на имота по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ – Л.И. Недялкова. С решението си съдът е върнал за ново
произнасяне на Кмета на Район „***”, Община * административната преписка по заявление за издаване на заповед за
одобряване на оценка за подобрения вх. № */13.07.2015 г. от Г.К.Д., при спазване на задължителните
указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
Видно от мотивите към така постановеното решение съдът е приел, че като бивш ползвател на имота
жалбоподателят на основание §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ има правата по чл.72 от ЗС за
извършените от него подобрения върху подлежащия на връщане имот, а именно да
получи сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези
подобрения. Приел е, че ирелевантен за спора е фактът
кога са извършени подобренията, преди или след като е прекратено по силата на
закона правото на ползване, тъй като те съществуват в имота и са оценени към
момента на извършения оглед от вещото лице в настоящото производство. Съдът е
приел, че на оценяване подлежат всички подобрения, включително строителните,
като оценката следва да се извърши по пазарни цени. Установил е, че процесният имот №* е съсобствен между
наследниците на Д.К. *, наследниците на * и неидентифициран собственик, като е заключил, че в административното
производство по издаване на атакуваната заповед идентичността на имената на
възстановения собственик Д.К. * и наследодателя на адресатите на заповедта Д.К. *, установена с декларация, не
представлява годно доказателство за идентичност на лица, поради което идентичността
на лицата Д.К. * и Д.К. * не е доказана с изискуемия
официален документ и не е възможно да се формира извод дали правилно са определени
адресатите на заповедта, което от своя страна е нарушение на материалния закон,
по арг. на §31, ал.1 и 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съдът е
установил, че при изготвяне на оценката е използвана неправилна методика, имаща
за предмет подобренията извършени в реална част от имот №* по ПНИ, без същата да е надлежно
индивидуализирана. След като имотът е притежаван от неколцина в идеални части,
на оценяване подлежат всички находящи се в имота
подобрения, като възстановените собственици дължат на бившия ползвател
заплащане на съответната на правата им в съсобствеността част от стойността на
всички подобрения. При това приел, че е допуснато нарушение, довело до изготвяне на неточна
оценка на подобренията, в нарушение на материалния закон и е допуснато
нарушение, както на процесуалните правила, така и на материалния закон.
Видно от заявление
от Г.К.Д. с вх.№ */25.01.2018г. и в изпълнение на
съдебно решение №2098/27.05.2016г. по гр.дело №13664
по описа за 2015г. на ВРС, е била възложена и изготвена нова експертна оценка
от лицензиран оценител на подобренията в имота.
През май
2018 г. е изготвена експертна оценка на инж. *, с която са оценени трайните
насаждения и строителните подобрения в реална част от ПИ № * с площ 315 кв.м., включени в
новообразуван ПИ №* и намиращи се в южната част на имота, целият с площ от 550 кв.м. по ПНИ на
с.о.”*”, като е
посочено, че същата е определена по пазарни цени.
С
атакуваната заповед № */07.08.2018 г. Кметът на район „***” Община *, на основание §31, ал.3 от ПМС */16.12.1999 г. ИД на ППЗСПЗЗ, §4л и
§4в от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрил оценка в размер на 2570 лв., за извършените
подобрения в частта на ПИ № * по ПКП, попадаща в имот * по ПНИ на с.о.”*”, землище „*”, гр.*, с площ от 315 кв.м. който е
възстановен на наследниците на Д.К. *, с бивш ползвател на имота по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – Л.И.
*.
Видно от представените
по делото удостоверения за наследници се установява, че заинтересованите лица,
посочени като адресати на обжалваната заповед, са наследници на Д.К. *, р. 14.10.1885г., поч. на 27.03.1973г.
Съгласно удостоверение
за идентичност на лице с различни имена, изх.№04/14.01.2019г. издадена от Кмета
на с. *, община *, имената на общия наследодател Д.К.
* и имената Д.К.
Русинов, са идентични и са имена на едно и също лице.
От
заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, неоспорена от
страните, се установява, че е в процесния имот има
засадени овощни дървета и лозе, за които са полагани грижи. Трайните насаждения
са с голяма гъстота и не са спазени изискванията за отстояние
на дърветата. Има дървета и киви, които са засадени
до самата ограда и люляк вътре в оградата. В имота има изградена едноетажна
вилна сграда от две стаи, от които едната стая е с баня и тоалетна,
водоснабдена и електрифицирана, и втора стая с тоалетна. Установено е, че
сградата е без разрешително за строеж. Установени са строителни подобрения: -
еднокрила и двукрила метална портална входна врата, площадка от бетонови
елементи на тревна фуга, водомерна шахта покрита с ламаринен капак, септични
ями-2броя, асмалък от метална конструкция, дворна
чешма зидана с единични тухли и бетонни блокчета с декоративни елементи,
цветарник и алпинеум с водни лилии, дървен навес пред постройката, дървен навес
и барбекю, бетонова площадка с балчишки камък пред
постройката, площадка от тротоарни плочки пред барбекюто,
бетонова площадка в средата на имота, пътека от балчишки плочки до
тоалетната,тухлен външен тоалет на яма и бетонна плоча ,ограда от черна и подцингована мрежа, а на източната ограда е опъната 4 реда
бодлива тел с оградни и лозарски стоманобетонни
колове.Оградата е без разрешително за поставяне. Лозето е на телена конструкция
от 4 реда тел в един ред и с лозарки стоманобетонни колове. Изготвената оценка
касае находящите в целия имот подобрения. В имота са
установени трайни насаждения, подробно посочени от експерта по вид и
количество. Вещото лице определя оценка на посочените насаждения в размер на
2730лв. Освен насажденията е изготвена оценка и намиращите се в целия имот
строителни подобрения, а именно: Вилна сграда, чардак пред сграда, навес до
сграда, плочник трот.пл., барбекю,
водомерна шахта, еднокрила мет.вр.,
двукрила мет.вр., паркинг с
реш.б.ел., асмалък от
м.тръби, дворна чешма, алпинеум, цветарник, септична яма, бетонова площадка,
пътека с балч.плочи, външна тоалетна, лозарски б.
колове, оградни б.колове, тел в лозето, ограда от
черна мр., ограда от поцин.мр., бодлива тел, електрификация, водоснабдяване. Вещото
лице сочи оценка за строителните подобрения в имота на стойност 13820лв, а стойността
на имота се увеличава на 16550лв. Така изготвената оценка на вещото лице касае всички
подобрения, попадащи в целия имот.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът намира следното:
С подадената жалба е сезиран родово и местно компетентен съд, от
процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт, в преклузивния срок
по чл.149 ал.1 АПК, поради което производството се явява допустимо.
Административното производство е образувано по заявление на Г.К.Д.,
наследник на Д.К. Русенов и пълномощник съгласно представено по делото
пълномощно на останалите наследници, за извършването на оценка на подобренията
в процесния имот. Към заявлението е представена
заповед на кмета на район „***”, с която
на основание §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на Д.К. *, изброени поименно, е възстановено правото на
собственост при условията на §4б ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ върху процесния
имот.
Съгласно §31 ал.3 ПЗР ПМС №*/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, оценката се
одобрява със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него
длъжностно лице. В съответствие с тази възможност кметът на Община * със Заповед
№ */28.01.2016 г. на кмета на Община Варна (представена на л.
45 от делото) е делегирал на кмета на район „***”,
правомощията си по одобряване на оценките за подобрения, съгласно §4в ПЗР ЗСПЗЗ,
което обстоятелство не е спорно между страните по делото. При това положение
издадената при делегиране на правомощия заповед, предмет на жалбата, е
постановена от материално компетентен орган.
В случая не е спорно между страните, че с влязло в
законна сила решение на ВРС по гр.дело №10120/2016г., че имот № * по ПНИ, с.о. „* е притежаван в съсобственост между
наследниците на Д.К. *, жалбоподателката и нейния съпруг и трети за
спора лица, както и че жалбоподателят е бивш ползвател и е лице, което е
извършило подобрения в целия имот.
Съгласно §4в ПЗР ЗСПЗЗ, лицата, извършили подобрения върху
имотите, подлежащи на връщане, имат правата на добросъвестни владелци по чл.72
ЗС, която разпоредба предвижда, че добросъвестният владелец може да иска за
подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта вследствие на тях, като увеличението се определя към датата на
постановяване на решението. ППВС 6/1974 г. на ВС разяснява, че подобрение на
един имот е налице, когато вложеният труд, средства и материали са довели до
увеличаване на стойността му като критерият, по който следва да се определи
дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е трайното му прикрепване към
земята, защото само в този случай може да се мисли за трайно увеличаване на
стойността на имота. С посочената задължителна за съдилищата практика се
приема, че не представляват подобрения незаконно изградените строежи, тъй като
подлежат на премахване и по този начин не водят до увеличаване стойността на
имота.
Съобразно §31 ал.2 т.3 ПЗР ППЗСПЗЗ, в случаите по §4в ПРЗ ЗСПЗЗ
оценката на подобренията върху подлежащите на възстановяване имоти се извършва
по пазарни цени от техническата служба на общината. Оценката се одобрява със заповед на кмета на общината или на
упълномощено от него длъжностно лице. Няма пречка,
както е постъпено в случая, оценката да се изготви от
лицензиран експерт-оценител, след което да се приеме и съгласува от общинската
техническа служба.
Видно от данните по преписката, оценката на извършените от
ползвателя подобрения, е изготвена от лицензирания експерт-оценител, която е одобрена
с оспорената по делото заповед.
За оценката на трайните насаждения, които безспорно представляват
подобрения в имота, съдът кредитира като обективно и компетентно дадено изцяло
заключението на изготвената и неоспорена от страните съдебно-оценителна
експертиза, чиято оценка е изготвена по предвидения в §31 ал.2 т.3 от ПЗР
ППЗСПЗЗ ред, която включва всички установени като обективно съществуващи на
терена трайни насаждения, включително строителните по пазарни цени (включително
тези, които не са оценени при изготвяне на заповедта), чиято стойност е 2730лв. и строителните такива,
чиято стойност е 13820лв.
С Решение №2098/27.05.2016г. по гр.дело №13664 по
описа за 2015г. на ВРС, съдът е отменил Заповед № */06.10.2015г., с която е одобрена експертна оценка на подобренията,
подлежащи на оценяване в имот пл. №*, по
кадастрален и помощен план към ПНИ за м.”***”, землище на кв.”*”, община *, попадащ в новообразуван имот №* с обща площ 550 кв.м. по ПНИ за м.”***”, собствеността върху който е
възстановена на наследниците на Д.К. * за 315 кв.м. ид.ч. от общо 550 кв.м., с бивш ползвател на имота по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – Л.И.
*. С
Решението си съдът е върнал за ново произнасяне на Кмета на Район „***”, Община * административната преписка по заявление за издаване на заповед за
одобряване на оценка за подобрения вх. № */13.07.2015 г. от Г.К.Д., при спазване на задължителните
указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
Административният
орган е издал Заповед № */07.08.2018 г.
на основание §31, ал.3 от ПМС */16.12.1999 г. ИД на ППЗСПЗЗ, §4л и §4в от ПЗР на
ЗСПЗЗ е одобрил оценка в размер на 2578 лв., за извършените подобрения в частта
на ПИ № * по ПКП,
попадаща в имот * по ПНИ на
с.о.”*”, землище „*”, гр.*, с площ от 315 кв.м. който е
възстановен на наследниците на Д.К. *, с бивш ползвател на имота по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – Л.И.
*, като обаче
неправилно не е изчислил строителните подобренията, както и част от трайните
такива.
При
предходното дело гр.дело №13664/2015г. на ВРС, съдът е указал, че след като имота е притежаван от
неколцина в идеални части, на оценяване подлежат всички находящи се в имота подобрения,
като възстановените собственици дължат на бившия ползвател заплащане на съответната на правата им в съсобствеността
част от стойността на всички
подобрения. Посочено е изрично в съдебния акт, че на оценяване подлежат всички подобрения, включително и строителните,
като оценката следва да се извърши по
пазарни цени.
Въпреки тези
изрични указания на съда експертната оценка обхваща извършени подобрения само в южната част на ПИ 3347, а
не в целия имот.
В случая
обаче не може да се приеме, че се касае до нищожност на заповедта, доколкото
административният орган е предприел действия съобразно указанията на съда. Разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, прогласяваща нищожност
на заповедта на кмета, предполага тежък порок на заповедта, а именно акт на административния
орган, извършен в грубо противоречие с влязлото в сила решение на съда, което
съдържа конкретни указания относно тълкуването и прилагането на закона. В
случая административният орган не е изпълнил правилно решението, но не е
действал обратно на постановеното от съда, за да се обоснове нищожност на акта.
Установил е адресатите на заповедта (представено е удостоверение за идентичност
на лице с различни имена) и е предприел действия по съставяне на повторна
оценка – определено е вещо лице, извършило нов оглед на имота). При
извършването ѝ обаче е действал неправилно.
При
изложените по-горе съображения по приложението на материалния закон, че при оценката следва да се включат всички
подобрения в имота, в това число строителните, съобразно приетото с влязло в
сила решение по гр.дело №13664/2015г. на ВРС, съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна в
частта относно размера на определената оценка. Същата не е изчерпателна и не
включва всички реално съществуващи в имота трайни насаждения и строителни
подобрения, указани с предходното решение на съда, което налага изменение на
оспорения акт, чрез увеличаване на оценката им от 2578лв до посочените в съдебно-оценителната
експертиза 16550лв., от които 2730 лв. за трайните насаждения и 13820лв. за
строителните работи, в какъвто размер е действителната пазарна оценка на
подобренията по смисъла на §31, ал.2, т.3 ПЗР ППЗСПЗЗ. В стойността
следва да се включват всички строителни подобрения, установени на място от
експерта при извършване на СОЕ, доколкото никоя от страните не е изразила
желание за премахването им. Съобразно ППВС №6/1974г. подлежащите на премахване
незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги
запази. Или, липсата на строителни книжа не е основание да се приеме, че същите
подлежат на премахване, още повече че страните могат да поискат тяхното узаконовяване, а от друга страна и липсва акт на
компетентния орган за премахването им. Съгласно т.II.7. на ППВС №6/1974г. само подлежащите на
премахване незаконни строежи не се заплащат, а съобразно чл.222 и сл. ЗУТ на
премахване подлежат само строежи с влязъл в сила административен акт,
разпореждащ това, какъвто в случая няма (в този смисъл Решение от 14.11.2016г. по адм.д. №2285/2016 Административен съд – *).
Следва да се отбележи, че със
заповедта на кмета за одобряване на оценка не се създават права, като с нея
само се определя размерът на оценката на извършените в имота подобрения. При
изплащане на обезщетение следва да се съобразят правата на лицата в
съсобствеността. Освен това, въпросът дали страната е била ползвател с надлежно
учредено право на ползване, т. е. дали разполага с документ, който да я
легитимира като ползвател, както и дали са изпълнени останалите изисквания на § 4а, респ. § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, са въпроси неотносими за провежданото
производство по §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неотносими са и
въпросите по законосъобразността на самия ПНИ.
С
оглед изхода на спора и отправеното от страната искане, на основание чл.143
ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер
на 950 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар и депозит за изготвяне
на СТЕ, сторени при първото разглеждане на делото пред ВРС, 500 лв. адвокатско
възнаграждение пред касационната инстанция ВАС и сумата от 530 лева, пред
настоящата инстанция, от които 500 лева за адвокатско възнаграждение и 30 лева
– изслушване на вещото лице. Направеното възражение за прекомерност от
ответника Кмета на район *** на претендираното
адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна
сложност на делото и предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер, който
не надвишава значително. В заключение, ответникът следва да заплати сумата от
1980 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Заповед № */07.08.2018 г. на Кмета на Район „***", Община *, с която е
определена повторна експертна оценка на извършените подобрения в частта от
315кв.м. ПИ № * по ПКП,
попадащ в имот * по ПНИ на
с.о.”*”, землище „*”, гр.*, целия с площ от 550 кв.м., който е
възстановен на наследниците на Д.К. *, с бивш ползвател на имота по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – Л.И.
* като УВЕЛИЧАВА ОЦЕНКАТА от 2578 лв. /две хиляди петстотин
седемдесет и осем лева/ на 16550 лв.
/шестнадесет хиляди петстотин и
петдесет лева/, представляваща всички извършени подобрения в ПИ № * по ПКП, попадащ в имот * по ПНИ на с.о.”*”, землище „*”, гр.*, с площ от 550 кв.м.
Осъжда Район
***, при Община *, с административен адрес гр. *,
ул. * да заплати на
Л.И. * с ЕГН **********,***, сумата от 1980лв
(хиляда деветстотин и осемдесет
лева), съдебно-деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 143, ал.1 от АПК.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Варна, в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: