РЕШЕНИЕ№260102
гр. Ботевград, 02.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. П. при участието на
секретар Т. Б., като разгледа докладваното от съдия П. а.н.д. № 107 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № * от *г. на инж. С. Ц. Т., Директор РДГ – София, упълномощен със
заповед РД *-*/*г. на Министъра на земеделието и храните, с което на
основание чл. 257, ал. 1, т. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл.
53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, на Р.Н.Р., ЕГН ********** са наложени две административни
наказания "глоба" в размер от по 300 лв., за това, че в периода от 29.08.2020г. до 29.10.2020г., в качеството си
на лице по чл. 108, ал. 2 ЗГ, на чието име е издадено позволително за сеч № 0574187/26.08.2020г., в поземлен имот № * , в отдел *,
подотдел "д",
на зелището
на с. К., общ. П., не е изпълнил
задълженията
си да следи за спазването на правилата за сеч, в това число да се извършва сеч
само на определените и отбелязани за сеч дървета, вследствие на което е допуснал сеч на общо 52 броя дървета от
брагун, цер и габър с обща кубатура 25,2 пл. куб. м., немаркирани с
контролна горска марка /надлежно описани в КП сериен № *от 29.10.2020/ и не е съставил констативни
протоколи и актове при констатиране и установяване на нарушения при дейността
по добив на дървесина в поземлен имот № * , в отдел *, подотдел "д", на зелището на с. К., общ. П. – нарушения на чл. 257, ал.
1, т. 1 ЗГ и чл. 12б, ал. 1, т. 5 и т. 8 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии.
Становищата
на страните:
Наказаното лице
обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му. Релевираните въззивни
основания са за допусната незаконосъобразност, съществени нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила от Административно наказаващия
орган /АНО/, аргументирани в жалбата. Поради това се иска отмяна на НП.
Пред РС-Ботевград
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощения му
представител – адв. С.С. от САК, който заявява, че подържа жалбата. Не оспорва
фактическата обстановка така както е описана в санкциония акт. В хода по
същество моли съда да отмени Наказателното постановление по съображения
изложени в жалбата. Излага доводи за нарушено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като изчисляването на кубатурата не е било извършено в
момента на проверката, а на по-късен етеп. Според него в диспозитива е изписано
едно нарушение, за което са наложени две глоби, довело до нарушаване приципа за
едно нарушение да се налага едно наказание. В евентуалност се твърди маловажност на
нарушението.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и представена и приложена по делото
писмена защита е изложил съображения за законосъобразност на обжалваното НП. По
същество въззиваемата страна оспорва
жалбата. Излага че в Акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и
НП е точно описано нарушението, мястото и времето на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са
нарушени. Предвид изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е
наложена глоба - потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на
разноските. Иска се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.10.2020г. служители на РДГ – София установили в поземлен имот № * , отдел
*,
подотдел "д",
на зелището
на с. К., общ. П. – частна горска територия сеч на общо 52 броя дървета от
брагун, цер и габър с обща кубатура 25,2 пл. куб. м. В хода на
проверката се установило, че в този отдел и подотдел отговорен за контрола върху сечта е Р.Н.Р., вписан в
публичния регистър на лицата, упражняващи лесовъдска дейност. На негово име било издадено позволително за сеч № № 0574187/26.08.2020г. За проверката
бил съставен констативен протокол. На нарушителя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), който той подписал.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което административно наказващият орган е
възприел изцяло констатациите в него, като е приел, че са нарушени разпоредбите
на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ и чл. 12б, ал. 1, т. 5 и т. 8 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, за което е
наложил на жалбоподателя две административни наказания "глоба" в размер
от по 300 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно:
показанията на свидетелите М.Г.М., А.Д.А. и Н.Й.Н., АУАН № 717/2020г.; констативен протокол № *от 29.10.2020 г., съставен от М.М.; констативен протокол № *от 28.10.2020 г., съставен от М. Мишов; доклад на главен специалист ГИ М. Мишов до директора на
РДГ-София; сортиментна ведомост на обема и категориите на маркираната дървесина
в пл. куб. м.; трудов договор и длъжностна характеристика на М. Мишов; заповед
на министъра на земеделието и горите № Рд-49-194 от 16.05.2011г., известие за доставяне на обжалваното наказателно
постановление обр. 243, с дата на получаването му - 19.02.2021г.
и др.
Писмените доказателства са обективни, непредубедени и
достоверни. Показанията на свидетелите М.Г.М., А.Д.А. и Н.Й.Н. са последователни,
звучат достоверно, почиват на непосредствени впечатления, за които свидетелите
имат спомен, а и защото съдържанието им /фактическите данни/ намират пълна
опора в събрания и проверен по делото писмен доказателствен материал, пряко изясняват
доказуемия факт по делото, с който са в причинна връзка.
От заповедта № РД-49-199/16.05.2011 г на Министъра на земеделието
и храните, се установява, че административно наказващият орган е разполагал с
териториална и материална компетентност.
От сортиментна ведомост на обема и категориите на
маркираната дървесина в пл. куб. м. се установява кубатурата на отрязаниите
дървета.
От констативен
протокол констативните протоколи № *от 29.10.2020 г. и № *от 28.10.2020 г. се установява, че служителите на
РДГ – София са установили наличие на пънове на отсечени дървета, немаркирани в
основата в поземлен
имот № * , отдел *, подотдел "д", на зелището на с. К., общ. П.. Проверяващите маркирали
отсечените дървета с КГМ и червена боя, като ги измерили с ролетка. Установили,
че за процесния
отдел и подотдел е
издадено позволително за сеч на името
на Р.Н.Р..
Същата фактическа обстановка е отразена и в
съставения АУАН, връчен на жалбоподателя при отказ, което обстоятелство е удостоверено с подписа на едни свидетел.
При така установената фактическа
обстановка и направения по-горе доказателствен анализ съдът достига до следните
правни изводи:
Издаденото НП е от вида на
обжалваемите. Спазен е преклузивният седемдневен срок от връчването на НП /19.02.2021г./,
установен в чл.59 ал.2 от ЗАНН срок при депозиране на жалбата. Видно от
приложеното заверено копие на известие за доставяне обр. 243 обжалваното НП е
връчено на жалбподателя на 19.01.2020г., като жалбата срещу него е депозирана в
законоустановения седмодневен срок – на дата 26.02.2021г., видно от отбелязването
върху жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането
му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и
в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния
АУАН от свидетеля М.Г. Мишов и с оглед заеманата от него длъжност - „главен специалист-горски
инспектор" при РДГ –София, за което данни са изложени
непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените
доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на
актосъставителя по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в
двете хипотези както тримесечния от датата на установяване на процесното
нарушение, станало със съставяне на цитирания констативен протокол, на която
дата може да се приеме, че е бил открито и санкционираното лице, така и
едногодишния от датата на извършване на деянието.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, оправомощен с т. 1 от
представената Заповед № *на Министъра на земеделието и храните.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Правилно административно
наказващият орган е издирил и приложил материалния закон. Член 108, ал. 3 от ЗГ
гласи: „Лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява
контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците
от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване
на сечището.“. Не е спорно по делото, че жалбоподателят има качеството лице по
чл. 108, ал.2 от ЗГ, като в тази връзка има признание от него във въззивната
жалба, както и конкретни доказателства в а.н. дело.
Именно в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска
дейност, вписано в съответния публичен регистър, жалбоподателят е следвало да
контролира сечта, извършвана в поземлен имот № * , отдел *, подотдел "д", на зелището на с. К., общ. П. за периода от 29.08.2020г. до 29.10.2020г. Това негово
задължение произтича от разпоредбите на чл. 12б, ал. 1, т. 5 и т. 8 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Съгласно
т. 5 лицата по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, след получаване на
позволителното за сеч са длъжни да следят спазването на сроковете и правилата
за сеч, в т. ч. дали сечта се извършва в границите на съответното сечище и дали
обхваща определените и отбелязани за сеч дървета. Нормата на т. 5 пък вменява
правомощие на лицензирания лесовъд при констатиране на нарушения да съставя
констативни протоколи и актове за установяване на административни нарушения.
В конкретния случай обективно се е стигнало до отсичане на немаркирани
дървета, в сечище, за което жалбоподателят е отговарял и в рамките на периода,
за който му е било издадено позволителното за сеч. За процесния период от 29.08.2020г. до 29.10.2020г., за който е издадено позволителното за сеч, жалбоподателят
е имал контролни и санкционни правомощия по отношение на сечището в подотдела,
вменени му с нормативен акт. По какъв начин е следвало да организира работата
си частният лесовъд, е въпрос на негова оперативна самостоятелност. Меродавно в
случая е, че в поверените
му сечища обективно се е стигнало да отсичане на дървета, които не са били
определени и маркирани за сеч. Сам по себе си този факт сочи към извод за
неефективно изпълнение на задълженията, за проявено бездействие под формата на
дължим, но неупражнен контрол.
Възраженията в насока, че в диспозитива е изписано
едно нарушение, за което са наложени две глоби, довело до нарушаване приципа за
едно нарушение да се налага едно наказание, а това не е сторено и е ограничило правото му на защита, въззивната
инстанция намира за неоснователни. Фактическото описание на двете административни нарушения в АУАН и в НП е ясно и разбираемо, и "съответно" на приложената правна квалификация. Жалбоподателят е
санкциониран в специалното му качество на лесовъд, на който много добре са му
известни всички задължения, който са му възложени от закона в това му качество.
А освен това в АУАН и НП ясно е посочено, че е санкциониран за бездействие –
неизпълнение на задълженията му по контрол и това е довело осъществяване
на сеч на немаркирани дървета. Следователно налице е словесна конкретизация на
задълженията за контрол и това са задълженията по опазване на немаркираните
дървета и правилата за сеч. Конкретизацията е достатъчна за да гарантира, че
санкционираното лице е разбрало за какво точно нарушение му е наложено
наказание, както и му е осигурено в пълен обем правото на защита.
Неоснователно е възражението, че частният лицензиран
лесовъд носи отговорност да контролира само сечта, извършвана в изпълнение на
договора между физическото лице и изпълнителя, който добива дървесина, но не и по
отношение на трети лица. Подобно тълкуване на законовите разпоредби е
стеснително и дори превратно.
По наказанието
Досежно размера на наложените санкции, същите са определени законосъобразно,
в минималния размер. Правилно и обосновано административно наказващият орган е
приел, че не е налице маловажен случай, предвид характера на засегнатите
обществени отношения. Нарушителят има качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от
Закона за горите, което предполага по – завишени изисквания към същия в
отношението му към опазването на държавното горско стопанство.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се
явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При
този изход на спора на административно наказващия орган не се дължат разноски, доколкото не са претендирани и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление /НП/ № * от *г. на инж. С. Ц. Т., Директор РДГ – София, упълномощен със заповед РД
*-*/*г. на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.
257, ал. 1, т. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН, на Р.Н.Р., с ЕГН ********** са наложени две административни наказания "глоба" в размер
от по 300 лв., за
това че в периода от 29.08.2020г. до 29.10.2020г., в качеството си
на лице по чл. 108, ал. 2 ЗГ, е
нарушил
чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ и чл. 12б, ал. 1, т. 5 и т. 8 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :