№ 99
гр. Сливен, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайл*** Марин***
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500123 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и
следващите вр. чл. 310 от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 144/23.02.2023г. по гр.д. №
3526/22 г. на СлРС, с което:
- е изменена определената с Решение № 45636 от 19.02.2020 г.,
постановено по гр. дело № 24313/2019 г. по описа на СРС месечна издръжка,
която В. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.“ **, вх.* ет.* ап.*, се е
задължил да заплаща на Т. К. С. с ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетните деца В. В.ОВ Б., роден на 17.06.2014 г. с ЕГН
********** и Т. В.*** Б.А, родена на 21.11.2015 г. с ЕГН **********, като е
увеличена от 200 лева на 260 лева /двеста и шестдесет лева/ месечно,
считано от завеждане на иск***та молба - 11.08.2022 г. до настъпване на
законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка закъснява вноска.
- е изменена определената с Решение № 45636 от 19.02.2020 г.,
постановено по гр. дело № 24313/2019 г. по описа на СРС месечна издръжка,
която В. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.“ **, вх.* ет.* ап.*, се е
задължил да заплаща на Т. К. С. с ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетното дете В. В.ОВ Б., роден на 25.03.2018 г. с ЕГН
********** като е увеличена от 200 лева на 220 лева /двеста и двадесет
1
лева/ месечно, считано от завеждане на иск***та молба - 11.08.2022 г. до
настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху всяка закъснява вноска.
- са отхвърлени предявените искове до пълните им размери, като
неосн***телни и недоказани и са присъдени на ищцата съразмерно
разноски, ответникът е осъден да заплати и д.т. от 201, 60 лв.
Т*** решение е обжалвано от ищците в първоинстанционното
производство чрез тяхната майка и законна представителка.
Въззивницата, действаща като майка и законен представител на
тримата ищци, атакува цитираното решение частично, само в
отхвърлителните части, като твърди, че в тях то е незаконосъобразно,
неправилно и необосн***но. Счита, че неправилно първостепенният съд е
приел, че не са налице промени в нуждите на детето В., то е на 5 години,
посещава детска градина и са увеличени нуждите му от храна, дрехи и
учебни пособия, както и такива, свързани с развитието и растежа му.
Твърди, че съдът неправилно е установил релевантните факти, неправилно е
интерпретирал събраните доказателства и е направил неправилни изводи.
Присъдените увеличени размери са несправедливи и не отг***рят на
нуждите на децата. Въззивницата заявява, че сумите не са съобразени с
възможностите а ответника и с нуждите на децата, които посещават
училище, детска градине, уроци по чужди езици, спортни занимяния, за
което са представен идоказателства. Счита, че приетите от съда като
достатъчни суми за издръжка на всяко от децата не могат да им осигурят
нормално съществуване и развитие. Освен т*** е налице съществена
промяна в икономическата обстановка в страната и рязко увеличение на
цените, а съдът е предвидил размер на месечна издръжка за двете по-големи
деца под прага на бедността за страната, а за най-малкото дете дори не е
определен такъв размер. Не е взел предвид и възражението й, че предстои
след няколко месеца увеличение на минималнат аработна заплата. Оплаква
се още, че съдът не е коментирал недоказаните доходи на ответника,
необосн***но не е кредитирал показанията на свидетелката Алексиева
относно доходите и имуществото на същия. Той работел в Германия,
притежавал недвижими имоти и има възможности и квалификация да
осигури доходи, а няма обективна причина, която да го освободи от
задължението му като родител да осигурява издръжка на децата си с
приоритет спрямо своите нужди. Въззивницата счита, че следва да се
2
приеме, че за всяко дете е доказана необходима издръжка от 550 лв.
месечно, от които бащата следва да поеме по 350 лв.
С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени в обжалваните
отхвърлителни части атакуваното решение и вместо т*** постанови ново,
с което уважи изцяло исковете, като присъди и направените разноски в
пълен размер. Претендира разноски за тази инстанция.
Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор в който заявява, че атакуваната част от решението на РС е
правилна и законосъобразна и иска тя да бъде потвърдена, а жалбата –
оставена без уважение. Въззиваемият развива подробни доводи относно
т***, че определените издръжки са съобразени с доказателствата както за
нуждите на децата, така и с неговите възможности. Заявява, ченяма
данни за извънредни потребности на децата, които са в добро здраве, той
самият не е с постоянна работа и сигурен доход, но прави всичко възможно
да заплаща определените суми. Счита, че правилно не са кредитирани
свидетелските показания, тъй като те са голословни и неподкрепени с
доказателства. Каквито и да са били финансовите му възможност ипреди 3
години, т*** няма значение към настоящия момент, той живе е в гр.
Дупница и там са му връчени книжата. Развива по-нататък доводи във
връзка с доходите на ищцата, както и във връзка с характеристиките на
понятията потребности и нужди, заявява, че те са правилно преценени и
приложени от първоинстанционния съд. Въззиваемият заявява, че всяка от
страните следва да понесе разноските си за първоинстанционното
производство, независимо от изхода на делото.
Поради всичко т*** иска атакуваните части на обжалваното решение
да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни, а въззивната жалба
против тях да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски за тази инстанция за адвокатско
възнаграждение, представя пълномощно, договор за правна защита и списък.
В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални
искания.
3
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за тримата въззивници, редовно приз***ни чрез тяхната майка и
законна представителка, се явява лично МЗП на малотентите деца и
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, оспорва отговора.
Иска да се отмени в отхвърлителната част атакуваното решение и вместо
него да се постанови ново, с което исковете бъдат уважени в пълен размер,
развива подробни съображения. Претендира разноски, представя списък за
тази и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемият, редовно приз***н, не се явява и не се представлява,
с писмена молба процесуалният му представител по пълномощие по чл. 32 т.
1 от ГПК оспорва въззивната жалба и поддържа отговора, моли съда да
потвърди решението в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно. Няма доказателствени искания, претендира разноски,
представя пълномощно и договор за правна помощ и съдействие за тази
инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивната страна.
Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отг***ряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, подадена в законовия срок
от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателствени средства, намира, че атакуваната част на
обжалвания акт е и правилна.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, също
така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са
4
обосн***ни и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неосн***телни.
За уважаване по принцип на иск по чл. 150 от СК следва да са
едновременно налице няколко предпоставки. От една страна – увеличени
нужди на искащия издръжка и от друга – възможност на задълженото да я
дава лице. Тъй като задължението за издръжка на малолетно дете е
безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с
имуществото си, съдът следва да констатира и прецени в случая само
правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване на
нуждите на 5, 8 и 9 годишните деца, настъпили в рамките на 3-годишния
период от предходното определяне на издръжката. Основните нужди,
които съдът следва да обезпечи като минимум, се свеждат до базовите
потребности за живот – храна, облекло, елементарно домакинство и
играчки, както и за учебни пособия и помагала, евентуално – разходи за
съобразени с възрастта развлечения. Разликата в потребностите на децата
от тези на възрастния индивид произтичат от бързото им израстване,
както и от по-уязвимото им по принцип здравословно състояние. В
конкретния случай не са констатирани някакви специфични заболявания или
състояния, налагащи и по-големи от обичайните разходи. Установените в
първоинстанционното производство факти, че две от децата посещават
курсове по английски език, а най-голямото – и тренировки по карате,
въззивният съд не счита, че обективират специални техни нужди или са
свързани с особени дарби и способности, които да налагат увеличаване на
разходите за издръжка.
Безспорно икономическите процеси в страната се отразяват в
поскъпване на стоките и услугите, като т*** обстоятелство влияе както
на нуждите на детето, така и на възможностите на родителите. Също
така следва да се съобрази и т***, че родителят, при когото децата
живеят, освен в пари, ще участва в издръжката им и в натура, като полага
лични и непосредствени грижи за тяхното отглеждане и възпитание, както
и т***, че този родител получава и месечни помощи за отглеждането на
децата.
Майката работи по трудово правоотношение, не е представила
5
удостоверение относно трудовото си възнаграждение, но от
представената декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2022г. се установява, че
брутното й месечно трудово възнаграждение е било в размер на 2 937 лв.,
като тя ползва и данъчно облекчение в размер на 18 000 лв. годишно за
трите деца. От представената справка от ТД на НАП се установява, че
ищцата притежава два недвижими имота в Свети Влас и МПС.
За ответника е представена справка от НАП, от която е видно, че от
2012г. той не се намира в трудово правоотношение. Към момента не са
събрани доказателства относно получавани от него доходи, от справка,
издадена от АВп се установява, че той притежава два гаража. Съдът не
счита за кредитируеми показанията на разпитаната свидетелка Алексиева
касателно доходите и материалното състояние на ответника, от една
страна - понеже тя възпроизвежда не лично възприети от нея факти и
обстоятелства, а спорадично чуто от ищцата и бившия си съпруг, а от
друга – понеже тези обстоятелства се установяват с писмени
доказателствени средства, каквито не са ангажирани.
И двамата родители на малолетните деца В., Т. и В. нямат
задължения към други низходящи или лица с право на издръжка, липсват и
други, утежняващи материалното им състояние факти - като заболяване,
неработоспособност или намалена такава.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, както и законоустановения
минимум на издръжката, който към момента е 195 лв. /евентуалното му
повишаване е бъдещо несигурно събитие и не може да се взема предвид в
този момент, осъществяването му може да послужи за осн***ние за
последващо изменение/, въззивният съд счита, че минимално достатъчният
размер за месечната издръжка, с оглед възрастта им, е по 450 лв. за В. и Т.
и 400 лв. за В., от които следва да се възложат по 260 лв. за първите двама
и 220 лв. за третото дете на бащата, който не полага лични грижи и няма
други безусловни задължения, а остатъкат от по 190 лв. за В. и Т. и 180 лв.
за В. – на майката, която ще полага ежедневните грижи за отглеждането
и възпитанието на децата.
Тук следва да се отбележи, че родителят, дължащ издръжка, може да
дава по свое усмотрение допълнителни средства за децата, да поема техни
разходи или да им купува вещи, да осигурява почивка и развлечение, но т***
6
не се отразява на задължението за издръжка и разходите не се приспадат
от нея, тъй като е морален акт на добра воля – съдът нито може да го
задължи, нито да му забрани да полага повече грижи или да дава повече
средства за децата си от базовия минимум, който е постановен с
решението.
Така исковете по чл. 150 от СК се явяват осн***телни до размер от по
260 лв. за В. и Т. и до размер на 220 лв. за В., като определената издръжка
от по 200 лв. месечно за всекиго от тях следва да се увеличи до тези размери
считано от датата на подаване на иск***та молба, до настъпване на
правоизменящи или правопрекратяващи я факти, заедно с обезщетение за
забава в размер на закон***та лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане. За разликите до пълните предявени суми,
исковете следва д абъдат отхвърлени като неосн***телни.
Така въззивната жалба се явява неосн***телна и не следва да бъде
уважавана. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваните части, включително и по отношение на присъдените разноски
и такси.
В необжалваните уважителни части първоинстанционното решение е
влязло в сила.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивната страна, която следва да
понесе своите и заплати тези на въззиваемия за адвокатско
възнаграждение, като с оглед направеното възражение за прекомерност и
съгласно приетия минимален размер по Наредба №1/2004г. в приложимата
редакция, с оглед момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие, както и предвид характера и сложността на спора, го намалява
до размер на 500 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 144/23.02.2023г. по
гр.д. № 3526/22 г. на СлРС в обжалваните части.
ОСЪЖДА В. В.ов Б., Т. В.*** Б.а и В. В.ов Б., чрез тяхната майка и
законен представител Т. К. С., да заплатят на В. Г. Б. направените разноски
по делото за въззивното производство в размер на 500 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8