№ 271
гр. Русе, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500342 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК във вр.чл.129, ал.3 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. Й. М. от гр.Русе против решение
№260018/28.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 4741/2020 г. на Русенския
районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск против ЧСИ В.М. –
рег.№ **** на КЧСИ за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 3148л50 лв. и е осъден да заплати
направените от ответника разноски. Твърди се, че решението е неправилно
като постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по изложените в жалбата съображения и се
иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът се уважи.
Ответникът по жалбата ЧСИ В.М. счита жалбата за неоснователна.
След преценка на доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото
и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна
искова молба.
В исковата молба са изложени твърдения за незаконосъобразни действия
на ЧСИ, от които ищецът е претърпял вреди, както и за получаване на суми от
от адв. И.Г. без основание. С две разпореждания от 02.09.2020 г. и съответно
1
от 16.10.2020 г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя да заяви
дали предявява нова искова молба или молбата е подадена по гр.д.№
7789/2019 г. по описа на РРС, което било прекратено.
В изпълнение на дадените указания жалбоподателят е подал молба от
30.10.2020 г. с уточнение, че иска ЧСИ да му преведе по сметка дължима
сума.
Въз основа на тези уточнения, РРС е образувал ново гражданско дело и с
разпореждане от 06.11.2020 г. е указал на ищеца да обоснове правния си
интерес от иска, както и да внесе дължимата държавна такса за
производството.
С нова молба от 19.11.2020 г. жалбоподателят е изложил фактически
твърдения за незаконосъобразни действия на ЧСИ, от които е претърпял
вреди като е посочил нов размер на претенцията си. С разпореждане от
същата дата районният съд е дал нови указания за отстраняване на
нередовностите на исковата молба- за уточняване как е формиран размера на
претенцията и съответно за внасяне на дължимата държавна такса. Същите
указания са дадени и с разпореждане от 07.12.2020 г.
С молба от 18.03.2021 г. жалбоподателят е поискал съдът да разгледа нов
иск срещу същия ответника- за заплащане на обезщетение за забава, което
искане е уважено и с протоколно определение с.з на 09.03.2021 г.
първоинстанционният съд е дал възможност на ответника за отговор по реда
на чл.131 от ГПК.
По делото е постъпил отговор от ответника по реда на чл.131 от ГПК, в
който е взел становище за недопустимост на предявеният иск за заплащане на
обезщетение за забава, а жалбоподателят е подал ново пояснение на исковата
молба.
С определение от с.з. на 27.05.2021 г. съдът е оставил без движение
производството по делото и е указал на ищеца да посочи обстоятелствата, на
които се основава иска и в какво се състои искането.
В изпълнение на дадените указания е подадена молба от 17.06.2021 г., с
която ищецът е посочил нов ответник и е поискал солидарното му осъждане с
ЧСИ В.М. като е заявил нови размери на исковете си.
С определение №261042/07.07.2021 г. първоинстанционният съд е
2
прекратил производството по делото в частта относно предявените от Г. Й. М.
искове за солидарно осъждане на И.Х.Г. с ЧСИ В.М. за заплащане на сумата
от 3338.97 лв., в частта относно предявеният иск за заплащане на
обезщетение за забава, както и в частта за сумата от 190.47 лв.,
представляваща разлика над сумата от 3148.50 лв. до размер на 3338.97 лв.-
присъдени разноски и в тази част исковата молба е върната на ищеца, по
съображения че същите съставляват нови искове и са заявени след
постановяване на определението по чл.140 от ГПК, което било недопустимо.
Това определение е било отменено от въззивния съд поради допуснати
съществени процесуални нарушения като РОС е върнал делото на РРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
След връщане на делото РРС е постановил разделяне на производството
по „предявените претенции за солидарно осъждане на И.Х.Г., претенцията по
чл.86 от ЗЗД, както и претенцията за сумата над 3148 лв. до размер на 3338.97
лв.- 190.47 лв. разноски“ , насрочил е делото в отрито съдебно заседание и
след събиране на посочените доказателства е постановил обжалваното
решение.
Въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по нередовна искова молба.
Изискванията, на които следва да отговаря исковата молба, са посочени в
чл.127 и чл.128 от ГПК. Искова молба, която не отговаря на тези изисквания е
нередовна и при констатиране на такава нередовност съдът е длъжен да
остави производството без движение, да даде пълни, ясни и конкретни
указания за отстраняването им като при неизпълнение на указанията в
законоустановения срок, следва да приложи разпоредбата на чл.129, ал.3 от
ГПК.
В конкретният случай подадената от жалбоподателя искова молба не
отговаря на изискванията за редовност. Независимо от многократното
оставяне на производството без движение, районният съд не е дал пълни, ясни
и конкретни указания до жалбоподателя. Делото е било насрочено в с.з. и е
постановено обжалваното решение, независимо, че липсва ясно изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска и съответно липсва надлежен
петитум.
С оглед на тази нередовност, констатирана от въззивният съд, с
3
определение от с.з. на 05.07.2022 г. на жалбоподателя са дадени указания за
отстраняване на нередовностите на исковата молба, както и последиците от
неизпълнението им.
Жалбоподателят е подал молба- вх.№ 6601/11.07.2022 г., с която е
посочил, че ЧСИ е извършил незаконосъобразни действия по изп.д.№
912/2016 г. като без да го уведоми в качеството му на длъжник, изтеглил
сумата по изпълнителния лист, въз основа на който било образувано делото,
че превел сумата на пълномощника на взискателя, а не на самия взискател
като с това си поведение станал повод за образуване на множество дела. В
молбата жалбоподателят сочи, че по приключилите дела направил разноски и
бил осъден да плати такива на ответника като платените от него суми
съставлявали вреда за него. Посочен е размер на претенцията 6743.10 лв.-
различен от първоначално заявения, както и различен от претендирания
размер до приключване на устните състезания в първоинстанциеонното
производство.
Въззивният съд като съобразява изложеното с молбата- уточнение,
намира, че жалбоподателят не е отстранил констатираните нередовности на
исковата молба. В молбата липсва ясно и конкретно изложение на фактите,
пораждащи субективното му право да обезщетение, заявен е размер, който е
различен от претендираната от него сума до приключване на устните
състезания в първоинстанционното производство. Новият размер на
претенцията е формиран чрез въвеждане и на нови фактически основания.
Липсата на конкретно и ясно изложение на обстоятелствата, на които се
основа иска, както и липсата на надлежен петитум се явяват пречка за
очертаване на предмета на делото, поради което следва да се приложат
последиците, визирани в чл.129, ал.3 от ГПК.
Обжалваното решение като постановено по нередовна искова молба се
явява недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото
следва да се прекрати.
Разноските за въззивното производство са в тежест на всяка от страните
така, както са направени.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
4
ОБЕЗСИЛВА решение №260018/28.02.2022 г., постановено по гр.д.№
4741/2020 г. по описа на Русенския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 342/2022 г. по описа на РОС.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в едноседмичен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5