Присъда по НОХД №4901/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 108
Дата: 7 декември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20212120204901
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 108
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на прокурора Лидия Антоанова Георгиева (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Наказателно дело от
общ характер № 20212120204901 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. М. - роден на 04.06.1962 г. в гр. Бургас,
общ. Бургас, обл. Бургас, българин, български гражданин, с настоящ адрес в
****, с постоянен адрес ***, със средно-специално образование, неосъждан,
разведен, пенсионер, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на
10.02.2015 г. в гр. Бургас, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – гр. Бургас, в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български лични документи към Заявление с вх. №
1241/10.02.2015 г. до Началника на сектор “Пътна Полиция” при ОД на МВР
– Бургас, която по силата на закон – чл. 160 от Закон за движението по
пътищата, във вр. чл. 16, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Наредба №1-157/01.10.2002 г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български лични документи, се дава за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства пред орган на властта – Началника на
сектор “Пътна Полиция” при ОД на МВР – Бургас, потвърдил неистина, а
именно, че е изгубил притежаваното от него свидетелство за управление на
моторно превозно средство с № *********, издадено от МВР – Бургас, а в
1
действителност било отнето от компетентните органи на Република Турция –
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия от наказателна отговорност, като
му НАЛАГА административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/
лева.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Д. М. с посочена самоличност да заплати по
сметката на ОДМВР – Бургас сумата 150,99 лева /сто и петдесет лева и
деветдесет и девет стотинки/ за възнаграждение на вещо лице.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране пред Бургаски
окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 108/07.12.2021 г., постановена по
НОХД № 4901/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас

Производството по делото е образувано по предявено от Районна
прокуратура – Бургас обвинение против Д. Д. М. за престъпление по чл. 313,
ал. 1 от НК – за това, че на 10.02.2015 г. в гр. Бургас, в сградата на сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР – гр. Бургас, в писмена декларация по чл.
17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи към
Заявление с вх. № 1241/10.02.2015 г. до Началника на сектор “Пътна
Полиция” при ОД на МВР – Бургас, която по силата на закон – чл. 160 от
Закон за движението по пътищата, във вр. чл. 16, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от
Наредба №1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, вр. чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични
документи, се дава за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства
пред орган на властта – Началника на сектор “Пътна Полиция” при ОД на
МВР – Бургас, потвърдил неистина, а именно, че е изгубил притежаваното от
него свидетелство за управление на моторно превозно средство с №
*********, издадено от МВР – Бургас, а в действителност било отнето от
компетентните органи на Република Т..
При преценка на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК, в
разпоредително заседание съдът намери, че са налице основанията за
разглеждане на делото по реда на особените правила на Глава 28 от НПК.
В съдебно заседание представителят на БРП намира обвинението за
доказано и моли съдът да освободи подсъдимия от наказателна отговорност,
като му наложи административно наказание глоба в рамките на законовия
минимум 1000 лева.
Подсъдимият участва лично и с упълномощен защитник в съдебното
заседание, като молят да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание в минимален размер.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани по
приложеното досъдебно производство № 318/2019 г. по описа на ОДМВР –
Бургас доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д. Д. М. е роден на 04.06.1962 г. в гр. Бургас, българин,
български гражданин, със средно-специално образование, пенсионер,
разведен. Видно от справка за съдимост, подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Подс. М. притежавал свидетелство за управление на моторно превозно
средство с № *********, издадено от МВР – Бургас. Във връзка с извършено
от него нарушение – управление на моторно превозно средство след употреба
на алкохол, на 05.02.2015 г., посоченото свидетелство му било отнето от
1
компетентните органи на Република Т..
На 10.02.2015 г. в гр. Бургас, подсъдимият отишъл в сградата на сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР – Бургас, където попълнил и подал Заявление
вх. № 1241/10.02.2015 г. до Началника на сектор “Пътна Полиция” при
ОДМВР – Бургас за издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Към заявлението под. М. попълнил и подал писмена
декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични
документи, която по силата на закон – чл. 160 от Закон за движението по
пътищата, вр. чл. 16, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Наредба № 1-157/01.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на български лични документи, се дава за удостоверяване на истинността на
някои обстоятелства пред орган на властта – Началника на сектор “Пътна
Полиция” при ОДМВР – Бургас, в която подсъдимият потвърдил неистина, а
именно, че е изгубил притежаваното от него свидетелство за управление на
моторно превозно средство с № *********, издадено от МВР – Бургас. На
11.02.2015 г. на подс. М. било издадено ново свидетелство за управление на
моторно превозно средство № *********, което му било връчено на
13.02.2015 г.
От Посолството на Република България в Анкара, Република Т., било
изпратено писмо в Главна дирекция „Национална полиция“ – София, с изх. №
328600-27160/06.06.2019 г. и приложено към него копие на документ от
турските власти с № 287612, видно от които свидетелство за управление на
моторно превозно средство с № ********* на подс. М. му било отнето на
05.02.2015 г. от компетентните органи на Република Т. за извършено от него
нарушение – управление на моторно превозно средство след употреба на
алкохол.
При проведеното разследване към делото са приобщени оригиналите на
писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български
лични документи и Заявление с вх. № 1241/10.02.2015 г. до Началника на
сектор “Пътна Полиция” при ОДМВР – Бургас. Изготвена е графическа
експертиза, видно от заключението на която ръкописният текст и подписът на
мястото на „декларатор“ в посочената декларация са изпълнени от подс.
Д.М..
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, а именно: показанията на
разпитаните в досъдебното производство свидетели В.Н.С. и Р.К.Г.;
приобщените писмени доказателства; заключението на графическата
експертиза. Всички доказателства са безпротиворечиви, логични и
последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма
на извършване на престъплението.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
2
От обективна страна подсъдимият Д. Д. М. е осъществил признаците от
състава на престъплението, визирано в чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като на
10.02.2015 г. в гр. Бургас, в сградата на сектор "Пътна полиция" при ОД на
МВР – гр. Бургас, в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български лични документи към Заявление с вх. №
1241/10.02.2015 г. до Началника на сектор “Пътна Полиция” при ОД на МВР
– Бургас, която по силата на закон – чл. 160 от Закон за движението по
пътищата, във вр. чл. 16, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Наредба №1-157/01.10.2002 г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български лични документи, се дава за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства пред орган на властта – Началника на
сектор “Пътна Полиция” при ОД на МВР – Бургас, потвърдил неистина, а
именно, че е изгубил притежаваното от него свидетелство за управление на
моторно превозно средство с № *********, издадено от МВР – Бургас, а в
действителност било отнето от компетентните органи на Република Т..
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
документи за самоличност, в случаите на изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок
до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно
тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР,
ДМ - МВР или в звената "Миграция" при СДВР/ОДМВР, а съгласно чл. 160,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата, дубликат на свидетелство за
управление или на контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация. В случая
декларацията на подс. М. е депозирана пред надлежен орган на власт –
Началника на сектор “Пътна Полиция” при ОД на МВР – Бургас. Налице е
лъжливо документиране в своя полза, тъй като безспорно по делото е
установено, че подсъдимият не е изгубил свидетелството си за управление на
МПС, а същото е било иззето от контролни органи на Република Т. с оглед
извършено нарушение по турското законодателство за движение по
пътищата.
Позовавайки се на констатираните факти и обстоятелства, подкрепени
по категоричен начин от доказателствата по делото, съдът направи своите
изводи относно субективната страна на деянието, характеризираща се с
форма на вина – пряк умисъл. Умисълът се обективира в действията на
подсъдимия – същият, въпреки че му е било отнето СУМПС, лъжливо е
документирал, че го е изгубил, като целта му е била да му бъде издадено ново
СУМПС, т. е. е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и ги е искал.
По изложените съображения съдът намира, че подс. М. е виновен в
извършване на престъпното деяние по повдигнатото му от БРП обвинение.
3
За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване
от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Подсъдимият е
неосъждан. Спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а
от престъплението не са причинени имуществени вреди. Поради това съдът
намира, че в настоящия случай действително са налице всички законови
предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
При определяне на размера на наказанието, влияние върху преценката
на съда оказа материалното положение на подсъдимия, обусловено от това,
че е пенсионер. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
самопризнанията му, критичното му отношение към извършеното, изразеното
съжаление, чистото му съдебно минало. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се установиха. Съдът счете също, че за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция и най-вече за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия не е наложително да му бъде наложена глоба в
по-висок размер от минималния предвиден в закона – 1000 лева.
При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, РС осъди
Д. Д. М. да заплати направените по делото разноски за изготвената
експертиза в размер на 150,99 лева.
По гореизложените съображения съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни