Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                           № 260143, 18.11.2020 год., гр.Търговище

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Търговищки районен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

           

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Михаил Пенчев,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 613 по описа на ТРС  за 2020 год. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.239 от ГПК. Предявен е иск, с правно осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.

            Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и трето лице „Теленор България“ ЕАД е имало сключен договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер ********* от 17.07.2017 год., по които ищеца бил изпълнил задълженията си да предостави далекосъобщителните услуги и интернет, но ответника не заплащал редовно фактурираната  стойност на услуги, поради което сключения договор бил прекратен предсрочно едностранно от мобилния оператор, като съгласно договореното между страните при предсрочно прекратяване на договора по вина на клиента се начислил неустойка. Твърди се в молбата, че ответника останал задължен със сумата от 784.46 лв., представляваща 226.43 лв. – неплатена цена на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договора за периода декември 2017 год. – февруари 2018 год. и 558.03 лв. - неустойка дължима при предсрочно прекратяване на договора. Ищеца твърди, че вземането срещу ответника е прехвърлено от кредитора на „Иновативни финанси“ ООД, което дружество го е прехвърлило на ищеца с рамков договор за цесия от 29.11.2019 г. , като прехвърлянето на вземането е съобщено на ответника. Предвид липсата на изпълнение ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата в общ размер на 784.46 лв., включваща незаплатена стойност на услуги по договора и неустойка и 125.80 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК, поради което съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение, но за сумата от 784.46 лв. – незаплатени услуги и неустойка. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. В съдебно заседание, чрез писмено становище поддържа иска си, като моли съда да постанови  неприсъствено решение.

            В едномесечния срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответника не е депозирали отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените искове и не е  представил доказателства. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

           След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл.131, ал.1 от ГПК на ответника са изпратени препис от исковата молба и приложените доказателства, като му е даден месечен срок да вземат становище по иска и да сочи  доказателства, като са му   указани последиците от неизпълнение на тези задължения съгласно чл.133 от ГПК. Книжата са били редовно връчени на ответника. След изтичане на срока за отговор на исковата молба, делото е било насрочено в открито съдебно заседание, на което ответника не се явява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищеца е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение.

            С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.239 от ГПК във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявения иск е вероятно основателен с оглед представените писмени доказателства, поради което  следва да бъдат уважен.

            Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 435 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 385 лв. /ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, или общо сумата от 820 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

                                               Водим от горното, съдът

 

                                              Р  Е  Ш  И  :

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.А. с ЕГН **********, с пост. адрес *** дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.”България ”, № 81, вх.В, ет.8,  представлявано от Ю. Б. Ц. , действащ чрез а..В. Петкова Г. от САК, със съдебен адрес *** сумата от 784,46 лв., представляваща непогасена главница по цедиран Договор за мобилни услуги от 17.07.2017 г., сключен между длъжника и „Теленор България“  ЕАД, ЕИК130460283, гр.София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2019 год., до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 125,80 лв. за периода от 09.05.2018 г. до 06.12.2019 г., за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 1156/17.12.2019 г. по ч.гр.д. № 2232/2019 г. на ТРС, на осн. чл.422 от ГПК.

 

            ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН **********, с пост. адрес *** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.”България ”, № 81, вх.В, ет.8,  представлявано от Ю. Б. Ц. , действащ чрез а..В. Петкова Г. от САК, със съдебен адрес *** направените в съдебното производство разноски в размер на 435 лв. и направените в заповедното производство разноски в размер на 385 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.

 

           НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: