Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 03.07.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, 19 състав, в закрито
заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
като разгледа
докладваното от съдия Чеуз гр.
дело № 6 149 по описа за 2017 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.
Не са налице предпоставки за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Инициирано е с молба от 23.04.2018 г. на адв. С.Н.за отстраняване на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението в частта, в която
определеното възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА за процесуалния
представител на ищеца е присъдено на процесуалния представител на ответника.
В срока за отговор е депозирано становище, в което се навеждат твърдения за
основателност на молбата.
Депозирана е и молба по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК на ответника за
изменение на решението в частта за разноските, присъдени като възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗА и като ДТ по сметка на съда.
Ответникът по молбата не е заявил отговор в срока по чл. 248 ал.2 от ГПК.
По отношение чл.
247 от ГПК:
Настоящият съдебен състав намира молбата за основателна.
Поради опущение и техническа грешка съставът на съда е присъдил дължимото
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца вместо на него на
ответника. Налице е очевидна техническа грешка, която следва да се отстрани.
По отношение чл.
248 ал.1 от ГПК:
Със съдебно решение 1952 от 27.03.2018 г., СГС, І-19 състав е уважил
частично заявените претенции на ищцата по делото за репариране на претърпени от нея неимуществени
и имуществени вреди. В мотивите на съдебното си решение настоящият съдебен
състав е изложил съображения досежно размера на дължимото адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на същите, съобразно нормите на
Наредба 1/2004 г. респ. уважената част от същите. Искът за неимуществени вреди
е за сумата от 80 000 лв. За него дължимото възнаграждение възлиза 2 930 лв. Възнаграждението за
имуществени вреди възлиза на сумата от 300 лв. За всеки отделен иск се дължи
отделно възнаграждение по арг. чл. 2 ал.5 от наредбата, а не в глобален размер,
както е заявено в молбата на ответника. Исковете за имуществени и неимуществени
вреди са самостоятелни и в тази насока е константната съдебна практика.
Ариметметичният сбор на двете суми възлиза на 3230 лв. колкото е посочено в
съдебното решение. Припадащата се част от него с оглед уважената част от
исковите претенции възлиза на 1 631, 05 лв. колкото е посочено в съдебното
решение / /3 230 х 41 391,80/: 81 969, 02/ - просто тройно правило.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК дължимата ДТ възлиза на 1 655, 68 лв.,
съобразно уважената част от исковете. В полза на съда се следват и припадащата
се част от разноските, заплатени от неговия бюджет / 375 лв. – депозити за вещи
лица, съгласно определение от 18.08.2017 г. на стр. 89/. Припадащата се част от
същите е 189, 36 лв. //375 х 41 391, 80/: 81 969, 02/ - просто тройно
правило. Аритметичният сбор на двете суми е 1 845, 04 лв., колкото е
посочено в съдебното решение.
С оглед на горното молбата се явява неоснователна.
Поради което, СГС, І-19 състав
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
съдебно решение 1952/27.03.2018 г. като
на стр. 7 /седма/, ред 16 /шестнадесети/ от диспозитива изразът „АД „Г. и п.“
да се чете „адв. С. Н.“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. С.С. от 30.04.2018
г. на основание чл. 248 ал.1 от ГПК за изменение на решение 1952 от 27.03.2018
г., СГС, І-19 състав в частта, досежно разноските.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението,
а в частта досежно производството по чл. 248 ал.1 от ГПК същото е с характер на
определение и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
Съдия: