Р Е Ш Е Н И Е
№ 1183
гр. Пловдив, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, I състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Матеева адм. дело № 3163 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във
връзка с чл.27 ал.5 от Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано
е по жалба на И.Т.К., с ЕГН **********,***, против Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за
кампания 2021 г. с изх. № 01-6500/1317#1 от 11.11.2022 г. на
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".С
оспорения акт на основание чл.18 ал.3 т.1 и ал.4 б.“в“ и чл.8 ал.1 от Наредба №
7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014 – 2020 г., чл.59 ал.1 от АПК във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а
ал.1 от ЗПЗП, се прекратява поетия от
жалбоподателя ангажимент по направление "Опазване на застрашени от
изчезване местни сортове, важни за селското стопанство" ДФЗ и се определя
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направлението за
кампании 2017, 2018, 2019 и 2020 г.
Твърди
се, че обжалваният акт е незаконосъобразен, като издаден при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Сочи се
също така, че К. е бил поставен в обективна невъзможност за изпълнение на
поетите по силата на договора ангажименти.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. М.Г., който поддържа
жалбата и счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е
установено, че от Българска национална асоциация за развитие на
биволовъдството/БНАРБ/ – Шумен не са изпълнявали задълженията си, като подробни
доводи излага в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски по
делото.
Ответникът –
заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юриск.
М., намира жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение,
тъй като бенефициентът не е подал заявление за плащане по направление „Опазване
на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ и това
е причината за издаване на акта, както и, че са заявени по-малък брой животни. Претендира
юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административен
съд – гр. Пловдив, първи състав, като съобрази фактите и събраните по делото
доказателства във връзка с приложимия закон, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА,
предвид факта, че жалбата е депозирана в
предвидения в чл.149 ал.1 от АПК преклузивен срок, видно от саморъчно
поставения подпис и дата на самото уведомително писмо – 28.11.2022 г. (л.30) и
датата на подаване на жалбата, съгласно датното клеймо на представения пощенски
плик на жалбата - 12.12.2022 г., от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
От фактическа страна съдът
намира за установено следното.
И.Т.К. е регистриран с УИН 198403
в ИСАК и е одобрен за участие по мярка 10. „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014
– 2020 г. с направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи,
важни за селското стопанство“ през кампания 2017 г.
С Уведомително писмо изх. №
02-160-6500/3338 от 29.11.2017 г., оспорващият е уведомен, че е одобрен за
участие по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи,
важни за селското стопанство", съгласно Таблица № 1, на мярка 10
"Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони
за периода (ПРСР) 2014 - 2020 г. (л.17). Уведомителното писмо е получено лично
от лицето на 07.01.2018 г., видно от саморъчно поставения подпис и дата на
самото писмо.
На 13.05.2021 г.,
оспорващият И.Т.К., подава заявление за подпомагане 2021 – Форма за физически
лица, заведено с УРН 198403 и с УИН 16/21052/119204. Посочени са следните схеми
и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за
преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
(ЗДП), Компенсационни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1) и
Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни
ограничения (Подмярка 13.2/НР2) (л.47).
На 26.05.2021 г. К. подава
коригиращо заявление за подпомагане 2021 г. (л.56) с редакция на схеми/мерки –
промяна култура, изтриване парцел, добавяне схема ПНДЖ1 – схема за предходна
национална помощ говеда, необвързана с производство.
С писмо изх. № 01-6500/1317#1 от 03.10.2022 г. на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ, жалбоподателят е уведомен, че с изменение на
чл.18 ал.3 от Наредба № 7/2015 г., обн., ДВ, бр.31 от 2022 г., в сила от
19.04.2022 г. е въведена единна процедура, с която ДФЗ $ РА едновременно
прекратява многогодишните ангажименти и пристъпва към възстановяване на
полученото финансово подпомагане по тях, както и, че с писмо изх. № 01-6500/1317
от 28.02.2022 г. (което не е приложено по преписката) К. е уведомен за
стартиране на производство по прекратяване на многогодишен ангажимент, както и
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, на
основание чл.26 ал.1 от АПК. Като основание за образуване на производството е
посочено обстоятелството, че при извършените административни проверки на
основание чл.37 ал.2 от ЗПЗП и във връзка с с чл.28, чл.29 и чл.30 от Регламент
(ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г., са извършени всички задължителни
административни проверки и проверки на място по заявлението на И.Т.К. и са
изплатени следните суми по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020
г. с направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за
селското стопанство“:
- През първата година от ангажимента: - за заявление с УИН
16/1207717/81406 за кампания
2017 г. – 5 691.38 лв.;
- През втората година от ангажимента: - за заявление с УИН
16/250618/92174 за кампания
2018 г. – 5 867.40 лв.;
- През третата година от ангажимента: - за заявление с УИН
16/030619/99427 за кампания
2019 г. – 5 867.40 лв.;
- През четвъртата година от ангажимента: - за заявление с УИН
16/160620/09691 за кампания
2020 г. – 0.00 лв.
Общо изплатената сума по
направление“Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за
селското стопанство“, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане
по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на
ангажимента, е в размер на 17 426.18 лв., като е отбелязано, че в съответствие
с чл.18 ал.4 б. „в“ от Наредба № 7/2015 г. К. следва да възстанови 20% от
17 426.18 лв., което се равнява на 3 485.24 лв.
В писмото изрично е посочено, че същото
представлява и акт за нередност по смисъла на чл.14 ал.1 от Наредбата за
определяне на процедурите за администриране
на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС.
Даден е 7-дневен срок за възражения и представяне на нови доказателства.
Срещу констатациите по писмо изх. №
01-6500/1317#1
от 03.10.2022 г. в указания 7-дневен срок, И.К. подава възражение №
01-6500/1317#3/31.10.2022
г. и представя доказателства – справки за наличните животни в ОЕЗ за периода
2016 – 2021 г.
На 11.11.2022 г. зам. изпълнителният директор
на ДФЗ издава Акт изх. № 01-6500/1317#4, с който поетият от оспорващия И.Т.К.,
5-годишен агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и
климат" с направление "Опазване на застрашени от изчезване местни
породи, важни за селското стопанство" от ПРСР 2014- 2020 г., е прекратен.
Същият, видно от саморъчно поставения подпис и дата от лицето, е получен лично
от оспорващия на 28.11.2022 г.
Жалбата
срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2021 г. и за установяване на публично държавно
вземане изх. № 01-6500/1317#4 от 11.11.2022 г., е подадена на 12.12.2022 г., директно до
съда.
В
съдебно заседание на 19.04.2023 г. е разпитано като свидетел лицето Ц.А.К., от
чийто показания се установява, че познава жалбоподателя К., тъй като са
приятели от 10-15 години. Занимава се с животновъдство. Често е ходил във
фермата, както и често му помагал. Свидетелят твърди, че К. е получавал по
различни поводи субсидии, защото неговата дейност е земеделие и животновъдство.
От него знае това. Бил е очевидец. К. отглеждал биволи някъде около 2017-2018
година. Гледал ги в негови земи между гр. Карлово и с. Соколица. През последните
години имал проблеми. Звънял многократно до ДФ „Земеделие“. Не му изплащали
полагащите субсидии. Ядосвал се, че имал договори пък не му издавали
сертификати. Въпреки това обаче, гледал биволите. Продал ги някъде 2021 год.
накрая или 2022 година, но не може да каже точно. Преценил, че няма смисъл да
се занимава, след като не му се изплащаха сумите. Свидетелят твърди, че не е
бил очевидец някой да е идвал да прави проби на животните или на млякото. Твърди
също така, че не се есе занимавал с животновъдство, а само помага на
жалбоподателя. Имал около 50 бивола. Знае, че биволите ги няма, но на кого как
и къде са продадени, не знае.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени: - доказателства,
представени с молба от 16.02.2023 г. и постъпило на 23.05.2023 г. становище от председателя на БНАБР – гр.
Шумен, ведно с доказателства.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1
от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК.
Акт
№ 01-6500/1317#4
от 11.11.2022 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и
климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2010 за кампания 2021 е издаден от компетентен орган - зам. изпълнителния директор
на ДФЗ. Съгласно чл.20 т.2 и т.3 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи
дейността на фонда и го представлява, а съгласно и чл.20а ал.1 от ЗПЗП
изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция като организира и ръководи дейността й и представлява същата. Според
чл.20а ал.4 от с. з. изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията
си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. В този смисъл е и разпоредбата на чл.11 ал.2 от Устройствения
правилник на ДФЗ. Видно от т.6 на представената Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022
г. (л.32), изпълнителният директор на ДФЗ е предоставил на
заместник-изпълнителния директор В. И. К. правомощията да издава и подписва
актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10
"Агроекология и климат" и предприемане на действия по възстановяване
на получената финансова помощ по съответните направления, какъвто е и
процесният акт.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма и е подписан от издателя си, като при издаването
му са посочени съответни фактически и правни основания (мотиви), обосновали
извода за прекратяване на поетия от оспорващия К., петгодишен ангажимент по
мярка 10 от ПРСР 2014 - 2020. Оспореният акт има всички реквизити по чл.59 ал.2
от АПК.
Съдът
намира, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствени правила, които да обосновават неговата отмяна.
Спазени са изискванията на чл.26, чл.28 и чл.34 от АПК за уведомяване на адресата за
започване на административното производство и предоставяне на възможност за
участие в него.
Оспореният
административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон.
За да издаде акта, административният
орган е приел, че през кампания 2021 г. оспорващият К. не е подал заявление за
плащане по време на агроекологичния си ангажимент, поради което на основание
чл.18 ал.3 т.1 и ал.4 б.“в“ и чл.8, ал.1 от Наредба № 7/2015 г. във връзка с
чл.165 и чл.166 от ДОПК е прекратил същия и е определил подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане по направление „Опазване на застрашени
от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ във връзка с
подадените от И. Т.К. заявления за подпомагане за кампании 2017, 2018, 2019 и
2020 г. в размер на 3 485.24 лв. Наред с това е посочил като основание за
прекратяването на ангажимента по чл.18 ал.3 от Наредба № 7/24.02.2015 г.
приемайки, че с неподаването на заявление за плащане през 2021 г. оспорващият е
нарушил чл.8 ал.2, с което не изпълнява поетите агроекологични задължения.
По делото не е спорно и се установява
от събраните доказателства, че през 2017 г. по заявление с УИН: 16/120717/81406
оспорващият е поел 5-годишен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и
климат" от ПРСР 2014-2020, с направление "Опазване на застрашени от
изчезване местни породи, важни за селското стопанство" като същият се
изпълнява и през следващите три години – 2018, 2019, 2020 г. и 2021 г., видно
от подадените през м.05.2021 г. заявления за подпомагане по мярка 10. От
доказателствата по делото се установява, че за кампания 2021 г. К. не е подал
заявление за плащане по мярка 10, която се явява петата година от поетия
5-годишен ангажимент по тази мярка.
С
неподаване на заявление за плащане от страна на оспорващия, не е изпълнено
изискването на чл.8 ал.1 от Наредба № 7/2015 г., агроекологичните дейности по
направленията по чл.3 от наредбата да се прилагат за периода от пет
последователни години. Правилно административният орган е счел е, че е доказано
наличието материалноправното основание по чл.18 ал.3 т.1
от Наредба № 7/2015 г. за прекратяване на
агроекологичния ангажимент за подпомаганото лице. Предвидената в тази
нормативна разпоредба възможност за прекратяване на агроекологичния ангажимент
в хипотеза на нарушение на чл.8 ал.2 от същата наредба, кореспондира с правилото на чл.63 §1 от Регламент /ЕС/ №
1306/2013 г. на
Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, според което ако
се установи, че даден бенефициент не изпълнява критериите за допустимост,
ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на
помощта или подкрепата предвидена в секторното законодателство в областта на
селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и
когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно чл.21 от регламента на ЕС № 1307/2013 г. не се предоставят или се отменят.
Разпоредбата дава легално определение на понятието административни санкции,
което включва изключване правото на участие в съответната схема за помощ или
мярка за подпомагане – чл.77 §4 б."в" от този регламент. Бенефициерът
е възразил срещу писмо с изх. № 01-6500/1317#1 от 03.10.2022 г. за открито производство по
издаване на административен акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10
"Агроекология и климат"като е посочил, че е бил в обективна
невъзможност да изпълни това задължение, тъй като в предвидените срокове не му
е била извършена проверка от БНАРБ гр. Шумен, вследствие на което не са му били
издадени надлежния брой сертификати за притежаваните от него животни. В тази
връзка представя и доказателства, че дори след спиране на плащанията е
продължил да отглежда животните, като представя справки за наличните животни в
ОЕЗ за периода от 2016 до 2021 г. На 11.11.2022 г. ДФЗ прекратява ангажимента. Разпоредбата на чл.18 ал.3 т.1
от Наредба № 7/2015 г. кореспондира изцяло с чл.63 § 1 от Регламент /ЕС/ №
1306/2013 г. на
Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г.
Видно от нормата на чл.18 ал.3 т.1
от Наредба № 7/2015 г. е, че всъщност едно от алтернативно предвидените
изисквания за прекратяване на ангажимента е неподаването в срока по чл.8 ал.2
от наредбата на заявление за плащане за текущия период от ангажимента. Всъщност
не се и спори, а и самият жалбоподател признава и в жалбата си, както и във вече
коментираното възражение, че не е подавал в рамките на 2021 година заявление за
плащане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи,
важни за селското стопанство“.
Съответно приложими са последиците
на разпоредбата на чл.18 ал.3 т.1 от Наредбата във връзка с чл.77 §4 б.„в“ от
Регламента.
Не се и твърди наличието на никакво
форсмажорно или извънредно обстоятелство по разума на дефиницията на §1 т.8 от
ДР на Наредбата, което обективно да е попречило на жалбоподателя да подаде в
срок това заявление за плащане. Не се твърди, а още по–малко се установява
наличието на обстоятелство, разписано в изчерпателно изброените хипотези на
нормата на чл.77 §2 от Регламента.
На още по-малко основание може да се
поддържа, че
не се е
снабдил със сертификати за животните по обективни причини, тъй като в
предвидените срокове не му е била извършена проверка от БНАРБ - гр. Шумен.
Горните твърдения се опровергават от депозираното по делото становище на
председателя на БНАБР – гр. Шумен, от което се установява, че К. не е плащал
членски внос и няма подписани договори за 2018 и 2019 г. Като доказателство са
приложени два броя договори за 2018 и 2019 г., неподписани от оспорващия.
В този смисъл съдът кредитира
показанията на свидетеля К., дотолкова, доколкото последният е възприемал споделяното
от жалбоподателя във връзка с договорните му отношения с БНАБР – гр. Шумен, като
единствено пряко възприето от свидетеля обстоятелство е, наличието на животни, които
е отглеждал К., но това обстоятелство не се оспорва, нито в административния
акт, нито в настоящото съдебно производство.
Всъщност ,с оглед мотивите на
влезлият в сила акт за прекратяване на ангажимент ,е налице хипотезата на чл.18
ал.3 т.1 от Наредбата /прекратяване на ангажимента с оглед преустановяване на
поетите агроекологични задължения поради неподаване на заявление за плащане по
направление от мярка 10/, при което правилно са приложени и последиците,
предвидени в нормата на чл.18 ал.4 б."в" от Наредбата, като са
съобразени, както общия размер на подпомагането, получено от жалбоподателя по
мярката, така и моментът на прекратяване на агроекологичния ангажимент.
Ето защо и при тези фактически и
правни установявания,съдът в настоящия си състав приема,че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна, като същите
се констатираха в размер на 100.00 (сто) лева, съобразно разпоредбата на чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.
Воден
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, І
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.К., с ЕГН **********,***,
против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и
климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 г. с изх. № 01-6500/1317#1 от 11.11.2022 г. на
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с
който, на основание чл.18 ал.3 т.1 и ал.4 б.“в“ и чл.8 ал.1 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 –
2020 г., чл.59 ал.1 от АПК във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а ал.1
от ЗПЗП, прекратява поетия от жалбоподателя ангажимент по направление
"Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското
стопанство" ДФЗ и определя подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане по направлението за кампании 2017, 2018, 2019 и 2020 г.
ОСЪЖДА И.Т.К., с ЕГН **********,***, да
заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 100 /сто/
лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: