РЕШЕНИЕ
№ 19974
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110121642 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 91,56 лв., представляваща мораторна лихва
върху платена главница за цена на месечни такси и потребление на услуги от 2 442,52 лв.,
начислена за периода от 10.10.2022 г. до 30.11.2023 г.; 2 503,29 лв., представляваща
неустойка (МАТ) поради неспазен срок и предсрочно прекратяване на договора; 600,00 лв.,
представляваща неустойка за предоставено оборудване, което не е върнато при прекратяване
на договора (след като с определение от 30.09.2024 г. производството по делото е
прекратено частично за разликата над сумата от 600 лв. до първоначално предявената такава
от 800 лв., или за размера от 200 лв.); 6,00 лв., представляваща обезщетения за обработка на
просрочени задължения; 47,28 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за
неустойка (МАТ) поради неспазен срок и предсрочно прекратяване на договора от 2 503,29,
начислена за периода от 23.09.2023 г. до 30.11.2023 г.; 5,12 лв., представляваща мораторна
лихва върху вземането за неустойка за предоставено оборудване, което не е върнато,
начислена за периода от 07.11.2023 г. до 30.11.2023 г.; 0,45 лв., представляваща мораторна
лихва върху вземането за обезщетение за обработка на просрочени задължения от 6,00 лв.,
начислена за периода от 13.12.2022 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка
от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.12.2023 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 66411/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.01.2024 г., поправена с
разпореждане от 17.04.2024 г.
Ищецът **** твърди, че между него и ответника „*** е съществувало облигационно
правоотношение въз основа на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга ID на
клиент ****, като за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора, съдържащи описание на
избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване,
1
дължими неустойки или обезщетения. Поддържа, че за срок от 2 години е предоставил
услуга достъп до интернет с месечна такса от 135 лв. без ДДС, с приложение № 2 към
договора за достъп до интернет е активирана услуга **** с месечна такса от 15 лв. без ДДС,
с приложение № 1 от 29.08.2022 г. за срок от 2 години е активирана мобилна услуга за номер
+ 0884 170 287 с план **** със стандартна месечна такса от 13,43 лв. без ДДС и
промоционална такса за срока на договора от 10,07 лв. без ДДС, с договор от 30.08.2022 г. за
срок от 2 години е активирана услуга **** с месечна такса от 25,90 лв. без ДДС и е
предоставено ползването на оборудване – 2 броя ****, което последният се е задължил да
върне на оператора в пълна комплектност и изправност при прекратяване на договора.
Допълва, че с приложение № 1 от 21.11.2022 г. за срок от 2 години към договора е добавена
услуга *** с номера ***8 и **** с месечна такса от 20 лв. без ДДС и включен допълнителен
пакет *** с месечна такса от 70 лв. без ДДС – 2 броя за двете ТВ услуги, а с констативен
протокол от 22.11.2022 г. на абоната са предоставени 2 броя ТВ приемници, които
последният се е задължил да върне на оператора в пълна комплектност и изправност при
прекратяване на договора. Сочи, че на основание т. 54.12 и/или т. 83.1 от общите условия
едностранно е прекратил договора считано от 22.09.2023 г. поради неизпълнение на
задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги за период от повече
от 124 дни, поради което същият дължи неустойка, уговорена в приложенията за активиране
на всяка отделна услуга, определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните
месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки, дължими считано от
прекратяване на договора до изтичане на срока за всеки мобилен номер, а именно: 2 503,29
лв., формирана, както следва: 11 месечни такси по 15,48 лв. за номер + 0884 170 287, 14
месечни такси по 9,99 лв. + 14 месечни такси по 70 лв. за допълнителен пакет *** + 14
месечни такси по 6,66 лв. за допълнителен пакет *** за ТВ услуга ***8, 14 месечни такси по
9,99 лв. + 14 месечни такси по 70 лв. за допълнителен пакет *** за ТВ услуга ****, а освен
това е начислена и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за
предоставено за срока на договора оборудване, което абонатът не е върнал след
прекратяването му, а именно: 600,00 лв., формирана, както следва: 300,00 лв. – неустойка за
невърнато оборудване **** и 300,00 лв. – неустойка за невърнато оборудване ****.
Поддържа, че на абоната е начислено и обезщетение за обработка на просрочени задължения
от общо 6,00 лв., което е фиксирано в ценоразписа на мобилния оператор и се начислява при
забава на плащане, надхвърляща определения в общите условия за услугата минимален срок
от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение. Уточнява, че на 07.02.2024
г. ответникът е заплатил главницата от 2 442,52 лв., поради което тя не е предмет на
установителната му претенция. С допълнителна молба от 26.09.2024 г. посочва, че в хода на
процеса ответникът е върнал част от предоставеното му оборудване, а именно: 2 броя ТВ
приемници – всяко на стойност от по 100,00 лв., поради което дължима се явява останалата
част от претенцията за неустойка в размер на 600,00 лв., начислена за предоставено, но
невърнати 2 броя устройства **** при прекратяване на договора всяко на стойност от по
300,00 лв. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се, че между „***, в качеството на мобилен оператор, и ответника „***, в
качеството на потребител, е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга
ID на клиент ****, по силата на който операторът предоставя на потребителя електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията
на договора и общите условия, като всяка избрана услуга или пакет от услуги се описват, в
т. ч. срок на ползване, ценови условия, приложими общи условия и др. в отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора, а за всяка промяна на условията
2
по договора се подписва анекс или ново приложение.
Към договор № **** е подписано приложение № 1 от 29.08.2022 г. за предоставяне на
мобилна услуга с план **** със стандартна месечна абонаментна такса от 13,43 лв. без ДДС
и промоционална такса за срока на договора от 10,07 лв. без ДДС. Изяснява се, че договорът
е сключен за срок от 24 месеца, след изтичането на който се превръща в безсрочен при
стандартните условия на избрания абонамент с възможност за предсрочното му
прекратяване по вина или инициатива на потребителя, в който случай той дължи неустойка
в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти
(без отстъпка) до края на срока на договора, както и в размер на стойността на отстъпките,
получени от абоната от цената, дължима за предоставените по договора услуги, като двете
неустойки се прилагат кумулативно.
По силата на договор от 26.07.2022 г. на потребителя е предоставена услуга достъп до
интернет при уговорена месечна такса от 135 лв. без ДДС, като видно е, че същият е
сключен за срок от 2 години. Отново е предвидена възможност за начисляване на неустойка
от страна на оператора в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
договора, приложенията и констативните протоколи към него или общите условия в т. ч. и
ако по негово искане или вина договорът по отношение на дадена услуга бъде прекратен в
рамките на определения срок на ползване, равняваща се на стойността на всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими до изтичане на срока на ползване.
Изрична клауза за неустойка е уредена и в случай, че крайно устройство или оборудване,
предоставено от оператора на абоната, бъде върнато в неизправно състояние или изобщо не
бъде върнато, като в този случай операторът има право на неустойка в размер на стойността
на крайното устройство или оборудването.
По силата на приложение № 2 към договора на абоната е предоставена допълнителна
услуга достъп до интернет ***при уговорена месечна такса от 15 лв. без ДДС и минимален
срок на ползване на услугата от 2 години, като в клаузата на чл. 7.1 също е предвидена
неустойка за клиента в размер на всички месечни абонаментни такси до края на срока на
договора в случай, че клиентът наруши задълженията си, произтичащи от договора, или го
прекрати предсрочно.
От писмените материали по делото се установява още, че на 30.08.2022 г. е сключен
договор за предоставяне на услугата ****, изразяваща се в доставка, стандартна инсталация
и първоначално настройване на мрежа и система за осигуряване на безжичен достъп,
базирана на**** оборудване в обекти на клиента, за което той заплаща месечна такса от
25,90 лв. без ДДС. Съгласно договора оборудването, необходимо за ползване на услугата, се
предоставя на клиента, който след прекратяване на договора следва да го върне в пълна
комплектност и изправност, като в противен случай той дължи неустойка в размер на
стойността на оборудването съгласно действащия ценоразпис на доставчика. Според чл. 6.5
на договора клиентът дължи неустойка и в случай на прекратяване на договора по
инициатива или по вина на клиента преди изтичане на срока на договора, като в този случай
тя се равнява в размер на месечните абонаментни такси без отстъпка до изтичане на срока
на договора.
Към договора е подписано и приложение № 1, по силата на което за целите на ползване
на услугата на клиента се предоставят 2 броя ****, които той се задължава да върне на
оператора в пълна комплектност и изправност при прекратяване на договора.
По силата на приложение № 1 от 21.11.2022 г. към договор № **** е добавена услуга
*** с номера ***8 и **** с месечна такса от 20 лв. без ДДС и включен допълнителен пакет
*** с месечна такса от 70 лв. без ДДС – 2 броя за двете ТВ услуги. Изрично в договора е
предвидена неустоечна клауза, според която в случай, че абонатът наруши задължения си в
т. ч. и ако договорът бъде прекратен по негова вина, операторът има право на неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими до
3
изтичане на определения срок. Към договора е съставен и констативен протокол от
22.11.2022 г., удостоверяващ предаването от оператора на клиента на 2 броя устройства
(приемници) за ползване на услугата.
Като писмени доказателства по делото са приети още 13 броя фактури ведно с
обобщена информация към всяка от тях, 2 броя кредитни известия, както и 10 броя
извлечения от сметки съответно от 22.09.2023 г., от 12.12.2022 г., от 14.03.2023 г. и от
13.05.2023 г., съдържащи информация за фактурираните от страна на „*** задължения на
ответника „***, както следва: фактура № *********/09.09.2022 г. с начислена такса на
стойност от 15,20 лв. с ДДС, фактура № *********/10.04.2023 г. с начислена такса на
стойност от 117,91 лв. с ДДС, фактура № *********/10.04.2023 г. с начислена такса на
стойност от 307,07 лв. с ДДС, фактура № *********/10.05.2024 г. с начислена такса на
стойност от 121,40 лв. с ДДС, фактура № *********/10.05.2023 г. с начислена такса на
стойност от 307,07 лв. с ДДС, фактура № *********/09.06.2023 г. с начислена такса на
стойност от 117,91 лв. с ДДС, фактура № *********/09.06.2023 г. с начислена такса на
стойност от 307,07 лв. с ДДС, фактура № *********/10.07.2023 г. с начислена такса на
стойност от 143,92 лв. с ДДС, фактура № *********/10.07.2023 г. с начислена такса на
стойност от 366,02 лв. с ДДС, фактура № **********/10.08.2023 г. с начислена такса на
стойност от 118,91 лв. с ДДС, фактура № *********/10.08.2023 г. с начислена такса на
стойност от 307,07 лв. с ДДС, фактура № **********/11.09.2023 г. с начислена такса на
стойност от 118,91 лв. с ДДС, фактура № *********/11.09.2023 г. с начислена такса на
стойност от 307,07 лв. с ДДС, сметка № **********/22.09.2023 г. с начислена неустойка на
стойност от 170,33 лв., сметка № *********/22.09.2023 г. с начислени 3 броя неустойки в
общ размер на 1 213,10 лв., сметка № *********/22.09.2023 г. с начислени 2 броя неустойки
в общ размер на 1 119,86 лв., сметка № *********/22.09.2023 г. с начислена неустойка за
невърнато устройство в размер на 100,00 лв., № *********/22.09.2023 г. с начислена
неустойка за невърнато устройство в размер на 100,00 лв., сметка № **********/22.09.2023
г. с начислена неустойка за невърнато устройство в размер на 300,00 лв., сметка №
**********/22.09.2023 г. с начислена неустойка за невърнато устройство в размер на 300,00
лв., сметка № *********/12.12.2022 г. с начислено обезщетение за обработка на просрочени
задължения в размер на 2,00 лв., сметка № **********/14.03.2023 г. с начислено
обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2,00 лв. и сметка №
*********/13.05.2023 г. с начислено обезщетение за обработка на просрочени задължения в
размер на 2,00 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение с ответника по силата на твърдяния
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга ID на клиент **** и допълнителните
приложения към него; изпълнение на задълженията си по тях посредством предоставяне на
съответната услуга, респ. на съответното оборудване; наличието на валидна клауза за
неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение
на задълженията на ответника, респ. при невръщане на предоставеното оборудване; размера
на уговорената неустойка. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е
да установи, че е погасил задължението си в случай, че твърди това.
В случая, посочените по-горе предпоставки са налице. За да достигне до този извод
съдът съобрази най-напред данните, удостоверени в писмените доказателства по делото –
договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ********** с
предмет: предоставяне на услугата достъп до интернет при уговорено месечно
възнаграждение от 135,00 лв. без ДДС, приложение № 2 към него, с което е активирана
4
услуга **** при уговорена месечна такса от 15,00 лв. без ДДС, приложение № 1 от
29.08.2022 г., с което е активирана мобилна услуга с план **** при уговорена стандартна
месечна такса от 13,43 лв. без ДДС и промоционална такса от 10,07 лв. без ДДС, договор от
30.08.2022 г., по силата на който е активирана услуга А 1 Smart Net при уговорена месечна
такса от 25,90 лв. без ДДС, като за временно ползване е предоставено и оборудване – 2 броя
****, което абонатът се е задължил да върне в пълна комплектованост и изправност при
прекратяване на договора, приложение № 1 от 21.11.2022 г., по силата на което е добавена
услуга *** с номера ***8 и **** при уговорена месечна такса от 20,00 лв. без ДДС и
включен допълнителен пакет ***** при уговорена месечна такса от 70,00 лв. без ДДС, както
и констативен протокол за предоставяне на услуга от 22.11.2022 г., въз основа на които може
да се направи извод относно наличието на валидно възникнала облигационна връзка между
ответното дружество и „*** по силата на процесните договор за предоставяне на услуга
„Достъп до интернет“, както и допълнителните такива с твърдяното съдържание,
обективирани във всяко едно от отделните приложения към него и допълненията към тях,
срещу заплащането от негова страна на дължимите месечни абонаментни такси за
потребление съгласно уговорените тарифни планове. В тази връзка следва да се отбележи, че
всички обсъдени до тук договори и допълнителни приложения към тях са двустранно
подписани от страните, без ответното дружество да е оспорило авторството на положените
от управителя му подписи срещу името на потребителя, въз основа на което може да се
направи извод, че те представляват валиден договорен източник, който го обвързва. Изрично
във всяко едно от отделните приложения и допълнения към тях е отразен характерът на
предоставените услуги, както и месечната абонаментна такса за всяка една от тях, а фактът
на реално предоставяне на същите в полза на абоната следва от издадените 12 броя фактури,
обобщения към тях и сметки. На следващо място съдът приема за установено още, че в
изпълнение на задълженията си по процесния договор през релевантните отчетни периоди
ищецът „*** реално е предоставил за ползване на ответника „*** конкретни мобилни
услуги, както и свързаната с тях апаратура, за което свидетелстват данните, удостоверени в
издадените от ищеца фактури, също приети като писмени доказателства по делото,
удостоверяващи стойността на предоставените услуги, както и отчетния период, за който те
се отнасят. В случая, всяка една от обсъдените по-горе фактури съдържа информация
относно общото потребление на услуги по всяка един от предоставените на ответника
услуги, като наред с това са представени и детайлни справки в тази насока. Същевременно,
в клаузите на сключения между страните договор от 30.08.2022 г. изрично е удостоверено
предаването на процесното оборудване - 2 броя ****, като по делото не се твърди и не се
установява то да е върнато от ответника, в който случай съгласно клаузите на договора
клиентът дължи заплащане на оператора неустойка в размер на неговата стойност – арг. чл.
6.7. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че доказателственото значение на
приетите фактури и справки за потребление следва от разпоредбата на чл. 182 ГПК, предвид
липсата на проведено по делото оспорване на редовността на воденото от ищеца
счетоводство. Нещо повече, съдът анализира данните, удостоверени в обсъдените по-горе
писмени доказателства във връзка с липсата на оспорване от ответника на релевантните за
спора факти предвид предприетото от него пасивно процесуално поведение в хода на
процеса, но също така и с оглед извършеното от него плащане на част от сумите по
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.01.2024 г., а именно: 2 442,52 лв.,
представляваща цена на месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по
процесния договор № ****, потвърждавайки по този начин не само наличието на твърдяната
облигационна обвързаност с ищеца и реалното предоставяне на услугите по него, но също
така и допуснатото неизпълнение от повече от 124 дни, което от своя страна е обусловило
едностранното прекратяване на договора от страна на оператора, на основание т. 54.12 от
Общите условия за взаимоотношенията между „*** и абонатите и потребители на
обществени мобилни наземни мрежи, с които „*** изрично е потвърдил, че се е запознал и е
5
получил екземпляр от тях. При наличието на писмени договори между страните, уреждащи
облигационните правоотношения между тях, в т. ч. и правото да се търси обезщетение за
вредите, настъпили от неизпълнението на договора, доколкото в представените по делото
общи условия е налице изрична уредба – т. 54.12 от същите, съдът приема, че последиците
от развалянето им настъпват при наличието на забава в плащането на дължимите суми от
абоната с повече от 124 дни, каквато в случая е налице, още повече, че фактът на
предсрочното прекратяване на договора и приложенията към него (поради неплащане от
абоната на начислените задължения за мобилни услуги и месечен абонамент) не се оспорва
от ответника, поради което съдът приема, че те са били едностранно прекратени от страна на
ищеца, респ. е налице основание за начисляване на неустойка по тях. Липсата на проведено
доказване от страна на „*** да е изпълнил изцяло или частично своите договорни
задължения по договора за мобилни услуги и приложенията към него означава, че за
мобилния оператор е възникнало правото да прекрати правоотношенията, респ. да
претендира уговорената при прекратяването им неустойка. В случая, макар да няма изрично
заявен довод в тази насока, по въпроса относно действителността на посочените клаузи
съдът намира, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съгласно която
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката представлява
договорен способ, при който страните при сключване на договора уговарят начин на
обезвреда за едната страна по договора, ако е допуснато неизпълнение от насрещната страна
на договорно правоотношение. В хипотезата, когато е уговорена неустойка, страната не е
длъжна да доказва вредите си, а има правото да претендира уговорената в нейна полза
неустойка. За да бъде действителна клаузата за неустойка, необходимо е неустойката да
съответства на нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая, ищецът обосновава правото си да получи неустойка по процесния договор №
**** с оглед прекратяване действието му по вина на абоната, с разпоредбата на раздел VIII
„Отговорности“ от приложение № 1 към него, според който в случай на предсрочно
прекратяване по вина или по инициатива на потребителя преди изтичане на срока му
последният дължи на оператора неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти (без отстъпка) до края на срока на договора, както и
в размер на стойността на отстъпките, получени от абоната от цената, дължима за
предоставените по договора услуги. Клауза за неустойка с идентично съдържание се
предвижда и в останалите приложения към договора, в които нейният размер е ограничен до
трикратния размер на месечните абонаментни такси в случай, че абонатът е физическо лице.
В задължителната практика, обективирана в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №
1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС /т. 3/, е дадено разяснение, че съдът следи служебно за
валидността на неустоечните клаузи, както и че условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Съгласно мотивната част на TP № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС начинът на определяне на неустойката, както и границите, не са уредени с
императивни правни норми, поради което договарянето без краен предел, както и
евентуалната прекомерност, сами по себе си не водят до нищожност на клаузата за
заплащане на неустойка. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на
договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии –
естество на задължението, което се обезпечава с уговорената неустойка, размер на
обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, от
което произтича, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. При всяка преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки
отделен случай. В случая, съдът намира, че клаузата в раздел VIII „Отговорности“ от
6
приложение № 1 към договор № ****, както и тези в останалите приложения към него,
предвиждащи, че при прекратяване на договора по вина на потребителя последният дължи
неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за периода до изтичане на
уговорения срок, биха съответствали на обезщетителната и санкционна функции, които са
присъщи на неустойката, отчитайки допуснато неизпълнение на договорно задължение от
страна на потребителя на далекосъобщителни услуги, само в случай, че максималният им
размер се ограничи до трикратния размер на месечните абонаментни такси по техния
стандартен размер без отстъпка, както е предвидено в отделните приложения в случай, че
абонатът е физическо лице. Това е така, тъй като само в случай на изначално уговорен праг
на неустойката (постигната между страните уговорка за краен предел на задължението за
неустойка) и възможност същата да бъде определена, следва, че клаузата за неустойка не
създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор, респ.
че отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и като такава не би била нищожна
като противоречаща на добрите нрави, съгласно дадените задължителни разяснения в т. 3 от
ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС, при тази редакция
на неустоечните клаузи. Основното задължение на потребителя по договор за мобилни
услуги е да заплаща в срок абонаментните такси. Уговорената неустойка обезпечава
възстановяване на вредите от неизпълнението на това задължение, водещо до предсрочно
прекратяване на договора и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните
вноски, дължими до изтичане на срока на договора. Съдът намира, че доколкото
стандартният месечен абонамент е конкретно определен и в случай, че размерът на тази
неустойка се ограничи до трикратния размер на отделните месечни абонаментни такси, тя не
би била необосновано висока и не би довела до неоснователно обогатяване на мобилния
оператор, респ. не би била в противоречие със закона и с добрите нрави. Не до такъв извод
съдът достига в обратната хипотеза, при която от страна на ищеца се претендира стойността
на отделните месечни абонаментни такси до края на срока на договора, както е в настоящия
случай, доколкото тя не би притежавала присъщите на неустойката функции, а по начина, по
който е уговорена, няма да представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на
свое договорно задължение и същевременно да обезщетява изправната страна, изпълнила
своите договорни задължения. По този начин би било установено, че потребителят ще
следва да заплати всички дължими месечни такси без да получава насрещна престация и да
ползва предоставените от оператора услуги, а операторът получава очакваната и уговорена
печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид
предсрочното му прекратяване, което води до неоснователното му обогатяване за сметка на
потребителя. Така уговорената неустойка би била в противоречие с добрите нрави и
конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи. Следва да се
посочи, че вредата от неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима със
стойността, която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от
изпълнение на договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на потребителя при
изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този начин, макар договорът да е
прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на всички месечни абонаментни такси,
без да може да ползва установените в договора услуги, като се създават предпоставки за
обогатяване на едната страна – мобилния оператор без правно основание, доколкото под
формата на неустоечно вземане същият би получил сума в размера, който би получил и в
хипотеза, при която договорът не би бил прекратен, без да предоставя насрещната
престация, а дори и в по-висок размер, предвид определянето на неустойката на базата на
стандартния месечен абонамент, а не на промоционалния такъв, приложим по време на
договорната обвързаност между страните.
Ето защо, съдът приема, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
7
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в повече от трикратния размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна
поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В случая, преценката дали процесните клаузи за неустойка противоречат на добрите
нрави не следва да бъде дерогирана от факта, че ответникът „*** е юридическо лице -
търговец. Това е така, тъй като е както ТЗ, така и ГПК не изключват проверката за
нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието с добрите нрави /за разлика
например от нормата на чл. 309 ТЗ, при която неустойката между търговци не подлежи на
намаляване поради прекомерност/.
Следователно, с оглед извода на съда, че валидността на обсъдените неустоечни клаузи
се простира до трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси,
изчислявайки я по реда на чл. 162 ГПК с оглед посочените в обстоятелствената част на
исковата молба данни относно стойността на отделните месечни услуги, общият размер на
претендираната неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната
се равнява на 546,36 лв., а не на 2 503,29 лв., както се претендира от ищеца. До посочената
сума исковата претенция за неустойка е основателна и следва да се уважи, като се отхвърли
за разликата до пълния предявен размер от 2 503,29 лв., или за размера от 1 956,93 лв.
На следващо място, от страна на ищеца се претендира и неустойка в размер на 600,00
лв., равняваща се на стойността на предоставеното и невърнато от страна на абоната
оборудване – 2 броя ****, по силата на сключения договор за предоставяне на услуга от
30.08.2022 г. и приложение № 1 към него. По делото се установи, че по силата на договора
на потребителя е предоставено ползването на всяко едно от отделните устройства, без да
има данни той да ги върнал на оператора след прекратяването му, като наред с това е
предвидена клауза, според която при невръщане на предоставеното оборудване доставчикът
има право на неустойка в размер на стойността на същото съгласно действащия ценоразпис.
В случая, размерът на всяко едно от отделните вземания за неустойка следва от данните,
удостоверени в представените 2 броя сметки съответно № *********/22.09.2023 г. и №
*********/22.09.2023 г., според които всяко едно от неустоечните вземания за предоставено,
но невърнато оборудване, възлиза на сумата от 300,00 лв., или общо 600,00 лв., на колкото се
равнява и заявената от ищеца такава, поради което в тази част претенцията за неустойка е
основателна и следва да се уважи изцяло.
Не до такъв извод съдът достига по отношение на претенцията за обезщетения за
обработка на просрочени задължения в общ размер на 6,00 лв., тъй като по делото въобще
не става ясно какво представлява този вид вземане, като очевидно дължимостта на тази сума
е последица от забавеното неизпълнен на задълженията по договора от страна на
потребителя, но видно е, че на това основание вече са му начислени неустойки и мораторни
лихви. На практика в случай, че така претендираните вземания се присъдят, би се стигнало
до момент, в който за едно и също нещо в полза на ищеца се присъдят допълнителни лихви,
наред с вече начислените такива. В случая, изложеното твърдение, че фиксираното
обезщетение е предвидено в общите условия не го валидира, още повече, че от страна на
ищеца изобщо не се доказва вида и направата на твърдяния разход по администриране на
просрочените задължения, чието обезщетяване се претендира, а още по-малко, че същият
възлиза на твърдяната от него сума.
Предвид изложеното в частта относно претенцията за обезщетение за обработка на
просрочени задължения в общ размер на 6,00 лв. исковата претенция е неоснователна и
следва да се отхвърли изцяло.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.12.2023 г. до окончателното им
8
заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая, с оглед извършеното от ответника извънсъдебно плащане в размер на сумата
от 2 442,52 лв., представляваща неплатена цена на месечни абонаментни такси и
потребление на услуги, съдът приема, че нейната дължимост е установена по делото, поради
което ответникът дължи претендираното обезщетение за претърпени вреди вследствие на
забавено изпълнение на това парично задължение. Процесната главница в размер на 2
442,52 лв. е обективирана в обсъдените 12 броя фактури, издадени в периода от 09.09.2022 г.
до 11.09.2023 г., като изискуемостта на вземането по най - ранната фактура – тази от
09.09.2022 г. е настъпила на 10.10.2022 г. Изчислявайки го по реда на чл. 162 ГПК с помощта
на електронен калкулатор, размерът на лихвата за забава върху платената главница от 2
442,52 лв., начислена за претендирания период от 10.10.2022 г. до 30.11.2023 г., възлиза на
332,74 лв., т. е. повече от претендираната сума от 91,56 лв., поради което тази акцесорна
претенция е основателна и следва да се уважи изцяло. Отново изчислявайки я по реда на чл.
162 ГПК, размерът на лихвата за забава върху главницата за неустойка (МАТ) от 546,36 лв.,
начислена за претендирания период от 23.09.2023 г. до 30.11.2023 г., възлиза на 13,74 лв., до
който размер тази акцесорна претенция е основателна и следва да се уважи, като се отхвърли
за разликата до пълния предявен размер от 47,28 лв., или за размера от 33,54 лв., а размерът
на лихвата за забава върху главницата за неустойка за предоставено, но невърнато
оборудване от 600,00 лв., начислена за претендирания период от 07.11.2023 г. до 30.11.2023
г., възлиза на 5,24 лв., т. е. повече, от претендирания размер от 5,12 лв., поради което тази
акцесорна претенция е основателна и също следва да се уважи изцяло.
С оглед извода на съда за недължимост на главното вземане в размер на 6,00 лв.,
неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихва за забава върху него в размер на
0,45 лв., начислена за периода от 13.12.2022 г. до 30.11.2023 г.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на заявителя – ищец следва да се присъдят претендираните разноски в
производството по ч. гр. дело № 66411/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат
на 474,62 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и на 26,68 лв. –
платена държавна такса. При изчисляване на следващите се в негова полза разноски съдът
съобрази, че причината за частично прекратяване на исковото производство, както и за
непредявяване на установителен иск за част от сумите по заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК от 02.01.2024 г., а именно: 2 442,52 лв., представляваща цена на месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги за периода от 07.08.2022 г. до 06.09.2023 г., не се
дължи на процесуално поведение на ищеца, а на това на ответника. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, тъй като той не претендира, а и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „***, ЕИК *******, със седалище
9
и адрес на управление: *** срещу „***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ****,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.
92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че „*** дължи на „*** сумата от 546,36 лв., представляваща
неустойка (МАТ) поради неспазен срок и предсрочно прекратяване на договор с ID ****;
сумата от 600,00 лв., представляваща неустойка за невръщане на предоставено оборудване
при прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.12.2023 г. до окончателното им
заплащане, сумата от 91,56 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за
цена на месечни такси и потребление на услуги от 2 442,52 лв., начислена за периода от
10.10.2022 г. до 30.11.2023 г.; сумата от 13,74 лв., представляваща мораторна лихва върху
вземането за неустойка (МАТ) за периода от 23.09.2023 г. до 30.11.2023 г., както и сумата от
5,12 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за невръщане на
предоставено оборудване при прекратяване на договора, за които суми по ч. гр. дело №
66411/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 02.01.2024 г., поправена с разпореждане от 17.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
неустойка (МАТ) поради неспазен срок и предсрочно прекратяване на договор с ID **** за
разликата над уважения размер от 546,36 лв. до пълния предявен размер от 2 503,29 лв., или
за размера от 1 956,93 лв.; иска за обезщетения за обработка на просрочени задължения в
размер на 6,00 лв.; иска за мораторна лихва върху вземането за неустойка (МАТ) за периода
от 23.09.2023 г. до 30.11.2023 г. за разликата над уважения размер от 13,74 лв. до пълния
предявен размер от 47,28 лв., или за размера от 33,54 лв., както и иска за мораторна лихва
върху вземането за обезщетения за обработка на просрочени задължения в размер на 0,45 лв.
за периода от 13.12.2022 г. до 30.11.2023 г.
ОСЪЖДА „***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: **** да заплати на
„***, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 474,62 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело №
66411/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 26,68 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10