Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 23
Гр.ДОБРИЧ 06.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ОСМИ ЯНУАРИ 2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:
Г.ПАВЛОВ
Мл.с.Г.ПАШАЛИЕВ
При участието на секретаря Билсер
Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№
852/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от ответника по
гр.д.№ 5280/2018г.по описа на ДРС- ЕТ „
А.М.-М.Р.“,чрез пълномощника му-адв.К.К.,въззивна жалба срещу
постановеното по делото Решение № 675/10.06.2019г.,с искане за отмяната му като
неправилно, отхвърляне изцяло на
предявените искове и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се навеждат следните доводи:
Обжалваното решение е постановено
при липса на надлежни доказателства,които да подкрепят изводите на
съда,а така също и при неправилен анализ
на данните по делото и относимите към твърденията и
възраженията на страните обстоятелства.Така,ДРС не е съобразил основното
възражение на ответника за неизпълнен договор от страна на ищците,основаващо се
на неизпълнение на задължението им за предаване ползването на земеделските
земи.Събраните в тази насока гласни и писмени доказателства не удостоверяват
изпълнение на договора от страна на ищците.Първоинстанционният
съд не е следвало въобще да допуска гласни доказателства,предвид ограничението
на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК.Вместо това,ДРС е допуснал и кредитирил
изцяло показанията на разпитан по делото свидетел,който е близък роднина на
ищците,като е достигнал до неправилен краен извод,касаещ
пряко изхода на спора.
Освен това,първоинстанционният съд не е приел
възражението на ответника за наличие на сила на присъдено нещо по отношение на процесния договор за наем,от който ищците черпят
права,респ.основават исковата си претенция.Не е спорно по делото,че между
страните е воден предходен спор,който е бил предмет на разглеждане по гр.д.№
1693/2017г.по описа на ДРС,респ. на вз.т.д.№184/2018г.по
описа на ДОС,по който спорните въпроси,произтекли от договора за наем между
страните,са изцяло разгледани.Едва при завеждане на настоящото дело ищците са
заявили променена фактическа обстановка,която обосновават с резултата от
предходния спор,както и с този по друг спор,предмет на разглеждане по гр.д.№
1459/2017г.по описа на ДРС,решението по което не е обжалвано и е влязло в
законна сила преди приключване на съдебното дирене по гр.д.№ 1693/2017г.по
описа на ДРС.Изхода на спора по гр.д.№ 1459/2017г. и по гр.д.№
1693/2017г.-двете по описа на ДРС не би могъл да обоснове извод за
основателност на настоящата искова претенция.Този извод се налага от анализа на
съдебните актове по двата горепосочени спора,от мотивите на които се
установява,че със завеждане на настоящото дело ищците правят опит за ревизиране
на предходните съдебни спорове и преодоляване действието на силата на присъдено
нещо на постановените по тях съдебни актове.От друга страна,чрез постановяване
на обжалваното решение ДРС е нарушил основен принцип на правото,като на
практика се е произнесъл по вече окончателно разрешен от съд спор.
В депозиран по делото писмен отговор,въззиваемите-ищците по гр.д.№ 5280/2018г.по описа на
ДРС,чрез пълномощника им-адв.В.К.,ДАК, оспорват
жалбата като неоснователна и молят като такава да бъде оставена без уважение,а
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.Правят искане за
присъждане и на сторените разноски.
Въззиваемите
оспорват изцяло твърдението въззивника,че не са му предали за ползване процесните земеделски земи,поради което не са изпълнили
договора за наем.Изводите на ДРС,че ищците са предали на ответника и настоящ въззивник ползването на процесните
земеделски земи много преди сключване на договора за наем от 10.10.2014г.,се подкрепя както от събраните по делото писмени
доказателства- предшестващ договор за наем на същите земи от
06.10.2012г.,уведомление,изх.№ АР-22-166/28.09.2017г.,издадено от Общинска
служба „ Земеделие“-К.,така и от показанията на разпитания по делото
свидетел,който ищците надлежно са упълномощили да извършва действия по
управление на притежаваните от тях земеделски земи.
Напълно необосновано е и твърдението на
въззивника,че неправилно ДРС не бил приел,че е налице сила на присъдено нещо по
отношение на процесния договор за наем.Правилно съдът
е установил,че ответникът не е навел твърдения за погасяване на задълженията си
в претендирания размер от 8 000 лв.Единственото
плащане между страните в размер на 8 000 лв.,извършено на 16.12.2016г.,е
било взето предвид в отношенията между страните,но като такова,дължимо по друг
договор за наем от 01.08.2016г.,касаещ друг
период.Затова въпросното плащане от 8 000 лв. има сила на присъдено нещо
единствено и само по гр.д.№ 1459/2017г. на ДРС,спорът по което се отнася за
друг договор за наем,сключен за стопанската 2016/2017г,но не и по настоящото
дело,предмет на което е договор за наем
от 10.10.2014г.,касаещ
стопанската 2015/2016г.Възражението на въззивника,че с плащането в размер на
8 000 лв.той е платил и остатъка от задължението си по процесния
договор,е неоснователно,защото е невъзможно с едно плащане от 8 000 лв.да
бъдат погасени две отделни задължения от по 8 000 лв.,общо 16 000
лв.,по два различни договора за наем.
Добричкият окръжен съд,като взе предвид
постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото
доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,в законовия срок по
чл.259,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно до допустимостта на
решението в обжалваната част.
Настоящият съдебен състав намира,че предявените
по гр.д.№ 5280/2018г.по описа на ДРС осъдителни искове са недопустими на
основание чл.299,вр. с чл.298,ал.1 и чл.297 от ГПК,поради непререшаемост на разрешен с влязло в сила
съдебно решение правен спор.Поради това недопустимо е и обжалваното
решение,което по арг. от чл.270,ал.3,изр.1 от ГПК
следва да бъде обезсилено,ведно с прекратяване на производството по делото.
Не е спорно,а се установява несъмнено и от приложените по гр.д.№ 5280/2018г.по описа на
ДРС съдебни решения,че между същите страни,на същото правно основание и за
същото искане е воден предходен правен спор,разрешен с влязло в законна сила
съдебно решение по гр.д.№ 1693/2017г.по описа на ДРС,потвърдено с решение по вз.т.д.№184/2018г.по
описа на ДОС.Заявените по гр.д.№ 1693/2017г.на ДРС искове не са дефинирани от
ищците като частично предявени.Напротив,вкл. и от обстоятелствата,изложени в
исковата молба и от уточненията и обясненията в поправената искова молба,въз
основа на които е образувано производството по гр.д.№ 5280/2018г.по описа на
ДРС, става ясно,че предмет на
предявените по гр.д.№ 1693/2017г.на ДРС искове с правно основание чл.422,ал.,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с
чл.79,ал.1,вр. с чл.232,ал.2 от ЗЗД,е установяване в
отношенията между страните,че ответникът дължи на ищците на основание договор
за наем на земеделска земя от 10.10.2014г. за
стопанската 2015/2016г. неплатен наем,в общ размер от 14 000 лв.,тъй като
за разликата до пълния размер от 22 000 лв.,т.е за сумата от 8 000
лв.,ищците са получили плащане.Счита се,че искът е предявен за цялото
субективно материално право,респ.за пълния размер на вземането при парични притезания,ако
ищецът не е посочил,че предявява иска като частичен.Ако спорното
право/вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба,това
обстоятелство нито дава основание за направения от пълномощника на ищците по
гр.д.№ 5280/2018г.в съдебно заседание на 01.04.2019г.извод,че по гр.д.№
1693/2017г.на ДРС предявените искове са частични,нито правна възможност за
образуване на втори процес по вече разрешения спор.В този смисъл,правно ирелевантно по въпроса за допустимостта на предявените по
гр.д.№ 5280/2018г.на ДРС искове е наведеното от ищците в депозираната от тях
писмена молба,вх.рег.№ 1161/18.01.2019г. съображение,че при предявяване на
исковете по гр.д.№ 1693/2017г.на ДРС те са били в грешка относно размера на
претенциите.Доколкото предметът на делото се идентифицира със спорното
материално право,той се определя от заявените с исковата молба от ищеца
твърдения в подкрепа на това право.След като предявените специални установителни искове по гр.д.№ гр.д.№ 1693/2017г.по описа
на ДРС се основават на едни фактически твърдения,недопустимо е впоследствие с
оглед изхода по друг съдебен спор,предмет на гр.д.№ 1459/2017г.по описа на ДРС,да
се заявява променена фактическа обстановка,с която да се обоснова правен
интерес от завеждане на ново дело.Съгласно разпоредбата на чл.298,ал.1 от ГПК,влязлото в сила съдебно решение е задължително за участвалите в
производството страни и то за разрешеното с него основание.Освен това,предвид
чл.299,ал.1 от ГПК спор,разрешен с влязло в сила решение не може да бъде
пререшаван.Непререшаемостта е абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка,която обезпечава стабилността на правоустановяващото
и регулиращото действие на СПН срещу
опасността от противоречиво решение по същия спор между същите
страни,предизвикано от нов иск.Ето защо,настоящият съдебен състав намира,че спорът
за размера на дължимия на ищците за стопанската 2015/2016г.наем по договор за
наем на земеделски земи от 10.10.2014г. е разрешен
със сила на пресъдено
нещо по отношение на цялото вземане по гр.д.№ 1693/2017г. по описа на ДРС,което
препятства образуването и воденето на ново дело- гр.д.№ 5280/2018г.по описа на
ДРС за част от вземането,основано на същото това материално правоотношение.Без
значение е вида на предявените искове-установителни
или осъдителни,тъй като от силата на пресъдено нещо
се обхваща разрешеното с решението материално право и тази сила не е поставена в зависимост от вида
на първоначалния и повторния иск,а от вида на спорното материално право.
При този изход на спора и на основание
чл.78,ал.4 от ГПК въззиваемата страна дължи и следва да заплати на въззивника
сторените съдебно-деловодни разноски,съответно в размер на 1050 лв. по гр.д.№
5280/2018г.на ДРС,от които: 900.00 лв.-заплатено в брой адвокатско
възнаграждение;150.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице и в размер на
900.00 лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по вз.гр.д.№
852/2019г.на ДОС.
Воден от горното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 675/10.06.2019г.,постановено
по гр.д.№ 5280/2018г.по описа на ДРС,и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Г.М.Т.,ЕГН:**********,В.К.Т.,ЕГН:**********
и Я.К.С.,ЕГН: **********,всички с постоянен адрес:г***,СОЛИДАРНО
да заплатят на основание чл.78,ал.4 от ГПК на ЕТ“А.М.-М.Р.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: с.Л.,ул.”П-“№ **,сторените
съдебно-деловодни разноски,съответно в размер на 1050 лв./хиляда и петдесет
лева/ по гр.д.№ 5280/2018г.на ДРС,от които:900.00 лв.-заплатено в брой адвокатско
възнаграждение;150.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице и в размер на 900.00 лв. /деветстотин лева/-заплатено
в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по вз.гр.д.№
852/2019г.на ДОС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.