РЕШЕНИЕ
№ 478
гр. Бургас, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Гражданско дело № 20242100100948 по описа за 2024 година
Ищецът Й. Г. Л. с посочен адрес в гр.П. чрез пълномощника адв. Свилен
Цонев с адрес на адвокатската кантора:гр.Бургас,ул.“Св.Патриарх Евтимий“
№ 2,вх.1,ет.1 е предявил иск против „Експенсив Вю“ЕООД,ЕИК *********
със седалище гр.София за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
51500.204.144.1.21,с предназначение жилище,апартамент,с административен
адрес гр.Н.,м.“К.“,вх.*,ет.*,ап.*.Твърди,че на 17.08.2007 год. е сключил
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с „Евроден“
ЕООД ,Булстат ********* за апартамент № * ,находящ се на * етаж на
жилищна сграда-Блок „*“ ,изградена в „Отдел 562“,подотдел „7“ в района на
Държавна дивечовъдна станция-гр.Несебър,с площ от 67,47 кв.м.,ведно с
прилежащите му 8,09 кв.м. идеални части от общите части на сградата и
съответния процент от правото на строеж върху гореописания терен,при
договорена цена от 37780 евро,платима на вноски с конкретни срокове,с
определена крайна дата на изповядване на сделката -до 17.08.2009
год.Посочва,че при сключване на предварителния договор е била платена и
първата вноска от 15000 евро,както и че продавачът му е предал ключа от
1
жиището,което твърди,че към този момент вече е било напълно завършено до
„ключ“. Заявява,че е заплатил и втората вноска в размер от 22780 евро на
дата 15.08.2008 год. ,като е сключен и анекс,съгласно който писмено е
потвърдено от продавача получаването на пълната цена по предварителния
договор в размер на 37780 евро,както и че предава на владението върху имота.
Посочва,че отново е поет ангажимент от страна на продавача сделката да
бъде изповядана в нотариална форма най-късно до 17.08.2009 год.,както и
задължение той да уведоми купувача за точна дата и час за явяване пред
нотариус.Твърди,че след това многократно е разговарял с управителя на
дружеството-продавач за определяне на дата и час за сключване на
окончателен договор пред нотариус,но той е твърдял,че са налице
административни пречки,които са в процес на отстраняване,като го е
уверявал,че в най-скоро време ще се пристъпи към изповядване на сделката
по нотариален ред.Заявява,че след като още на 17.08.2007 год. е получил
ключа,е започнал да ползва жилището и да го обзавежда-закупил мебели и
електроуреди извършил и някои довършителни строително-ремонтни
дейности.Твърди,че от тогава и до момента владее апартамента спокойно,
заплащал е съответните разходи за ток,вода ,разноски за общи
части,включително за асансьор и външния басейн,такси за телевизия и
сигнално-охранителна дейност и др.пособни.Твърди,че всяко лято от 2007 год.
до сега,първоначално сам,а след това със семейството си ,ползва апартамента
основно рез лятото,като то му е и еддинствено жилище .Посочва,че през
есента на 2021 год. от съседи е разбрал ,че голяма част от жилищата в
сградата са продадени на трето лице-ответното дружество ,като след проверка
е узнал за производството по несъстоятелност на дружеството-продавач и за
публичната продажба на редица негови имоти,един от които е този-предмет на
предварителния му договор. Заявява,че от 2007 год. и до момента
упражнява фактическа власт върху жилището,като го счита за свое с ясното
съзнание,че е платил цената за него и то му принадлежи от 15.08.2008 год.
Претендира разноски.Представя доказателства.
Предявеният иск е с правно основание в чл.124,ал.1 от ГПК.
Ответникът„Експенсив Вю“ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.София
чрез пълномощника адв. Мариян Гьорчев с адрес на адвокатската
кантора:гр.Поморие,бул.“Княз Борис І“№ 219 оспорва основателността на
предявения иск,като оспорва верността на всички фактически
2
твърдения,изложени в исковата молба. Счита,че процесният предварителен
договор,както и анексът към него не са били сключвани,оспорва
автентичността на документите ,които ги обективират,твърди,че те са
съставени за целите на производството по настоящото дело и нямат
достоверна дата.Твърди,че владение върху имота,което да води до
придобиването му по давност, не е предавано и не е осъществявано.Оспорва
заплащането на продажната цена на две вноски,оспорва заплащането на
консумативи,заплащането им от ищеца,заплащането им на дружествата,които
доставят и които имат право да доставят ток и вода,както и че плащанията
касаят процесния имот.Заявява,че индивидуални партиди на недвижимия
имот преди придобиването му от ответника не са налице.Посочва,че е
придобил правото на собственост върху имота на 13.05.2019 год. с
постановлението,приложено от ищеца,като е участвал в търга още на
27.06.2018 год.Посочва,че още с придобиването на собствеността негов
представител е направил връзка с част от хората,за които се е знаело,че имат
предварителни договори, и част от имотите по договорка и допълнително
заплащане са прехвърлени на трети лица.До тогава посочва,че синдикът на
дружеството в несъстоятелност е упражнявал правата на собственост както
чрез воденото дело по несъстоятеност,така и с фактически действия по
сградата,включително опис и оценка на индивидуалните обекти,един от които
е процесният.Твърди,че апартаментът е бил в процес на строителство по време
на евентуалното сключване на предварителния договор,което намира,че е
видно от съдържанието на документа.С оглед на това счита,че предварителния
договор е и такъв за бъдещо строителство,поради което към този момент е
било невъзможно предаване на владение и осъществяване на фактическа
власт.Твърди,че сградата,в която се намира процесния обект и към датата на
предварителния договор и към датата на анекса не е била завършена ,не е
имала завършеност груб строеж,т.е. издаден акт обр.14,от който момент се
приема,че обектите в сградата могат да бъдат индивидуализирани и да се
притежават самостоятелно в собственост. Заявява,че сградата не е въведена в
експлоатация.Посочва,че към твърдяната дата на сключване на
предварителния договор и твърдяното владение на процесния имот,сградата е
била едва на етап груб стоеж -позовава се на констативен протокол от
10.03.2009 год. само за сграда *.Сочи,че сградата е била негодна за
обитаване,тъй като е била недовършена,поради което процесният обект
3
фактически и законово не е могъл да бъде ползван,а следователно и владян
самостоятелно.Заявява,че самостоятелните обекти в сграда * и сграда * са
били нанесени в кадастъра едва през ноември 2018 год. и то от него.Позовава
се на актове на съда в производството по несъстоятелност,както и на
извършената в него пазарна оценка на вещо лице в подкрепа на твърденията
си за липса на самостоятелен обект на владение.Счита,че ако ищецът
действително е обитавал дори и временно процесния обект е щял да знае за
производството по несъстоятелност,тъй като върху сградите са лепени
множество уведомления,включително за предстоящи описи,оценка и
продани.Заявява,че ищецът не е предявил към дружеството до този момент
никакви претенции.Обсъждайки приложените към исковата молба писмени
доказателства намира,че те не установяват обстоятелствата,за които са
ангажирани.Посочва,че е ноторно известно,че управителят на „Евроден“
ЕООД до публичната продан на недвижимите имоти в несъстоятеността е
отдавал под наем някои от обектите в сградата. Твърди,че ищецът не е
манифестирал намерение за своене нито пред „Евроден“ ЕООД,нито пред
синдика му,нито пред него.Представя и ангажира доказателства.
Окръжен съд Бургас като обсъди доводите на страните и събраните и
представени доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорни са между страните,а и се установяват от събраните по делото
доказателства следните обстоятелства: с постановление № 3 от 13.05.2019
год.,издадено от съда по несъстоятелността по т.д.№ 268 по описа за 2013 год.
на Окръжен съд Бургас на ответното дружество на основание чл.717з от ТЗ са
възложени множество недвижими имоти,сред които и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 51500.204.144.1.21;постановлението за възлагане
е било издадено след проведена продан по реда на чл.717в от ТЗ на
имотите,които към този момент са били собственост на длъжника в
производството по несъстоятелност „Евроден“ ЕООД;
От представените писмени доказателства е видно,че по отношение на
„Евроден“ЕООД-собственик на процесния апартамент до възлагането му на
ответното дружество с постановление № 3 от 13.05.2019 год. на съда по
нессътоятелността,е било открито производство по несъстоятелност с
решение № 431 от 08.05.2014 год. на основание чл.630,ал.1 от ТЗ ,като за
4
производството по несъстоятелност е било образувано т.д. № 268 по описа за
2013 год. на Окръжен съд Бургас.Производството по несъстоятелност е било
образувано по молба на кредитор на „Евроден“ЕООД,а с решението е бил
назначен временен синдик с определена дата на встъпване в длъжност-
30.05.2014 год.
От представения от ищеца предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.08.2007 год. и анекс към предварителен договор за
покупко-продажба недвижим имот от 17.08.2007 год. с дата на анекса
15.08.2008 год. ,по отношение на които ответното дружество в писмения
отговор е заявило оспорване на автентичността на подписите на продавача в
тези два документа,както и оспорване на достоверността на датите на
договора и анекса ,като счита,че тези книжа са съставени с оглед настоящия
процес,се установява,че „Евроден“ООД е продал на ищеца собствения си
апартамент № *,находящ се на * жилищен етаж на жилищна сграда-Блок
*,изградена в „Отдел 562“,подотдел „7“ в района на Държавна дивечовъдна
станция –гр.Несебър,въз основа на отстъпено право на строеж върху 1530
кв.м. от Държавен горски фонд,който апартамент е на площ от 67,47 кв.м.,а
заедно с приложащите общи части от 8,09 кв.м.,общата разгърната застроена
площ на апартамента е 75,56 кв.м.,ведно със съответния процент от правото
на строеж върху терена, за сумата от 37780 евро,която сума страните са се
споразумели да бъде изплатена на две вноски: първа вноска-15000 евро
,изплатена при подписване на предварителния договор,,като е посочено,че
той има силата на разписка за получената сума, и втора вноска 22780 евро-
платима в срок до две години.В т.2 на раздел Първи страните са се уговорили
нотариалното оформяне на сделката за стане до две години от подписване на
предварителния договор,т.е. до 17.08.2009 год. като „Евроден“ООД се е
задължил да предаде апартамента в напълно завършен вид „до ключ“ с добро
качество на строителството.В т.3 на раздел Втори продавачът е заявил,че
имотът не е обременен с вещни тежести или ограничени вещни права,не е
възбранен и не е предмет на висящи дела и спорове,а в т.4 ищецът -купувач е
декларирал,че е извършил оглед на имота на място и е запознат с неговото
фактическо състояние към момента на подписване на договора ,както и че е
направил справки по документите за имота и е наясно с тяхното значение. В
анекса продавачът е заявил,че към датата на подписването му,а именно
15.08.2008 год. е получил напълно от ищеца продажната цена в размер на
5
37780 евро,както и че предава на ищеца владението на апартамент № * в
напълно завършен вид „до ключ“ с добро качество на
строителството.Договорено е също така окончателният договор да бъде
сключен най-късно до 17.08.2009 год. ,като продавача е поел задължение да
уведоми скупувача за конкретната дата и час,както и нотариуса ,при когото ще
се изповяда сделката.
Съдът намира за неуспешно оспорването на автентичността на подписите на
продавача в двата документа.Управителят на дружеството продавач Я. А. бе е
разпитан като свидетел като освен ,че потвърди полагането на подписите под
горните документи,разясни и как се е стигнало до сключване на
предварителния договор.Показанията на свидетеля бяха ясни и точни,без
вътрешно противоречие и по делото не са налице други доказателства,които
да ги опровергават.При това положение те следва да бъдат възприети като
достоверни.
Съдът намира за неуспешно оспорването на датите на съставяне на
предварителния договор и анекса,както и твърденията,че двата документа са
съставени с оглед настоящия процес.
От събраните доказателства се констатира,че сградата,в която се намира
процесният апартамент се състои от 2 блока:блок * и блок *.Строителството
на блок * на сградата е започнало въз основа на разрешение за строеж № 319
от 27.12.2004 год. ,а на блок *-въз основа на разрешение за строеж 320 от
27.12.2004 год. Разрешението № 319 е било издадено на „Евроден“ ЕООД,а
разрешението под № 320- на „Евроден“ ЕООД и Министерство на
земеделието и горите.От събраните гласни доказателства,които съдът изцяло
възприема,тъй като всички свидетели са очевидци на изложените от тях
факти,включително като собственици и обитаващи други обекти в същата
сграда,показанията им не страдат от вътрешни противоречия, подробни и
ясни са,не си противоречат помежду си, не се оборват от останалите събрани
по делото доказатества,се констатира,че сградата във вида в който е и
понастоящем, и в който е описана в представената от ответното дружество
експертна оценка,изготвена за целите на осребряването в производството по
несъстоятелност ,а именно 5 жилищни етажа и партерен етаж е била
изградена,покрита и с напълно завършени и работещи общи части през 2006
год. ,като в апартаменти от нея още през 2006 год. са започнали да се
6
настаняват и други купувачи по предварителни договори, а ищецът по
настоящото дело със семейството си от 2007 год. Установява се също така,че
през 2007 год. апартаментът на ищеца е бил изцяло завършен,но не е бил
обзаведен,поради което е предприето мебелирането му.Констатира се ,че
въпреки цялостното завършване на сградата,актове 15 и 16 за нея не са
съставяни,тъй като е била изградена в отклонение от разрешеното
строителство и одобрените планове-сградата е била предвидена като
двуетажна,състояща се от партерен етаж и първи жилищен етаж с няколко
апартамента.Безспорно е,че обитаването на апартаментите е започнало без
открити за всеки от тях партиди за ток и вода,като заплащането на разходите
се е осъществявало след отчитане на един общ водомер и един общ
електромер и поделяне на дължимите суми по тях между ползвателите
съобразно подотчетни уреди,събирането им от различни лица през годините и
предаването им на водоснабдителното и електроразпределителното
дружества.Именно с оглед на този начин на заплащане на консумативните
разходи за ток и вода,на ищеца са издавани представените от него с исковата
му молба частни документи от лицата,които в съответния период са събирали
парите за заплащане на отчетеното от общия електромер.От частните
документи също така е видно,че са заплащани и суми за
басейн,чипове,бариера и за общи нужди.Установява се,че по открита партида
с абонатен номер 218999 с титуляр „Евроден“ЕООД ищецът от 2020 год. е
заплащал части от отчетени и дължими суми ,за които плащания са му
издавани и фискални бонове.Видно е,че по абонатен номер на ответното
дружество от 2021 год. заплаща и разходи за потребена електроенергия за
апартамента си.
Не се установява през периода от 2007 год. и до момента ищецът да е
прекъсвал установената от него фактическа власт върху апартамента. От
събраните доказателства става ясно,че апартаментът се ползва от
семейството на ищеца сезонно.Няма данни имотът да е продаден от
„Евроден“ООД чрез управителя на трето лице до откриване на производството
по несъстоятелност през 2014 год. или в него да се е настанило друго
лице.Няма данни продавачът „Евроден“ООД чрез управителя,а в хода на
производството по несъстоятелност от 2013 год. и чрез назначения през 2014
год. синдик, до продажбата на апартамента през 2019 год. да е предприел
действия по разваляне на предварителния договор, по предявяване на иск за
7
ревандикация срещу ищеца.Не се установява синдикът да е посетил
процесния имот,да е извършил действия по установяване на състоянието му и
запазването му ,с оглед твърденията на ответното дружество ,че имотът до
продажбата му през 2019 год. е бил необитаем.Не се установява и ответното
дружество преди участието в търга на 27.06.2018 год. и преди закупуването
на имота да го е посетил,за да го огледа и да се запознае със състоянието му.
Представеният от ответното дружество констативен протокол по чл.181 от
ЗУТ е ирелевантен за производството по настоящото дело. Нормата на чл.
181, ал. 2 ЗУТ е диспозитивна, приложима в нотариалното производство и то
само в определена хипотеза на учредено право на строеж. Изискването за
удостоверяване на степента на завършеност на сграда на етап груб строеж с
акт на общинската администрация е свързано с нотариалното производство в
случаите, в които страните искат изповядване на сделка за прехвърляне на
право на собственост на сграда или самостоятелен обект в нея, изградени въз
основа на учредено право на строеж, но преди издаване на протокол за
установяване годността за ползване на строежа по приложение 16 от Наредба
№ 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството или разрешение за ползване по чл. 177, ал. 2, респ.
удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 ЗУТ и с оглед
задължението на нотариуса по чл. 586, ал. 2 ГПК да провери въз основа на
съответните документи, че придобитото от праводателя право на строеж се е
трансформирало в право на собственост, което може да бъде предмет на
исканата сделка чрез завършване на грубия строеж на сградата. Съставянето
на акт по чл. 181, ал. 2 ЗУТ не е необходимо във всички случаи за
удостоверяване на етап груб строеж ,което се извлича и от нормите на
Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, уреждаща вида, условията и реда за съставяне на актове и
протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво и за приемане на завършени видове строителни и
монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части
от тях, в която не е посочен акта по чл. 181, ал. 2 ЗУТ.При това положение
моментът на изграждане на сграда в груб строеж при действието на ЗУТ в
исковите съдебни производства , може да се установи с всички
доказателствени средства.
Следователно, представеният констативен протокол по чл.181 от ЗУТ не
8
удостоверява,че тя е завършена в степен „груб строеж“ през или след 2009
год. ,нито опровергава събраните гласни доказателства за завършване на
сградата в тази степен на завършеност към 2006 год.Нещо повече този
документ е и неверен ,тъй като се опровергава от други официални
документи-представените от ищеца нотариални актове за продажба на
апартаменти на трети/втори жилищен етаж/ и на четвърти/* жилищен
етаж/през 2006 год. При съпоставката на тези писмени доказателства се
установява,че няма как сградата да е била изградена през 2009 год. в груб
строеж съгласно разрешенията за строеж и да се е състояла от два блока ,в
които да са били разположени :на първи етаж-магазин и потриерна, а втори
етаж- 5 апартамента,а три години преди това с нотариални актове да са били
продадени апартаменти на трети и четвърти енажи/съответно втори жилищен
и трети жилищен/.
Аргументи за завършеност на сградата в груб строеж след 2014 год. не могат
да бъдат черпени и от диспозитива на решението по чл.630,ал.1 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност,в частта му ,с която е
допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху право на строеж
,собственост на Я. Д. А.,съгласно нот. акт № 191 от 2004 год. В първата фаза
на производството по несъстоятелност,а следователно и в съдебното
решение,приключващо тази фаза,не се издирва и уточнява имуществото на
длъжника,не се извършват действия по управлението и запазването му,а се
обследва финансовото му състояние въз основа на счетоводни документи-
годишни финансови отчети и доклади за дейността.Това е видно и от
мотивите на решение № 431 от 08.05.2014 год.- изследване и обсъждане на
фактическото състояние на извършеното строителство въз основа на
учреденото право на строеж върху 1530 кв.м. от Държавен горски фонд
няма.Същевременно ,видно от мотивите на съдебното решение-искането за
допускане на обезпечение по т.4 на чл.630,ал.1 от ТЗ е било направено от
молителя-кредитор,като той е предложил обезпечителната мярка и
имуществото,върху което тя да бъде наложена-право на строеж.Няма данни
към молбата за откриване на производство по несъстоятелност или в хода на
самото производство по разглеждане на тази молба,кредиторът да е
представил констативен протокол по чл.181,ал.2 от ЗУТ,поради което
съдът,постановил решението по чл.630,ал.1 от ТЗ не би могъл, произнасяйки
се по т.4 на ал.1 на чл.630 от ТЗ да допусне обезпечение върху обект
9
различен от правото на строеж,респ. да изследва дали това правото на
строеж междувременно не се е трансформирало в право на собственост върху
отделни обекти.На основание чл.6,ал.2 от ГПК вр. с чл.621 от ТЗ молителят
определя предмета и обема на търсената защита,като съдът е ограничен от
тях и доказателствата по делото.Съдът по несъстоятелността се е произнесъл
в съответствие с искането - допускане на възбрана на право на строеж.
В представената от ответното дружество експертна оценка,изготвена от
определения в производството по несъстоятелност оценител е включено
описание на оценяваното имущество-т.2,раздел Втори,сграда и отчасти на
апартаментите в нея ,като е посочено също така,че е извършен оглед на
сградата на 18.10.2017 год. В експертната оценка обаче няма данни,а не е и
изрично записано ,че оценителят е извършил оглед и на всеки един от
апартаментите в сградата поотделно.Констатациите относно степента на
завършеност на апартаментите са оскъдни , по малко на брой общи за всички
тях белези,които в преобладаващата си част биха могли да бъдат установени
и от външен оглед на сградата ,без да се разгледа всеки апартамент
поотделно,а и биха могли да се приемат за важими за всички,при
положение,че са констатирани в някои от тях.Огледът на отделните
апартаменти за целите на експертизата е бил и ненужен,тъй като видно от
съдържанието й –предмет на оценката е била сградата като цяло,а не всеки от
апартаментите в нея поотделно.При това положение и изготвената експертна
оценка не може да опровергае твърденията на ответното дружество,че
апартаментите,посочени в Приложение № 1 към нея са били необитаеми.
Съдържанието на предварителния договор също не разколебава извода,че
сградата е била завършена през 2007 год.В него е налице декларация от
купувача,че е извършил оглед на място на имота и е запознат с фактическото
му състояние ,т.е. апартаментът е бил изграден,като очевидно задължението
да бъде предаден до 31.08.2007 год. в напълно завършен вид "до ключ"
следва да се тълкува с напълно извършени довършителни работи по него.
От приложената схема на лист 65 от делото е видно,че процесният
апартамент е въведен на 07.08.2019 год. в кадастралната карта след
проведена процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри по чл.53а,т.3 от ЗКИР ,видно от документите на листи от 89 до 92
вкл.Процедурата по изменение на кадастралната карта е проведена по
10
инициатива на ответника по делото въз основа на внесен от него проект на
07.11.2018 год. Няма данни и никакви доказателства след придобиване на
апартаментите с постановлението за възлагане ответното дружество да е
предприело действия по установяване на фактическа власт по отношение на
апартамента на ищеца.Не са представени и никакви доказателства по
чл.717л,ал.1,предл. първо от ТЗ ,а именно синдикът да е въвел във владение
ответното дружество въз основа на влязлото в сила постановление за
възлагане.Няма данни ответното дружество да е закрило партидата за ток за
апартамента на ищеца/от свидетелските показания се установява,че от три
години всеки апартамент ,включително този на ищеца,има самостоятелен
абонатен номер и електромер с титуляр ответното дружество,въз основа на
който се заплаща потребената енергия/.
Одобрената кадастрална карта има само удостоверително /декларативно/, а не
конститутивно действие. Тя не създава, не изменя, нито прекратява права и
задължения.Следователно ,обстоятелството,че процесния апартамент е
заснет през 2019 год. не означава,че той не е съществувал на място до тогава.
С оглед на всички така установени обстоятелства съдът намира предявеният
иск за изцяло доказан.Установява се безпротиворечиво от събраните
доказателства,че от 2007 год. и до момента ищецът и семейството му
обитават сезонно процесния апартамент,владението по отношение на който
той е получил въз основа на подписан предварителен договор със
собственика на имота- праводателя на ответното дружество.На основание
чл.69 от ЗС следва да се приложи презумпцията ,че той счита този имот за
свой.Не се установи продавачът по предварителния договор,респ. купувачът
при продажбата по чл.717в от ТЗ да са се противопоставили на владението
чрез преговори за предаване на фактическата власт на апартамента или за
заплащане на наем или обезщетение за лишаване от право на ползване,респ.
чрез завеждане на иск по чл.108 от ЗС,въпреки,че са знаели,че имотът им се
ползва,което е било явно и от обстоятелството,че ищецаът потребява вода и
ток по партиди,открити на името на „Евроден“ ЕООД,а в последствие и на
„Експенсив вю“ ЕООД,като погасява задълженията за тях.
Установено е наличието на трайно, необезпокоявано и явно владение от
страна на ищеца в продължение на повече от десет години от 2007 год. и до
момента,в който период последователните собственици на имота са били
11
наясно с владението и не са се противопоставили. Няма данни да са
посещавали имота, да са настанявали някого в него,да са извършвали
почистване в него или някакви ремонтни дейности,каквито са били
наложителни за необитаван имот,в който смисъл са твърденията на ответника.
При това положение ищецът е станал собственик на имота през 2017 год. на
основание чл.79,ал.1 от ЗС и предявеният от негоо иск по чл.124, ал.1 от ЗЗД
като доказан по основание следва изцяло да се уважи.
По разноските:От приложения списък по чл.80 от ГПК е видно,че ищцата
претендира разноски в общ размер от 6580,45 лв.,от които 6000 лв.
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложен
договор за правна защита и съдействие.По делото са представени
доказателства за действително направени разноски в посочения в списъка
размер.Направено е възражение от ответната страна за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение.Съдът намира възражението за
неоснователно.При използване на Наредба № 1 за възнаграждения за
адвокатска работа като ориентир се установява,че размера на адвокатското
възнаграждение би следвало да бъде в размер на 5200 лв. със
закъгление.Производството по настоящото дело се характеризира с
фактическа и правна сложност.Касае се за установяване на предпоставките на
давностно владение,при които е необходимо безпротиворечиво да се докаже
упражняване на фактическа власт необезпокоявано в дълъг период от
време.Ангажирани са писмени доказателства,свидетелски показания,
изразено е становище, ангажирани са доказателства и са развити фактически
и правни доводи по всяко оспорване от насрещната страна,като
пълномощника на ищеца активно е участвал в разпита на свидетелите и при
обсъждане на писмените доказателства и доказателствените искания на
насрещната страна. При това положение съдът намира, че възнаграждението
в размер на 6000 лв. не е прекомерно с оглед на осъществената от
пълномощника на ищеца защита,която е била насочена и към своевременно и
бързо приключване на съдебния спор.При това положение на ищеца следва да
се присъди сумата от 6580,45 лв. разноски за първоинстанционно
производство.
По изложените съображения и на основание чл.124,ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на „Експенсив Вю“ЕООД,ЕИК
********* със седалище гр.София ,че Й. Г. Л. с посочен адрес в гр.П. чрез
пълномощника адв. Свилен Цонев с адрес на адвокатската
кантора:гр.Бургас,ул.“Св.Патриарх Евтимий“ № 2,вх.1,ет.1 е собственик на
основание придобивна давност на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 51500.204.144.1.21,с предназначение
жилище,апартамент,с административен адрес гр.Н.,м.“К.“,вх.*,ет.*,ап.*.
ОСЪЖДА „Експенсив Вю“ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.София да
заплати на Й. Г. Л. с посочен адрес в гр.П. сумата от 6580,45 лв.
,представляваща направени разноски за първоинстанционно производство.
Рашението подлежи на обжалване пред Апелативен съд БУргас с въззивни
жалби в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13