№ 463
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330203229 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ПИМК Кариери“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36,
представлявано от *** К.И.Ф. против Наказателно постановление №
40/28.04.2021 г., издадено от В.И.Ч. – ***, с което на основание чл. 200, ал. 1,
т. 3 от Закона за водите (ЗВ) на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за нарушение по чл. 143, т. 2
от ЗВ.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да не е извършвал
дейност на описаното в постановлението място. Поддържа да е страна по
сключен договор за наем на строителна техника с търговско дружество
„Дриймс Пропърти“ ЕООД в качеството си на наемодател. Твърди още
дружеството наемател на строителната техника да има издадено
разрешително за ползване на повърхностен воден обект и именно то да е
осъществявало дейността в речното корито на река Марица, за която е
санкциониран жалбоподателят. Взема становище, че той не следва да понася
отговорност за действията, извършени с наетата от него строителна техника.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. Б.А., който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от *** И.К., който оспорва жалбата
и поддържа наказателното постановление. Пледира от събраните по делото
1
доказателства да се установява жалбоподателят да е извършил вмененото му
нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „ПИМК Кариери“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от лице с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 05.05.2021 г., установено от
известие за доставяне на препис от НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 11.05.2021 г., поради което
приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020
г. е спазен,, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „ПИМК Кариери“ ЕООД не притежавал разрешително
за ползване на повърхностен воден обект.
На 20.07.2020 г. жалбоподателят в качеството си на наемодател сключил
договор за наем на строителна техника с „Дриймс Пропърти“ ЕООД, ЕИК:
*********, по силата на който последното дружество получило за временно
възмездно ползване багер 35 тона и четириосни самосвали.
„Дриймс Пропърти“ ЕООД притежавало Разрешително за ползване на
повърхностен воден обект № 32150161/29.09.2020 г. с цел на ползването
„поддържане проводимостта на речното легло чрез изземване на наносни
отложения“ за воден обект река Марица, водно тяло с код BG3МА500R217
„река Марица от р. Въча до р. Чепеларска, ГК-2, 4, 5 и 6 и Марковски
колектор“.
На 02.11.2020 г. свид. С.И.И. – ***, участвал в извършването на проверка
по постъпил сигнал на „Зелен телефон“ с вх. № КД-03-386/02.11.2020 г. (рег.
№ СЗТ-169/02.11.2020 г.) от П.Я., ***, в който се твърдяло изземване на
инертни материали от река Марица и че почти цялата река била преградена с
дига. Проверката била извършена на мястото след вливането на р. Въча в р.
Марица, землището на с. Цалапица, общ. Родопи, като свид. И. установил
изграден подход от едър речен камък /чакъл/ с ширина около 8 метра, по
който се достигало до новообразуван остров в речното корито на река
Марица, образуван вследствие просичането на наносен полуостров.
Река Марица била преградена от отбивната дига – подход, с дължина
около 80 метра, очертана с географски координати, засечени с GPS на място:
Начало полуостров: N 42°8’55.40” E 024°37’3.40”
Ляв бряг: N 42°8’53.30” E 024°37’6.30”
Вследствие изграждането на отбивната дига – подход, цялото течение на
2
река Марица се насочило в новооформеното легло покрай десния бряг на
реката, което било с ширина около 12 метра.
Новообразуваният десен бряг бил очертан от точки с географски
координати, засечени с GPS, както следва:
Начало ново легло: N 42°8’52.80” E 24°37’6.00”
Край ново легло: N 42°8’53.30” E 24°37’12.50”.
На 24.11.2020 г. свид. И. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 199 против жалбоподателя „ПИМК
Кариери“ ЕООД в присъствието на негов пълномощник и на двама свидетели.
Препис от акта бил връчен на пълномощника срещу разписка.
Против акта постъпило възражение от жалбоподателя, което било прието
за неоснователно от административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът формира фактическите си изводи въз основа на приетите по
делото и непротиворечиви писмени доказателства: договор за наем на
строителна техника от 20.07.2020 г. между „Дриймс Пропърти“ ЕООД и
„ПИМК Кариери“ ЕООД (лист 13-14 от делото); доклад от „Кинекс“ ООД с
вх. № АСД-21-173/03.12.2020 г. по описа на Областна администрация
Пловдив (лист 29-31 от делото) с приложени към него 2 броя снимки и
геодезическо заснемане (лист 32-34 от делото); Наказателно постановление
№ 39/21.04.2021 г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ (лист 44-46 от делото); пътен лист серия ВА №
67804 (лист 61 от делото); товарителница серия Т № 447656/02.10.2020 г.
(лист 62-63 от делото); Констативен протокол № ПВ3-161/02.11.2020 г.;
Разрешително за ползване на повърхностен воден обект №
32150161/29.09.2020 г. в полза на „Дриймс Пропърти“ ЕООД, ведно с
приложение към него. В посочените доказателствени материали не се
съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, приета от съда,
поради което и не се налага по-детайлното им обсъждане.
Съдът дава вяра и на показанията на разпитаните свидетели С.И.И. и
Н.П.Д., които намира за подробни, последователни, вътрешно
непротиворечиви и добросъвестно дадени. В показанията си и двамата
свидетели възпроизвеждат свои непосредствени възприятия като очевидци.
Писмените доказателства служат за проверка на достоверността на
свидетелските показания.
От Заповед № РД-03-158/23.06.2020 г. на директора на Басейнова
3
дирекция „Източнобеломорски район“ се установява, че АУАН е съставен от
надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Компетентността на
административнонаказващия орган произтича пряко от разпоредбата на
чл.201, ал. 2 от ЗВ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателствени материали се
установява, че от обективна страна на 02.11.2020 г. на мястото след вливането
на река Въча в река Марица е имало изграден подход от едър речен камък
/чакъл/ с ширина около 8 метра, по който се е достигало до новообразуван
остров в речното корито на река Марица, образуван вследствие просичането
на наносен полуостров.
Доказано е, че от обективна страна реката е била преградена от отбивна
дига – подход с дължина около 80 метра, очертана с географски координати,
засечени с GPS на място:
Начало полуостров: N 42°8’55.40” E 024°37’3.40”
Ляв бряг: N 42°8’53.30” E 024°37’6.30”
Съдът намира за съответен на доказателствата по делото и възприема и
следващия направен извод в наказателното постановление, а именно че
вследствие изграждането на отбивната дига – подход, цялото течение на река
Марица се е насочило в новооформеното легло покрай десния бряг на реката,
което е с ширина около 12 метра.
Новообразуваният десен бряг е очертан от точки с географски
координати, засечени с GPS, както следва:
Начало ново легло: N 42°8’52.80” E 24°37’6.00”
Край ново легло: N 42°8’53.30” E 24°37’12.50”.
Доказва се и че по време на проверката на мястото са установени два
верижни багера, собственост на дружеството жалбоподател, които са
изземвали инертни материали. Първият верижен багер Komat’SU PC 360 LC
без регистрационен номер, с обем на кофата 1 куб.м. изземвал инертен
материал от полуострова и товарил самосвал ИВЕКО с рег. № ***, с гондола
с инициали на ПИМК и с обем около 15 куб.м. На табан, до нивото на
речното течение се намирал вторият верижен багер Hitachi Zaxis 350 LC, с
обем на кофата 1,8 куб.м., който изземвал инертен материал от речното легло.
Тези обстоятелства не са описани нито в АУАН, нито в наказателното
постановление.
Макар и при правилно установена фактическа обстановка съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради
издаването му в нарушение на принципа ne bis in idem, въвеждащ забрана
едно и също лице да бъде санкционирано два пъти в отделни производства за
едни и същи факти. Трайна и последователна е съдебната практика, че
принципът ne bis in idem се прилага при тъждество на деянието
(„историческия акт“), разбирано като съвкупност от неразривно свързани
4
помежду си факти, независимо от правната им квалификация или от
защитавания правен интерес. Следователно при преценката за спазването на
този принцип от значение е единствено конкретното деяние, или поведението
на жалбоподателя като съвкупност от определени действия или бездействия,
чрез което поведение се твърди да е извършено конкретното нарушение.
Обстоятелството, че на едно и също деяние като съвкупност от фактически
действия е дадена различна правна квалификация в две отделни производства,
не води до преодоляване на забраната за двойно наказване. Това е така, тъй
като щом единствената разлика е в правната квалификация, това означава, че
просто една и съща деятелност е подведена под повече от една правни норми
и така е получила различна правна оценка. По този начин обаче не се променя
изводът, че и в двете производства санкцията се налага за едно и също
поведение от фактическа страна.
Пренесено на плоскостта на настоящия казус съдът намира, че
принципът ne bis in idem е нарушен предвид наказването на жалбоподателя
„ПИМК Кариери“ ЕООД с влязло в сила Наказателно постановление № 39 от
21.04.2021 г., издадено от директора на БД „Източнобеломорски район“ (лист
44-46 от делото) за извършено на 02.11.2020 г. нарушение по чл. 143, т. 1 от
ЗВ. Наказателното постановление е потвърдено с Решение № 1399 от
30.08.2021 г. по АНД № 3163/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив (лист
50-53 от делото), оставено в сила с Решение № 2520 от 17.12.2021 г. по
к.а.н.д. № 2730/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
което е окончателно.
Действително в двете разгледани наказателни постановления с номера 39
и 40 от 2021 г., издадени против едно и също лице – жалбоподателя „ПИМК
Кариери“ ЕООД, фактите, които съдът приема за идентични, са получили
различна правна оценка – в първия случай като нарушение по чл. 143, т. 1 от
ЗВ, а в процесното НП нарушението е квалифицирано по чл. 143, т. 2 от ЗВ.
Както обаче беше изяснено, това не означава преодоляване на забраната за
двойна наказуемост на едно и също деяние. Във влязлото в сила наказателно
постановление № 39/21.04.2021 г. жалбоподателят е наказан за това, че от
фактическа страна е изградил отбивна дига – подход от едър речен камък,
във водното течение на река Марица и на посоченото в постановлението
място, като дигата е описана с географските си координати. В това
наказателно постановление ясно и конкретно е описано, че нарушението е
извършено чрез: „изграждане на подход от едър речен камък във водното
течение на р. Марица“ и „преграждане на речното легло по цялата му
ширина с изграждането на подход от едър речен камък“.
Настоящото производство, в което предмет на контрол е
законосъобразността и обосноваността на Наказателно постановление № 40
от 28.04.2021 г., се води по административно обвинение за това
жалбоподателят да е намалил проводимостта на река Марица в същия
участък, в който е изграден и горепосоченият подход от едър речен камък.
Това е правната оценка, която административнонаказващият орган е дал на
5
приетите за установени в НП факти. Самият начин, по който се твърди да е
извършено деянието, е непротиворечиво описан както в АУАН, така и в
наказателното постановление, а именно: „Вследствие изграждането на
отбивната дига – подход, цялото течение на р. Марица е насочено в
новооформено легло, покрай десен бряг на реката с ширина около 12 метра“.
И тук отбивната дига е индивидуализирана чрез географските си координати.
По този начин се установява, че процесното деяние е извършено чрез
изграждането на същата отбивна дига – подход от едър речен камък, за чието
изграждане жалбоподателят вече е санкциониран в друго производство с
влязлото в сила Наказателно постановление № 39/21.04.2021 г.
Прави впечатление, че дори при обикновен прочит на обстоятелствената
част на двете наказателни постановления, тоест частта, в която се съдържа
описание на деянието, за което се санкционира нарушителят, единствената
разлика представлява съдържащата се в процесното НП информация за
географските координати и на новообразувания десен бряг, през който е
преминавало течението на реката вследствие от изградената отбивна дига.
Описанието на географските координати на така новооформеното речно легло
в десния бряг обаче не въвеждат в процеса твърдения за някакво ново
действие, което да е част от изпълнителното деяние на нарушението, и за
някаква допълнителна дейност на жалбоподателя, необхваната от влязлото в
сила Наказателно постановление № 39/21.04.2021 г., тоест не се допълва
деянието с включване на различно поведение от страна на нарушителя, а
единствено се дава информация за координатите на новооформеното легло. В
тази връзка фактът, че такова ново речно легло е оформено покрай десния
бряг на реката, също не е ново обстоятелство, което да не е описано и
предявено с влязлото в сила Наказателно постановление № 39/21.04.2021 г. В
съдържанието на последното е прието: „Вследствие изграждането на
отбивната дига – подход, цялото течение на р. Марица е насочено в
новооформено легло, покрай десен бряг на реката с ширина около 12 метра“.
В предходния абзац на мотивите на съдебното решение беше посочено, че
дословно същите факти и направени от тях изводи се съдържат и в
процесното наказателно постановление. Всъщност така цитираният пасаж от
двете наказателни постановления се явява основното обстоятелство, което
подлежи на доказване в настоящото производство. Това е така, защото в него
се съдържат твърденията за релевантните по делото обстоятелства, които
формират предмета на доказване, а именно начина на извършване на
нарушението – чрез изграждането на отбивната дига-подход, както и
причинната връзка на това действие („вследствие изграждането на
отбивната дига“) с насочването на течението на река Марица в
новооформеното легло покрай десния й бряг.
Все в тази връзка начинът, по който АНО приема, че е извършено
нарушението /тоест конкретните факти от обективната действителност, които
представляват осъщественото изпълнително деяние/, е описан в
обстоятелствената част на акта за установяване на нарушението и на
6
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Производството
пред районния съд има характер на въззивно и съдът не би могъл да потвърди
наказателното постановление, като за пръв път с решението си приеме
нарушението да е осъществено по друг начин или с включване на
непредявени и неописани факти. В процесното наказателно постановление
начинът на извършване на нарушението е описан като последствие от
изграждането на отбивната дига – подход, която е подробно и конкретно
индивидуализирана. Наказващият орган не е приел и описал някакво друго,
различно поведение, чрез което да е осъществено нарушението. В случая за
съставомерния резултат – отклоняването на течението на реката, се твърди да
е пряка и непосредствена последица от факта на изграждането на отбивната
дига /подход/. Това означава, че отклоняването или пренасочването на
течението на река Марица настъпва автоматично с факта на преграждането на
реката чрез изградената отбивна дига /подход/. Липсват описани други факти
и друго поведение на жалбоподателя, чрез което да е отклонено течението на
реката, освен посоченото изграждане на процесната дига. От своя страна
обаче за поведението по преграждане на реката чрез изграждането на тази
отбивна дига, представляваща подход от едър речен камък, жалбоподателят
вече е санкциониран в друго производство и това му деяние не може да бъде
основанието от фактическа страна за понасяне на нова имуществена санкция
в отделно производство. Отбелязването в наказателното постановление, че е
намалена проводимостта на реката не представлява твърдение за конкретно
действие или бездействие на жалбоподателя, което да е част от
изпълнителното деяние, например действие осъществено преди или след
изграждането на дигата. Вместо това намаляването на проводимостта на
реката представлява едно общо и абстрактно понятие, което е обобщение или
правна квалификация на конкретни факти, настъпили в обективната
действителност. Тези факти в процесния случай са: изграждането по
ширината на река Марица на процесния подход от едър речен камък, чрез
който до голяма степен реката е преградена и течението й, което допреди
изграждането на дигата се е осъществявало в цялото речно корито, се е
пренасочило към останалата непреградена от дигата част покрай десния бряг
на реката.
По отношение на наведеното от жалбоподателя възражение с жалбата
съдът приема на първо място, че на договора за наем на строителна техника
от 20.07.2020 г. /лист 13-14 от делото/ следва да бъде призната достоверна
дата. В показанията си свид. И. изяснява, че още по време на проверката, а
следователно и преди съставянето на акта, лицето, ръководещо дейността на
обекта, с което свидетелят е разговарял, му е съобщило, че дейността се
извършва след сключен договор за наем на техника и в изпълнение на
разрешително за ползване на повърхностен воден обект в полза на „Дриймс
Пропърти“ ЕООД. Следователно договорът за наем, на който се позовава
жалбоподателят, не е документ, нарочно съставен за целите на настоящото
производство, а действително такова наемно правоотношение е съществувало
7
към датата на деянието и наетата техника е била в държането на „Дриймс
Пропърти“ ЕООД. Отговорът, който е даден в наказателното постановление:
„Това възражение е напълно неправилно и не омаловажава извършеното
нарушение“, е крайно неубедителен. На първо място възражението може да
бъде основателно или неоснователно, но не правилно или неправилно.
Становището, че то не омаловажава извършено нарушение, пък сочи, че
наказващият орган всъщност признава достоверността на подържаните от
жалбоподателя факти, но ги счита за неотносими при преценката има ли
извършено нарушение или не. Настоящият състав не споделя поддържаната
от наказващия орган неотносимост на тези обстоятелства. Съдът приема и че
в наказателното постановление превратно е тълкувана разпоредбата на чл. 40,
ал. 2 от ЗВ. Действително последната разпоредба постановява, че
предоставеното индивидуално право за използване на водите и водните
обекти не може да се прехвърля на трети лица. Това обаче не означава, че при
упражняване на правата си по разрешението за ползване на воден обект
титулярят не може да ползва чужда техника или работници, наети по силата
на облигационно или търговско правоотношение. Забраната за прехвърляне
на предоставеното индивидуално право по чл. 40, ал. 2 от ЗВ съгласно
съдебната практика представлява запрет правомощията по разрешителното да
бъдат предмет на прехвърлителна сделка и титулярят да се разпорежда с тях,
като по този начин евентуално да претендира и освобождаване от
отговорност. Не съществува обаче правна забрана, нито легално основание да
се приеме, че с придобиването на разрешителното за ползване на воден обект
за лицето настъпва забрана да сключва договори за поръчка, за изработка, за
наем или други правни сделки, чрез които да получи на правно основание
чужда техника, която да използва в дейността си, или да възложи
изпълнението на отделна задача на трето лице. Възлагането на такова отделно
правно или фактическо действие неправилно се отъждествява с прехвърляне
на правата по разрешителното в полза на трето лице. Чрез подобно възлагане
на правни или фактически действия титулярят не прехвърля правомощията си
по разрешителното, нито се освобождава от задължението да осигурява
изпълнението на условията по това разрешително, както и от отговорността
при неизпълнение. Да се приеме поддържаната в наказателното
постановление теза относно тълкуването на нормата по чл. 40, ал. 2 от ЗВ би
представлявало една несъразмерна намеса на административнонаказващия
орган в свободата на договаряне - в този смисъл Решение № 814 от
11.04.2019 г. по к.а.н.д. № 360/2019 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив. В тази връзка съдът намира, че по делото при доказателствена
тежест върху въззиваемата страна не се представиха категорични и
убедителни доказателства за това, че дейността е извършвана именно от
жалбоподателя „ПИМК Кариери“ ЕООД предвид проведеното насрещно
доказване за наемането на строителната техника преди датата на деянието от
страна на лице, което притежава разрешение за ползването на процесния
воден обект.
8
По гореизложените съображения съдът намира жалбата за основателна, а
наказателното постановление за незаконосъобразно поради издаването му в
нарушение на принципа ne bis in idem. При налична идеална съвкупност от
две или повече административни нарушения, които обективно са
осъществени чрез едно и също фактическо поведение /изпълнително деяние/,
всяко от тези нарушения е трябвало да бъде разгледано в едно производство,
а отделните санкции предвид чл. 18 от ЗАНН да бъдат наложени с едно
наказателно постановление. В процесния случай това изискване не е спазено,
което е довело да двойното наказване на жалбоподателя в две отделни
производства за едно и също негово деяние. Това обстоятелство съществено
опорочава обжалваното наказателно постановление, поради което то трябва
да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
вземане за разноски възниква единствено за жалбоподателя, който обаче не е
поискал овъзмездяване на сторени разноски, нито е доказал извършването на
такива. Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им
съдът не се произнася служебно. За да се произнесе, съдът трябва да бъде
надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски – до приключване на
последното съдебно заседание в съответната инстанция (така Решение № 1411
от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1164/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив), което в случая не е сторено. По тези
съображения разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от
страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 40/28.04.2021 г., издадено от
В.И.Ч. – ***, с което на „ПИМК КАРИЕРИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Северен“, ул. „Рогошко
шосе“ № 36, представлявано от *** К.И.Ф. на основание чл. 200, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева за нарушение по чл. 143, т. 2 от Закона за водите.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9