№ 5751
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100504641 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №1970 от 05.02.2024г., поправено с решение №3646 от 29.02.2024г., постановени
по гр.д.№56013/2023г. по описа на СРС, ГО, 179 с-в, е признато за незаконно и е отменено на
основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ уволнението на ищцата Й. И. Д. с ЕГН:**********,
извършено със Заповед №104/08.09.2023г. на изпълнителния директор на „А.“ЕАД с ЕИК
****. На основание чл.344, ал.1, т.2 КТ ищцата е възстановена на длъжността, заемана от
нея преди уволнението- „Главен експерт процедури, обществени поръчки и контрол на
договори“, Дирекция „Правно осигуряване и процедури“, отдел „Процедури в т.ч.
обществени поръчки и контрол на договори“ в „А.“ЕАД. Ответникът е осъден да заплати на
ищцата на основание чл. 344 ал.1 т.З вр.чл.225 ал.1 от КТ сумата от 16128 лева -
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за период от шест месеца, през
който е останала без работа поради уволнението, а именно от 08.09.2023г. до 08.03.2024г.,
ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда - 11.10.2023г. до
окончателното погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2696 лева
разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1
ГПК въззивна жалба от ответното дружество „А.“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че
първостепенният съд не е разпределил доказателствена тежест и съответно- не е разгледал
наведеното от ищцата основание за отмяна на уволнението- злоупотреба с право от страна
1
на работодателя, като твърди такова да не е налице. Представеното по делото решение на
ТЕЛК достигнало до знанието на работодателя едва след като ищцата се запознала с
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като по никакъв начин
не и било пречено да „входира“ това решение в деловодството на дружеството, а тя
умишлено го укрила. Решението било изпратено на електронната поща на дружеството на
08.09.2023г. в 21,50 часа извън работното време и постъпило чрез куриер на 11.09.2023г. От
м.10.2022г. до м.09.2023г. ищцата била в продължителен отпуск по болест, но с различни
диагнози в представените болнични листове и имала възможност да предостави решението
на ТЕЛК още в началото на работния ден на 08.09.2023г., а не едва когато й е връчена
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Излага подробни доводи за
реалното съкращаване на щата и законосъобразното провеждане на подбор. Моли
обжалваното решение да бъде отменено изцяло, а предявените искове- отхвърлени.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият ищец Й. И. Д. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата като неоснователна. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно и моли да
бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да
се добави и следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, и чл.344, ал.1, т.3,
вр.чл.225, ал.1 КТ.
Ищцата твърди, че между нея и ответното дружество е съществувало трудово
правоотношение по силата на трудов договор №100/01.10.2020г. за длъжността „Експерт
тръжни процедури, строителство“, а към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение е заемала длъжността „Главен експерт процедури, обществени поръчки и
контрол на договори“, Дирекция „Правно осигуряване и процедури“, отдел „Процедури в
т.ч. обществени поръчки и контрол на договори“. Със Заповед №104/08.09.2023г. на
2
изпълнителния директор на дружеството, връчена на същата дата в 16,55 часа, трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ- поради
съкращаване на щата. Твърди, че е трудоустроена с решение на ТЕЛК №0542/104 от
09.08.2021г. с 60% трайно намалена работоспособност и прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено без предварителното разрешение от Инспекцията по труда и
мнение на ТЕЛК, в нарушение разпоредбата на чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ, вр.чл.333, ал.2 КТ.
Твърди също така, че не е налице реално съкращаване на щата, подборът не е извършен въз
основа на обективни критерии и работодателят не е оценил обективно ищцата при
извършването му. Изтъква като допълнително основание за незаконосъобразност на
уволнението злоупотреба с право от страна на работодателя по смисъла на чл.8, ал.2 КТ, тъй
като целта на съкращаването на щата е единствено прекратяване на трудовото и
правоотношение.
Ответното дружество оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не
оспорва съществуването на трудово правоотношение с посочения от ищцата предмет.
Твърди, че ищцата умишлено е укрила обстоятелствата по чл.333, ал.1, т.2 и 3 от КТ и
въвела работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда
закрила, поради което закрилата е отпаднала. Твърди също така, че съкращаването а щата е
реално извършено, а проведеният подбор е съобразен със законовите изисквания.
При така предявените искове в тежест на ищцата е да установи съществуването на трудово
правоотношение между нея и ответника- работодател и прекратяването му,
трудоустрояването и уведомяване на работодателя за това обстоятелство, заболяване
предвидено в Наредба №5 за болестите, при които работниците се ползват от закрила по
чл.333, ал.1 КТ, към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. В тежест на ответника е да установи законността на уволнението
съобразно основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за прекратяване, а
именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение, която е подписана
от надлежно упълномощен представител на ответника, както и преодоляване на сочената от
ищцата закрила или отпадането на същата.
Между страните не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че
по силата на горепосочения трудов договор между ищцата и ответника от 01.10.2020г.
съществува трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „Главен експерт
процедури, обществени поръчки и контрол на договори“, Дирекция „Правно осигуряване и
процедури“, отдел „Процедури в т.ч. обществени поръчки и контрол на договори“.
Не се спори също така относно обстоятелството, че с представената по делото заповед
№104/08.09.2023г. на изпълнителния директор на дружеството, връчена на същата дата в
16,55 часа, трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2,
предл.2 КТ- поради съкращаване на щата.
От представеното по делото Експертно решение на ТЕЛК №0542/104/09.08.2021г. за
преосвидетелстване на ищцата се установява, че на същата е определена ТНР в размер на
60% с диагноза „Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации
3
на млечната жлеза“ при общо заболяване „Са на лява млечна жлеза - мултифокален.
Секторална резекция на 17.10.2018г.“
От приетата по делото декларация от 05.10.020г. се установява, че при постъпването си на
работа в ответното дружество ищцата е декларирала, че не страда от болестите посочени в
Наредба №5/1987г.
С представената по делото Заповед №РД-11615/08.09.2023г. е съкратена една бройка „Главен
експерт процедури, обществени поръчки и контрол на договори“ и е утвърдено ново щатно
разписание.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ в случаите по чл. 328, ал.1,
точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който
е трудоустроен /т. 2/, съответно боледуващ от болест, определена в Наредба на министъра на
здравеопазването /т. 3/, като в тези случаи - съгласно, ал.2 на същата норма, преди
уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Съгласно
нормата на чл.344, ал.3 КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква
предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова
съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта
за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по
същество.
В конкретния случай от приетото по делото като доказателство Експертно решение на ТЕЛК
№0542/104/09.08.2021г., което представлява официален свидетелстващ документ, неоспорен
по надлежния ред относно неговото авторство или съдържание, предвид на което се ползва с
материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства, е
видно, че на ищцата е определена ТНР в размер на 60% с диагноза „Лезия, излизаща извън
границите на една и повече посочени локализации на млечната жлеза“ при общо заболяване
„Са на лява млечна жлеза - мултифокален. Секторална резекция на 17.10.2018г“. Когато с
решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени
противопоказни условия на труд, каквито са посочени в ЕР на ТЕЛК
№0542/104/09.08.2021г., работникът следва да се счита за трудоустроен по смисъла на чл.
333, ал. 1, т. 2 КТ - наличие на заболяване налагащо трудоустрояването е установено по
законен ред и от орган по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване. Без правно значение
за обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е дали работникът заема
длъжност определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се извършва в
съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ.
преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е
подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му фактически е
изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение на
инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното
отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения
работник и възможностите му за адаптация на ново работно място, предвид което
4
предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за трудоустроени работници и служители
обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване налагащо облекчени условия на
труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени. В този
смисъл с а решения по гр. дело № 20/2009 г. по описа на ВКС, Г. К. IV Г. О.; гр. дело №
2869/2013 г. по описа на ВКС, Г. К. IV Г. О.; гр. дело № 1269/2011 г. по описа на ВКС, Г. К. III
Г. О., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
На следващо място от решението на ТЕЛК се установява, че към датата на връчването на
заповедта за уволнение - 08.09.2023. /релевантният момент с оглед нормата на чл. 333, ал. 7
КТ, която постановява, че закрилата по този член се отнася към момента на връчването на
заповедта за уволнение/, ищцата е страдала от заболяване, което попада в изчерпателно
изброените в чл.1 от Наредба №5/20.02.87г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ. Следователно се
налага изводът, че по отношение на ищцата е приложима закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и т.3
КТ и преди да се разгледа трудовия спор по същество следва да се изложат съображения
досежно обстоятелството дали работодателят е установил с допустимите в закона
доказателствени средства, че е спазил изискването, въведено с нормата на чл.333, ал.2 от КТ,
съгласно която в случаите по т.2 и т.3 на предходната алинея преди уволнението се взема
мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. За преодоляване на тази закрила
работодателят е бил длъжен да изиска разрешение за уволнението на ищцата от
Инспекцията по труда, като преди това е следвало да поиска мнението на ТЕЛК относно
здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който е
трудоустроен, както и страда от заболяване, посочено в чл.1, ал.1 от Наредба №5/1987г.,
което да приложи към искането до Инспекцията по труда. Ангажирането на тези
доказателства е в тежест на работодателя- ответното дружество.
По делото не се установява работодателят да е спазил посочената по-горе процедура чрез
изискване мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на ищцата и
предварителното разрешение на Инспекцията по труда за уволнението на същата.
По делото не е установено също така ответникът да е събрал /или да е направил опит да
събере/ необходимите сведения за евентуалното приложение на чл.333 от КТ, преди да
пристъпи към уволнението на ищцата, което също е в негова тежест. Работникът няма
задължение предварително да информира работодателя си, че страда от конкретно
заболяване и му представи доказателства за същото. Такива не са разписани нито в КТ, нито
в Наредба №5/1987г. Едва при изрично искане от работодателя към работника да посочи и
докаже в разумен срок такива заболявания за последния възниква такова задължение, ако
иска да се ползва от закрилата по чл.333 от КТ /В този смисъл Решение № 191/25.04.2012 г.
по гр. д. № 606/2011 г. на ВКС, 4-то Г. О./. В случая доказателства за проведено такова
поведение от ответника не са ангажирани, поради което и съдът приема, че такова не е
установено по делото. Ирелевантно в случая е дали ищцата е представила на ответника
документи, установяващи здравословното и състояние. Това е така, защото такова
задължение за него ще възникне само тогава, когато работодателят предприеме необходими
5
действия за събиране на такава информация.
За пълнота и във връзка с твърденията на ответника- работодател тук следва да се посочи, че
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът
страда от заболяване по Наредба №5/87г. Работодателят е длъжен да събере информация за
работниците и служителите и само ако последните съзнателно укрият съществуващо
заболяване, то закрилата се изключва. Въпреки твърденията на ответника за укриване от
страна на ищцата на информация за здравословното и състояние, доказателства за такова не
са събрани. Напротив- от показанията на разпитаните свидетели се установява, че в момента
на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, който съвпада и с
момента на узнаване на същата, ищцата е предала на връчителя- служител в отдел „Човешки
ресурси“ горепосоченото решение на ТЕЛК. Незавеждането на това решение в
деловодството на дружеството по някакъв утвърден вътрешен ред е ирелевантно.
По тези съображения настоящият въззивен състав приема, че работодателят- ответник е
извършил незаконно уволнение на ищцата и незаконосъобразно е прекратил трудовото и
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ- съкращаване на щата. Доколкото
уволнението се явява незаконно само на това формално основание, същото следва да бъде
отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ без да бъде разглеждан спорът по същество,
както е сторил и първостепенният съд. При това положение основателни се явяват и
предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344 ал.1 т.З вр.чл.225 ал.1
от КТ, по отношение на които доводи във въззивната жалба не са изложени.
Поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от
ГПК.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят- ответник няма право на разноски за въззивната
инстанция. Ответникът по жалбата и ищец в производството е направил разноски за
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 3629 лева, които следва да и
бъдат присъдени изцяло. Възражение по размера на адвокатското възнаграждение не е
направено.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1970/05.02.2024г., поправено с решение №3646/29.02.2024г.,
постановени по гр.д.№56013/2023г. по описа на СРС, 179 с-в.
ОСЪЖДА „А.“ЕАД с ЕИК **** да заплати на Й. И. Д. с ЕГН:********** сумата от 3629 лв.
(три хиляди шестстотин двадесет и девет лева)- разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
6
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7