Решение по дело №159/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. Л. В. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение №40/15.03.2024 г., постановено по анд №1042/2023 г. по описа на Районен съд-Кърджали. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се съображения за недоказаност на нарушението, описано в АУАН и НП. Жалбоподателят счита, че неправилно районния съд е кредитирал показанията на актосъставителя, въпреки тяхната логическа непоследователност, игнорирайки показанията на други двама свидетели. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отмени наказателно постановление № 23-1300-00002431/ 10.11.2023 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Кърджали. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената касационна жалба. Претендира и деловодни разноски.

Ответникът по касация – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Кърджали, в писмено становище, представено от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждание. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира касационната жалбата за основателна, а оспореното решение за незаконосъобразно. Счита, че от събраните доказателства не се установява касаторът да е извършил вмененото му нарушение по чл. 103 от ЗДвП, поради което оспореното решение следва да се отмени, като се отмени и издаденото наказателно постановление.

Административният съд, след като съобрази посочените в жалбата касационни основания, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №1042/2023 г. по описа на Районен съд-Кърджали.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С оспореното решение, съдът е изменил НП № 23-1300-00002431/ 10.11.2023 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на касатора е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като намалил наложената глоба от 100 лв. на 50 лв, както и наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 3 месеца на 1 месец. С горното решение, касаторът е осъден да заплати на ОД на МВР и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

За да постанови решението си районният съд намерил за безспорно установено, че жалбоподателят Д. В., като водач на лек автомобил с рег.№ [рег. номер], не е изпълнил указанието на полицейския служител В. Л., да спре управлявания от него автомобил на посоченото от контролния орган място. Горното било установено от показанията на свидетелите В. Л. и А. А., които съдът кредитирал, като последователни, кореспондиращи помежду си и съответстващи на другите събрани по делото писмени доказателства. Съдът не дал вяра на показанията на св. М., че на посочената дата жалбоподателят В. е изпълнил точно полицейското разпореждане, както и че не му било показано точно къде да спре автомобила. Прието е, че извършеното деяние съответства на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, и правилно е приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Същевременно обаче, районният съд приел, че при индивидуализиране на наказанията не са отчетени относимите към деянието и дееца обстоятелства. С оглед приложената справка за нарушител/водач, и тъй като се касаело за млад шофьор, който до момента не е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП, е прието, че следва да се намали размера на наложеното наказание „глоба“ от 100 лв.- на 50 лв., а на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 3 месеца - на 1 месец, т.е. към определения в закона минимум.

След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, по следните съображения:

В случая, касаторът Д. В. е бил санкциониран за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за това, че на 29.10.2023 г. в *** ч., в [населено място], на кръстовището на *** и ***, управлявал лек автомобил с рег. № [рег. номер], като след подаден сигнал за спиране от контролен орган, не спрял на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение.

Обратно на приетото от районния съд, събраните доказателства не обосновават категоричен извод, че наказаното лице - водач на лек автомобил, е извършило вмененото му нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Така, според показанията на свидетеля Л. – актосъставител и свидетел при извършване и установяване на нарушението, на водача В., който се движел с лек автомобил по [улица] в посока [жк], му бил подаден сигнал за спиране със стоп палка. Водачът заобиколил св.Л. и спрял на съседната улица (павираната част на [улица]), на седем-осем метра от мястото, където му било указано да спре. Там водачът направил завой, за да паркира автомобила на безопасно място. Свидетелката М., която била в автомобила на В. и възприела непосредствено поведението на водача твърди, че приближавайки светофарната уредба на кръстовището, от полицейски служител, намиращ се на тротоара, бил подаден сигнал със стоп палка, при което В. отбил малко по-напред в дясната част на пътното платно на същата улица. Контролният орган се насочил към спрелия автомобил и разпоредил на водача да премести превозното средство до полицейския автомобил, паркиран на павираната част на [улица]. Свидетелят А. - свидетел при съставяне на АУАН твърди, че на процесната дата се намирал на [улица] до ***, като осъществявал дейност по регулиране на движението на автомобилите, с цел осигуряване предимство на МПС, изнасящи се от павираната част на [улица]. Сочи, че не е възприел сигнала на колегата си Л..

При тези данни, настоящият съд намира, че събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен и категоричен начин вмененото на водача административно нарушение. Тук следва да се посочи също, че в АУАН и НП не са отразени обстоятелствата, свързани с разположението на контролния орган спрямо пътното платно, начина на подаване на сигнала за спиране и указаното на водача място за спиране, за да се приеме, че на водача е било посочено такова място и последният не е спрял на указаното му място.

За да се осъществи състав на нарушение по чл.103 от ЗДвП е необходимо да е подаден сигнал за спиране от контролните органи и водачът да не е изпълнил разпореждането за спиране. В настоящия случай, събраните по делото доказателства недвусмислено сочат, че след подадения сигнал от полицейския служител, водачът е спрял автомобила, отбивайки го встрани, на безопасно място, в дясната част на пътното платното, на 7-8 метра от мястото на подаване на сигнала, с което, според настоящата инстанция е било изпълнено задължението по чл. 103 от ЗДвП.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. Тъй като районния съд е събрал всички относими по делото доказателства и е формирал изводи по въпросите за наличието на нарушение и неговия извършител, няма пречка настоящия съд да се произнесе по същество на спора, като отмени издаденото НП.

При този изход на спора, предвид своевременното заявеното искане и на основание чл.63д от ЗАНН, в полза на касатора се следват деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съобразно сключения ДПЗС от 06.12.2023 г. Съдът, като взе предвид, че горното възнаграждение касае процесуално представителство и защита пред две съдебни инстанции, както и обстоятелството, че упълномощеният адвокат се е явил и реално е осъществил поверената му защита намира, че уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение се явява справедливо и обосновано.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №40/15.03.2024 г., постановено по анд №1042/2023 г. по описа на Районен съд-Кърджали и вместо него п о с т а н о в я в а:,

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1300-002431/ 10.11.2023 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на Д. Л. В. е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, да заплати на Д. Л. В. от [населено място], [жк], [адрес], с [ЕГН], разноски по делото в размер на 500 лв.

Решението е окончателно.