РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1467/6.8.2020г.
гр. Пловдив, 6 август 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на осми юли
през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1016 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 197 от ДОПК.
Образувано е по жалба на М.И.И.,
ЕГН **********, чрез адв.П., съд.адрес ***, против
Решение № 149/22.04.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив, с
което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки с изх.№ С200016-023-0000944/18.03.2020 г., издадено от И.Д.на длъжност
гл.публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, с което
на М.И.И. са наложени обезпечителни мерки, изразяващи
се в запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
представени за доверително управление, находящи се в
Банка ДСК, ПИБ, ТБ Д и Юробанк България, както и
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№
С200016-023-0000945/18.03.2020 г., издадено от И.Д.на длъжност гл.публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, с което на М.И.И. са наложени обезпечителни мерки, изразяващи се в запор
върху притежаваните от него дялове, представляващи 100% от капитала на „И. 2010“ЕООД,
ЕИК *********.
Твърди се, че решението на директора на
ТД на НАП – гр.Пловдив, с което е потвърдено постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки, както
и самите постановления, са неправилни и незаконосъобразни.
Излагат се доводи
за липса на мотиви за определянето на предполагаемия размер на бъдещите
публични задължения, както и от необходимостта от налагане на предварителни
обезпечителни мерки.
В крайна сметка
се иска да бъде отменено обжалваното решение, както и постановленията за
налагане на обезпечителни мерки.
Претендира се и
присъждането на сторените деловодни разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
Ответникът в
производството - Директор на ТД на НАП-Пловдив, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
След като се
запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства
(административната преписка), съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок
и е допустима.
Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
С оспореното Решение
№ 149 от 22.04.2020 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив са потвърдени Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх. №С200016-023-0000944/18.03.2020 г., издадено от И.Д.на длъжност
главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, с което
на М.И.И. с ЕГН ********** са наложени следните
обезпечителни мерки: запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за доверително управление, находящи
се в БАНКА ДСК АД BIC ***, ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА BIC ***, ТЪРГОВСКА БАНКА Д АД BIC ***, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД BIC ***редварителни обезпечителни мерки с изх.
№С200016-023-0000945/18.03.2020 г., издадено от И.Д.на длъжност главен публичен изпълнител
в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, с което е наложен запор върху
притежаваните от лицето дялове, представляващи 100% от капитала на търговско
дружество „И. 20 10“ ЕООД, ЕИК ********* като правилни и
законосъобразни.
Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК, съдът отменя обезпечителната
мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително
основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.
В настоящия случай от страна на жалбоподателя не е
предложено надлежно обезпечение по смисъла на цитираната разпоредба, поради
което съдът следва да прецени дали са били спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК.
Съгласно чл. 121, ал. 1 ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния
акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител
налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване на
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни.
Нормата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК поставя като императивно изискване
за налагането на предварителни обезпечителни мерки, наличието на мотивирано
искане от орган по приходите, каквото в случая е налице. Неоснователно е
твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения от него
административен акт с оглед липсата на мотиви на искането за налагане на ПОМ. В
административното производство, свързано с издаване на постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки, законодателят не е предвидил,
нито вменил на публичния изпълнител задължение да обсъжда по същество
констатациите на органите по приходите във връзка с извършване на ревизията
респ. установяване на публични задължения. Единствените мотиви на публичния
изпълнител в това производство касаят само и единствено нуждата от налагане на
обезпечителни мерки, с оглед затрудняване на събирането на бъдещи публични
задължения, които в настоящия случай са посочени, както в искането, така и в
ПНПОМ.
Като мотиви за налагане на конкретната мярка органът
по приходи е посочил, че са установени
задължения към бюджета за дължими осигуровки и лихви към тях в общ
размер на 13761,98 лв. Лицето притежава 14 бр. банкови сметки. Очакваният
размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионен акт
и ще подлежат на внасяне, е както следва: 1681,32 лв. главница и 952,39 лв. към
УПФ, 2690,10 лв. главница и 1506,27 лв. лихва за здравно осигуряване, 4442,06
лв. главница и 2489,84 лв. лихва за ДОО, като налагането на предварителни
обезпечителни мерки е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и
действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на
задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Възражението по жалбата, че размера на предполагаемите
задължения е необоснован и завишен, е ирелевантно в
това производство дотолкова доколкото същият ще бъде определен при приключване
на провеждащото се ревизионно
производство.
Както е отбелязано и в мотивите на решението, при
предприемане на действия по предварително обезпечение, публичният изпълнител
действа в условията на обвързана компетентност по отношение на предполагаемия
размер на бъдещите задължения.
Неоснователни
са и възраженията на дружеството – жалбоподател, че не са налице материално -
правните предпоставки за налагане на процесните
обезпечителни мерки.
Преценката за затрудненото събиране на задълженията на
ревизираното лице е в компетентността на съответния орган по приходите, от
който изхожда предложението, и който при извършването й действа в условията на
оперативна самостоятелност (чл. 121, ал. 1 от ДОПК). В случая тази необходимост е
мотивирана с предполагаемия размер на задължението, наличието на няколко банкови сметки на
дружеството и това, че не се възпрепятства дейността на дружеството с
налагането на процесните запори.
Тези обстоятелства са мотивирали компетентния орган да
приеме, че ще бъде затруднено събирането на публичните вземания т.е. налице са
визираните в закона фактически основания за налагане на ПОМ.
Отправеното от компетентния орган по приходите
мотивирано искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки, обвързва
компетентния орган по чл. 121, ал. 1 от ДОПК с произнасяне по него, но само в
рамките на зададените му с искането параметри, както по отношение на субекта,
така и относно размера на очакваните публични задължения. В тези рамки и с
оглед на данните по преписката, публичният изпълнител е длъжен да прецени дали
е налице необходимост от налагане на предварително обезпечение, като при
произнасянето си този орган не може да излиза извън обхвата на направеното
искане и да налага обезпечение за по-голям размер от очакваните публични
задължения, но няма пречка да е в по-малък размер.
В рамките на дължимата преценка и съобразявайки
обстоятелствата по преписката публичният изпълнител е наложил процесните обезпечителни мерки, съответстващи на обезпечителната
нужда и ограничени по размер до предполагаемия размер на задълженията съобразно
принципът за съразмерност, според който наложеното обезпечение трябва да
съответства на размера на публичното задължение, който следва и от
императивната разпоредба на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, приложима и в производството по
налагане на предварителни обезпечителни мерки по силата на препращащата норма
на чл. 121, ал. 1, предл.
първо от ДОПК.
В конкретния случай, съдът счита, че наложените ПОМ са
в съответствие с разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, тъй като не се създават
предпоставки за сериозно възпрепятстване на дейността на ревизираното лице. Освен
това за жалбоподателя съществува възможността по чл.229 от ДОПК, според който, в
случаите, когато длъжникът дължи суми по договори, свързани с основната му
дейност и забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици
за него, по писмена молба на същия публичният изпълнител да разреши
извършването на неотложни плащания, като определена част от постъпилите или
постъпващите по банковата сметка на длъжника суми се оставят на негово временно
разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.
Видно е, че когато наложеният запор върху банковите
сметки има като своя последица препятстване дейността на задълженото лице, това
не е основание за отмяна на наложената обезпечителна мярка, а само поражда в
полза на същото правото да изиска и да получи от публичния изпълнител
разрешение за удовлетворяване на възникналите по повод осъществяваната от него
основна дейност неотложни плащания
по реда на чл. 229 от ДОПК.
Във връзка с горното съдът намира за нужно да допълни,
че предварителните обезпечителни мерки се налагат в хода на ревизията, като най
– късно същите могат да се наложат при издаването на ревизионния акт. Действително,
обезпечителната мярка представлява едновременно защитата и санкцията, в които
се състои обезпечението на конкретно вземане. Действително, също така, следва
да е налице съответствие между същата и справедливия интерес (на длъжника) да
се задоволи обезпечителната нужда на публичния взискател
без ненужно обременяване на длъжника.
Това произтича пряко от основните принципи в
административното производство, част от което и събирането на публичните
вземания. Касае се за принципа на съразмерност, предвиден в разпоредбата на чл. 6 от АПК (приложим по препращане на § 2 от Допълнителната
разпоредба на ДОПК в настоящото производство).
В тази връзка, за жалбоподателя е налице възможността
по чл.199 от ДОПК за замяна на един вид обезпечение с друго равностойно такова,
както и тази по чл.229 от ДОПК касателно извършването
на неотложни плащания. По преписката липсват данни той да се е възползвал от
някоя от тези опции.
При този изход на делото на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение на основание § 2 от ДОПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв.
Воден от
горното, на основание чл. 197 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.И.,
ЕГН **********, срещу Решение № 149 от 22.04.2020 г. на Директора на ТД на
НАП Пловдив са потвърдени Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх. №С200016-023-0000944/18.03.2020 г., издадено от И.Д.на длъжност
главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, с което
на М.И.И. с ЕГН ********** са наложени следните
обезпечителни мерки: запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за доверително управление, находящи
се в БАНКА ДСК АД BIC ***, ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА BIC ***, ТЪРГОВСКА БАНКА Д АД BIC ***, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД BIC ***редварителни обезпечителни мерки с изх.
№С200016-023-0000945/18.03.2020 г., издадено от И.Д.на длъжност главен публичен изпълнител
в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, с което е наложен запор върху
притежаваните от лицето дялове, представляващи 100% от капитала на търговско
дружество „И. 20 10“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА М.И.И.,
ЕГН **********,*** разноските по делото в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Председател: