РЕШЕНИЕ № 132
гр. Пловдив 13.03.2018 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
ХVІІ т.с., в публично заседание на 22 февруари 2018 г. в
състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА, като разгледа докладваното от
съдията т.д.№ 514 /2017 г. по описа на ПОС, намира за установено следното:
Делото е
образувано след изпращане по подсъдност на гр.д. №10625/17 г. на Пловдивски
районен съд, образувано по искова молба
вх. № 39716/11.7.17 г. по описа на ПРС, подадена от Ю.Г.С. ЕГН ********** чрез
адв. Цв.Б. против Н.В.К. ЕГН **********,
с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Иск по чл.
422 от ГПК.
Ищцата Ю.Г.С.
ЕГН ********** ***, моли да се постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника Н.В.К. ЕГН ********** с адрес: ***, че
ответникът й дължи сумата от 25 000
евро, дължима по запис на заповед от 23.02.2013 г., издаден в гр. Пловдив,
с падеж 30.6.2013 г., без протест, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.3.17 г. / датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното
плащане на сумата., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2607/29.3.17 г. по
ч.гр.д. № 3615/17 г. на Пловдивски районен съд.
Претендира разноски, вкл. за заповедното
производство.
Ответникът Н.В.К. моли да се постанови решение, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Предявеният
иск е допустим.
По ч.гр.д. №
3615/17 г. на Пловдивски районен съд е издадена заповед за изпълнение
2607/29.3.17 и изпълнителен лист.
Заповедта за
изпълнение ведно с покана за доброволно изпълнение е връчена на ответника от
ЧСИ Л.М.по образуваното изпълнително дело 2017***0400219 на 18.5.2017 г. /което
се установява от приложеното в кориците на делото по заповедното производство копие от покана
за доброволно изпъление/. Тази дата е удостоверена като дата на връчване на ПДИ
и в нарочно издаденото удостоверение от ЧСИ, представено от ищцата в
процедурата по размяна на книжа /л. 17 от делото/.
Възражение
от ответника е постъпило в ПРС на 23.5.17 г., като е спазен двуседмичният срок
по чл. 414, ал.2 от ГПК. Следва да се отбележи, че възражението е подадено чрез
адв. П., като пълномощно за същия е представено впоследствие във връзка с
дадани от съда указания за отстраняване на нередовности. Съгласно чл. 101, ал.2
от ГПК поправеното процесуално действие се счита редовно от момента на
извършването му, т.е. в случая от датата на подаването – 23.5.17 г. Т.е.
подаденото възражение от страна на ответника не е просрочено, като възраженията
в тази насока от страна на ищцата са неоснователни.
Ищцата е
получила съобщение за постъпилото възражение и възможността да предяви
установителен иск в едномесечен срок на 12.6.17 г., като е предявила такъв иск
на 11.7.17 г., в рамките на законоустановения срок.
При това
положение се налага извод, че предявеният иск е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
Ищцата
твърди, че на 23.2.13 г. е предоставила на ответника сума в размер на
25 000 евро, като ответникът се задължил да й върне парите на 30.6.13 г.
За обезпечаване на вземането й бил издаден
процесния запис на заповед. Сумата не била платена, като на 7.2.17 г. на
ответника била изпратена поредна покана за плащането й.
Ответникът
оспорва дължимостта на сумата, като е навел възражения за изтекла тригодишна
погасителна давност, както и че не е получавал сума от 25 000 евро на дата
23.2.13 г., а процесният запис на заповед бил издаден погрешно за сума,
съвпадаща със старо задължение на ответника спрямо ищцата в размер на
1 226 000 лв.по нохд № 1378/08 г., което задължение било изцяло
погасено.
Възражението
за изтекла погасителна давност е основателно. Съгласно чл. 531, ал.1 вр. чл.
537 от ТЗ правата по записа на заповед се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. В случая падежът на задължението е 30.6.2013 г., при което
тригодишният давностен срок изтича на 30.6.2016 г. Заявлението за издаване
заповед за изпълнение е подадено след изтичане на срока /на 13.3.17 г./, т.е.
към датата на иницииране на заповедното производство търсеното вземане по записа на заповед е погасено по
давност. Това е достатъчно основание да се отхвърли предявения иск като неоснователен.
Освен
горното по делото остава недоказано твърдението на ищцата, че на дата 23.2.13
г. е предоставила на ответника сума в размер на 25 000 евро, която същият
се задължил да й върне на 30.6.13 г.. Това е каузалното правоотношение, което
ищцата твърди да е обезпечено с издаването на процесния запис на заповед. За
наличието на такова каузално правоотношение обаче по делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства. /Свидетелски показания не са допуснати предвид
забраната на чл. 164, ал.1,т.3 от ГПК/. На ищцата изрично е указано, че носи
доказателствената тежест да установи твърденията си за предоставяне на сума на
23.2.13 в размер на 25 000 евро на ответника със задължение за връщане на
30.6.13 г., както и че за така твърдението обстоятелства към момента на
изготвяне на доклада по делото не са ангажирани допустими доказателства.
Въпреки дадените изрични указания по делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства в подкрепа на изложените твърдения.
При това
положение твърденията по отношение на въведеното от ищцата каузално правоотношение
оставата изцяло недоказани – допълнително основание за отхвърляне на
предявената претенция.
Що се отнася
до доводите на ответника за нищожност на процесния запис на заповед поради
липса на основание, същите са неоснователни. Записът на заповед е абстрактна
сделка, т.е. за действителността му не се търси основание. Това се посочва от
съда само за пълнота, като не променя горните изводи за неоснователност на
исковата претенция поради погасяване на правата по записа на заповед с изтичане
на тригодишна давност и недоказаност на каузалното правоотношение, въведено от
ищцата като обезпечено с издаването на ценната книга.
Предвид
изложеното следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се
отхвърли изцяло като неоснователен.
Ответникът
не е претендирал разноски,а и не констатират такива да са направени от него, поради което разноски в полза на ответника не се присъждат.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Ю.Г.С. ЕГН ********** ***, против Н.В.К. ЕГН ********** с адрес: ***, да се
признае за установено, че ответникът й дължи сумата от 25 000 евро, дължима по запис на заповед от 23.02.2013 г.,
издаден в гр. Пловдив, с падеж 30.6.2013 г., без протест, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.3.17 г. /
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното плащане на сумата., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
2607/29.3.17 г. по ч.гр.д. № 3615/17 г. на Пловдивски районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: