РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. гр.Мадан, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20255430100097 по описа за 2025 година
Производството - бързо такова по реда на глава двадесет и пета от ГПК,
на основание чл. 310 т. 6 от ГПК, вр. с чл. 146, ал. 2 от СК е образувано по иск,
предявен от В. С. К., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята
майка и законен представител Р. Д. Ч., ЕГН ********** против С. Е. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. М., ул. „********, за осъждането на ответника да
заплаща ежемесечна издръжка за детето В. С. К. в размер на 700 лева, считано
от 15.11.2024 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане - иск с
правно основание чл. 143 от СК.
В исковата молба се твърди, че Р. Д. Ч. и С. Е. К. живели на съпружески
начала повече от 20 г. до 15.11.2024 г., като от съжителството си имат две деца
- Я. на ** г. /студент/ и В. на ** г., ученик в ***** „*****“ - гр. М. Я. бил
самостоятелен и живее в гр. С., където учи и работи, докато В. живее с майка
си, която изцяло поема грижите по отглеждането и възпитанието му. В. като
ученик редовна форма на обучение в средно училище, освен базови
потребности от храна, облекло, обувки, отопление, има и разходи за
здравеопазване, образование, извънкласни занимания и др. Понастоящем
майката Р. Ч. работи в „******“ ЕООД и макар да заделя максимална част за
издръжка на детето, тази част се оказва недостатъчна, тъй като полага грижи и
за своята майка. От друга страна, ответникът не желаел да поеме своята част
от издръжката непълнолетния В., въпреки опитите за доброволно уреждане на
този въпрос между родителите. Ищецът твърди, че ответникът е на зряла
1
възраст, здрав, работоспособен и трудово ангажиран в „*******“АД, от
където получава над средната за страната месечна заплата, поради което
заплащането на издръжка в размер на 700 лева от ответника би била напълно
разумна, нормална и в съответствие с потребностите на ищеца, както и
доходите на ответника, доколкото този размер е по възможностите му. По
изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който взема становище, че иска е допустим и частично
основателен. Сочи, че претендирания размер от 700 лева е прекомерно
завишен и не отговарящ на действителните нужди на детето В. К., както и на
реалните възможности на ответника да изплаща тази сума, без тя да
затруднява и неговите ежедневни нужди и потребности. Посочва, че реалните
му възможности към настоящият момент са да заплаща за издръжка на ищеца
сумата до 400 лева. Ответникът оспорва изложените в ИМ обстоятелства, като
твърди, че не отговарят напълно на действителното фактическо положение.
Признава, че действително са били във фактическо семейно съжителство с
майката на ищеца без да имат сключен граждански брак. Твърди, че са
разделени, считано от 15.11.2024 г., от когато с Решение № ***/***** г.,
постановено по гражданско дело № ***/**** г., образувано по молба по реда
на чл. 8, ал. 1 от ЗЗДН от Р. Д. Ч., той е отстранен от съвместно обитаваното
жилище в град М. за срок от шест месеца, считано от 15.11.2024 г.
Потвърждава, че от съжителството си с Р. Ч. имат две деца - Я. на **г.
/студент/ и ищеца В. на **., ученик в *********„******“ гр. М., като и че
ищеца живее с майка си в жилището на улица „*******, гр. М., което е негова
лична собственост. Твърди, че е закупил жилището през *** г. с лични
средства и кредит, който изплаща само той и в момента, както и, че само той
заплаща следващите се за него такси, данъци и консумативи в Община М..
Твърди, че от 15.11.2024 г.- датата от която е бил отстранен от жилището си за
срок от 6 месеца с решението на съда, същият живее на квартира, за която
плаща ежемесечен наем и допълнителни консумативи за ток и вода. Сочи, че
не отговаря на истината, че майката на В. изцяло поема грижите по
отглеждането и възпитанието на по-малкия син В., като заявява, че до
отстраняването от жилището си, считано от 15.11.2024 г., той се е грижил и е
полагал грижи по издръжката на цялото семейство по покриване на разходите
за ежедневните им нужди, в частност и за издръжката на децата и тяхното
възпитание. Дори и след отстраняването от жилището същия постоянно търси
контакти с децата си. Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че не
желае да поеме своята част от издръжката на непълнолетния В., като сочи, че
и преди 15.11.2024 г., а и след тази дата му е давал различни суми. Сочи, че не
отговаря на истината, че майката на ищеца е правила опити за доброволно
уреждане на този въпрос, напротив тя всячески, според ответника,
настройвала В. срещу баща му. Забранява му да се срещат, да говори по
телефона с него и по този начин отчуждава детето от баща му. За момента В.
живее с майка си и тя злоупотребява с това положение, което според
2
ответника пречи за правилното възпитание на детето. Твърди, че не отговаря
на действителното фактическо положение, че издръжката в размер на 700
лева, би била напълно разумна, нормална и в съответствие с потребностите на
непълнолетния му син, както и, че този размер е по възможностите му, като се
сочи, че не е в добро здравословно състояние, което е в резултат на
дългогодишната му работа под земята в рудниците. Той често боледува, дава
пари за покриване на кредита и закупуване на лекарства. Сочи, че след
получена бъбречна криза на няколко пъти се е явявал за разбиване на камъни
в частна болница ****** -П.. В момента след отстраняване от жилището
ответникът живее на квартира, харчи пари за наем, консумативи и пътни
разходи при честите пътувания към с. Боровина, заради започнатите ремонти
и поддръжка на къщата му в с. Б. Поради лечебните процеси наложили
излизането на ответника в болнични започнал да изпитва материални
затруднения, което наложило да иска пари на заем от негови близки хора, като
общата сума на заемите била 4 000 лева, които също периодично връща на
заемодателите след получаване на работната си заплата. Поради това
ответникът сочи, че в настоящият момент няма реална възможност да заплаща
ежемесечна издръжка на сина си В., в размер на 700 лева. Счита, че тази сума
с оглед гореизложеното изцяло ще затрудни неговия начин на живот. Твърди,
че този размер е несправедлив. Ответникът възразява, че претендираната
сумата от 700 лева, следва да се изплаща от 15.11.2024 г., ведно с лихвите,
като счита, че размера, който съда определи, като справедлив и основателен
следва да бъде от датата на завеждане на исковата молба, защото след тази
дата той е отстранен по молба на Р. Ч., която е възпрепятствала личните
контакти със сина му В.. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска, като сочи, че той е готов и ще внася ежемесечна издръжка на
непълнолетният си син В. с оглед моментните му възможности, ако тя е в
рамките на 400 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане на детето В. С. К.
се установява, че същият е роден на **** г. от майка Р. Д. Ч. и с посочен баща
С. Е. К.. Представено е копие от ученическа карта издадена от ** „******* гр.
М., видно от която В. С. К. през учебната 2024/2025 г. е ученик X клас в
посоченото учебно заведение.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП М., съгласно който в хода
на социалното проучване е установено че родителите на детето Р. Ч. и С. К. са
заживели на семейни начала през 2000 година в гр. М. От съжителството имат
две деца Я. на ** години и В. на ** години, ученик в * клас. От ******* г.
бащата С. К. не живее в дома им в гр. М. На *****година има издадена
ограничителна заповед за защита от домашно насилие и бащата е отстранен от
семейното жилище в гр. М. Към настоящия момент основните грижи за детето
В. се полагат от неговата майка госпожа Р. Ч.. Господин С. К. след
отстраняване от семейното жилище живее на квартира в гр. Мл, за която
3
плаща наем и консумативи. По твърдения на бащата е имал здравословни
проблеми, наложили провеждане на лечение в гр. Пловдив, започнал е да
изпитва финансови затруднения, което наложило да вземе заем от близки, а
отделно започнал и ремонт на къщата му в с. Боровина, за което също се
налагало да отделя значителна сума за ремонтни дейности. По данни на детето
с баща си след раздялата са се виждали и контактували по телефона, дал му е
по 50 лева при техни срещи и карта с ваучери за храна. През м. март 2025 г.
парите на картата свършили и баща му си поискал картата. От тогава не се
виждали и детето прекъснало всякаква връзка с баща си, като не желае да
контактува с него. По данни от майката тя не го е настройвала срещу баща му
и детето само е взело решение за отношенията с баща му. В. разполагал с
телефон, бащата плаща месечната му сметка. На детето е осигурено всичко
необходимо за нормалното му израстване, подслон, разнообразно хранене,
достатъчно на брой и съобразени със сезона и пола дрехи.
Изготвена е справка от ТД на НАП П., офис С. съгласно която
ответникът С. Е. К. работи по трудово правоотношение, като реализира
осигурителен доход средномесечно в периода от м. март 2024 г. до м.
февруари 2025 в размер на 2444 лева. Същият притежава недвижим имот –
апартамент в гр. М. Майката на ищеца Р. Д. Ч. работи по трудово
правоотношение, като реализира средномесечен осигурителен доход за
периода от м. май 2024 г. до м.април 2025 г. в размер на 1329 лева.
В о.с.з. от 11.06.2025 г. в качеството на свидетел е разпитана М. Е. Ч. -
сестра на ответника, която заяви, че брат й след отстраняването му от
семейното жилище и раздялата живее в общежитие и плаща наем, имал
сметки, плащал и заем в размер на около 400 лева месечно към други лица
който заем ползвал за закупуването на апартамента му, имал и здравословни
проблеми с бъбреците за които също изразходвал средства за лечение. Брат й
се грижил и давал пари и на другия му син, който е студент и живее в гр. С.
Брат й търсил контакт със сина му В., но той го избягвал и му затварял
телефона, не искал да говори с него. Съдът кредитира показанията на
разпитания по делото свидетел като обективни и непротиворечиви.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно
своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват
условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер
на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и
възможностите на неговите родители - чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а именно
една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, като с
ПМС № 359/23.10.2024 г., считано от 01.01.2025 минималната работна заплата
за страната е определена в размер от 1077 лева, респ. минималния размер на
издръжката възлиза на 269,25 лева. Следва да бъде отчетен факта, че
посоченият минимум на издръжката посочва само долната граница, под която
съдът не следва да слиза, независимо от доказателствата, т. е. съобразени са
4
само базовите нужди на детето, без оглед на възраст и пол, като възможността
на родителите да дават издръжка се съобразява едва при размер над посочения
минимум.
Законодателят в чл. 142, ал. 1 СК е предвидил два критерия, които
следва да се съблюдават при определяне на размера на дължимата издръжка:
нуждите на детето (с оглед на правилното му отглеждане, възпитание и
нормално развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите
живеят заедно) и възможностите на дължащия издръжката родител. С
Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, в т. 2 е прието, че
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като нуждите са
винаги конкретни. Съгласно т. 4. от цитираното по-горе постановление на
Пленума на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за случая, а в т. 5 е прието, че възможностите на лицата, които
дължат издръжка се определя от доходите, имуществото и квалификацията,
като възможността е винаги конкретна и обективна.
Непълнолетния В. С. К. понастоящем е на ** г., ученик е в *****клас,
няма здравословни проблеми или специфични нужди, които да обуславят
необходимост от повече средства за издръжката му в сравнение с обичайните
за дете на тази възраст. Към момента не посещава извънкласни форми на
обучение, за които да прави допълнителни разходи. Същевременно по делото е
безспорно установено, че родителите на В. са разделени от 7 месеца, а детето
живее при майката, която е родителят, поел грижите за него. Издръжка се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето.
Отчитайки в съвкупност нуждите на детето, възможностите на майката
и на бащата, които са трудоспособна възраст и нямат задължения за издръжка
на друг свой непълнолетен низходящ, освен сина си В., съдът намира, че
адекватният размер на общата месечна издръжка, която двамата родители са
длъжни и могат да осигуряват на сина си, е най-малко 600 лева, за да бъдат
нормално посрещнати базовите нужди на детето от храна, облекло, отопление,
дрехи, извънкласни дейности, медицински грижи и пр. При разпределението
на тази обща издръжка между родителите, съдът счита за напълно
справедливо ответникът, да поеме заплащането на сумата от 400 лева, а
останалите 200 лева да продължат да се осигуряват от майката, която
осъществява непосредствената ежедневна грижа по отглеждане и възпитание
на детето, поради което и би следвало да предоставя дори по-малък дял от
паричната издръжка за детето, тъй като съгласно т. 7 от Постановление №
5/1970г. на Пленума на ВС, усилията, полагани от родителя във връзка с
5
отглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размера на
издръжката, която той дължи. Ирелевантно е дали сумата от 400 лева би
създавало затруднения за ответника, защото уреденото в чл. 143 ал. 2 от СК
задължение на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е
безусловно, без значение дали изпълнението му ще ги затрудни. Този характер
на издръжката цели осигуряването на средства, които да гарантират на детето
начин на живот и развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха
заедно, а несъмнено първото и най-важно задължение на всеки родител е да се
грижи подобаващо за детето си, да му осигури условия за развитие. С оглед
обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, липсват данни да
страда от заболявания, както и данни да има други деца, на които да дължи
издръжка, освен малолетния си син В., ответникът следва да положи
дължимите усилия от морална и правна страна, за да осигури издръжка на
детето си в размер, който да задоволява нуждите му. С оглед изложеното
предявеният иск за издръжка следва да бъде уважен за сумата от 400 лева
месечно за детето, като за разликата до пълния предявен размер от 700 лева
месечно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Издръжката следва да
се присъди от подаване на иска - 10.03.2025 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
при забава от датата на падежа до окончателното плащане.
Разноски по делото се претендират само от ищеца, поради което на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, такива следва да му се присъдят съобразно
уважената част от иска по съразмерност в размер от 314 лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на
ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от
ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират съдилищата
по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на РС Мадан
върху определената издръжка в размер на 288 лева. На основание чл. 242, ал. 1
от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението, в
частта му относно издръжката.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул. *******, да
заплаща на В. С. К., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята
майка и законен представител Р. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул.
******* ежемесечна издръжка в размер от 400 лева (четиристотин лева),
6
считано от 10.03.2025 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до
прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва за
забава за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 400 лева до пълния претендиран размер от 700 лева.
ОСЪЖДА С. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул. „******, да
заплати на В. С. К., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята
майка и законен представител Р. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул.
„********, сумата от 314 лева (триста и четиринадесет лева) – направени
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение определено по
съразмерност с уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул. *****“, да
заплати по сметка на РС М., в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
288 лева (двеста осемдесет и осем лева) - държавна такса върху присъденото
вземане за издръжка.
На осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок,
считано от 13.06.2025 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7