Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 21.12.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – ***, в публичното заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Росица
Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 171 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 относно създаването на Митнически
кодекс на Общността, във връзка с чл.220, ал.2 от ЗМ и чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Н.2.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя М.П.Н. срещу Решение №
32-143097/13.04.2023г. към митническа декларация (МД) MRN 19BG002005015908R4, издадено от директора на ТД Митница Варна, с което: 1.
Отказано е да бъде приета митническата стойност на
декларираната стока № 3 лек автомобил употребяван с повреди марка: Ауди, модел:
А1, тип SB 30 TFSI, брой места: 5, първоначална
регистрация: 20190204, цвят: сив, работен обем: 999 куб.см, мощност: 85 KWDIN, двигател №:
неоткрит, бензин, шаси: № WAUZZZGB2KR009061, по митническа декларация с MRN 19BG002005015908R4 от 17.09.2019г.; 2. Определена е митническа
стойност по MRN 19BG002005015908R4 от 17.09.2019г. за стока № 3 – митническа стойност – 28376,13 лева; 3. Отказано е предоставянето на
преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на чл.56, §2, б. „г“ от
Регламент (ЕС) 952/2013г. във връзка със Споразумението между Европейската
икономическа общност и Конфедерация Швейцария; 4. Коригирани са данните за
стока № 3 по МД MRN 19BG002005015908R4 от 17.09.2019г., както следва: Е.Д.8/6 „Статистическа стойност“ да се чете – 28376,13
лева, Е.Д. „Митническа стойност“ да се чете – 28376,13 лева, Е.Д. 4/14 „Цена на
стоката“ да се чете 15500 при курс 1.79846 за 1 CHF, Е.Д.4/17 „Преференция“ да се чете: 100, Е.Д. „Задължения“ да се четат
като: А00 Мита - при основа за изчисляване на вземането 28376,13 лева, при
ставка 0,100 и изчислен размер 2837,61 лева, дължим размер на задължението
2837,61 лева; В00 ДДС - при основа за
изчисляване на вземането 31213,74 лева, при ставка 0,200 и изчислен размер
6242,75 лева, дължим размер на задължението 6242,75 лева; Рекапитулация: Мита –
2837,61 лева и ДДС – 6730,50 лева; 5. Взет е под отчет начисленият с решението
размер на държавните вземания. 6. Начислените и взети под отчет с ВПО № 19BG002005323103-001/17.09.2019г. суми са: МИТО (А00) – 0,00
лева; ДДС (В00) – 983,41 лева, които са
заплатени; 7. Дължими суми за досъбиране са МИТО (А00) – 2837,61 лева; ДДС
(В00) – 5747,09 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните
вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.59, ал.2 от ЗДДС, като на основание чл.77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за дата на
възникване на митническото задължение е определена 17.09.2019г., а на основание
чл.77, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за длъжН.е определен „Н.2.“ ООД.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради издаването му в противоречие с разпоредбите на
Регламент (ЕС) № 952/2013г., с
приложимото законодателство и при допускане на процесуални нарушения.
Дружеството сочи, че при подаване на митническата декларация е представено
надлежно изявление за произхода на стоката, като по този начин е изпълнено
задължението на декларатора да докаже произхода на стоката си. Липсва законово
основание за купувача на стоката и нейн вносител да притежава допълнителни
доказателства за покупко – продажбата, каквито са изискани от митническите
власти. Твърди се, че изводите на митническите органи почиват на частни
документи, а именно на две фактури с един и същ издател и получател, но с
различна стойност, като при това положение следва да се приеме, че продажната
цена е тази, посочена в митническата декларация, тъй като това е официалният
документ. Сочи се, че когато митническите власти твърдят, че трябва да се
приложи друга фактура и друга стойност, за която се претендира, че е
действително уговорената продажна цена, следва преди това да се оспори
представената с митническата декларация фактура. В противен случай има два
частни документа с еднаква значимост и стойност, съответно в този случай не е
изпълнено вмененото задължение за доказване на действително платената цена.
Релевира се и довод, че не са приложени методите за определяне на същата така,
както са описани в чл.71 и сл. от Регламент (ЕС) №952/2013г. Това сочи, че
митническият орган не може да определи нова митническа стойност по реда на
чл.70 и чл.71 от Регламент (ЕС) №952/2013г., което е съществено нарушение на
процесуалните правила. По изложените съображения отправя искане за цялостна
отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, както и за присъждане на
сторените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият се представлява
от упълномощен процесуален представител адв.Л.Г., която заявява, че поддържа
жалбата на посочените в нея основания. Като допълнителен аргумент за
незаконосъобразност на решението се твърди, че същото е издадено след изтичане
на тригодишния преклузивен период, в който митническата администрация е разполагала
с правото да започне проверка и да постанови решение, с което да приеме или
измени приетите вече митнически стойности. Въз основа на изложеното моли
решението да бъде прогласено за нищожно, а в условията на евентуалност да бъде
отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски съгласно
представен списък.
Ответната страна - директор на ТД
Митница Варна, представляван в съдебното производство от гл.юрисконсулт Т.К.депозира
писмено становище с рег. № ДА-01-2835/05.12.2023г., с което оспорва жалбата.
Излага подробни аргументи за правилност и законосъобразност на обжалвания акт,
въз основа на които настоява жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и в
полза на ответния орган се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С писменото становище е направено и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
С решение № 32-70489/21.02.2023г. към митническа декларация (МД) MRN 19BG002005015908R4 (л.18-20) директорът на ТД Митница Варна е задължил „Н.2.“
ООД на основание чл.77, §3 от Регламент (ЕС) № 852/2013 и чл.83, ал.1 от ЗДДС
да доплати публични държавни вземания в общ размер на 5747,09 лева за данък
върху добавената стойност по посочената митническа декларация, която сума
представлява разликата между реално платените и подлежащите на плащане публични
вземания.
Дружеството
обжалвало издаденото решение по административен ред. С Решение №
Р-176/32-122259/30.03.2023г. (л.11-14) директорът на Агенция „Митници“ отменил решение
№
32-70489/21.02.2023г. на директора на ТД Митница Варна и върнал преписката на
митническия орган за произнасяне при спазване на нормативните изисквания и
съгласно изложените мотиви.
При повторното разглеждане на преписката било установено,
че на 17.09.2019г. с МД MRN 19BG002005015908R4 дружеството - жалбоподател декларирало в МП
Пристанище Варна на режим „допускане за свободно обращение“ 3 стоки, като стока
№ 3 е с описание: лек автомобил употребяван с повреди марка Ауди; модел А1; тип
SB
30 TFSI, брой места 5; първоначална регистрация 20190204; цвят
сив; работен обем 999 куб.см; мощност 85 KWDIN; двигател № неоткрит; бензин;
шаси № WAUZZZGB2KR009061; държава на износ Швейцария, износител Е.С.Export
Center SA, с фактурна стойност 1100 CHF, при курс за 1 швейцарски
франк - 1.79846 лева, условие на доставка FCA
Швейцария.
Към митническата декларация за допускане за свободно
обращение били приложени фактура от 09.09.2019г. на стойност 1100 CHF с
продавач Е.С.Export Center SA, талон на превозното средство, снимков материал,
документи за платени държавни вземания.
В Е.Д. 4/17 на митническата декларация (л.40) досежно
стока 3 бил деклариран код 300 за тарифна преференция - Преференциална ставка
на митото без условия или ограничения (вкл.тавани), във връзка с поставен текст
върху фактурата за покупко-продажба от 09.09.2019г., а в ред 4/16 е деклариран
метод за определяне на стойност – Договорна стойност на внасяните стоки (чл.70
от Кодекса). Декларирана е митническа стойност общо в размер на 2478,31 лева,
както и 500,00 лева разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи
операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС. По
отношение на задълженията е декларирано мито със ставка 0.00 лева и изчислен,
респективно дължим размер 0.00 лева, както и ДДС със ставка 0,200 лева, с
изчислен, съответно дължим размер 495,66 лева.
При проверка на представените документи към МД и предвид
това, че датата на първа регистрация на
автомобила е от 04.02.2019г., митническият орган счел, че са налице съмнения
досежно декларираната митническа стойност, както и към текста за произход,
поставен върху фактурата.
На основание чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 за нуждите на допълнителната проверка до вносителя „Н.2.“ ООД е
изпратено писмо рег.№32-246673/25.07.2022 г. (л.74), с което е изискано да се
представят в 7-дневен срок документи и информация, в подкрепа на декларираната
митническа стойност по процесната декларация, а именно заверени копия на
договори, документи за транспорта, документи за плащания, документи за
формиране на продажната цена на стоката и др. В същото писмо е указано на
вносителя, че при непредставяне на посочената информация в определения срок,
митническите органи ще продължат процедурата за определяне на нова митническа
стойност.
В отговор, с писмо рег. № 32-253366/27.07.2022г. (л.76)
оспорващият посочил, че всички документи, с които разполага, са представени към
МД. Обяснил, че сумата за закупуване на автомобила е платена в брой на дилър,
участващ в търга за катастрофирали автомобили, както и че сделките са
инцидентни и случайни и няма досиета за покупките, продажната цена е пазарната
към момента на продажбата.
При последваща проверка на представените документи към
митническата декларация е установено, че не са налице доказателства в подкрепа
на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура, като например
договори, поръчки, оферти, кореспонденция и други подобни, предшестващи
сделката. Не била установена информация за цената на стоката от проведения
търг. Приложената към МД фактура от 09.09.2019г. не съдържала всички реквизити,
удостоверяващи договорните условия по сделката, като условие за доставка
съгласно ИНКОТЕРМС, условие на плащане, начин и срок на плащане и др. Поради
това митническите органи приели, че същата не може да служи в подкрепа на
декларираните данни в МД относно митническата стойност, респективно, че са
налице съмнения по отношение на декларираната митническа стойност, както и към
текста за произход, поставен върху фактурата за покупко-продажба.
Във връзка с възникналите съмнения по
отношение на декларираната митническа стойност на процесния автомобил - предмет
на внос, митническите органи предприели действия за проверка на представените
търговски документи, установяване стойността и произхода на автомобила по
митническата декларация по линия на международното сътрудничество, в каквато
връзка е изпратено писмо №32-236499/22.07.2021г. от директора на ТД Митница
Варна до ЦМУ на Агенция „Митници“ и писмо № 32-250288/04.08.2021г. от ЦМУ до
Конфедерация Швейцария, с искане да бъде отправено искане до швейцарските
митнически власти да извършат проверка в рамките на Споразумението между ЕИО и
Конфедерация Швейцария.
С писмо № 32-202469/20.06.2022г. от ЦМУ
на Агенция Митници до ТД Митница Варна е препратен полученият отговор от
швейцарската митническа администрация с техен № 73-2021.583 от 31.05.2022г. (с
вх.рег.инд. на ЦМУ № 32-197213/15.06.2022г.) за резултатите от извършената
последваща проверка.
Към писмо рег.№ 32-197213/15.06.2022г. на швейцарските
митнически власти са приложени фактури, в т.ч. и фактура от 26.08.2019г. /BD 09.09.2019г. (фактура в оригинал -
л.79; превод на бълг. език на л.149) с предмет покупко-продажба на същия лек
автомобил, деклариран като стока №3 в МД MRN 19BG002005015908R4, (посочен в таблицата към писмото под №1 – л.151
и 152 от делото). По отношение на проверяваните автомобили (в т.ч. и
процесният) митническите власти на Конфедерация Швейцария посочили, че
договорите за покупко-продажба, изпратени от българските власти, не са издадени
и подписани от посочения в тях продавач (стойност). Изрично е заявено, че тези
договори са изготвени с неверни данни за продажната цена и следователно става
въпрос за фалшифицирани документи. Според данните на швейцарските митнически
органи, плащането при продажбата било извършено в брой, като действителната
продажна цена относно процесното МПС, посочено под № 1 в приложената таблица, е
съгласно приложената фактура. По-конкретно, извършената проверка от
швейцарските митнически власти на износителя Е.С.Export Center SA е показала,
че автомобилът марка Ауди, модел А1; с шаси № WAUZZZGB2KR009061 е продаден от същия износител и фактуриран на 26.08.2019г.
на „Н.2.“ ООД, ***, на стойност 15500 CHF.
След проверка на приложените към
митническите декларации документи, както и тези, събрани по линия на
международното сътрудничество – представената фактура от продажбата за износ от
09.09.2019г., българските митнически власти приели за установено, че продажната
цена на процесния автомобил е в размер на 15500 CHF
и представлява действително платената цена на автомобила при продажбата му за
износ с местоназначение в митническата територия на Съюза между Е.С.Export
Center SA и „Н.2.“ ООД, град Шумен, поради което тази цена следва да послужи за
определяне на митническата стойност на автомобила на основание чл.70, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
В резултат на проверката по линия на
международното сътрудничество е прието за установено също, че при издаване на
фактурата за продажба износителят не е поставял декларация за произход върху
фактурата, съгласно правилата за придобиване на произход от Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006)
към Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация
Швейцария, с оглед на което декларираната от дружеството преференция, код 300 в
Е.Д. 4/17, не може да бъде приета.
Със съобщение по реда чл.22, §6 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с рег.№32-370176/31.10.2022г.
(л.70 – 72), дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение, с което
ще се определи нов размер на митническата стойност на декларираната стока под
№3, а именно в размер на 28376,13 лева – 15000 CHF х 1.79846 за 1 CHF,
увеличена с 500,00лв. декларирани разходи с код АК. Със съобщението дружеството
е уведомено и за мотивите, а именно, че след резултатите от направената
проверка по линия на международното сътрудничество и представените констатации,
както и наличието на обстоятелства, обосноваващи съмнения, че декларираната
договорна стойност е занижена, тези съмнения са потвърдили, че декларираната
стойност на внесената стока не представлява действително платената или подлежащата
на плащане цена на стоката при продажбата и за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, поради което митническата стойност не подлежи
на определяне въз основа на декларираната по реда на чл.70 от Регламент (ЕС)
№952/2013 митническа стойност на автомобила. С това писмо е дадена възможност
на дружеството за прегледа документите по преписката, както и да представи
становище по посочените мотиви в 30-дневен срок от получаване на уведомлението.
Съобщението е връчено на дружеството на
03.11.2022 г., като в указания срок вносителят не е изразил становище.
Въз основа на констатациите по осъществената
проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в
административна преписка, директорът на ТД Митница Варна издал оспореното в
настоящото производство, решение. Административният орган е приел, че при
осъщественото сътрудничество с швейцарската митническа администрация е
установено по безспорен начин, че продажната стойност на процесния автомобил е
в размер на 15500 CHF, съобразно предоставената фактура за покупко-продажба с
данни за същия износител и вносител, в която е описано превозното средство с №
на шаси, идентично с това на превозното средство, описано като стока №3 към
процесната МД. Доколкото към МД няма приложени други доказателства – договори,
поръчки, оферти, кореспонденция или други предшестващи сделката документи,
органът е приел, че е налице възникнало съмнение по отношение на декларираната
митническа стойност, поради което същата следва да бъде определена на основание
чл.70, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013. Приел е също, че досежно процесния
автомобил не може да се ползват дадените при обмитяване преференции, доколкото,
видно от предоставената от швейцарските власти фактура за покупко-продажба,
износителят при издаване на фактурата за продажба не е представял декларация за
произход върху фактурите, съгласно правилата за придобиване на произход от
Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006) към Споразумение между Европейската
икономическа общност и Конфедерация Швейцария. Органът е счел, че видно от
приобщения като доказателство отговор на швейцарските митнически власти, именно
дружеството – жалбоподател е получател на стоката по приложената от
швейцарската митническа администрация фактура на по-висока стойност. Заключил
е, че събраните доказателства съобразно следващата им се материална
доказателствена сила установяват, че проверката е стигнала до изходната точка
на извършената износно-вносна операция в провереното дружество - изпращач, като
е установено каква е действителната продажна цена на стоката, а именно цената,
посочена във фактурите, събрани по реда на международния обмен за информация,
респективно подлежащата на плащане цена е тази, посочена в по-големия размер.
Митническият орган посочил, че не съществува съмнение относно достоверността на
предоставената информация, тъй като същата е удостоверена от официален
чуждестранен държавен орган, извършил проверката - а именно от Швейцарската
митническа администрация. Съгласно чл.11 от Допълнителен протокол относно административна
взаимопомощ в митническата област към Споразумение между Европейската
икономическа общност и Конфедерация Швейцария (OB L 300, 31.12.1972 г.,
стр.189), тази информация може да се използва от договарящите страни в съдебни
или административни процедури, заведени вследствие на нарушения на митническото
законодателство.
Предвид горното и на основание чл.70 и
чл.71, §1, буква „д“ от Регламент (ЕС) №952/2013 е прието, че митническата
стойност на стоката, допусната за свободно обръщение е в размер на 28376,13
лева и се определя, като се взема предвид установената продажна цена в размер
на 15500 CHF, по курс за митнически цели 1.79846 лева за 1 CHF, увеличена с
транспортните разходи в размер на 500,00 лева, декларирани от вносителя,
предвид посоченото условие на доставка в Е.Д. 4/1 FCA Швейцария в митническата
декларация.
Въз основа на тези факти, директорът на
ТД Митница Варна издал Решение рег. № 32-143097/13.04.2023г. към МД MRN 19BG002005015908R4, с което отказал да приеме декларираната
митническа стойност и на основание чл.70 и чл.71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) №952/2013 определил нова
митническа стойност на стока №3 по процесната МД, отказал предоставянето на
преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на чл.56, §2, б. „г“ от
Регламент (ЕС) №952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската
икономическа общност и Конфедерация Швейцария, както и е разпоредил да се
коригират данните за стока №3 по митническата декларация в съответствие с
установените от органа нови митнически стойности. Във връзка с извършената
корекция е установена дължимата сума за досъбиране в общ размер на 8584,70
лева, в това число мито - 2837,61 лева и ДДС – 5747,09 лева, ведно с лихва за
забава върху размера на държавните вземания.
Решението е връчено на дружеството –
жалбоподател на 20.04.2023г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне (л.46). Същото е оспорено по административен ред пред директора на
Агенция „Митници“, който с Решение № Р-260/32-187935 от 19.05.2023г. отхвърлил
жалбата като неоснователна. Решението на директора на Агенция „Митници“ е
връчено на дружеството – жалбоподател на 26.06.2023г. (л.31).
Настоящата жалба е подадена пред
Административен съд – Шумен на 03.07.2023г.
По
делото е приложена цялата административна преписка по издаване на оспорения
акт, включително и е изготвен официален превод на митническите документи. Като
част от преписката, към материалите по делото е приобщено писмо рег. №
32-42990/02.02.2023г. (л.93-94), с което директорът на ТД Митница Варна е
сигнализирал Окръжна прокуратура – Варна досежно установените при проверката
факти и обстоятелства във връзка с декларирания внос на автомобили, с оглед
извършване на преценка за наличие на достатъчно данни за извършено престъпление
от общ характер.
В хода на съдебното производство по
искане на оспорващия е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението
на вещото лице се установява, че в счетоводството на дружеството се
осчетоводяват получените митнически декларации и стоките, внесени с тях. МД MRN 19BG002005015908R4 е осчетоводена в счетоводството на жалбоподателя и е
включена в Дневника за покупки. При осчетоводяването на стока
№3, същата е отразена със стойност 2478,31 лева, доставчик 20 „Експорт център“
е посочена стойност 4038,57 лева – закупена стока (стока № 3 от МД). Вещото
лице е констатирало, че фактурната стойност по процесната МД на всички 3 броя
стоки е 1900 CHF, митническа стойност – 4917,08 лева, в това число 1500
лв транспортни разходи. С направено на 12.11.2019г. плащане към „Е.С.Export
Center SA“ общо в размер на 29845,10 лева са закрити плащания по задължения на
оспорващия към продавача, в това число за получените стоки по процесната МД.
Дружеството жалбоподател е извършило продажба на стока №3, предмет на внос с МД MRN 19BG002005015908R4/17.09.2019г., за което е издадена фактура
№2318/08.11.2019г. на „Леон карс“ ЕООД – получател по доставката. Цената на
продадения автомобил е 3360,00лв, в това число стойност 2800,00 лева и ДДС –
560,00 лева.
При така установените факти от правна страна съдът
съобрази следното:
Предмет на
оспорване е Решение № 32-143097/13.04.2023г. към МД MRN 19BG002005015908R4, издадено от Директора на ТД Митница Варна, с което
оспорващото дружество е задължено да доплати публични държавни вземания в
размер на 8584,70 лева, от които 2837,61 лв за мито и 5747,09лв за ДДС по
посочената МД, представляващи разликата между реално платените и подлежащите на
плащане публични държавни вземания.
Жалбата е допустима
за разглеждане, като подадена против акт, който подлежи на оспорване, от
адресат на този акт, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с
целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
административният съд приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
При служебно извършената проверка за валидност на решението, съдът
констатира, че същото е издадено от компетентен административен орган по
смисъла на чл.19, ал.7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма за
целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без
предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Според
чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, освен когато даден митнически орган действа
като правораздавателен орган, разпоредбите на чл.22, параграфи 4, 5, 6 и 7,
чл.23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от
митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление.
Следователно оспореното решение на директор на ТД Митница Варна е издадено от
компетентен административен орган, в рамките на неговата териториална и
материалноправна компетентност, съобразно чл.101, §1 и чл.29 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, вр. чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма
и е мотивиран от фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредба на
чл.22, §6, ал.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно
мотивите, на които ще се основава решението. Решението е издадено при спазване
на административно производствените правила в рамките на осъществяване на
последващ контрол по смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. Същото съдържа подробно
изложение на възприетите относими за случая юридически факти, като е цитирана
приложимата правна уредба, като възраженията на оспорващия в обратна насока се
приемат за неоснователни. Изрично в обстоятелствената част на решението е
посочено, че стойността на процесното МПС е установена въз основа на получените
данни по линия на международното сътрудничество, като е описана предоставената
от швейцарските митнически власти информация и по какъв начин същата рефлектира
върху размера на задълженията на дружеството – вносител.
Следва да се посочи, че със съобщението
по реда чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) №952/2013, обективирано в писмо с
рег.№32-370176/31.10.2022г., митническият орган е дал възможност на
дружеството-жалбоподател за прегледа на документите по преписката, както и да
представи становище по посочените мотиви в 30-дневен срок от получаване на
уведомлението, поради което съдът приема, че атакуваното решение е постановено
при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Решението е постановено в съответствие
с приложимите материалноправни разпоредби, поради следните съображения:
Спорът между страните в настоящото
производство се свежда до това налице ли са основания за неприемане на
декларираната митническа стойност на стоката, т.е. дали митническите органи са
обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447, съответно спазена ли е процедурата по чл.141 от
същия регламент, във вр. с чл.70 и чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната
стойност на стоката, както и налице ли са основанията за отказ за предоставяне
на преференциално третиране на стоката, произтичащо от разпоредбите на чл.56, §
2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между
Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария.
Митническата стойност е определената за
митнически цели стойност на стоките, която подлежи на деклариране от вносителя
при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за
база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения.
Предвид значението на митническата
стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически
задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането
на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета за създаване
на Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство,
въвеждат правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане,
гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса
обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на
действителния размер на митническите задължения.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности.
В разпоредбата на чл.70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 е установен общият принцип за определяне на митническата
стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза.
Когато митническата стойност не може да
бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от регламента,
при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви „а“ до „г“, докато
се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
Съгласно чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №
952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно §1, тя
се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза,
като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията, Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и
Глава 3 от Дял II на регламента.
От цитираните разпоредби следва, че
вторичните способи по чл.74, §2, букви от „а“ до „г“ и резервният вторичен
способ по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за определяне на
митническата стойност се прилагат в отношение на субсидиарност само когато не
може да бъде определена митническата стойност по реда на чл.70 от Кодекса и
само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в
установената поредност.
В конкретния случай, процесната МД е
била предмет на последваща проверка относно верността на данните за реално
платената цена за автомобила, посочен в МД, релевантна за определяне на
митническата му стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания -
мито и ДДС по реда на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, във вр. с чл.48 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 за внесения автомобил, деклариран като употребяван и с повреда.
В хода на проверката административният
орган е изложил подробни съображения, обосноваващи наличието на основателни
съмнения относно действителната цена на стоката, както и относно елементите,
които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, и в
последствие е издал оспореното решение, с което е определил за досъбиране
вносно мито и ДДС на база новоопределената митническа стойност на внесения
автомобил. Съдът намира, че митническите органи правилно са определили
митническата стойност на стока по реда на чл.70 и 71, §1, буква „д“ от
Регламент ЕС № 952/2013г., съгласно установената цена от представената от
митническите органи на Конфедерация Швейцария фактура от 09.09.2019г. по реда
на административното сътрудничество, предвид следното:
В чл.140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 2015/2447 е предвидена възможност за неприемане на декларираните
договорни стойности - в случаите когато митническите органи имат основателни
съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, посочена в чл.70, §1 от Митническия кодекс и тези съмнения не са
отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. В случая
митническите власти обосновано са приели, че основателите съмнения досежно
действителния размер на платената или подлежаща на плащане цена не са
отпаднали, доколкото деклараторът е заявил, че е приложил всички налични
документи към подадената от него митническа декларация и не разполага с
допълнителни такива. Митническите органи обосновано са отчели обстоятелството,
че към МД и към отговора на оспорващото дружество не са представени допълнителни
доказателства в подкрепа на отразената в представената от „Н.2.“ ООД фактура.
Обосновано е отчетено и обстоятелството, че се касае за автомобил, регистриран
за първи път на 04.02.2019г., т.е. само шест месеца преди придобиването му от
оспорващия, също пораждащо съмнение за по-висока реална стойност на същия
спрямо декларираната такава. В този ред на мисли съдът намира, че ответникът е
изпълнил задължението си да изложи нарочни мотиви, обосноваващи основателността
на съмненията и разликите в стойността, въз основа на която е определена новата
митническа стойност, респективно е успял да мотивира наличието на основание,
което да доведе до неприемане на митническата стойност, както и до неприемане
на декларирания произход на стоката. Предвид изложеното, съдът не споделя
доводите на оспорващия за необоснованост на съмненията в достоверността на
декларираната митническа стойност, респективно за допуснато нарушение на чл.140
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
С писмо от директора на ТД Митница
Варна до ЦМУ на Агенция „Митници“ и писмо от ЦМУ до Конфедерация Швейцария, е
било отправено запитване до швейцарските митнически власти да извършат проверка
в рамките на Споразумението между Европейската икономическа общност и
Конфедерация Швейцария. С писмо рег. № 32-202469/20.06.2022г. от ЦМУ на Агенция
„Митници“ е препратен до ТД Митница Варна полученият отговор от швейцарската
митническа администрация № 73-2021.583 от 31.05.2022г. (с вх. рег. индекс на
ЦМУ №32-197213/ 15.06.2022г.) за резултатите от извършената последваща
проверка.
В резултат на извършената проверка в страната на износа,
е получено писмо рег. №32-197213/15.06.2022г. от швейцарските митнически
власти, с приложени фактури, в т.ч. и фактура от 26.08.2019г. /BD
09.09.2019г. с предмет покупко-продажба на същия автомобил, деклариран като
стока №3 от MRN MRN 19BG002005015908R4 с продавач
Е.С.Export Center SA – швейцарското дружество, посочено като продавач и във
фактурата, представена от оспорващия, респективно купувач – „Н.2.“ ООД. Според
проверката, осъществена от швейцарските митнически власти на износителя
Е.С.Export Center SA и отразеното в представената от последното фактура от 26.08.2019г.,
автомобилът Ауди; модел А1; тип SB 30 TFSI,
шаси № WAUZZZGB2KR009061 е продаден от същия износител и фактуриран на
26.08.2019г. на „Н.2.“ ООД, *** на друга по-висока стойност - 15500 CHF.
Проверката е извършена от компетентен
държавен орган, а именно -швейцарските митнически власти и същата е
удостоверена по надлежния ред, съгласно нормативно определените изисквания.
Полученият отговор от швейцарските власти представлява официален документ,
изготвен от официални лица в кръга на служебните им взаимоотношения по установена
форма и ред. С оглед на това, той представлява годно доказателство за извършените
от тях действия по проверка на автентичността на изпратените за проверка
документи и официален свидетелстваш документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.144 от АПК. Не съществува съмнение относно достоверността на
предоставената информация, тъй като същата е удостоверена от официален
чуждестранен държавен орган, извършил проверката - а именно - Швейцарската
митническа администрация. Съгласно чл.11 от Допълнителен протокол относно
административна взаимопомощ в митническата област към Споразумение между
Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария (ОВ L 300,
31.12.1972г., стр.189), тази информация може да се използва от договарящите
страни в съдебни или административни процедури, заведени вследствие на
нарушения на митническото законодателство.
Въз основа на изложеното съдът приема,
че обосновано митническите власти са приели, че митническата стойност на стока
№ 3 по процесната МД следва да се определи на база получената информация от
страна на митническите органи на Конфедерация Швейцария, съгласно която
представената при декларирането на стоката фактура за покупко-продажба от 09.09.2019г.
не е издадена и подписана от посочения в нея продавач, като същата е с невярна
информация, включително и по отношение на продажната цена, предвид на което
представеният от вносителя документ не може да бъде приет за определяне на
митническата стойност на процесната стока. Следва да се отбележи, че
митническите органи не са отхвърлили метода за определяне на митническа
стойност въз основа на договорната стойност на стоката, а са я определили по
реда на чл.70 и чл.71, §1, буква „д“ от Регламент ЕС № 952/2013г., съгласно
установената продажна цена от представената с писмо рег. №
32-197213/15.06.2022г. от митническите органи на Конфедерация Швейцария по реда
на административното сътрудничество, фактура от 09.09.2019г. с продавач
Е.С.Export Center SA и купувач „Н.2.“ ООД, ***, с продажна цена в размер на 15500
CHF.
Съдът не споделя доводите на оспорващия
за липса на мотиви и доказателства, удостоверяващи последователността на
прилагане на вторичните способи по чл.74, §2 букви от „а“ до „г“ и резервния
вторичен способ по чл.74, §3 за определяне на митническата стойност, тъй като в
случая не са били налице нормативните предпоставки за тяхното прилагане,
респективно митническият орган не е имал задължението да обоснове спазването на
последователността на тяхното прилагане. В случая договорната стойност е
удостоверена по безсъмнен начин от страна на швейцарските митнически власти в
резултат на осъществената от тях проверка. Според отговора на швейцарските
власти, именно „Н.2.“ ООД, *** е получател на стоката по приложената от тях
фактура на по-висока стойност. Извършената от тях проверка е стигнала до
изходната точка на извършената износно-вносна операция в провереното дружество
- изпращач, като е установена каква е продажната цена на стоката, а именно
тази, посочена във фактурата, представена по реда на международния обмен за
информация. И доколкото фактурата удостоверява договорената продажна цена на
процесното МПС, въз основа на същата следва да се определи и митническата
стойност на същата за целите на митническото облагане, както правилно е приел
митническият орган. Съдът намира за необходимо да отбележи, че доказателства,
установяващи, че продажната цена на процесното МПС е 15500 CHF, се съдържат не
само в тази фактура, но са потвърдени и с писмото на швейцарските митнически
власти. Същото е изготвено на база извършена нарочна проверка, при която е
установено, че в счетоводството на дружеството продавач не фигурира фактура от
09.09.2019г. със стойност от 1100 CHF,
като представената такава от страна на оспорващото дружество е с неверни данни
за продажната цена и не е издадена и подписана от посочения в нея продавач.
Поради горното, като е приела, че
договорната стойност по смисъла на чл.70 от Регламент ЕС № 952/2013г. на
процесното МПС е в размер на 15500 CHF, по курс за митнически цели 1.79846 лева
за 1 CHF, както и, че към същата следва да се прибави декларираната от
оспорващия стойност за транспорта на стоката в размер на 500 лева,
съобразно чл.71, §1, буква „д“ от
Регламент ЕС № 952/2013г., ответната страна обосновано и законосъобразно е
установила, че действителната митническа стойност на процесния автомобил е в
размер именно на 28376,13 лева.
На следващо място, съгласно чл.56 от
Регламент №952/2013, дължимите вносни и износни мита се основават на Общата
митническа тарифа, като същата включва преференциалните тарифни мерки,
предвидени в споразумения, които Съюзът е сключил с определени страни или
територии извън митническата територия на Съюза или с групи такива държави или
територии (арг. чл.56, §2, б. „г“ от Регламента). Съгласно Споразумението за
свободна търговия между Европейските общности и техните държави - членки и
Конфедерация Швейцария, тарифни преференции се предоставят при представяне от
вносителя на доказателства за движение / произход. Съгласно чл.15 от Регионална
конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход
(2013/94/ЕС), продуктите с произход от някоя от договарящите страни се ползват,
при внос в друга договаряща страна, от разпоредбите на съответните споразумения
при представяне на едно от следните доказателства за произход: сертификат за
движение EUR.1, чийто образец е представен в приложение IIIа; сертификат за
движение EUR-MED, чийто образец е представен в приложение IIIб и декларация за
произход, направена от износителя върху фактура, известие за доставка или друг
търговски документ, който описва въпросните продукти достатъчно подробно, за да
даде възможност те да бъдат идентифицирани.
Съгласно чл.16 от Протокол 3 на
Споразумението, с цел да се осигури правилното прилагане на същото,
държавите-членки на Общността и Швейцария си оказват взаимопомощ чрез
посредничеството на техните митнически администрации относно контрола на
автентичността и редовността на сертификатите за движение. В случая, от
представената по реда на административното международно сътрудничество, от
швейцарските митнически власти фактура от 09.09.2019г., подписана от
дружеството – продавач, респективно от писмото на швейцарските митнически
власти е видно, че износителят на автомобила не е декларирал, че стоката е с
преференциален произход от ЕС. Както беше отбелязано, писмото на швейцарските
митнически власти представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на
чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като е изготвено от длъжностно лице в кръга на
службата му по установената форма и ред и се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. При
това положение обосновано митническите власти са приели, че фактите, предмет на
удостоверителното волеизявление са такива, каквито се твърдят в документа, а
именно, че не е установена държавата на произход на стоката. При положение, че
износителят при издаване на фактурата за продажба не е декларирал произход на
стоката върху фактурата, съгласно правилата за придобиване на произход от
Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006) към Споразумение между Европейската
икономическа общност и Конфедерация Швейцария, декларираната преференция, код
300 в Е.Д. 4/17, при декларирането, правилно не е приета от митническите
органи, в резултат на което законосъобразно с атакуваното решение е отказано
предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от чл.56, §2, б. „г“ от
Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между ЕИО и Конфедерация
Швейцария, респективно вместо декларираното от оспорващото дружество дължимо
мито в размер на 0,00 лева, на същото е определено задължение да заплати такова
на стойност 2837,61 лева, на база новоустановената митническа стойност в размер
на 28376,13 лева, при ставка 0,100, с
произтичащото от това увеличаване на основата за изчисляване на дължимия ДДС
(посредством прибавяне към митническата стойност и на стойността на дължимото
мито).
Въз основа на всичко изложено съдът
приема, че начислените с атакуваното решение мито в размер на 2837,61 лева и
ДДС в размер на 6730,50 лева, респективно определената дължима сума за
досъбиране след приспадане на декларирания и внесен от дружеството ДДС, в
размер общо на 8584,70 лева (в т.ч. 2837,61 лева мито и 5747,09 лева ДДС), са
определени в съответствие с приложимия
материален закон и неговата цел.
Този извод не се променя от
установеното посредством ССчЕ, че според счетоводните записвания в
счетоводството на „Н.2.“ ООД, стойността на въпросната стока № 3 е в размера,
посочен в подадената от дружеството митническа декларация. Това обстоятелство
по никакъв начин не променя безспорно установения по линия на международното
сътрудничество факт, че фактурата от 09.09.2019г., приложена към МД, не
удостоверява реално заплатената цена на въпросната стока. ССчЕ установява
единствено какви данни са документирани в счетоводството на дружеството, но не
и каква конкретна сума е заплатена на продавача за процесния автомобил,
независимо от констатацията, че плащането е извършено па банков път.
Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия
за незаконосъобразност на акта, поради изтекла давност. Според чл.103, §1 и §2
от Регламент (ЕС) № 952/2013 длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три
години от датата, на която е възникнало митническото задължение. Когато
митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на
извършване е основание за започване на наказателно преследване, тригодишният
срок, определен в параграф 1, се продължава най-малко на пет години и не повече
от 10 години в съответствие с националното законодателство. От приобщените към
делото доказателства е видно, че с писмо рег. № 32-42990/02.02.2023г. ответният
орган е уведомил Окръжна прокуратура – Варна за установените при митническата
проверка обстоятелства с оглед преценка за наличие на данни за извършено
престъпление, поради което преценката за давността следва да бъде направена при
съобразяване на срока по §2 от чл.103 на Регламент (ЕС) № 952/2013. За прилагане на цитираната
разпоредба не е необходимо да е налице образувано наказателно производство, а е
достатъчно наличието на основание за започване на наказателно преследване. Съгласно
установената съдебна практика, за да е приложим чл.103, §2 от Регламент (ЕС)
№952/2013 няма изискване органите на съдебно преследване на държавата – членка
действително да са започнали наказателно преследване и това преследване да води
до осъдителна присъда за извършителите на въпросното деяние. Квалифицирането на
дадено действие като „действие, което би могло да е основание за започване на
наказателно преследване“ е в правомощията на митническите органи, които са
длъжни да определят точния размер на дължимите при внос публични вземания. Този
извод произтича и от тълкуването на разпоредбата на чл.221, §3 от от Регламент (ЕИО) №2913/92, дадено с решение
от 16.07.2009г. по съединени дела С-124/08 и С-125/08, в което СЕС сочи, че
чл.221, §3 от Регламент (ЕИО) №2913/92 трябва да се тълкува в смисъл, че
митническите органи могат да уведомят надлежно длъжника за размера на дължимите
сборове след изтичане на тригодишния срок от възникване на митническото
задължение, когато посочените органи не са могли да определят точния размер на
споменатите сборове поради деяние, подлежащо на наказателно преследване,
включително когато посоченият длъжН.не е извършил това деяние. Към датата на
издаване на процесното решение не са изтекли сроковете по чл.103, §2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013,
поради което възражението на оспорващия в тази насока следва да бъде отклонено
като неоснователно.
В обобщение на изложеното съдът приема,
че Решение №
32-143097/13.04.2023г. към митническа декларация MRN 19BG002005015908R4 на директора на ТД Митница Варна,
е издадено от компетентен административен орган, при съблюдаване на
изискванията за форма и административно производствените правила, както и при
спазване на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Страните по делото
претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на спора основателна се
явява единствено претенцията на ответника, поради което същата следва да бъде
уважена и оспорващият бъде осъден да заплати на ТД Митница Варна разноски за
юрисконсултско възнагражение в размер на 100,00 лв., определен съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл.144 от АПК.
Мотивиран от изложените съображения
Административен съд - Шумен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „НИК 2.“ ООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.П.Н.
срещу Решение №
32-143097/13.04.2023г. към митническа декларация MRN 19BG002005015908R4, издадено от директора на ТД Митница Варна.
ОСЪЖДА
„НИК 2.“ ООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М.П.Н. да заплати на Териториална дирекция Митница
Варна към Агенция „Митници“ разноски в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд
– Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: