№ 154
гр. Несебър, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Д.Д.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Д.Д. Гражданско дело № 20242150101211 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува по искова молба на Д. И. И. срещу „Е.М.“ ЕООД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на
ответника следните парични вземания: главница в размер на 709.00 лева; законна лихва в
размер на 174.62 лева за периода от 16.11.2023 г. до 18.06.2016 г.; 95.00 лева разноски, от
които 45.00 лева арбитражна такса и 50.00 лева такса за издаване на изпълнителен лист,
предмет на изпълнително дело №2016***04**** по описа на ЧСИ Б.Б. с район на действие
СРС, рег. № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.10.2014 г. по
т.д. № ****/2014 г. по описа на СГС, съгласно решение от 17.01.2014 г. на арбитражен съд
при Стопанска асоциация – гр. Пловдив по в.а.д. № ****/2023 г., поради погасяване на
вземанията по давност.
В исковата молба се твърди, че процесните парични вземания не се дължат от ищеца,
тъй като са погасени по давност, като се излагат подробни съображения. По същество се
моли за уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски.
Ответникът е депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорва
основателността на предявения иск. Изразява подробни аргументи относно това, че
вземането за издръжка и лихва за забава, предмет на изп.дело не са погасени по давност. По
същество се моли за отхвърляне на претенцията.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от своя процесуален
представител, чрез когото поддържа предявения иск. Моли за уважаването му. Претендира
разноски. Ответникът не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което
1
поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на предявения иск.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно изпълнителен лист от 01.10.2014 г., издаден по гр.д. № ****/2012 г. по описа
на СГС ищецът се осъжда да заплати следните парични вземания в полза на „Е.М.“ ООД:
сумата от 709.00 лева главница; 95.00 лева разноски, от които 45.00 лева арбитражна такса и
50.00 лева такса за издаване на изпълнителен лист, предмет на изпълнително дело
№2016***04**** по описа на ЧСИ Б.Б. с район на действие СРС, рег. № *** в КЧСИ.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД срокът на новата давност на съдебно установеното
вземане е пет години.
По делото няма спор, че въз основа на издадения изпълнителен лист се образува
изпълнително дело №2016***04**** по описа на ЧСИ Б.Б. с район на действие СРС, рег. №
*** в КЧСИ.
Разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД гласи, че течащата в полза на длъжника
погасителна давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Съдебната практика е в смисъл, че давността се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като например:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ – в този смисъл ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС се допълва, че
същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният
изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик,
съд по несъстоятелността) и това действие прекъсва давността; но, същевременно,
давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други
лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж
с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но
се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това
тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
2
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.
В случая, по изпълнителното дело се налага запор на 17.05.2018 г. със запорно
съобщение с изх. № 764/2016 г. по описа на съдебния изпълнител до Първа инвестиционна
банка АД, което е в рамките на петгодишния срок (изпълнителното основание е от
17.01.2014 г. – датата на арбитражното решение). От този момент – 17.05.2018 г. започва да
тече нова петгодишна погасителна давност. След това на 15.11.2021 г. се отправя до органа
по изпълнението искане от взискателя за налагане на запор на сметките на лицето в „Те-Дже
Зираат Банкась – клон София“, за което се заплаща нужната авансова такса от взискателя.
Липсва предприето действие от страна на съдебния изпълнител по налагане на запор, но
въпреки това следва да се приеме, че давността се прекъсва, тъй като изпълнителното
действие не е предприето от органа, по причина, което не зависи от волята на взискателя. От
този момент – 15.11.2021 г. започва да тече нова давност, която към момента не е изтекла.
Предявеният иск следва да се отхвърли. Доводите на ищеца в писмените бележки
относно действието на цесията по отношение на ищеца, не следва да се разглеждат, тъй като
предметът на делото, въз основа на предявената искова молба, е недължимост на основание
изтекла погасителна давност, а отделно от това – ответникът е вписан като кредитор на
ищеца в самия изпълнителен лист, тоест правоприемството е настъпила в хода на
арбитражното дело.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати направените от
ответника разноски в общ размер на 39.00 лева за изготвяне на препис от изпълнителното
дело. Направените от ищеца разноски остават за негова сметка.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. И., ЕГН: ********** срещу „Е.М.“ ЕООД
ЕИК:******** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответника следните парични вземания поради погасяването им по давност.:
главница в размер на 709.00 лева; законна лихва в размер на 174.62 лева за периода от
16.11.2023 г. до 18.06.2016 г.; 95.00 лева разноски, от които 45.00 лева арбитражна такса и
50.00 лева такса за издаване на изпълнителен лист, предмет на изпълнително дело
№2016***04**** по описа на ЧСИ Б.Б. с район на действие СРС, рег. № ***, образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 01.10.2014 г. по т.д. № ****/2014 г. по описа на
СГС, съгласно решение от 17.01.2014 г. на арбитражен съд при Стопанска асоциация – гр.
Пловдив по в.а.д. № ****/2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД ЕИК:********
сумата от 39.00 (тридесет и девет лева) лева, представляващи сторени по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
3
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4