№ 4325
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С.П.Г.
при участието на секретаря Н.Н.В.
като разгледа докладваното от С.П.Г. Административно наказателно дело №
20241110208726 по описа за 2024 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Н. Н. Н. от гр. София срещу наказателно
постановление (НП) №24-4332-010611/20.05.2024 г. на началник сектор към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О
„ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание
основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в
размер на 100 (сто лева) лв. за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП глоба в размер на 50 (петдесет лева) за
нарушение на чл.104А от ЗДвП.
С жалбата се твърди от жалбоподателя, че НП е незаконосъобразно,
както и се твърди, че е набеден, отрича да е преминал на червена светлина на
светофара, а след светофара телефонът му е звъннал, спрял и до него спрял
въпросния патрул.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител. С
придружителното административнонаказателната преписка писмо се прави
възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
1
установяват от събраните писмени доказателства:
На 23.03.2024 г. свидетелят В. и неговият колега П. осъществявали
служебните си задължения като полицейски служители. На същата дата около
21:45 часа жалбоподателят Н. Н. Н. управлявал лек автомобил марка
„Крайслер“, модел „Стратус“, с ДК № *****, лична собственост, в гр. София
по бул. „Никола Петков“ с посока на движение от бул. „Ал. Пушкин“ към бул.
„България“. По време на управление на МПС-то жалбоподателя навлязъл и
преминал на кръстовището, което се образува от бул. „Никола Петков“ и бул.
„Братя Бъкстон“ на забранен (червен) сигнал при работеща в нормален режим
светофарна уредба, като използвал мобилен телефон, без устройство,
освобождаващо ръцете му. По това време полицейските служители В. и П.
били пръв автомобил на светофарната уредба, изчаквайки разрешителен зелен
сигнал и видели извършваните от жалбоподателя нарушения. Предвид този
факт автомобилът бил настигнат със звуков и светлинен сигнал и спрян за
проверка от полицейските служители.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с № 1259905 на 23.03.2024 г. от свидетеля М. Й. В. – мл.
автоконтрольор при О „ПП“-СДВР, за нарушения, които били квалифицирани
като такива по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП и по чл.104А от ЗДвП.
В АУАН не е вписано възражение, но такива са депозирани в писмена
форма на 25.03.2024 г. до началника на О „ПП“-СДВР.
Изготвена е докладна записка от В. по случая.
Издадено е въз основа на акта атакуваното наказателно постановление
№24-4332-010611 на 20.05.2024 г. от началник сектор към СДВР, О „ПП“-
СДВР – главен инспектор Д.Д.Д., назначена на длъжност началник на 03
сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при
СДВР със Заповед №8121К-13312 от 29.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, оправомощена по силата на Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. да издава наказателни постановления.
Жалбоподателят заплатил размерът на двете санкции по атакуваното от
него НП с 20% отстъпка, видно от квитанция от 28.05.2024 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства, както и гласните: показанията на свидетеля В., които
2
са логични и непротиворечиви и съдът ги цени.
Съдът кредитира и приложената по делото компютърна разпечатка
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен
срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/
и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
В преценката си дали да се издаде НП административно наказващият
орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.
14, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В
този смисъл, съдът е длъжен да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
длъжностно лице по чл.189 ал.1 от ЗДвП, компетентно да осъществява
контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно
постановление, също е от компетентен орган. Независимо, че в чл.189 ал.4 от
ЗДвП, като такъв орган е посочен министърът на МВР, видно от издадената от
същия Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. е обстоятелството, че началникът на
сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР е
оправомощен по надлежния ред, поради което следва да се приеме, че
притежава съответната материална компетентност да издава наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП.
АУАН е съставен в тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.II от ЗАНН, а НП е
издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта.
В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и
мястото на нарушенията, посоката на движение на управлявания от
3
жалбоподателя автомобил, а извършените нарушения са описани словесно и с
посочена правна квалификация.
Относно първото визирано в АУАН и НП административно нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП:
Както в АУАН, така в издаденото въз основа на него НП се сочат факти,
които реализират хипотезата на нарушение по сочената като нарушена правна
норма чл.6, т.1 от ЗДвП.
От събраните и кредитирани доказателства се констатира следното:
В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление административно нарушение
по чл.6, т.1 от ЗДвП. От обективна страна същият като водач на моторно
превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) лек автомобил
марка „Крайслер“, модел „Стратус“, с ДК № *****. Същият на кръстовището
на бул. „Никола Петков“ и бул. „Братя Бъкстон“ приближава, навлиза и
преминава на червен сигнал, при работеща в нормален режим светофарна
уредба, като е нарушил „червен“ светлинен сигнал, забраняващ му да се
движи и указващ да спре. Като подаденият червен сигнал е при работеща в
нормален режим светофарна уредба. От субективна страна деянието е
извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е
бил длъжен да съобрази поведението си със светлинните сигнали. Предвид
което така описаното словесно нарушение в АУАН и НП, с правна
квалификация по чл.6, т.1 от ЗДвП е реализирано. Като този факт се
установява от всички доказателства по делото. Нещо повече в близост до
жалбоподателя е бил полицейския автомобил, т.е. полицейските служители,
които са го спрели са констатирали непосредствено така осъщественото от
него нарушение.
Предвид което са налице предпоставките за носене на
административнонаказателна отговорност по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП:, която
предвижда, че се наказва с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването.
С така определеното по вид и размер административно наказание, при
спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати
целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12
от ЗАНН.
4
Относно второто визирано в АУАН и НП административно нарушение по
нарушение по чл.104А от ЗДвП:
Съдът като съобрази в тази му част съставеният АУАН и издаденото въз
основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези
административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че АУАН е
съставен след като са събрани относимите към деянието доказателства и след
тяхната преценка от актосъставителя. Подробно и пълно е описана
фактическата обстановка на нарушението, както в акта в тази му част, така и в
НП и същата съответства на посочената като нарушена правна норма от ЗДвП.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразността му в тази му част.
Съгласно чл.104А от ЗДвП: „ На водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му.“
Предвид горецитираната разпоредба водачът е длъжен по време на
управление да не използва мобилен телефон без съответното устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, като
управлението на автомобила включва и краткотрайните спирания при
забранителни сигнали на светофарните уредби. Необходимостта от
използването на такова устройство по време на управление на МПС гарантира
неотвличане вниманието на водача от пътната обстановка и освобождаване на
ръцете му за управлението на автомобила.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление административно
нарушение. От обективна страна същият като водач на моторно превозно
средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е управлявал МПС, като е
използвал мобилен телефон по време на управление, без да използва за целта
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му,
т.нар. „свободни ръце”.
5
Проверяващите жалбоподателя полицейски служители са установили
този факт и са го спрели за проверка. Като в насока подкрепа на горното са
показанията на свидетеля В..
От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази
поведението си с правилата за употреба на мобилен телефон по време на
управление на МПС. За това нарушение правилно квалифицирано по чл.104А
от ЗДвП, както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление, е
наложено съответното наказание по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за използването
на мобилен телефон по време на управлението на превозното средство.
Размерът на административната санкция правилно е определена за това
нарушение: глоба в предвидения в закона размер от 50 лв.
Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер
административно наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2
от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказване
предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление като акт по чл.58д,
т.1 от ЗАНН като законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от
ЗАНН, а именно не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
Не се претендират разноски от въззиваемата страна до приключване на
делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат
поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към
която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-4332-
010611/20.05.2024 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП“-СДВР, като
законосъобразни.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
6
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7