№ 5541
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110148266 по описа за 2021 година
Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от Александър Александров – изпълнителен директор,
срещу ЕЛ. ИВ. П., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, УЛ.КРИВОЛАК №13, със съдебен адрес:
гр. СОФИЯ, ж.к. Красно село, ул. Дамян Груев № 5, ет. 1, офис 1, чрез адвокат Р.К., иск с
правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ -
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 4314,77 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 27.8.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 734,45 лв. за периода от 15.9.2016 г.
до 1.3.2019 г., сумата о т 36,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.2.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 27.8.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,25 лв. за периода от 31.3.2016
г. до 1.3.2019 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния топлоснабдяем имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, Ж.К. ., БЛ. 252, ВХ. Б, АП. 45,
аб. № 100306, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота топлинна
енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, като
оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита
за недоказани твърденията на ищеца за обема на консумираната топлинна енергия. Моли
съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
1
за установено следното:
Не се спори по делото, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че ответникът е собственик на имот, находящ се в гр. София, ж.к. ., бл. 252,
вх. б, ап. 45, с аб.№ 100306, през процесния период. От документите, депозирани от третото
лице-помагач се установява, че в жилището на ответницата не е осигуряван достъп за
отчитане на уредите.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
сървисис“ ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. По време на процесния период в процесното жилище е имало 4 монтирани
отоплителни тела, като радио уреди са монтирани през 2017 г. В имота има щранг лира за
отопление в банята, за която се изчислява служебен разход. През процесния период уредите
в имота са отчитани дистанционно през 2018 г. През останалата част от периода, когато не е
имало монтирани топлоразпределители по радиаторите, е начислен служебен разход на
максимална мощност на отоплителните тела, съгласно НТ. В имота се ползва топла вода, но
поради липса на водомер, същата се изчислява на един брой потребители, съгласно
Наредбата. Вещото лице е установило, че за периода от 01.05.2017 г. до 26.08.2017 г.,
включително, сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление е 2665.78 лв. и сума за
подгряване на топла вода в размер на 992.49 лв., или общо сумата от 3649.27 лв. За периода
от 27.08.2017-30.04.2018 г. сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление е 250.22
лв. и за подгряване на топла вода в размер на 415.29 лв., или общо 665.51 лв. За процесния
период, съгласно СТЕ, задълженията на ответницата възлизат на 4314.78 лв., в това число за
сградна инсталация, за отопление на имота, както и за подгряване на топла вода.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата не е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на
4314.77 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово разпределение – 36.64 лв.
Съответно лихвите за периода възлизат общо на 740.70 лв., в това число и лихвата върху
таксата за дялово разпределение в размер на 6.25 лв.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следните правни
изводи:
Ответникът е оспорил иска, поради погасяване на вземате чрез изтичане на
2
погасителна давност. Предвид установяването на дължимите суми за топлинна енергия и
услугата дялово разпределение, както и лихви върху главниците, съдът счита, че следва да
се разгледа и наведеното възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 111, б.
„в“ от ГПК, процесното вземане за главница и лихви се погасява с тригодишна давност,
предвид предявяването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 27.08.2020 г. Съдът взе предвид
обстоятелството, че всяко месечно вземане става изискуемо 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнася. С оглед на това, вземанията за главници и лихви за периода
01.05.2015 – 13.07.2017 г., включително, се явяват погасени, а от датата 14.07.2017 до
30.04.2018 г. – като непогасени чрез изтекла погасителна давност или чрез плащане, остават
дължими.
Съдът установи погасените и дължимите размери на вземанията въз основа на
изслушаните експертизи и представените с тях изчисления, както следва: непогасената
главница и лихви за процесния период възлиза на 1724.62 лв. главница, такса за дялово
разпределение 15.66 лв. и сумата от 296.23 лв. – законова лихва за забава. Тези суми вещото
лице е установило, че не са погасени по давност и същите следва да се установят като
дължими. В останалата част исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 203.84 лв. за държавна такса за исковото и за заповедното производство срещу
ответника, сумата от 400 лв. за депозити за вещи лица, 50 лв. за юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство. Следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Общо разноските на
ищеца възлизат на 753.68 лв., като от тази сума му се следва съразмерно на уважената част
от иска срещу ответника сума в размер на 301.47 лв. за двете производства. Ответникът не е
ангажирал доказателства за извършени разноски в двете производства – заповедното и и
исковото.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от Александър
Александров и ЕЛ. ИВ. П., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, УЛ.КРИВОЛАК №13, със съдебен
адрес: гр. СОФИЯ, ж.к. Красно село, ул. Дамян Груев № 5, ет. 1, офис 1, чрез адвокат Р.К.,
че ответникът ЕЛ. ИВ. П., ЕГН ********** дължи на “.” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422
от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от
1724.62 лв. (хиляда седемстотин двадесет и четири лева и шестдесет и две стотинки)
главница за периода от 14.07.2017 до 30.04.2018 г., такса за дялово разпределение 15.66 лв.
(петнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) за периода от 14.07.2017 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от т 27.8.2020 г. до изплащане на
3
вземането, както и сумата от 296.23 лв. (двеста деветдесет и шест лева и двадесет и три
стотинки) – законова лихва за забава, като отхвърля исковете над тези размери и до пълните
такива, предявени със заявление по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№ 40437/2020 г. по описа на СРС, 120 състав, а именно: главница за топлинна енергия над
размера от 1724.62 лв. до пълния размер от 4314,77 лв., главница за услугата дялово
разпределение за сумата над 15.66 лв. и до пълния размер от 36,64 лв., лихви за забава върху
двете главници над размера от 296.23 лв. и до пълния предявен размер от 740.70 лв., като
неоснователни, поради погасяването им чрез изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА ЕЛ. ИВ. П., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, УЛ.КРИВОЛАК №13, да
заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец
№ 23Б, представлявано от Александър Александров, сумата от 301.47 лв. (триста и един
лева и четиридесет и седем стотинки) за разноски в исковото производство и заповедното
производства, съразмерно на уважената част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4