Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен, 09.11.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание трети ноември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №7165 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.240 ал.1 и ал.2 вр.чл.79 ЗЗД вр.чл.92 ЗЗД вр. с
чл.86 ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***, в която се твърди че ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че срещу
заповедта за изпълнение длъжникът В.Я. е
подал възражение. Твърди се, че по силата на договор за заем №5435651/28.04.2018г.,
сключен между „Вива кредит“ и ответника, на ответника е представен паричен заем
в размер 500 лв, които заемателят се е задължил да върне съгласно договора.
Твърди се, че между „Вива кредит“ и ищеца е сключен договор за цесия от
01.12.2016г., по силата на който вземането на „Вива кредит“ към ответника е
прехвърлено в полза н.А.з.к.н.п.з. ООД изцяло заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Твърди се, че ответникът не е върнал заетата
сума, поради което дължи и лихва.Твърди се, че поради неизпълнение на
задължение за обезпечаване на задължението по договора, заемателя дължи и
неустойка. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи сумите 500лв представляваща
главница, 87,61лв., представляваща договорна лихва за периода 28.05.2018г.- 23.01.2019г.,
неустойка за неизпълнение на задължението от 236,25лв., 236,25лв. такса за
експресно разглеждане на документи, разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението в размер на 245лв., ведно със законната лихва върху главницата,
претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№ 3536/2019г. по описа на ПлРС се установява,
че на 30.05.2019год. ищецът е депозирал
в ПлРС заявление срещу ответницата за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за
изпълнение за сумите, както следва: сумата
500,00 лв., представляваща главница, сумата 87,61 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 28.05.2018 год. до
23.01.2019 год., сумата 236,25 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на документи, сумата 236,25 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение, сумата 245 лв., представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране, и сумата 14,33 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 24.01.2019 год. до 21.05.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.05.2019 год. до изплащане на вземането, както и
сумата 26,39 лв. разноски по делото, представляващи държавна такса и 50,00 лв.
представляващи юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтича от следните
обстоятелства: договор за паричен заем от 28.04.2018 год., сключен с „Вива
кредит“ ООД, рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 01.12.2016 год.
и приложение № 1 към него от 01.02.2019 год.В срок е подадено възражение от
длъжника, инициирало предявяването на настоящата искова претенция на основание
чл.422 от ГПК.С определение от 06.12.2019г. е прекратено частично
производството по отношение на лихвата за забава на основание чл.232 от ГПК.
По делото е представен препис на
Договор за паричен заем с № 5435651 сключен между „Вива кредит“ ООД и В.Л.Я. на
28.04.2018г., за сумата от 500 лв.
Според обективираното в чл.3 от договора, ответникът е следвало да върне
предоставената му в заем сума на 9
седмични вноски, всяка в размер на 91,54лв., със срок на заема в седмици
- 9 и платима на посочени дати на падеж в договора. В договора страните са
уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,28%
и общ размер на всички плащания 823,86лв. Страните са уговорили също така, според
обективираното в чл.5 задължение в тежест на заемателя в срок до три дни, считано от сключване на
договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1).
Физическо лице поръчител, при посочени
условия 2). Банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение са предвидили
в неустойка в размер на 236,25лв., която
да бъде разсрочена на равни части,
заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сума за
неустойка и вноската се увеличава по
размер и става 117,79лв. Между страните не е налице спор, че заемодателят е
изпълнил произтичащото от договора задължение да предостави заемната сума. Уговорена
е такса експресно разглеждане на документи -236,25лв.
Установява се от приложения препис на
Рамков договор за цесия от 01.12.2016г.
и препис-извлечение от Приложение
№1 към него от 01.12.2016г., че заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з.к.н.п.з.”
ООД вземанията, произтичащи от процесния договор за заем. Представено е и
писмено потвърждение от цедента за извършената цесия.От представения препис се
установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.к.н.п.з.” ООД да
уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били
цедирани по силата на сключения договор
за цесия от 01.12.2016г. Това касае и цесиите, извършени във формата на допълнителни приложения към сочения договор.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника
от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно
релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може
да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение №137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК). В случая, както се установи от
доказателствата по делото, цесионерът„А.з.к.н.п.з.” е предприела уведомяване на
длъжника за извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД, съгласно изрично пълномощно за това действие. По делото е
представено уведомление до длъжника за извършената цесия, но не са представени
доказателства то да е получено от последния.В случая съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба и приложенията,
което се приема и в практиката на ВКС на РБ.
От събраните по делото доказателства се
установява, че между страните по делото
е възникнало валидно облигационно
правоотношение между ответникът в качеството на заемател и „ВИВА КРЕДИТ” ООД, в
качеството на заемодател по сключен между тях Договор от 28.04.2018год.
Безспорно е, че заемодателят е изпълнил основното си, произтичащо от договора
задължение да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 500лв.Така
сключеният договор попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по
чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК.С получаването на сумата по
кредита за заемодателя е възникнало задължението да върне главницата, като и да
заплати дължимата възнаградителна лихва. Съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Тези норми са императивни –
постановени са в публичен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и
чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит / арг. чл.2 ЗПК/. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Твърди се, че , че кредитополучателят
следва да заплати на кредитодателя суми за разходи, които са определени
предварително като размер и са дължими при определени предпоставки, но във
всички случаи – при забава относно задължението за заплащане на погасителните
вноски. Сумата, за разходи за извънсъдебно събиране, е
нищожна поради противоречие с добрите и представлява по своя характер
неустойки. Отговорността за разноски за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на покани и писма за събиране на просроченото вземане, предвидени в
Тарифата, съобразно вида на договора, представляват по съществото си неустойка,
дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по
кредита, а не плащане на разходи по събиране на вземането. С определяне на тези
плащания по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и
възможност за въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло
свързана със случаите на забава на длъжника. Тези уговорки нямат за цел да
покриват разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, тъй като са уговорени
като твърдо определени суми в зависимост от размера на кредита. Няма как
кредитодателят предварително да знае каква ще е стойността на платената сума за
телефонни разговори и писма за проведените опити да бъде събрана сумата по
кредита.
Съдът намира, че клаузата относно предвидената в чл.4 от
договора неустойка е нищожна, поради противоречието и с добрите нрави. Според
чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според договора
неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на
поръчител или банкова гаранция. В конкретния случай, видно от приложения по
делото договор замополучателят е поел задължение и за двете обезпечения, макар
тяхното кумулиране на да не е предвидено в договора / те са определени
алтернативно/. От начина по който е уредено задължението на
кредитополучателя - особено това
отнасящо се до осигуряване на поръчител, може да се обоснове извод, че
изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така,
защото, от една страна това задължение не определено от кредитора, като
предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната
практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част
от тях длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок информация.
Такива са например изискванията свързани с кредитната история на поръчителя и
данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би
могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни
услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам
проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на
заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води
до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да
я изпълни. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за
неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД,
което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26,
ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/.С оглед
изложеното съдът намира, че начислената по договора неустойка не се дължи поради нищожността на клаузата от
договора, която е урежда.
Сумата,
начислена за експресно разглеждане на документите е нищожна поради
противоречие с добрите и представлява по своя характер неустойка.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите,
предвиждани за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава
първите и забранява вторите.Експресното разглеждане на документи не е действие
по усвояване или управление на кредита, тъй като предхожда сключването му в
темпорален аспект. На същото основание не спада и към допълнителните услуги.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към съществените
престации, които при договора за кредит са предоставяне на парична сума и
връщане на същата, заедно с уговорената възнаградителна лихва на определения
падеж (от кредитополучателя). Такива са издаването на различни удостоверения от
банката, включително заверени копия от договора/погасителен план, известяване
със смс или по телефон за получено плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и
др. Всички тези действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените
задължения на страните, нито са задължително присъщи на договора за кредит,
поради което е обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй
като не са предвидени или предвидими при калкулиране на обичайните
административни разходи по отпускането или управлението на един кредит.
Експресното разглеждане на документите на потребителя няма пряко отношение към
съществените престации при договора за кредит и от тази гледна точка може да бъде
определено като допълнителна услуга. Но, тъй като предхожда по време
сключването на договора и по същността си е цена за приоритетното им
придвижване, то не може да бъде споделено виждането, че тази услуга е свързана
с договора за потребителски кредит. Когато е предвидил връзката между договора
и услугата, като елемент от фактическия състав на нормата, законодателят е имал
предвид съществуващ договор.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният иск за вземането е частично основателен до размера на главница от 500лв.,
договорна лихва от 87,61лв, като за
неустойка за неизпълнение на задължението от 236,25лв., 236,25лв. такса за
експресно разглеждане на документи, разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението в размер на 245лв., предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе
по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 26,39 лв., а разноските за юрисконсултско
възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ,
във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в
размер на 76,39лв. От тях ответникът дължи сумата от 34,02лв., съразмерно
частта от вземанията, чието съществуване се установи в исковото производство.
В исковото производство ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 173,61лв., разходи за ВЛ 220лв.
и претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв. Съдът приема, че следва да определи дължимо
юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК.Съразмерно
уважената част от иска, ответника дължи разноски в размер на 222,24лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че В.Л.Я., ЕГН **********, ДЪЛЖИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва: главница
сумата 500 лв., представляваща главница, сумата 87,61лв., представляваща
договорна лихва за периода от 28.05.2018
г. до 23.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, за
които е издадена заповед за изпълнение №1953/31.05.2019г. по ч.гр.д.№3536/2019г.
по описа на ПлРС, като неустойка за неизпълнение на задължението от 236,25лв.,
236,25лв. такса за експресно разглеждане на документи, разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението в размер на 245лв., ОТХВЪРЛЯ предявените искове като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК В.Л.Я., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 34,02 лв., представляваща разноски по ч.гр.д.№3536/2019г. по описа на ПлРС,
съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК В.Л.Я., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 222,24лв., представляваща разноски за исковото производство, съразмерно
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: