РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Пазарджик, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201548 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. П. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул.
„Б.“ № **, ет.*, ап. *, против Наказателно постановление № 21-1006-
001749/20.07.2021 г. на Началник Група към ОДМВР – Пазарджик, Сектор
„Пътна полиция“, с което на жалбоподателя С. П. Е. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева), на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).
Въззивникът отрича вмененото му административно нарушение. Оспорва
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Формулира искане за
отмяна на обжалваното НП. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят С. П. Е., чрез процесуалния си
представител адв. П.Х., поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Депозира
писмени бележки, в които излага подробни съображения за
1
незаконосъобразност на обжалваното НП и моли за неговата отмяна.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган, редовно
призована, не изпраща законен или процесуален представител в съдебно
заседание. Депозира писмено становище по жалбата, в което излага
съображения за нейната неоснователност. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 28.06.2021 г., около 22:30 часа, жалбоподателят С. П. Е. управлявал
собствения си лек автомобил „БМВ 730Д“, с рег. № *****, като се движел в
гр. П., по бул. „К.М.Л.“ в посока от ул. „Ц.Ш.“ към ул. „Б.“. На кръстовището
с ул. „А.К.“ водачът С.Е. намалил скоростта на управлявания от него
автомобил, след което предприел маневра „завой наляво“, престроен в лявата
част на пътната лента, с навлизане в лява лента към ул. „А.К.“. По същото
време водачът А.В.П. управлявал лек автомобил „БМВ 520И“, с рег. № *****
по платното за движение в посока от запад на изток по бул. „К.М.Л.“ в гр.
Пазарджик в посока към кръстовището с ул. „А.К.“. Водачът А.П. навлязъл с
управлявания от него лек автомобил „БМВ 520И“, с рег. № *****, в лентата
за насрещно движение, заел я и предприел маневра изпреварване от ляво на
лек автомобил „БМВ 730Д“, с рег. № *****. Същият предприел посочената
маневра в участъка преди кръстовището, преди наличните предупредителни
пътни знаци, наличното ограничение на скоростта и наличната единична
непрекъсната линия. Настъпил удар между двата автомобила в предната
странична лява част на лек автомобил „БМВ 730Д“, с рег. № ***** и в
предната челна дясна част на лек автомобил „БМВ 520И“, с рег. № *****.
Мястото на удара било в лявата лента по посоката на движение на лек
автомобил „БМВ 730Д“, с рег. № *****, след като лек автомобил „БМВ
730Д“, с рег. № ***** бил навлязъл в нея при извършване на маневрата
„завой наляво“ към ул. „А.К.“. След удара лек автомобил „БМВ 730Д“, с рег.
2
№ *****, продължил да се движи завъртайки се около вертикалната ос на
масовия си център, след което спрял на място. След удара лек автомобил
„БМВ 520И“, с рег. № *****, продължил да се движи в първоначалната си
посока, отклонен на североизток, качил се на тротоара от ляво, преминал
покрай пътен знак Д 17 „пешеходна пътека“ и по траектория лека крива
покрай комбинирания знак В 26 - „забранено със скорост по висока от 30
км/ч“, дублиран със знак А 13 – „изкуствена неравност“, след което напуснал
тротоара и попаднал в лявата странична част на лек автомобил „Шкода
Фабия“, с рег. № *****, собственост на В.Д.Й., ударил автомобила и го
преместил странично, допирайки го до паркирания лек автомобил „Хюндай“,
с рег. № ***** КН, собственост на И.Й.М.. След този втори удар лек
автомобил „БМВ 520И“, с рег. № ***** се установил на място. В резултат на
настъпилото пътно-транспортно произшествие (ПТП) имало материални
щети и по четирите автомобила.
Във връзка с подаден сигнал за настъпилото ПТП на мястото на
инцидента пристигнал екип от полицейски служители при Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Пазарджик. Пристигналите на място полицейски
органи приели, че процесното ПТП е възникнало в резултат на виновното
поведение на жалбоподателя С.Е..
Контролният орган – свид. Б. Г. Г. – младши автоконтрольор при Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Пазарджик квалифицирал извършеното от
жалбоподателя като нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, за което съставил
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. №
559850/29.06.2021 г. Жалбоподателят подписал АУАН, като изложил, че има
възражения. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата –
29.06.2021 г. Свидетелят Б.Г. съставил и протокол за ПТП и схема на
произшествието, който протокол бил подписан и от двамата участници в
инцидента. В законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН (ред.
преди изм. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) жалбоподателят
депозирал възражения срещу издадения АУАН, в които оспорил
извършването на вмененото му нарушение, но същите били приети за
неоснователни от административнонаказващия орган.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя СТ. П. ЕЛ. е наложено административно наказание
3
„глоба“ в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. НП било
връчено на жалбоподателя на 26.07.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
доказателствената съвкупност по делото, включваща доказателствата,
приложени по административнонаказателната преписка, надлежно
приобщени по делото, събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства и извършената съдебно-автотехническа експертиза.
От решаващо значение за фактическите изводи на съда е извършената
по делото съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира, като
обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещото лице. Експертното
заключение е мотивирано и задълбочено, поради което за съда не съществува
съмнение относно неговата правилност. Според същото причините за
настъпване на процесното ПТП са: допуснатата висока скорост на движение в
конкретния пътен участък от лек автомобил „БМВ 520И“, с рег. № *****, с
водач А.В.П. - Участник 2; неспазване на пътните знаци и хоризонталната
маркировка в пътния участък от Участник 2; предприемане на маневра
„заемане лентата за насрещно движение“ и предприемане маневра
„изпреварване“ в участък от пътя с единична непрекъсната разделителна
линия от Участник 2; Ненаблюдаване от страна на Участник 2 на пътната
обстановка по посоката на движението му и сигналите и действията на
водачите от предно движещите се пътни превозни средства. Вещото лице е
посочило, че преди сблъсъка скоростта на движение на „БМВ 730Д“, с рег. №
*****, е била 27-28 км/ч, а водачът А.П. е управлявал лек автомобил „БМВ
520И“, с рег. № *****, със скорост 78-79 км/ч. Според експерта технически
правилно е Участник 2 да се движи със скорост не по-висока от 50 км/ч преди
кръстовището с ул. „А.К.“ и при наличието на предно движещ се и престроен
със сигнал ляв пътепоказател Участник 1 - лек автомобил „БМВ 730Д“, с рег.
№ *****, с водач С. П. Е., да намали скоростта до максимално допустимата от
30 км/ч, заеме дясната част на пътната лента и продължи направо в посока
изток по бул. „К.М.Л.“. Според вещото лице Участник 2 е преминал 109 метра
за последните 5 секунди преди съприкосновението с Участник 1. При
дистанция от 109 метра от мястото на удара двамата водачи в конкретните
пътни климатични условия са имали техническата възможност да се
възприемат взаимно. За извършване на маневрата „смяна на лентата за
4
движение“, при установената скорост от 78-79 км/ч на Участник 2, на същия е
била необходима дистанция от 40 метра и време 2 секунди. Следователно
когато е предприел тази маневра Участник 2 се е намирал в участъка на
кръстовището преди наличните предупредителни пътни знаци, наличното
ограничение на скоростта и наличната единична непрекъсната линия.
Разпитан като свидетел актосъставителят Б.Г. потвърждава авторството
на АУАН и направените в него констатации. Изложеното от актосъставителя
се подкрепя от показанията на свид. И. А. А. Двамата не са свидетели -
очевидци на инцидента и нямат непосредствени възприятия за
обстоятелствата, предмет на изясняване, тъй като в качеството на полицейски
служители, са посетили местопроизшествието след инцидента.
Информацията, която излагат свидетелите Б.Г. и И.А. относно установеното
от тях при посещение на местопризшествието, не допринася съществено за
изясняване на фактите по делото. Ето защо съдът намира, че показанията на
двамата свидетели не съставляват надеждна доказателствена основа за
установяване на фактическите обстоятелства по случая. Твърденията на
свидетелите Б.Г. и И.А., че причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на жалбоподателя, който според тях е предприел маневра
„завиване наляво“ без да се съобрази с движещия се след него и предприел
маневра „изпреварване“ от лявата му страна лек автомобил „БМВ 520И“, с
рег. № *****, се опровергават от заключението на извършената съдебно-
автотехническа експертиза, прието от съда и неоспорено от страните в
процеса.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан
П.Е., който разказва подробно за случая. Същият не е свидетел –очевидец на
инцидента, тъй като е пристигнал на местопроизшествието след настъпване
на ПТП, и е научил за случилото се от жалбоподателя С.Е., който е негов син.
При преценка на показанията на свид. П.Е. съдът съобрази обстоятелството,
че има индиция за неговата заинтересованост от изхода на делото, тъй като
жалбоподателят – участник в процесното ПТП е негов низходящ. Въпреки
това съдът дава вяра на показанията на свид. П.Е., тъй като счита, че същият е
възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно
в показанията си, доколкото изложеното от него относно механизма на
настъпване на процесното ПТП напълно кореспондира с приетата по делото,
без възражения на страните, съдебно-автотехническа експертиза. Съдът
5
намира показанията на свид. П.Е. за обективни, логични, последователни и
достоверни и доколкото същите намират опора в приетата съдебно-
автотехническа експертиза, няма основание да не бъдат кредитирани,
независимо, че са дадени от потенциално заинтересовано от изхода на
процеса лице.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началник Група към ОДМВР-Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. Б. Г. Г., заемащ
длъжността „младши автоконтрольор“ към ОДМВР-Пазарджик, Сектор
„Пътна полиция“. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, пълно,
точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на
въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
6
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Безспорно е по делото, че на процесната дата е настъпило ПТП в
посочения пътен участък с участието на лек автомобил „БМВ 730Д“, с рег. №
*****, управляван от жалбоподателя С.Е. и лек автомобил „БМВ 520И“, с
рег. № *****, с водач А.П.. Самият жалбоподател не отрича, че на посочените
дата, време и място е управлявал лек автомобил „БМВ 730Д“, с рег. № *****.
От извършената по делото съдебно-автотехническа експертиза обаче
категорично се установява, че процесното ПТП не е обусловено от
поведението на жалбоподателя, а причина за настъпването му е
неправомерното поведение на водача А.П., който е управлявал лек автомобил
„БМВ 520И“, с рег. № *****. Видно от експертното заключение
непосредствено преди произшествието Участник 2 – водачът А.П., движейки
се с лек автомобил „БМВ 520И“, с рег. № ***** след Участник 1 –
жалбоподателя С.Е., който управлявал лек автомобил „БМВ 730Д“, с рег. №
*****, по бул. „К.М.Л.“ в гр. П. е предприел маневра изпреварване, след като
вече водачът С.Е. е бил подал сигнал за изменение на посоката си за
движение наляво и е започнал маневра „завиване наляво“ към ул. „А.К.“, при
което блъснал лек автомобил „БМВ 730Д“, с рег. № ***** преди
обозначената пешеходна пътека. Следователно фактическите обстоятелства,
отразени в АУАН и НП, относно механизма на ПТП не са достоверно
отражение на действителността. Анализът на събраната по делото
доказателствена съвкупност сочи, че съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП са базирани на невярно възприета от актосъставителя и
административнонаказващия орган фактическа обстановка. Обективна оценка
на събрания доказателствен материал обоснова извода за недоказаност на
вмененото на въззивника административно нарушение, доколкото по делото
се установи, че причината за настъпване на ПТП не е предприета от
жалбоподателя маневра „завиване наляво“ без съобразяване с движещия се
7
след него и предприел маневра „изпреварване“ от лявата му страна лек
автомобил „БМВ 520И“, с рег. № *****, за каквото деяние жалбоподателят е
санкциониран.
Следва да се отбележи, че чл. 53 от ЗАНН вменява задължения на
административнонаказващия орган преди да състави НП да установи по
несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето,
което го е извършило и неговата вина. Издаването на НП при неустановяване
по категоричен начин на тези обстоятелства винаги води до неговата
незаконосъобразност. В тежест на административнонаказващия орган е да
установи всички релевантни за съставомерността на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят отговорността на санкционирания субект. В
случая от всестранния, пълен и обективен анализ на събраните по делото
доказателства се установява фактическа обстановка, различна от приетата в
АУАН и НП. Констатациите на актосъставителя в съставения АУАН
пренесени впоследствие в НП относно отговорността на участниците в
процесното ПТП се опровергават от събраните по делото доказателства,
доколкото установи се в хода на съдебното следствие, че процесното ПТП не
е настъпило в резултат на виновно поведение на жалбоподателя, изразяващо
се в предприемане на маневра „завиване наляво“ без съобразяване с
движещия се след него и предприел маневра „изпреварване“ от лявата му
страна лек автомобил „БМВ 520И“, с рег. № *****, за което е наказан
жалбоподателя. Следователно на въззивника е вменено деяние, каквото той
не е извършил.
При това положение, доколкото липсват безспорни доказателства, които
по несъмнен начин да докажат повдигнатото на жалбоподателя
административнонаказателно обвинение, съдът счита, че
административнонаказващия орган незаконосъобразно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С.Е. за
извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
По гореизложените съображения съдът намира, че издаденото НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай
8
същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото съдебно производство и е ангажирал доказателства за
реалното извършване на такива. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие страните по него са договорили
възнаграждение в размер на 300 лв., което е изцяло заплатено в брой. В
съдебното производство жалбоподателят е направил и разноски в размер
на 200 лв. – депозит за вещо лице за извършената съдебно-автотехническа
експертиза. Неоснователно е релевираното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя, доколкото същото е в минималния размер, предвиден в
чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, в полза
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
500 лв. за адвокатско възнаграждение и съдебно-автотехническа
експертиза по делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1006-001749/20.07.2021 г.
на Началник Група към ОДМВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с
което на жалбоподателя С. П. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. П, бул. „Б.“ №
**, ет. *, ап. *, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв. (двеста лева), на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на С. П. Е., ЕГН **********,
с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № **, ет.*, ап.*, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
сумата в общ размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение и съдебно-автотехническа експертиза по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
9
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10