Решение по дело №143/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изречение последно ЗАНН във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по жалба "Водоснабдяване и Канализация-Сливен" ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от законния представител-управителя инж.П. Т., с ЕИК *********, чрез пълномощника адв.С. Р.-АК Сливен за проверка на Решение № 36/30.01.2024 г. по анд № 20232230201349/2023 г. на Районен съд-Сливен, с което е изменено Наказателно постановление №**/10.05.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ издадено на „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя С. Р. Р. като вместо наложената на основание чл.200, ал.4 във връзка с ал.1, т.26, предл.1 от ЗВ за нарушение на чл.48, ал.1, т.5 от ЗВ „Имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева е наложена „Имуществена санкция“ в размера на 1000 (хиляда) лева на основание чл.200, ал.1, т.26, предл.1 от Закона за водите за нарушение на чл.48, ал.1, т.5 от ЗВ и е осъдено „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя С. Р. Р. да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, поради което се претендира да се отмени и постанови ново по силата на което да се отмени наказателното постановление или ако се намери, че са налице основания за това да се отмени първоинстанционния акт и се върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В съдебно заседание за касатора се явява адв.Р., който подържа и доразвива жалбата с искане за уважаването й и за присъждане на направените разноски.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебно заседание, като писмено оспорва жалбата като неоснователна с искане да се остави в сила решението на районния съд и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Според участващият в процеса прокурор решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила по посочените в него съображения.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 36/30.01.2024 г. по анд № 20232230201349/2023 г. Районен съд-Сливен е изменил Наказателно постановление №**/10.05.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ издадено на „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя С. Р. Р. като вместо наложената на основание чл.200, ал.4 във връзка с ал.1, т.26, предл.1 от ЗВ за нарушение на чл.48, ал.1, т.5 от ЗВ „Имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева е наложил „Имуществена санкция“ в размера на 1000 (хиляда) лева на основание чл.200, ал.1, т.26, предл.1 от Закона за водите за нарушение на чл.48, ал.1, т.5 от ЗВ и е осъдил „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя С. Р. Р. да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си първата съдебна инстанция приема, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление, нарушението е описано достатъчно подробно и ясно с посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената административна разпоредба, като по делото е безспорно установено, че дружеството е извършило нарушението на Закона за водите, за което е ангажирана административната му отговорност, съответно че нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, т.к. липсват обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи от същия вид

Същевременно според съдът неправилно административно-наказващия орган е наложил на търговското дружество „Имуществена санкция“ в размер от 2000 лева като е приел, че деянието предмет на настоящото производство е извършено в условията на „повторност“ по смисъла на ЗВ, поради което нарушението следва да бъде санкционирано на основание чл.200, ал.1, т.26, предл.1 от ЗВ и санкция в минимален размер от 1000 лева ще се яви съобразена с предпоставките по чл.27 от ЗАНН и би спомогнала за реализиране целите на генералната и специалната превенция.

Касационната инстанция счита, че приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, поради което постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци и не са налице касационни основания за отменянето му.

В подкрепа на доводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани мотиви, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните.

Неоснователни са доводите наведени пред касационната инстанция, че не е приложена относимата санкционна правна норма, доколкото ползваното в чл.200, ал.1, т.26 ЗВ понятие изградена санитарно-охранителна зона характеризира завършването на процедурата по установяване на санитарно-охранителна зона, съгласно изискванията на Наредба №3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, защото нито един елемент от сложния правен и фактически състав по установяването на СОЗ не е наречен изграждане.

Според чл.1, ал.1 от Наредба № 3/16.10.2000 г. установяването на санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от подземни води, включва дейностите по проучване, проектиране, учредяване и утвърждаване, като маркирането на установената СОЗ е елемент следващ нейното утвърждаване и е дейност свързана с известяването на съответните субекти за наличието на СОЗ, както и с нейната охрана, в резон с което е и определението дадено в т.13 на § 1 от ДР на Наредба №3/16.10.2000 г., че "утвърждаване на санитарно-охранителната зона" е учредяването с административен акт на границите на поясите на СОЗ и охранителните режими в тях.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

При този изход на делото и с оглед направеното искане трябва да се осъди касатора да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ направените по делото разноски-възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, както и да се отхвърли искането му за присъждане на разноски в негова полза.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36/30.01.2024 г. постановено по анд № 20232230201349/2023 г. на Районен съд-Сливен.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя С. Р. Р. да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ направените пред касационната инстанция разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя С. Р. Р. за присъждане на направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.