№ 104
гр. Благоевград , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20201200501263 по описа за 2020 година
Производството пред Окръжен съд – Благоевград е по реда на глава XXI от ГПК.
Инициирано е въз основа на въззивна жалба, подадена от В. С. Т., ЕГН **********,
действащ чрез адвокат С.П., срещу Решение № 1267 от 17.07.2020 г. по гр.д. № 1253/2018 г.
по описа на Районен съд – С.. С оспорения съдебен акт са отхвърлени, като неоснователни,
исковете, предявени от В. С. Т. срещу Х. К. С. и Д. Г. С. за премахване на незаконна
постройка с идентификатор № 65334.301.2843.1 по КК и КР на гр. С., със застроена площ от
21 кв.м, с предназначение – гараж, депо, хангар, построена в имот с идентификатор
65334.301.2834 по КК и КР на гр. С. и за заплащане на сумата от 3500 /три хиляди и
петстотин/ лева, с която ищецът твърди, че неоснователно ответниците са се обогатили за
негова сметка, ползвайки без основание реална част от собствената му 1/3 идеална част от
поземлен имот с идентификатор № 65334.301.2834 за периода от 01.10.2013 г. до
предявяването на иска, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на иска до изплащането й.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, според които постановеният
съдебен акт е неправилен. На първо място се сочи, че заключението на вещото лице не
отговаря на обективното положение и че въпросният гараж, ползван от ищците,
представлява всъщност самостоятелна сграда, а не е част от постройка. На следващо място
се навеждат аргументи, според които от материалите по делото се установява категорично,
че именно ответниците са построили незаконния гараж и същите го ползват, поради което
предявените искове срещу тях са основателни и като такива следва да бъдат уважени в
цялост. Настоява се атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с
което исковите претенции да бъдат уважени.
В подадения отговор на въззивна жалба Х. К. С. и Д. Г. С. твърдят, че решението е
правилно и законосъобразно. Същите обаче не са съгласни с извода на първостепенния съд,
1
че ищецът е доказал правото си на собственост върху процесния поземлен имот. Посочват,
че в исковата молба и в първото открито съдебно заседание са оспорили правото на
собственост на ищеца, посредством оспорване собствеността на праводателя на ищцовата
страна.
Въззивната жалба е депозирана от страна в процеса, която има правен интерес от нея,
насочена е срещу подлежащ на инстанционна проверка съдебен акт и е подадена в
законовия срок.
След извършена служебна проверка, Окръжен съд – Благоевград констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Това предполага разглеждане на жалбата по
същество и реализирането на проверка относно правилността на първоинстанционния акт.
За да с е произнесе, въззивният съд съобрази следното:
Производството пред първостепенния съдебен състав е било образувано въз основа
на кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 59 ЗЗД,
предявени от В. С. Т. против Х. К. С. и Д.Г. С.. В исковата молба ищецът твърди, че на
основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, е придобил
собственост върху една трета идеална част от поземлен имот с идентификатор
65334.301.2843 по КК и КР, с площ от 2272 кв.м, находящ се в гр. С.. Заявява, че в закупения
от него имота има незаконно изградена постройка с площ от 21 кв.м, с предназначение
гараж, която е построена без строителни книжа на северната граница на имота. Ищцовата
страна сочи, че е сигнализирала общинската администрация за премахване на незаконния
строеж, но това не е сторено. Според ищеца незаконният строеж нарушава правото му на
собственост и му пречи да реализира инвестиционно намерение за строеж на жилищна
сграда в същия имот. Изложени са твърдения, според които ответниците ползват въпросния
гараж, както и че ползването им е без правно основание. Въз основа на това е отправена
претенция до съда Х.С. и Д.С. да премахнат незаконната постройка, представляваща имот с
идентификатор 65334.301.2843.1 по КК и КР на гр. С., със застроена площ от 21 кв.м, с
предназначение – хангар, депо, гараж, построен в имот с идентификатор 65334.301.2843,
както и да бъдат осъдени да заплатят на В.Т. сумата от 3500 лева, представляваща
обезщетение за ползване на земята, върху която е построен гаража, за периода от 01.10.2013
г. до предявяването на иска – 10.10.2018 г.
Ответниците, посредством своя отговор, оспорват исковете. Заявяват, че ищецът не е
собственик на имота на посоченото в иска правно основание и че поради тази причина не е
придобил една трета идеална част от него. В тази връзка сочат, че праводателите на ищеца
не са били собственици на имота и не е имало как да му прехвърлят право на собственост.
При условията на евентуалност твърдят, че гаражът представлява търпим строеж. С
отговора на исковата молба изрично е посочено, че ответниците оспорват твърдението да са
ползватели на обект с идентификатор 65334.301.2843.1.
За да отхвърли предявените искове, Районен съд – С. е приел, че по делото не е
установено дали ответниците действително ползват имота така, както се твърди от ищцовата
страна. На следващо място е посочено, че от доказателствата по делото не се установява
поведението на ответниците да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и
изложените от страните възражения и доводи, приема, че въззивната жалба е неоснователна.
Аргументите за това са следните:
Съгласно чл. 109 от ЗС собственик на дадена вещ може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето вещно право и произтичащите
2
от него правомощия. Негаторният иск /искът по чл. 109 от ЗС/ предоставя юридическа
защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие и посегателство върху
собствеността, което, макар и да не води до отнемане на владението, пречи на собственика
да си служи с вещта пълноценно. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати вредните последиците от него.
Двете задължителни условия за уважаването на иска са неоснователност на действията или
бездействията на ответника по негаторния иск, които са насочени срещу вещ, която е
собственост на ищеца и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Когато действията на ответника са окажат основателни,
искът по чл. 109 от ЗС следва да бъде отхвърлен. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. От изложеното дотук се установява,
че за уважаването на негаторен иск е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик
на имота, но и че върху този имот ответникът е реализирал неоснователно въздействие
/посредством действие или бездействие/, което създава за активно легитимираната страна в
процеса пречки да използва собствения й имот, които пречки са по-големи от обикновените.
Преценката за това кои пречки са по-големи от обикновените и поради това са недопустими
е конкретна по всяко отделно дело. Обстоятелството, че едно действие е незаконно, не е
достатъчно основание да се приеме с категоричност, че има засегнати конкретни права.
Нарушението следва да е сериозно и реално да оказва неблагоприятно влияние върху
нормалното ползване на вещта. В горния смисъл са мотивите към Тълкувателно решение №
4 от 06.11.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС и
мотивите към Решение № 92 от 01.12.2017 г., постановено по гр.д. № 4715/2016 г. по описа
на II Г.О. на ВКС и Решение № 14 от 28.01.2021 г., постановено по гр. д. № 546/2020 г. по
описа на I Г.О. на ВКС.
В настоящия случай от приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно от
представения към исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 73, том 2, рег. № 2045, дело № 241 от 2012 г. на нотариус С.П. се установява с
категоричност, че ищецът /понастоящем жалбоподател/ В. С. Т. е собственик на една трета
идеална част от поземлен имот с идентификатор 65334.301.2834 по КК и КР на гр. С..
Неоснователно е възражението на ответниците, поддържано от тях и в отговора на
въззивната жалба, според което ищецът не е придобил право на собственост върху
процесния поземлен имот, понеже неговите праводатели /лицата, от които е закупил идеална
част от имота/ не са били собственици. С това възражение се цели оспорване на
прехвърлителния ефект на сделката за продажба и доказване, че същата не може да се
противопостави на ответниците. Подобно възражение, обаче, е допустимо само при спор за
право на собственост, когато две лица заявяват собственически или други вещни права по
отношение на една и съща вещ. В настоящия казус спор за вещни права върху поземления
имот няма, защото ответниците не твърдят да са собственици или да имат други вещни
права по отношение на него или на изградени в него обекти.
В хода на производството пред първа инстанция е допусната и изготвена съдебно-
техническа експертиза. Заключението на същата посочва, че границите на закупения от
ищеца поземлен имот с идентификатор 65334.301.2843 по КК и КР на гр. С. не са
материализирани на място и от огледа не може да се установи дали описаният в исковата
молба гараж попада в същия имот. Въпреки това експертът посочва, че в района на
процесния поземлен имот, срещу жилищна сграда ЕПЖС, с административен адрес: гр. С.,
ул. „..” № 5 и срещу трафопост с идентификатор 65334.301.2775 в УПИ I в кв. 170, има
изградена едноетажна масивна сграда с обособени самостоятелни клетки, представляващи
гаражни клетки, офиси и други помещения. Според вещото лице тази едноетажна масивна
сграда по местоположение е идентична с групата от двадесет броя сгради, отразени като
3
съществуващи самостоятелни обекти в скица на поземлен имот № 285/08.01.2013 г.,
издадена от СГКК-Благоевград, която скица е приета като чат от доказателствената
съвкупност по делото. Вещото лице уточнява, че седмата породена клетка от север на юг, от
едноетажната масивна сграда, представлява процесния гараж, тъй като по местоположение
съответства на обект с идентификатор 65334.301.2843.1, попадащ в североизточната част на
поземления имот, собственост на ищеца. Според експерта, изготвил заключението, гаражът,
предмет на делото, няма характеристиката на самостоятелна сграда, а представлява
самостоятелен обект в масивна едноетажна сграда с обособени двадесет боря гаражни
клетки, като всички те са свързани с обща носеща стоманобетонова конструкция. В
експертизата подробно са описани характеристиките на въпросния гараж, в това число, че
ограждащите го стени от север и от юг са изпълнени от зидария с бетонови блокчета и са
общи за него и за съседните гаражни клетки. От експертното заключение става ясно, че в
техническа служба към Община С. не са одобрявани проекти, не е издавано разрешение за
строеж и не е съставян протокол за строителна линия и ниво за сградата, както и че няма
издавани констативен протокол с предложение за производство по реда на чл. 178, ал. 6 от
ЗУТ – забрана за ползване и по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ - премахване на строеж, който
е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Експертизата дава отговор и на въпроса
каква е стойността на дейностите по премахване на гаража, като са посочени две цени –
1002 лева при вариант без укрепване на съседните гаражни клетки и 2120 лева – с укрепване
на съседните гаражни клетки. В експертизата е посочено и какъв би бил средният наем на
земята, върху което е ситуиран въпросният гараж.
Заключението по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза,
изготвена от експерта инженер Кита С., въззивният съдебен състав намира за обективно.
Същото е изготвено от лице, което притежава необходимите специални знания и опит, като
на поставените въпроси са дадени обосновани и изчерпателни отговори.
От заключението на вещото лице с категоричност се установява, че процесният гараж
не представлява самостоятелна сграда /постройка/, а е част от едноетажна масивна сграда, с
обособени в нея отделни клетки, представляващи гаражни клетки, използвани за гаражи, за
офиси или за друго. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, според което
заключението е неправилно, тъй като от представената по делото скица е видно, че всяка
една гаражна клетка не представлява обособен обект в сграда, а самостоятелна постройка,
понеже е получила отделен идентификационен номер. В тази връзка следва да се държи
сметка за това, че при заснемането на поземлените имоти и сградите, разположени върху
тях, е възможно да бъдат допуснати грешки и непълноти. Също така от значение е фактът,
че определен недвижим имот има качеството на отделна сграда или на самостоятелен
/обособен/ обект в сграда не в зависимост от това как същият е отразен в кадастралните
карти и кадастралните регистри, а в зависимост от неговите строителни и технически
характеристики. Именно поради тези съображения и отчитайки направените от вещото лице
изводи, настоящият съдебен състав приема, че гаражът, предмет на делото, не е отделна
постройка, а е самостоятелно обособен обект в такава.
Действително, налице е препятстване на собственика да упражнява правото си на
собственост, когато в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът
осъществява действия или бездействия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени
в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно или вещно право,
позволяващо му това.
В същото време, както бе посочено и по-горе, обстоятелството, че едно действие е
незаконно, не е достатъчно основание да се приеме с категоричност, че има засегнати
конкретни права и че искът по чл. 109 от ЗС е основателен. Нарушението, което ответникът
реализира, следва да е сериозно и реално да оказва неблагоприятно влияние върху
4
нормалното ползване на вещта. Ищецът е този, който следва да проведе пълно и главно
доказване относно установяването на наведените от него твърдения, че действията или
бездействията на ответника го възпрепятстват да ползва своята вещ.
В настоящия случай в исковата молба В. С. Т. заявява, че незаконният гараж с
идентификатор 65334.301.2843.1 възпрепятства намеренията му за изработване и одобряване
на ПУП и намерението му да изгради сграда. По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства, установяващи, че ищецът действително е поискал изработването и
одобряването на ПУП. Също така, както вече бе изяснено, процесният гараж с
идентификатор 65334.301.2843.1 не е отделна сграда, а същият е самостоятелен обект в
масивна сграда, в която са обособени двадесет броя гаражни клетки, като всички те са
свързани с обща носеща стоманобетонова конструкция. Този самостоятелен обект се намира
на североизточния край на имот 65334.301.2843 и на границата на същия този имот със
съседния на него друг имот. От значение е и фактът, че гаражът не е краен, а представлява
самостоятелен обект от сграда, който самостоятелен обект е съседен на други самостоятелни
обекта от същата сграда. /От заключението на вещото лице и от скица на поземлен имот №
285/08.01.2013 г. става ясно, че въпросната сграда се състои от двадесет броя гаражни
клетки, като четиринадесет от тях попадат в имота на ищеца, а шест в съседен имот, както и
че съседният от юг самостоятелен обект на процесния гараж попада в имота на ищеца, а
съседният самостоятелен обект от север попада в друг поземлен имот/. В същото време
ищецът, посредством исковата молба, с която е инициирано настоящото производство,
настоява да бъде премахнат единствено гаражът с идентификатор 65334.301.2843.1.
Подобна претенции липсва по отношение на останалите гаражни клетки, представляващи
част от незаконната сграда, които също попадат в имота му. По делото липсват и
доказателства или дори само твърдения, че останалите гаражи са предмет на други искови
производства, че техните ползватели или трети лица са предприели действия по
премахването им или че същите не се ползват от никого и ищецът сам ще ги премахне.
Поради тези съображения настоящият въззивен съдебен състав приема, че активно
легитимираната страна не е доказала основателността на иска по чл. 109 от ЗС, а именно - че
с поведението си ответниците са засегнали нейните права така, както е описано в исковата
молба. Житейски и юридически необосновано е да се иска премахване само на един
самостоятелен обект от незаконно построена сграда, с твърдение, че той препятства
реализирането на инвестиционен проект в поземления имот на ищцовата страна, при
положение, че този самостоятелен обект се намира на границата на собствения на ищеца
поземлен имот и че същият обект не е краен, а е разположен в средата на сграда, от която е
част.
Правилно първоинстанционният съдебен състав е оставил без уважение и искът,
предявен на основание чл. 59 от ЗЗД. За да бъде уважена тази искова претенция ищецът е
следвало да докаже, че за времето от 01.10.2013 г. до 10.10.2018 г. именно ответниците са
ползвали процесните 21 кв.м от поземления имот. В настоящия случай доказателства в тази
насока не са ангажирани. Още с отговора на исковата молба Х. К. С. и Д. Г. С. са оспорили
твърдението да са ползватели на обект /гараж/ с идентификатор 65334.301.2843.1. По този
начин са оспорили да са ползватели и на реалната част от имот 65334.301.2843, върху която
е изграден този гараж. Действително, в проведеното първо открито съдебно заседание
процесуалният представител на ответниците /понастоящем въззиваеми страни/ е заявил, че
доверителите му притежават обект, без за се конкретизира какъв обект, като изрично е
уточнено, че не е ясно дали това е процесният гараж. Поради тези съображения не може да
се приеме, че пасивно легитимираните страни са потвърдили ползването на спорния гараж и
на земята, върху която е построен. Извод за това не може да се направи и от приетите като
писмено доказателство четиридесет и два броя приходни квитанции за заплатени местни
данъци и такси, тъй като в тях е посочено единствено името на задълженото лице и
5
заплатените суми, но не и конкретната недвижима вещ, във връзка с която са извършени
плащания към бюджета. Информация за това е кой е ползваният от ответниците гараж не се
съдържа и в Писмо с вх. № Z-151 от 13.11.2019 г., в което е отразено, че Х. К. С. е
декларирал пред Отдел „Местни данъци и такси“ към Община С. гараж, без обаче същият да
е индивидуализиран и без да е конкретизирано къде се намира този гараж Действително, в
мотивационната част на експертното заключение е отразено, че достъп до гаража с
идентификатор 65334.301.2843.1 е осигурил Х. К. С. /един от двамата ответници/. Тази
констатация на вещото лице, обаче, не е от естество да обоснове основателност на исковата
претенция за неоснователно обогатяване. Това е така, тъй като, дори да прием, че подобна
констатация на експерта може да бъде ценена като някакво доказателство, същата се отнася
за период, който не попадна в релевантния такъв. Достъпът до гаража и огледа са извършени
след 10.10.2018 г. /експертизата е допусната с определение на съда от 12.06.2019 г. и след
тази дата е извършен огледа от експерта/. Поради горното, остава недоказано твърдението
на ищеца, че именно ответниците са ползвали въпросния гараж и земята, върху която той е
изграден, за периода от 01.10.2013 г. до 10.10.2018 г.
Само за пълнота следва да се посочи, че правилно Районен съд – С. е оставил без
разглеждане искането за оспорване на верността на писмо с изх. № 9400-3821(1) от
19.12.2018 г. Това писмо, чието съдържание е оспорено, не притежава характеристиките на
официален документ. Безспорно се установява от материалите по делото, че кметът на
Община С. е подписал писмо с изх. № 9400 – 3821(1), в което е посочва, че обект с
идентификатор 65334.301.2843.1 по КККР на гр. С., представлява масивен гараж, извършен
от Х. К. С. от гр. С., без да има издадени строителни книжа. Верността на това писмо в тази
му част е била оспорена от процесуалния представител на ответниците. В тази връзка
първостепенният съд, по настояване на ответниците, е изискана справка от кмета на Община
С. за документите, въз основа на които е било съставено оспореното писмо. Справката е
получена на 25.11.2019 г., посредством писмо с изх. № 1100-864(2)/ 22.11.2019 г. В нея
изрично е отбелязано, че оспореното писмо е издадено въз основа на заявление вх. № 94-00-
3821/ 01.11.2018 г. и че по това заявление е извършена проверка на място от служители по
контрол на строителството при Община С., които са установили собственика/ползвателя на
обект с идентификатор 65334.301.2843.1 по КККР и че към момента на проверката той е бил
на място и е заявил, че гаражът е негова собственост. В писмото с изх. № 1100-864(2)/
22.11.2019 г. е уточнено, че нарочен акт от проверката не е изготвен.
Процедурата по установяване на незаконен строеж и неговото премахване е
нормативно разписана в ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 или на части от тях.
Заповедта се издава само въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223,
ал. 2 от ЗУТ. Актът се връчва на заинтересованите лица, които могат да подадат възражения
в седемдневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от
заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината,
района или кметството. В настоящия казус се установи, че процесният гараж е част от сграда
с двадесет броя самостоятелни помещения /гаражни клетки/, използвани за гараж или за
друго. Тази постройката представлява строеж от пета категория по смисъла на чл. 10, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. В същото време
от предоставената от Община С. информация, съдържаща се в писмо с изх. № 1100-864(2) от
22.11.2019 г., се установява, че констативен акт по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ не е
съставян и че заповед на кмета по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ не е издавана. Поради това
съвсем правилно районният съдебен състав е приел, че изявлението на кмета, обективирано
в оспореното писмо с изх. № 9400-3821(1) от 19.12.2018 г., според което изявление
процесният гараж е извършен от ответника Х.С., няма белезите на изрично изявление на
6
административен орган в кръга на неговата компетентност и в предписаната от закона
форма. Затова същото това изявление не представлява индивидуален административен акт,
респективно - не е официален документ, а е частен такъв. В същото време като частен
свидетелстващ документ писмото не се ползва с материална доказателствена сила и
проверката на верността му е недопустима. Дори сградата, в която се намира процесният
гараж, да не е от пета, а от друг вид категория, следва да се посочи, че писмо с изх. № 9400-
3821(1) от 19.12.2018 г. отново не би съдържало белезите на официален документ, защото и
в този случай няма да са изпълнени изискванията на чл. 224 и следващите от ЗУТ.
Поради изложеното по-горе, въззивната жалба, подадена от В. С. Т., действащ чрез
адвокат С.П., насочена срещу Решение № 1267 от 17.07.2020 г. по гр.д. № 1253/2018 г. по
описа на Районен съд – С., се явява неоснователна. Това налага оспореният съдебен акт да
бъде потвърден.
Предвид изхода на делото пред въззивния съд, ответниците по жалбата имат право да
им бъдат репарирани сторените от тях съдебни разноски във въззивното производство. Пред
Окръжен съд – Благоевград е представен Договор за правна защита и съдействие, от чието
съдържане е видно, че по повод производството по настоящото въззивно гражданско дело
между Х. К. С. и Д. Г. С. и адвокат Д.Х. е договорен адвокатски хонорар в размер на 500
лева. В договора изрично е посочено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой.
Поради това жалбоподателят В. С. Т. следва да бъде осъден да заплати на Х. К. С. и Д. Г. С.
сумата от 500 лева – сторени съдебни разноски във въззивното производство за адвокатска
защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1267 от 17.07.2020 г., постановено по гр.д. №
1253/2018 г. по описа на Районен съд – С..
ОСЪЖДА В. С. Т., ЕГН ********** да заплати на Х. К. С. и Д. Г. С. сумата от 500
лева /петстотин лева/ – сторени съдебни разноски във въззивното производство за
адвокатска защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок, който срок тече за всяка от страните от връчването й на
препис от решението.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7