Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
06.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14961/2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.С.И.,
с която е предявен срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.“ - К. иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 17.08.2015 г. Претендира законната лихва от
деликта, както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала като пътник при
произшествие, осъществило се на 17.08.2015 г. по вина на лице, гражданската
отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва осъществяването на деликт, позовава се на съпричиняване.
По делото е приет за съвместно
разглеждане при условията на евентуалност обратен иск от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „О.“ - К. срещу Г.Я.К. с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./,
за сумата от 100000 лв., представляващ регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение поради причиняване на произшествието след употреба
на алкохол. Претендира разноски.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск Г.Я.К.
оспорва иска.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С влязло в
сила определение от 12.09.2016 г. е одобрено споразумение по НОХД №3234/2016 г.
на РС – Варна, с което Г.Я.К. е признат за виновен в това, че на 17.08.2015 г. в
с. Константиново, по главен път №9004 гр. Белослав-гр. Варна, при управление на
МПС „Мерцедес“ с рег. №*******, нарушил правилата за движение – чл.126, ал.1,
т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил на В.С.И. две
средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на ребра и счупване на двете
ключици, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на
алкохол в кръвта 0,65 на хиляда.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило,
неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е
обвързан от одобреното от наказателния съд споразумение.
От
изслушаната в настоящото производство комплексна експертиза в съдебно-медицинска
й част и писмените доказателства, представляващи медицински документи, се
установява, че пострадалата е получила в причинна връзка с произшествието
следните увреждания: контузия на главата и гърдите, счупване на дъгите на 3-то
до 10-то ребра вляво, двустранен хемоторакс (вътрегръден кръвоизлив), счупване
на двете ключици, контузия на поясните прешлени в кръстната област, контузия на
десния бъбрек с хематурия (кръв в урината, кръвонасядане в дясната гръдна
област, дясната хълбочна област, дясната кръстна област и дясното коляно. Уврежданията
са в причинна връзка с процесното ПТП. Фрактурите на ребрата и на ключиците са
довели до трайно ограничение на снагата за срок до 3 месеца. На пострадалата е
оказана спешна медицинска помощ и оперативно лечение – лапароцентеза (отваряне
на коремната кухина), двете ключици са били наместени и обездвижени (поради
отказ на пострадалата да бъдат оперирани), болничното лечение при постелен
режим в периода 17.08.2015 г. – 25.08.2015 г., след което лечението е продължило
като амбулаторно, с назначени контролни прегледи, предписан режим и
медикаменти. Повечето мекотъканни увреждания са отзвучали окончателно за срок
от 20 дни, счупените ребра са зараснали за срок до 25-30 дни, след което е започнало
провеждане на дихателна гимнастика за подобряване на дихателната дейност, счупените
две ключици са зараснали за срок до 35-40 дни, контузиите на белите дробове и
коремната травма са отзвучали за срок до 2 месеца. Общо оздравителния период за
всички телесни увреждания е продължил 3-4 месеца. През 4-месечния
възстановителен период ищцата е изпитвала болки и страдания, по-интензивни през
първите 3-4 седмици дни след злополуката и опо време на проведената
рехабилитацията, а извън тези периоди – с периодичен характер, провокирани от
преумора или рязка промяна във времето. През първите 30-40 дни ищцата е
провеждала лечението си в постелен режим и е имала нужда от чужда помощ за
обслужването си в ежедневието. Към настоящия момент ищцата е напълно възстановена
– единствено счупените ключици са с малки остатъчни деформации по ъгъл, но това
съгласно експертизата се дължи на неоперативното лечение поради отказа на
ищцата да се подложи на операция. Движенията на раменните стави са възстановени
по сила и обем, няма останали белези по тялото от мекотъканните наранявания. Не
се очакват усложнение за в бъдеще.
От
показанията на свидетеля Д.И.– съпруг на ищцата, се установява, че в
продължителен период ищцата е била на легло след произшествието, наложило се е
шест месеца да отсъства от работа, изпитва болки и към настоящия момент при
вдигане на тежести, има стрес от автомобили и се притеснява да пътува.
По
изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди
и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се
установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и
причинната връзка между ПТП и уврежданията на ищцата.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към момента
на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни
и доказани по делото факти – вида на уврежданията: счупвания
на осем ребра и на двете ключица, контузии на гърдите, корема и крайниците;
интензитет и продължителност на болката – по-интензивна
през първите 30 дни след злополуката и в началото на рехабилитацията, а извън
тези периоди – със спорадичен характер; обстоятелството,
че пострадалата се е възстановила за срок от 3 месеца и липсата на трайни
последици за здравето й; как уврежданията са й се отразили с оглед нейната
възраст, начин на живот и среда. Медицинската
експертиза констатира, че през възстановителния период на ищцата се е налагало
да ползва чужда помощ, което също води до битов дискомфорт. Поради изложеното
съдът, при преценка на събраните доказателства и отнасяйки ги към възрастта и
начина на живот на пострадалата, както и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални
преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 50000 лв.
Основателно е наведеното възражение за съпричиняване.
От първоначалната и повторната комплексни експертизи се установява, че при
настъпване на произшествието ищцата е пътувала като пътник на предната дясна
седалка на управлявания от съпруга й автомобил и не е била с поставен
обезопасителен колан, като в конкретния случай, ако е пътувала с колан,
нараняванията биха били по-малко на брой и по-леки. Съдът като взе предвид поведението на пострадалата –
неизпълнение на задължението да пътува с колан, намира, че така установеното
съпричиняване обуславя намаляване на определеното обезщетение с1/4 – до сумата
от 37500 лв.
До посочения
размер искът следва да се уважи и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 100000 лв.
По обратния
иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./:
С оглед
частичното уважаване на главния иск, обратният иск следва да се разгледа по
същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ застрахователят има право да получи
платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство под
въздействието на алкохол.
Видно от
одобреното от наказателния съд споразумение, водачът Г.Я.К. е управлявал лекия
автомобил „Мерцедес“ с рег. №******* при причиняване на процесното произшествие
в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 0,65 на хиляда. Този
квалифициращ признак е част от състава на транспортното престъпление по чл.343,
ал.3 и е обхванат от задължителното за гражданския съд действие на споразумението,
одобрено от наказателния съд. Следователно, след като ответникът по обратния
иск е шофирал след употреба на алкохол, той дължи на застрахователя по
гражданската отговорност платеното от последния застрахователно обезщетение. Уважаването на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е
предпоставка за уважаване на евентуалния, като се създава условно изпълнително
основание - то възниква при условие, че ищецът по обратния иск изпълни
задължението си към пострадалия. Тъй като дължимото от застрахователя
обезщетение възлиза на 37500 лв., то обратният иск следва да се уважи в този
размер и да се отхвърли за разликата до 100000 лв.
По
разноските:
На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 1323,75 лв.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – за
сумата от 531,25 лв., включваща юрисконсултско възнаграждение и разноски за
експертиза.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 1500 лв. и
разноски за експертиза в размер на 400 лв.
На ищеца по обратния иск следва да
се присъдят изцяло направените разноски за особен представител (150 лв.) и
държавна такса, съразмерно с уважената част от иска - в размер на 1556,25 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.“ - К., ЕИК на регистрирания КЧТ: *********,
адрес: гр. София, бул. *******№ *******, да заплати на В.С.И., ЕГН: **********, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата
от 37500 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 17.08.2015 г., заедно със законната лихва от 17.08.2015 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 100000 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.“ - К., ЕИК на регистрирания КЧТ: *********,
адрес: гр. София, бул. *******№ *******, да заплати да заплати на адв. В.Н. -
САК, адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1323,75 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН:
**********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „О.“ - К., ЕИК на регистрирания КЧТ: *********, адрес: гр. София,
бул. *******№ *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 531,25 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.“ - К., ЕИК на регистрирания КЧТ: *********,
адрес: гр. София, бул. *******№ *******, да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1500 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 400
лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА Г.Я.К., ЕГН: **********,
да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.“
- К., ЕИК на регистрирания КЧТ: *********,
адрес: гр. София, бул. *******№ *******, на основание чл. 274, ал.1, т.1 КЗ/отм./ сумата от 37500 лв., представляваща
от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение на В.С.И., ЕГН: **********,
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 17.08.2015 г., заедно със законната лихва от 17.08.2015 г. до
окончателното плащане, при условие, че
сумата бъде заплатена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.“ - К. на В.С.И..
ОСЪЖДА Г.Я.К., ЕГН: **********,
да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „О.“
- К., ЕИК на регистрирания КЧТ: *********,
адрес: гр. София, бул. *******№ *******, на основание чл. 274, ал.1, т.1 сумата
от 1556,25 лв., представляваща
съдебни разноски по обратния иск.
Решението е постановено при
участието на Г.Я.К., ЕГН: **********,
в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: