РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 29.12.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5771 по описа за 2015 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С.В.Н.
е предявил осъдителни искове срещу З.Л.И.
АД по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 03.08.2014 г. в гр. София на бул. „*******“ е настъпило ПТП
при управление на лек автомобил „Опел Комбо“ с рег.№ ******* от страна на
водача А. Н. Т. в нарушение правилата за движение по пътищата – извършване
маневра завой наляво при забрана за това,
в резултат на което на ищеца са били причинени травматични увреждания. Твърди,
че по повод произшествието била образувана пр.пр. №39932/14 г. по описа на СРП,
№ ЗМ 11374/14 по описа на СДВР, която била прекратена.
Поддържа, че към момента на ПТП за лекия автомобил е налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” по полица № 22114000148943/30.12.2013 г.,
период на действие от 02.01.2014 г. до 01.01.2015 г., при ответника.
Поради това,
според ищеца, следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените му неимуществени
вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
последиците от него.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответното дружество да ѝ заплати, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 120000.00 лв. /намаление на размера допуснато с определение
от 24.02.2016 г. на 70000.00 лв./. Претендира и обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху сумите от датата на увреждането
– 03.08.2014 г. до окончателното им изплащане. Претендира сторените по делото
разноски.
Ответникът З.Л.И.
АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва фактическите и правни доводи
на ищеца досежно описания механизъм на ПТП с възражения, че ПТП не е настъпило
по описания начин. Оспорва настъпване на описаните увреждания в пряка причинна
връзка с ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на пострадалия – управлявал мотоциклет без свидетелство за
управление с превишена и несъобразена скорост в нарушение правилата за движение
по пътищата – чл.150А ЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП. Поддържа, че по образуваната
ликвидационна преписка във връзка с ПТП при застрахователя по щета №
0000-1000-03-15-7036 е било определено обезщетение в размер на 50218.00 лв., от
която сума 50000.00 лв. за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени
вреди и 218.00 лв. за обезщетяване на имуществените такива. Последните, по твърдение,
били заплатени на ищеца на 30.04.2015 г. и репарират напълно причинените щети. Не
оспорва наличие на застрахователно правоотношение по застраховка ГО към момента
на ПТП за посочения автомобил- участник в произшествието. Оспорва исковете,
като завишени по размер. Оспорва исковете за заплащане на лихва за забава, като
неоснователни и излага правни и фактически доводи в тази насока.
В подадената
допълнителна искова молба ищецът взема становище по отговора на ответника, като
признава получаване на сумата 50218.00 лв. за обезщетяване на причинени му от
ПТП вреди. Прави искане за намаляване размера на претенцията от 120000.00 лв.
на 70000.00 лв., като оттегля иска си за разликата.
В отговора
на допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията си, като твърди
че е заплатил обезщетение в размер на 50218.00 лв. преди подаване на исковата
молба в съда – 05.05.2015 г.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди в размер на 70000.00 лв., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл.86, ал. 1 ЗЗД върху сумите от датата на
увреждането – 03.08.2014 г. до окончателното им изплащане.
Чрез констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К-826/04.08.2014
г., протокол за оглед на местопроизшествие от 04.08.2014 г. и констатациите на
КСМАТЕ се установява, че на 03.08.2014 г. около 23.20 часа, в гр. София
по бул. „*******” е настъпило ПТП при следния механизъм: „ в лявата пътна
лента, се движил мотоциклет „Хонда ЦБР 600” с peг. № *******, управляван от С.В.Н.
*** към ул. „Монтевидео” със скорост от порядъка на 71 км/ч, приближавайки
кръстовището с ул. „Букет”. По същото време товарен автомобил „Опел Комбо"
с peг. № *******, управляван от А. Н. *** с посока от кв. „Карпузица” към бул.„*******”
със скорост от порядъка на 20 км/ч. Водачът предприел маневра „ляв завой” с
разчет да се включи в пътното платно на бул. „Н. Петков” в посока към ул.
„Монтевидео” при наличие на пътен знак № Г2 „Движение само надясно след знака”.
Водачът не изпълнил професионално и предписанието на другия пътен знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, поставен пред
кръстовището. Траекториите на движение на двете МПС се пресекли в конфликтна
точка, определена като „място на удара”. Ударът за мотоциклета бил челен,
догонващ при задно блъскане и челен заден за товарния автомобил. При сблъсъка били
увредени части от ударните зона по двете МПС. След сблъсъка, мотоциклетът се
отклонил надясно и приплъзнал със задиряне по дясната предпазна метална ограда
- мантинела, след което паднал на дясната си страна, като след плъзгане в
продължение на 23 метра се установил в покой на пътното платно и частично върху
остров вдясно. Товарният автомобил се установил в дясната пътна лента на около
24 м след линията на ориентира.
Във връзка с
така описания механизъм на ПТП съдът възприема изцяло констатациите на експерта
по САТЕ, че основна причина за настъпване на произшествието е навлизането на
товарния автомобил в пътната лента за движение на мотоциклета в нарушение
правилата за движение по пътищата и указаното с двата пътни знака. Максимално
допустимата скорост за движение в района на бул.*******, според експерта е 50
км/ч., като към момента на настъпване на произшествието товарния автомобил е
управлявал със скорост 20 км/ч, а мотоциклета – със скорост 71 км/ч. Съобразно
изложените констатации, според експерта по САТЕ, за водача на мотоциклета
ударът е бил непредотвратим, чрез аварийно спиране и при скорост на движение 50
км/ч- т.е. при движение с максимално разрешената в района. Съответно-
уврежданията, които биха настъпили в резултат на ПТП биха били идентични по
характер, според експерта инж.Г., но по-слабо изразени, поради по-ниския
интензитет на удара, съответно- травматичните увреждания –същите по характер,
но по-слабо изразени. За да не настъпи удар между лекия автомобил и
мотоциклета, последния е следвало да се движи със скорост не по-висока от 40 км/ч,
според инж.Г.. В с.з. на 30.11.2016 г. експертът по САТЕ допълва, че ударът
между двете МПС е бил силен, но не може да определи какъв би бил при скорост на
мотоциклета 50 км/ч и съответно – какви биха били уврежданията на пострадалия в
този случай.
Чрез
представената медицИ.ка документация, показанията на свидетеля Н.С.Й. /леля на
ищеца/, преценени с оглед събраните в производството доказателства, съобразно
вероятната й заинтересованост /чл.172 ГПК/ и констатациите на експерта по КСМАТЕ
д-р Б.С. се установява, че в резултат на ПТП на пострадалия ищец са били
причинени следните травматични увреждания: „контузия
на мозъка- два малки интрацеребрални хематома в ляво теменно, лекостепенен
мозъчен оток, без дислокация на вентрикулната система. контузия на гръден кош и
корема. масивен подкожен емфизем двустранно шийно и в ляво в областта на гръден
кош и корем. субтотален пневмоторакс вляво. масивна белодробна контузия на
паренхима вляво. малък пневмомедиастинум. Фрактура на тялото на лява скапула.
фрактури на IX, X, XI и XII ребра вляво параскапуларно. фрактури на V, VIII,
IX, X и XI ребро аксиларно. малък субкапсулен хематом на ляв бъбрек“.
Според
констатациите на експерта по КСМАТЕ д-р Б.С. пострадалият е бил приет по
спешност В УМБАЛСМ ’’Н.И.Пирогов” със степенни количествени промени в
съзнанието/ сопор, психомоторно възбуден/ , без огнищна неврологична
симптоматика. След диагностично уточняване се оказало, че водеща е гръдната
травма, като от противошокова зала бил преведен в централна реанимация, където
била проведена торакоцентеза /плеврална пункция/ на 2 етапа с локална
анестезия, поставени били дренове и бил евакуиран въздух под рентгенов контрол.
На 04.08.2014 г. била поставена трахеостома, проведени били редица интензивни и
реанимационни мероприятия. През целия болничен престой /25 дни/ състоянието му било
проследявано с контролни кръвни изследвания и рентгенови снимки през 3 дни. След
стабилизиране на състоянието му били премахнати гръдните дренове и пострадалия
бил преведен в НХ за наблюдение и продължаване на лечението по отношение на ЧМТ.
На ищеца било приложено медикаментозно лечение и с контролна КТ на главен мозък
било отчетено обратно развитие на хематомите. Пациентът бил изписан на 25 ден в
ясно съзнание, със стабилизирани жизнени функции без каквито и да е болестни
промени в белодробния паренхим и без неврологичен дефицит. При извършен личен
преглед на 13.08.2016 г. д-р С. установила, че пострадалия продължава да приема
назначената му профилактично антиконвулсивна терапия с Невротоп, макар че до този
момент същият не е получавал епилептични пристъпи. Според експерта по СМЕ, ищецът
е изпитвал болка и страдания в острият стадий на заболяването, до изписването
му от болничното заведение. Изписан бил със стабилизирани жизнени функции, без
каквито и да е болестни промени в белодробния паренхим и без неврологичен
дефицит. Персистират субективни оплаквания от главоболие, a с MMSE била
установена неустойчивост на вниманието и лек конгнитивен дефицит, без координационни
нарушения и друг остатъчен неврологичен дефицит от централен произход. Възстановителният
период при констатираните увреждания, според д-р С. е около една година. Късни
последици от ЧМТ са възможни, но в момента на прегледа не са налице такива
категорични данни за това. Според д-р С., при описания механизъм на ПТП и
движение на мотоциклета със скорост 50 км/ч и с оглед на непредотвратимостта на
удара, мотоциклетистът би получил същите по характер травматични увреждания, но
по - слабо изразени. В с.з. на 30.11.2016 г. д-р С. заявява, че тази тежка
конвулсивна терапия е била назначена профилактично в острия стадии на
заболяването, като се налагало след изписването да има проследяване с оглед
преценка дали има нужда от нея или не. Тъй като в конкретният случай не са били наблюдавани епилептични
припадъци, същата е можело и следвало да бъде спряна при наблюдение от
невролог. Тези медикаменти се назначават, според д-р С., по схема при
анамнестични ЕЕГ данни за епилептогенно огнище. В случая, при ищеца няма такива
изследвания и анамнестични данни за гърчови състояния. Установената неустойчивост
на вниманието, от което следва когнитивен дефицит означава, че пострадалия не може
да изпълни всички задачи и то предимно при повторения.
Според
заявеното от експерта по СМЕ д-р К. в с.з. на 30.11.2016 г., при по-ниска
скорост на движение на мотоциклетиста, същият не би получил тези тежки
травматични наранявания, тъй като това е тежка съчетана травма на главата,
гръдно-коремна травма, травма на опорно-двигателния апарат. При движение с
по-ниска скорост, същият не би получил всички тези тежки наранявания, дължащи
се не само на ударът с автомобила, а и на падането от мотоциклета и
съприкосновението му със земната повърхност. В случая, най-тежката е била
гръдната травма, която най-вероятно е следствие удара в самия автомобил.
Чрез
представеното експертно решение на ТЕЛК Общи заболявания № 3143/29.09.2015 г.
се установява, че на пострадалия е определен ТНР 72 % с дата на инвалидизация
10.06.2015 г. за посочените заболявания: „Дифузна травма на главния мозък.
Състояние след контузия на мозъка. Хеморагия в областта на левия париетален
дял. Дискоординационен синдром, средно тежка степен.Тораколумбална
кифосколиоза. Фрактура на V,VIII,IX,X,XI,XII ребра в ляво. Двустранен
лумбосакрален радикулерен синдром. ХОББ. Хр. Бронхит.“.
Чрез
показанията на свидетеля Н.С.Й. /леля на ищеца/ преценени с оглед събраните в
производството доказателства съобразно указаното в чл.172 ГПК /евентуална заинтересованост
от изхода на спора/ в производството се установява, че пострадалия бил на
болнично лечение в продължение на около месец, като първите три-четири дни били
критични, тъй като счупените ребра били прорязали белия дроб и всеки ден
извършвани манипулации за изтегляне на кръвта от корема, като бил направен още
един дренаж за това. Първоначално ищецът бил в кома и за състоянието му били
давани сведения всеки ден, след което свидетеля Йорданова била негов
придружител в неврохирургията, където се правели процедури и рехабилитация за
раздвижване. Пострадалият се оплаквал от чести болки в главата, започнал да
заеква при говор; споделял, че се уморява бързо; не се чувствал добре
психически; забравял доста често; споделял, че се притеснява от срещи с приятели
и ограничавал контакти с тях; споделял, че се чувства непълноценен и нестабилен,
оплаквал се от болки и в ребрата и рамото. Според свидетеля преди
произшествието ищецът е бил здрав и стабилен, а след това – не. Към настоящия
момент не упражнява труд и получавал пенсия в порядъка 123-124 лв. Имал
противопоказания за труд свързани с климатичните условия – не можел да работи
на топло и на студено; бил неработоспособен. Доста често при работа у дома се
изваждало рамото.
В
производство не е спорно между страните, че към момента на настъпване на ПТП – 07.02.2014
г. за лекия автомобил "Опел Комбо" с
регистрационен номер С 13 06 ХН е налице задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № 22114000148943/30.12.2013 г. с период на действие от
02.01.2014 г. до 01.01.2015 г., по която отговорност носи ответникът.
Не е спорно
и се установява от платежно нареждане /л.52/, че на 30.04.2015 г. /преди
постъпване на исковата молба в съда на 05.05.2015 г. на ищеца е било изплатено
обезщетение за причинените от ПТП нематериални щети в размер на 50000.00 лв.,
както и 218.00 лв. за причинените материални такива.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на И.титута на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че поведението на водача на лекия
автомобил на посочената дата е в противоречие с предписаното в цитираните норми
поведение – чл.13 от ЗДвП, уреждащ необходимите
пътни знаци и тяхното спазване от водачите на ППС, чл.47 ЗДвП, уреждащ спиране
и пропускане на движещите се с предимство в района на кръстовище, чл.45, ал.1 и
чл.51, ал.1 от ППЗДвП, предвиждащи забрана за завиване наляво при поставен знак
Г2 „Движение само надясно след знака“. Поради това, съдът намира че в
производството се установи, че поведението на водача на лекия автомобил Опел
Комбо – А. Н. Т. е било противоправно според изискванията на чл.45 от ЗЗД. В
производството не бе оборена презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД.
Поради това,
съдът приема, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекия автомобил
"Опел Комбо" - А. Н. Т. по отношение на причинените на ищеца вреди от
описаното пътно – транспортно произшествие. Същите са в причинно – следствена
връзка с противоправно деяние на водача на лекия автомобил, чиято гражданска
отговорност като автомобилист е застрахована при ответника – застраховател.
Установи се,
че вредите, чиято обезвреда се претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното
деяние на водача на лекия автомобил и с причинените от това застрахователно събитие
множество травматични увреждания на ищеца: „контузия
на мозъка- два малки интрацеребрални хематома в ляво теменно, лекостепенен
мозъчен оток, без дислокация на вентрикулната система. контузия на гръден кош и
корема. масивен подкожен емфизем двустранно шийно и в ляво в областта на гръден
кош и корем. субтотален пневмоторакс вляво. масивна белодробна контузия на
паренхима вляво. малък пневмомедиастинум. Фрактура на тялото на лява скапула.
фрактури на IX, X, XI и XII ребра вляво параскапуларно. фрактури на V, VIII,
IX, X и XI ребро аксиларно. малък субкапсулен хематом на ляв бъбрек“.
С имуществената застраховка „Гражданска отговорност”
се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в
негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а
предназначението ѝ е да репарира, в рамките на застрахователната сума,
реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува
основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования
делинквент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент от фактическия
състав на застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова,
доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС №
7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е обусловена
от отговорността на самия застрахован.
Предвид гореизложеното, и доколкото между страните е
безспорно установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че ответното дружество
отговаря по предявените искове.
По отношение на претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са последиците от засягането на
блага, които са предмет на субективни права, в това число и права върху
телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да
бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съобразно създадената
съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените
по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД -решение №
202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от
17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о. и др. понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Формираната практика по приложението на
чл.52 ЗЗД приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди
изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти. Възприето е и становището, че при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита
и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
чиито промени намират отражение и в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ вр. § 27 ПЗР КЗ.
Вземайки предвид броя, вида и характера на
уврежданията –множество травми, едната от които е тежка гръдно-коремна травма с
белодробна контузия – водеща за състоянието на ищеца, според медицИ.ката
документация и становището на експертите по СМЕ и ЧМТ – контузия на мозъка с
два хематома и лекостепенен мозъчен оток без неврологичен дефицит, предвид
останалите травматични увреждания във връзка с травмата на опорно-двигателния
апарат и периода на възстановяване – около една година, проведеното болнично
лечение - 25 дни и тежките критични моменти с опасност за живота на пострадалия
в периода на болнично лечение, интензитета на претърпените болки и страдания и
тяхната продължителност към настоящия момент, продължили по отношение на
оплакванията за главоболие и неустойчивост на вниманието с лек когнитивен
дефицит; негативните емоционални изживявания, породени от невъзможността след
инцидента ищецът да води активен живот, какъвто е водил до тогава, и да работи;
обществено-икономическите условия в страна към настъпване на инцидента и
предвид възрастта на пострадалия към момента на ПТП – 26 години, съдът намира,
че следва да определи справедлив размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане по
настоящото дело, съгласно чл.52 от ЗЗД – сумата от 65000.00 лв. При
съобразяване с изплатения от ответника размер на обезщетение за неимуществени
вреди 50000.00 лв., съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена за
сумата 15000.00 лв. За разликата над тази сума до предявения размер 70000.00
лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен при отчитане извършеното
плащане на сумата 50000.00 лв. преди подаване на исковата молба. При формиране
на този извод, съдът отчете и едновременността на лечение и оздравителния
период за всички увреждания, които обосновават съчетание на болки и страдания,
което неминуемо завишава техния интензитет, проведеното болнично лечение за
един продължителен период, и относително дългият период на възстановяване на
болките от гръдната травма и ЧМТ без неврологичен дефицит и епилептични
припадъци.
Съдът, достигна до посочените изводи и при
съобразяване лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които
са увеличавани почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали
до 700 000 лева за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева
- при две и повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата
са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по
застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ
и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК,
РЕШЕНИЕ № 73 от 27.05.2014 Г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищеца следва да бъде изследван въпросът дали със
своето поведение на пътя пострадалия, като участник в движението, е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
Изследвайки обстоятелствата и действията, довели до
настъпване на процесното ПТП, съдът намира че е налице съпричиняване от страна
на ищеца. При преценка на настъпилите в резултат на ПТП вреди следва да се
отчита извършено ли е от пострадалия нарушение на правилата за движение по
пътищата, както и дали извършеното нарушение е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат; налице ли е причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което е създадена обективна предпоставка и/или възможност за
настъпване на увреждането/решение по т.д.№623/2010г. на ВКС, ІІ т.о./.
В производството се установи, чрез съставения констативен
протокол за ПТП и приложената административно-наказателна преписка, по която е
издадено и наказателно постановление № 14-4332-019847/22.01.2015 г. от
началника на СДВР, отдел ПП, че увреденото лице е бил неправоспособен водач /на
мотоциклет/. Според ответника, съпричиняването се изразява в това, че ищецът е
участвал в движението като водач на ППС, без да има правото на това. В този
случай поведението му винаги е каузално към евентуално настъпилото увреждане,
тъй като се презумира, че няма нужната подготовка и опит да участва в
движението, както и на адекватна реакция в критична ситуация.
Според задължителната практика на ВКС формирана по
реда на чл.290 ГПК, за да се намали обезщетението за вреди, увреденият трябва
да е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е този принос да е конкретен,
т.е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от
такива действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния
резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е станало причина
или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам
по себе си обаче, фактът, че увреденото лице е бил неправоспособен водач, не
налага извод за допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на лекия
автомобил за настъпването на ПТП е личен и не обосновава автоматично принос на
увреденото лице - вж. Решение № 45 от 15.ІV.2009 г. на ВКС по т.д. № 525/2008
г. В случая обаче в производството се установи, че с поведението си ищецът е
нарушил не само изискванията на чл.150 и чл.150а от ЗДвП, а и указаното в
чл.21, ал.1 ЗДвП, тъй като е управлявал мотоциклета със скорост от около 71
км/ч, а не съобразно разрешената - 50 км/ч за населеното място, в което е
настъпило произшествието. В този смисъл, независимо че констатациите на КСМАТЕ
да сочат, че ударът не би бил
предотвратим и при скорост на движение на
мотоциклета 50 км/ч, съдът намира че това неправомерно по своя характер
поведение на пострадалия е в причинна връзка с вредоносния резултат. Изводът се
основава на становището на експертите по КСМАТЕ, че уврежданията не биха били
така тежки при управление на мотоциклета със скорост 50 км/ч. Съдът намира, че
това поведение на ищеца отнесено към деянието на водача на автомобила е
поставило началото на веригата от обстоятелства, довели до настъпването на ПТП
и съответно – на вредоносния резултат, включително за самия него. Поради
изложените правни изводи, съдът намира, че ищецът е допринесъл за настъпването
на ПТП, като неговия принос е 30%, поради което и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД следващото му се обезщетение подлежи на намаляване на сумата 10500.00 лв.
Върху присъдената сума за обезщетение на неимуществени
вреди се следва на основание чл.84, ал.3 ЗЗД и законна лихва от датата на
увреждането – 03.08.2014 г. до окончателно погасяване на сумата.
По отношение
на разноските:
Ищецът по настоящото производство е освободен от
заплащане на държавна такса. В полза на процесуалния представител на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 394.50
лв., съразмерно на уважената част от исковете, изчислено върху заявената
претенция във основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което с оглед цената на исковете е 2630.00 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца се
следват и сторените разноски в производството съобразно уважената част от
исковете в общ размер на 105.00 лв.
Ответникът,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК претендира разноски за съдебни
експертизи и юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да му бъдат присъдени разноски 552.50 лв. и на основание чл.78, ал.3 вр.
чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 2235.00 лв.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 420.00 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на С.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***
езеро, 9, действащ чрез адв.Ж.Е. от САК, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
сумата 10500.00 лв. –
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания: „контузия
на мозъка- два малки интрацеребрални хематома в ляво теменно, лекостепенен
мозъчен оток, без дислокация на вентрикулната система. контузия на гръден кош и
корема. масивен подкожен емфизем двустранно шийно и в ляво в областта на гръден
кош и корем. субтотален пневмоторакс вляво. масивна белодробна контузия на паренхима
вляво. малък пневмомедиастинум. Фрактура на тялото на лява скапула. фрактури на
IX, X, XI и XII ребра вляво параскапуларно. фрактури на V, VIII, IX, X и XI
ребро аксиларно. малък субкапсулен хематом на ляв бъбрек“, всичките причинени
в резултат на пътно – транспортно произшествие станало на 03.08.2014 г. в гр.
София на бул. „******* при управление на лек автомобил „Опел Комбо“ с рег.№ *******
от страна на водача А. Н. Т. в нарушение правилата за движение по пътищата –
извършване маневра завой наляво при забрана за това - чл.13 от ЗДвП,
уреждащ необходимите пътни знаци и
тяхното спазване от водачите на ППС, чл.47 ЗДвП, уреждащ спиране и пропускане
на движещите се с предимство в района на кръстовище, чл.45, ал.1 и чл.51, ал.1 от
ППЗДвП, чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението
на лек автомобил „Опел Комбо“ с рег.№ ******* е била застрахована при З.Л.И. АД
съгласно полица № 22114000148943/30.12.2013 г., период на
действие от 02.01.2014 г. до 01.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 03.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./, за разликата над сумата 10500.00 лв. до пълния предявен размер от 70000.00
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат адв.Ж.Д.Е.,
Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората в гр. София; ул.********, на
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата 394.50 лв. -
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА З.Л.Инс АД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.В.Н., ЕГН **********,
с адрес *** езеро, 9, действащ чрез адв.Ж.Е. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 105.00 лв.-разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА С.В.Н., ЕГН **********, с адрес *** езеро, 9,
действащ чрез адв.Ж.Е. от САК, да заплати на З.Л.Инс АД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл.78, ал.6 ГПК
сумата 552.50 лв.– разноски по делото за тази инстанция и сумата
2235.00 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА З.Л.И.АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 420.00 лв., представляваща държавна такса.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: