и за да се произнеса, взех предвид следното.
Производството е образувано по реда на чл. 217а и сл. от ГПК. Постъпила е жалба за бавност от Иван Иванов Петков от гр.Кърджали, против необосновано забавяне от Кърджалийския районен съд на издаването на изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение № 198/11.12.2003 год. на Кърджалийския окръжен съд. В жалбата се твърди, че с посоченото съдебно решение ОУ „Христо Ботев” – с.Миладиново е било осъдено да заплати на жалбодателя 70 лв., представляващи обезщетение за вреди от невярно вписване на датата на прекратяване на трудовото му правоотношение. Видно било от подадената против решението касационна жалба, че в тази част решението не било обжалвано от ищеца и ответника, влязло било в сила и нямало процесуални пречки да бъде изпълнено. Решението било обжалвано от ищеца в частта му за периода след 06.07.1992 год., като делото било насрочено за разглеждане във ВКС за 01.12.2006 год., но това производство не касаело издаването на искания изпълнителен лист от Районен съд – Кърджали. Моли да бъде изискано делото от Кърджалийския районен съд, и след като бъде разгледана и уважена жалбата му за бавност, да даде задължителни указания на районния съд да изпълни задълженията си по чл. 242 ал.1, във вр. с чл. 237 б.”а” от ГПК. Като се запознах с делото и представените по него доказателства, по повод подадената жалба за бавност, констатирах следното: Въпреки, че жалбодателят не сочи номера и годината на делото на Окръжен съд – Кърджали, по което твърди, че е постановено влязлото в сила решение № 198/11.12.2003 год., нито пък сочи номера и годината на делото на първоинстанционният съд, от приложеното към жалбата за бавност заверено копие от същото решение и при извършената служебно справка по деловодните книги на Окръжен съд – Кърджали се установи, че решение № 198/11.12.2003 год. е постановено по В.гр.дело № 458/2003 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали. Същото дело е образувано на 03.11.2003 год. по подадена от Иван Петков въззивна жалба против решение № 158/28.05.2001 год. по гр.дело № 453/2000 год. на РС – Кърджали, като посоченото решение на въззивния съд е постановено при повторно разглеждане на делото, след отменително решение на ВКС на Република България по гр.дело № 531/2002 год. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Кърджали. Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.11.2003 год., в което същото е приключило, прието е за решаване и на 11.12.2003 год. е постановено посоченото от жалбодателя решение № 198 от същата дата. Със същото решение е отменено решението на РС – Кърджали по гр.дело № 453/2000 год. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Иван Петков против ОУ „Христо Ботев” – с.Миладиново иск за присъждане на обезщетение по чл. 226 ал.1 от КТ за периода 30.06.1992 год. – 06.07.1992 год. за претърпени вреди, поради неправилно вписване в трудовата книжка на Иван Петков на датата на прекратяване на трудовото правоотношение, вместо което е постановено друго, с което е осъдено ОУ „Христо Ботев” – с.Миладиново да заплати на Иван Петков сумата от 70 лв., представляваща обезщетение за вреди от невярно вписване на датата на прекратяване на трудовото правоотношение на Иван Петков в трудовата му книжка, от които 45 лв. имуществени вреди и 25 лв. неимуществени вреди. Против посоченото решение Иван Петков е подал касационна жалба с вх.№ 7/12.01.2004 год., като делото е изпратено на ВКС на Република България с писмо изх.№ 456/06.06.2004 год. и до момента същото не е върнато в съда. С молба от 18.06.2006 год. жалбодателят Петков е поискал от РС – Кърджали да му бъде издаден изпълнителен лист срещу ОУ „Христо Ботев” – с.Миладиново за сумата от 70 лв., присъдена му с решение № 198/11.12.2003 год. от Кърджалийския окръжен съд. При тези данни намирам, че жалбата за бавност е неоснователна. Предметът на производството по чл. 217а от ГПК е изчерпателно посочен в същата законова разпоредба и обхваща разрешаването от Председателя на Окръжния съд на въпроса налице ли е необосновано забавяне при разглеждането, постановяването на решение или изпращане на подадена срещу решението жалба. В жалбата си за бавност жалбодателят Петков твърди, че необосновано се забавя издаването на изпълнителен лист за присъдени с влязло в сила решение на Окръжен съд – Кърджали суми, т.е. в жалбата за бавност на Петков не се съдържат твърдения за необосновано забавяне на разглеждането на дело /т.е. по същество, по предявен иск/, постановяване на решение по същото или на изпращане на подадена срещу решението жалба, само и единствено които биха били годен предмет на производство по чл. 217а от ГПК. С други думи, въпросът за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение не е свързан с движението на делото и разглеждането му по същество, п¯становяването на решение по него или обжалване на решението /тъй като делото е разгледано, постановено е решение и същото е влязло в сила, каквито са твърденията и на самият жалбодател/, а е свързан с други процесуални действия на съда, поради което този въпрос не може да бъде разглеждан и решаван в производство по подадена жалба за бавност по чл. 217а от ГПК. Още повече, че и обективно забавяне на Районен съд – Кърджали по издаването на изпълнителен лист на Петков за присъдените му суми не е налице. Това е така, тъй като сумите, за които Петков иска издаване на изпълнителен лист, са присъдени с решение на Окръжен съд – Кърджали, като против това решение самият Петков е подал касационна жалба и делото е изпратено за разглеждането й на ВКС на Република България, т.е. към момента на подаване на молбата на Петков за издаване на изпълнителен лист, самото дело не се намира нито в РС – Кърджали, нито в Окръжен съд – Кърджали, поради което издаване на изпълнителен лист само въз основа на представен и заверен от самия молител препис на съдебно решение, е недопустимо. Именно поради това обстоятелство – че делото не се намира в районният съд, не може да бъде изпълнено искането на жалбодателя - председателя на Окръжния съд да изиска делото от първоинстанционния съд и да даде на същия задължителн указания да изпълни задълженията си по чл. 242 ал.1, във вр. с чл. 237 б.”а” от ГПК. Следва да се отбележи още, жалбодателят Петков не се възползувал от възможността да поиска издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила осъдително решение на Окръжния съд, преди изтичане на сроковете за касационно обжалване на страните и докато делото се е намирало все още във въззивната инстанция, каквато възможност му дава разпоредбата на чл. 237 б.”а”, във вр. с чл. 242 ал.3, във вр. с чл. 218б ал.2 от ГПК, т.е. същият е проявил бездействие, за което съдилищата не могат и не следва да носят отговорност. Предвид изложеното намирам, че не е налице необосновано забавяне от Кърджалийския районен съд при издаването на изпълнителен лист на Иван Иванов Петков от гр.Кърджали въз основа на влязло в сила решение № 198/11.12.2003 год. по В.гр.дело № 458/2003 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали. Ето защо, следва подадената жалба за бавност да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното,
О П Р Е Д Е Л ИХ :
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба за бавност от Иван Иванов Петков от гр.Кърджали, с ЕГН ********** - за необосновано забавяне от Кърджалийския районен съд при издаването на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение № 198/11.12.2003 год. по В.гр.дело № 458/2003 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|