М О Т И В И
към
присъда № 457 от 28.05.2012 г. по
НОХД № 649/2012 г. на
СлРС
РП – С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия
Г.Г.С. за извършено престъпление по
чл. 343В, ал.1 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от
НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника и на самия подсъдим и
след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371
т.2 от НПК.
В с.з.
представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено,
като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл.58А от НК, тъй като счита, че по отношение на
подсъдимия не са налице условията за прилагане на чл.55 от НК, а именно лишаване
от свобода към минималния размер, което да бъде намалено с 1/3, което да
изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.343Г от НК предлага на подсъдимия да се наложи наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от между 2 и 3 години.
В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява,
признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в
хипотезата на чл.371 т.2, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да
не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му не оспорва фактическата обстановка по
обвинителния акт и правната квалификация и също изразява
съгласие делото да се гледа
по реда на глава 27 от НК. Моли съда да
наложи на подсъдимия наказание
при условията на чл. 55 от НК, а именно пробация, а лишаването от право
да управлява МПС да бъде за срок от една година и шест месеца.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка :
Подс. С. е бълг. гражданин, с основно
образование, женен, работи, осъждан.
Подс. С. притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС). Със споразумение
по НОХД № 503/2009 г. на СлРС (в сила от 02.04.2009 г.)
същият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343Б, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.343 Г от НК му е
било наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2
години и 6 месеца. Това наказание е следвало да бъде търпяно в периода от
23.06.2010 г. до 23.12.2012 г. Със споразумение по НОХД № 2074/2009 г. на СлРС (в сила от 2].
С НП № 2850/2010 г. от 11.11.2010 г. на Сектор „ПП” към
ОД на МВР –С. (в сила от 29.12.2010 г.) подс. С. е
бил наказан по административен ред за нарушение по чл.177, ал.1, т. 1 от , извършено на 07.11.2010 г.
На 16.01.2012 г., около 13,00 часа, служители от УП
„Запад” на РУП –С. извършвали обход като се движели по пътя между с.Б. и с.В.
общ. С.. По същия път забелязали да се движи и товарен автомобил натоварен с
дърва, но без поставени на него табели с регистрационен номер. Полицейските
служители спрели за проверка въпросния товарен автомобил, като при това
установили, че същия се управлява от подс. С.. При
проверката било констатирано, че подсъдимият не може да представи свидетелство
за управление на МПС, тъй като е лишен от съответното право.
За констатациите служител от
РУП - Сливен съставил Акт за установяване на адм.нарушение
срещу подс. С..
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели, приобщени по съответни процесуален ред.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени
от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината
си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към
доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи :
С деянието си подсъдимият Г.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343В, ал. 1 от НК, затова, че на 16.01.2012
г. на пътя между с. Б. и с. В., общ. С.,
управлявал МПС /товарен автомобил „ЗИЛ
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл - съзнавал
е общественоопасния му
характер, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните последици.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие направените самопризнания и
изразеното съжаление за случилото се, както и тежкото материално положение и
добрите характеристични данни.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете предишните му осъждания.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Съдът определи на
подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК, тъй
като констатира многобройни смекчаващи отговорността на подс.
С. обстоятелства и като прие, че прилагането на чл.55 от НК ще се яви
по-благоприятно за него, поради което му наложи наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща
се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***
за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, като подсъдимия се задължава да се явява
и подписва при пробационен служител или определено от
него длъжностно лице три пъти седмично, Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА,
както и „Поправителен труд” за срок от ЕДНА ГОДИНА, който да се изтърпи по
месторабота – „Д.” ЕООД – гр. С., при удръжки от трудовото му възнаграждение в
размер на 15%, като времето през което се изтърпява наказанието „Поправителен
труд” не се зачита за трудов стаж.
Така
наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо
в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.
На
основание чл.343Г от НК съдът наложи на подс. С. и
задължителното в случая наказание – лишаване от право да управлява МПС, като
определи същото да бъде за срок от две години, считано от влизане на присъдата
в сила.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :