№ 16553
гр. ..., 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110123901 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответниците оспорват предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговорите на ИМ, в т.ч. и с твърдения за изтекла
давност. Претендират разноски.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
По въз основа на подадено на 28.10.2021г. заявление, реда на чл. 410 и сл.
ГПК срещу ответниците в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за
негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
Не е спорно по делото че ответниците са собственици на имот с аб.№ ... в
гр...., при дялове в съсобствеността 5/8 идеална част за В. Б. и за А. Р. – 1/8
идеална част.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР. Необходимо е да се посочи,че
тези изводи на съда не се променят от последвалата законодателна промяна,
съгласно която се говори за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По
силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира
жилището е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва .... За
предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за
разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно
чл. 61 от Наредба №16-334 от 2007г за топлоснабдяването, съгласно който
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно, като на основание чл. 36, ал.1 от
действащите между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „.. ...” ЕАД на потребители в гр. ..., купувачите заплащат сума за
услугата дялово разпределение на „.. ...” ЕАД. Доводите в противната насока
относно недължимост към ищцовото дружество на сумите за извършено дялово
разпределение, поддържани от ответниците, съдът отхвърля като неоснователни.
2
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Въз
основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имота на ответника е
доставена топлоенергия, като последният не оспорва факта, че не е заплатил
същата.
Съгласно цененото заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза дела на ответниците за ползвана топлинна енергия е изчислен точно.
Разпределението на ТЕ между потребителите в сградата е извършвано от ищеца в
съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334. През процесния период за
имота са начислявани суми за ТЕ по прогнозни дялове и са изготвяни
изравнителни сметки след реален отчет на уредите за търговско измерване.
Ответниците не установха да са се възползвали от предвиденото рекламационно
производство и да са оспорили изготвените изравнителни сметки в установените
срокове, поради което съдът намира, че разпределението е извършено по описания
и отразен от експертите начин в съответствие с нормативната уредба.
Вярно е, че с решение на ВАС, е отменена зависимостта (формулата), от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост. Това обаче по никакъв начин не рефлектира върху дължимостта на
суми за доставена ТЕ, чиято стойност може и следва да се определи по реда на
чл.162 от ГПК, ако основанието на вземането е доказано, съдът не може да
отхвърля иска като недоказан по размер - /ППВС № 4 от 23.12.1968 г.; ТР № 129
от 30.06.1986 г., на ОСГК на ВС/, какъвто е настоящия случай.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по делото
писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите експертизи,
наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на
задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота с абонатен № ... е
доставена топлинна енергия /по СТЕ/, както и правилното отчитане и фактуриране
на задълженията /съгласно ССЕ/, които не са платени.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени
въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни докменти, а въз основа на събраните
заключения на експертизите, при отчитане показанията на измервателни уреди
относно количеството потребена топлонергия, което е остойностено по
3
регулирани от държавен орган цени.
Ответниците не доказаха и не твърдят плащане на задълженията си /пълно
или частично/, но като последица от заявеното възражение за изтекла давност,
част от тези задължения са погасени. С оглед задължителната практика на ВКС /
ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна
давност. Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия,
които са станали изискуеми три години преди датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, т.е станалите изискуеми след 28.10.2018г. Размерът на тези
задължения, съгласно заключението на ВЛ по приетата ССчЕ е 6 391.23 лева
главница и 1002.50 лева лихва за забава за доставена ТЕ, както и 32.43 лева
главница и 6.79 лева – лихва за забава за извършено дялово разпределение.
Сумите са дължими от ответниците с оглед дела им в съсобствеността - 5/8 за В.
Б. - 3 994.52 лева главница, 626.56 лева лихва за забава за доставена ТЕ, както и
20.27 лева главница и 4.24 лева лихва за забава за извършено дялово
разпределение, и за А. Р. – 1/8 от сумите, а именно – 798.90 лева главница и
125.31 лева лихва за забава за доставена ТЕ, както и 4.05 лева главница и 0.85
лева лихва за забава за извършено дялово разпределение.
Исковете са основателни и доказани в тези размери, в които следва да бъдат
уважени, в непогасената им част – след 28.10.2018г. Ответниците дължат и
законната лихва, изтекла върху главното вземане след подаването на заявлението
по чл. 410 от ГПК, което е постановено с издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, страните
имат право на разноски.
На ищеца се присъждат 143.00 лева – разноски в заповедното, както и
731.94 лева – разноски в настоящото производство, при юрисконсултско
възнаграждение в минималните размери по чл.26, ал.1 и чл.25 от Наредбата за
заплащането на правното помощ. Сумите са дължими от ответниците, както
следва В. Б. – 119.14 в заповедното и 585.54 лева в исковото производство, а А. Р.
– 23.84 лева в заповедното и 146.40 лева – в исковото производство.
В исковото и заповедното производства ответниците са представявани от
азвокати, упълномощени при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Предвид това, в
тежест н аищеца следва да се възложат на основание чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатските възнаграждения в размери, както следва – за адв.К. – пълномощник
на В. Б. – 128.20 лева – част от сумата от 800 лева /300 лева за заповедното и 500
4
лева в исковото производства/, за адв.Н. – 112.05 лева - част от сумата от 700 лева
/300 лева за заповедното и 400 лева за исковото производства/, съответни на
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. А. Б. ЕГН: ********** гр. ..., ...,
дължи на .. ... ЕАД, ЕИК ..., с адрес ..., сумата 3 9994.52 лева главница за
доставена ТЕ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г. за аб.№ ..., ведно със законна
лихва за периода от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 07.10.2021 г. в размер на 626.56 лева, главница за
извършено дялово разпределение в размер на 20,27 лева, ведно със законна лихва
за периода от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за
периода от 31.10.2018г. до 07.10.2021 г. в размер на 4,24 лева, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 17.11.2021г. по ч.гр.д. № 61790/2021г.
на СРС, 138 състав, като ОТХВЪРЛЯ за разликата до пълните им предявени
размери претенциите за доставена ТЕ /главница и лихви/.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. М. Р. ЕГН: ********** гр. ..., ...,
дължи на .. ... ЕАД, ЕИК ..., с адрес ..., сумата 798.90 лева главница за доставена
ТЕ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г. за аб.№ ..., ведно със законна лихва за
периода от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода
от 15.09.2019г. до 07.10.2021 г. в размер на 125,31 лева, главница за извършено
дялово разпределение в размер на 4.05 лева, ведно със законна лихва за периода
от 28.10.2021г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от
31.10.2018г. до 07.10.2021 г. в размер на 0.85 лева, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 17.11.2021г. по ч.гр.д. № 61790/2021г. на СРС,
138 състав, като ОТХВЪРЛЯ за разликата до пълните им предявени размери
претенциите за доставена ТЕ /главница и лихви/.
ОСЪЖДА В. А. Б. ЕГН: ********** гр. ..., ..., да заплати на .. ... ЕАД, ЕИК
..., с адрес ..., сумата от 119.14 лева – разноски в заповедното производство, както
и 585.54 лева– разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА А. М. Р. ЕГН: ********** гр. ..., ..., да заплати на .. ... ЕАД, ЕИК
..., с адрес ..., сумата от 23.84 лева – разноски в заповедното производство, както и
146.40 лева– разноски в настоящото производство.
5
ОСЪЖДА .. ... ЕАД, ЕИК ..., с адрес ..., да заплати на адв.С. К. К. , адрес гр.
..., ..., сумата от 128.20 лева – адвокатско възнаграждение в исковото и
заповедното производства.
ОСЪЖДА .. ... ЕАД, ЕИК ..., с адрес ..., да заплати на адв.И. А. Н., адрес ...,
сумата от 112.05 лева – адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното
производства.
Решението е постановено при участието на ..., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6