Р Е Ш Е Н И Е
№ 59/ 24.02.2020 година град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на четиринадесети януари година 2020
в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
:А.Братанова
М.Недева
при секретаря Е.Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 621 по описа на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по
подадена въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Възраждане, ул.”Света София” № 7 против решение № 505/07.06.2019г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1313/2018г.
в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на В.И.Г. от гр.Вълчи дол сумата от
84 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди – болки и страдания от получени травми при възникнал пожар в резултат на
техническа неизправност на газова уредба на л.а. „Джип Гранд Чероки“, ДК № В
5270ВС, управляван от Тодор Гочев, настъпили на 16.02.2017 г. на Автомагистрала
Хемус, участък в гр. Варна, изход за ул. „Ат. Москов“, ведно със законната
лихва считано от 17.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. По съображения, подробно
изложени в жалбата и обосноваващи твърдения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част и
постановяването му в противоречие с
материалния закон и събрания в хода на процеса доказателствен материал,
въззивникът моли съда да го отмени, а в условията на евентуалност – да намали
размера на присъденото обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди,
при отчитане на действително претърпените болки и страдания, техния размер и
продължителност, както и при
съобразяване с действителния размер на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата.
Основните
оплаквания се свеждат до несъгласие с определения от първоинстанционния съд
размер на дължимото застрахователно обезщетение съобразно принципа за
справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД по посока на неговото
завишаване, както и досежно определения размер на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, който е занижен.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да не я уважава.
Постъпила
е и насрещна въззивна жалба от В.И.Г. с ЕГН **********,*** против същото
решение, но в частта, в която е
отхвърлен предявеният от нея иск за неимуществени вреди за горницата над
84 000лв до претендирания пълен размер на обезщетението от 100 000лв.
Основното оплакване се свежда до несъгласие с определения от първоинстанционния
съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна.
Въззивницата счита, че не е осъществила противоправно поведение, поР. което и
липсва елемент от фактическия състав на съпричиняването - обективна причинно-следствена връзка между
нейното поведение и настъпилите увреждания. Според нея пряката и непосредствена
причина за настъпилото произшествие е
внезапната техническа неизправност в система на автомобила, която не е било
възможно да бъде установена. Моли съда да отмени решението в обжалваната му
част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да й
присъди исканото от нея обезщетение в пълен размер от 100 000лв, ведно със
законната лихва от 17.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да не я уважава.
Съдът,
за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД.
Ищцата
В.И.Г. с ЕГН **********,*** претендира от ответното „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Възраждане, ул.”Света София” № 7 заплащане на
сумата от 100 000лв, представляваща обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания от получени травми
при възникнал пожар в резултат на техническа неизправност на газова уредба на
л.а. „Джип Гранд Чероки“, ДК № В 5270ВС, управляван от Тодор Гочев, настъпили на 16.02.2017 г. на Автомагистрала
Хемус, участък в гр. Варна, изход за ул. „Ат. Москов“, ведно със законната
лихва считано от 17.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Безспорно
установено по делото е, че на 16.02.2017 г. в гр.Варна, на пътния участък
между изхода от Автомагистрала Хемус и
връзката на изхода с ул.„Ат. Москов“ при движението на л.а. „Джип Гранд
Чероки“, ДК № В 5270 ВС, собственост на Cнежана Г. и управляван от Тодор Гочев,
настъпила внезапна техническа повреда в газовата му уредба, в резултат на която
възникнал взрив и пожар в превозното средство. За да спасят живота си, ищцата и
водачът на автомобила скочили в движение, в резултат на което получили тежки
наранявания. Ищцата била транспортирана по спешност в болнично заведение за оказване
на неотложна медицинска помощ.
От
представената по делото медицинска документация и заключението на комплексната
съдебно-медицинска и психиатрична експертиза се установява, че в резултат на
така преживяното ПТП ищцата е получила изгаряне на лицето, двете длани и
пръстите на двете ръце, предната повърхност на двете бедра ІІ – ІІІ степен,
разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, мозъчно сътресение и инхалационна
травма. Последната, заедно с клинично
развилият се шок са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Останалите получени травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Изгарянията в областта на лицето, горни и
долни крайници са обусловили трайно затруднение в движението за период не по-малък от четири месеца. В
оздравителния период тези изгаряния са
оформили груби, ясно видими белези, които променят нормалния човешки облик,
създават видима асиметрия и водят до загрозяване. Ищцата е провела комплексно
оперативно и консервативно лечение и пластика на участъците на изгаряне в
областта на лицето. Към момента на извършване на експертизата е била налице
контрактура в областта на лявата ръка /невъзможност за разгъване на ръката в
областта на пръстите/, като според експерта наличните затруднения ще останат
завинаги.
В
резултат на инцидента ищцата е получила Посттравматично стресово разстройство.
Към момента на изготвяне на заключението на психиатричната експертиза ищцата не
е преработила рационално психотравмата си, респ. не се е освободила от нея.
Това води до актуални депресивни изживявания, соматизиране на психотравмата под
формата на персистиращ болков синдром и нарушен нощен сън. Ищцата е редуцирала
социалните си контакти, свръхценностно разработва събитието, с подтиснато
настроение е и с намалена волева активност. Проявява симптомите на
Посттравматичен стрес.
Безспорно
установено е, че към датата на произшествието е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество за л.а. „Джип Гранд Чероки“, ДК № В 5270
ВС по застрахователна полица № BG/23/116002055726.
Образуваното пред застрахователя производство по
доброволно изплащане на застрахователно обезщетение по искане с вх. №
99-123/16.01.2018 г. е приключило с постановен отказ, мотивиран с липсата
документи, установяващи безспорно основателността на претенцията и с
невъзможност за изясняване на механизма на настъпване на произшествието на база
вече представените такива. Постановен е и повторен отказ от 12.06.2018г.,
мотивиран с това, че неимуществените вреди, претърпени в резултат на
принудителното скачане от автомобила по време на движение, не са обхванати от застраховката „ГО“.
Образуваното
досъдебно производство № 86/2017г. на ВРП за престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” НК е било прекратено след изявление на пострадалата, в хипотезата на чл. 343, ал. 2 НК.
Изяснен е механизмът на процесното
ПТП. От заключението на комплексната пожаротехническа и автотехническа
експертиза се установява, че автомобилът е преминал годишен технически преглед
на 12.10.2016 г., валиден до 12.10.2017 г. Според в.лица основната причина за
настъпилия инцидент е изпускане на газ в обема на купето, където е бил монтиран
резервоарът за сгъстен нефтен газ, след внезапно настъпила техническа
неизправност на тръбопроводите от и към резервоара газта. След зареждане на
газовата бутилка от газовото устройство или от магистралните газопроводи от двигателя на
автомобила е изтекъл газ, който с повишаване на концентрацията си е преминал
към купето с пътниците. Те са усетили характерната одонирана миризма и са проветрили купето.
Концентрацията на газта е намаляла и преди да бъде установена неизправността
ищцата, возейки се на предната дясна седалка извела открит пламък, за да запали
цигарата си, в резултат на което се развил лавинообразен горивен процес.
Заключението е категорично, че причината за пожара е комплексна – изтичане на
газ, съчетано със запалване на огън, за да се реализира пламък.
Претърпените от ищцата болки и
страдания са доказани и със свидетелските показания на Ж. Р. С., нейна майка,
които съдът цени при условията на евентуалната й заинтересованост от изхода на
спора. За достоверни се приемат тези от тях, които съответстват на приобщената
по делото медицинска документация и експертното лекарско заключение. Така
според свидетелката най-тежката травма, която ищцата претърпяла, била
счупването на долната част на черепа при скачането от колата, както и
изгарянията по лицето, ръцете и краката. От шокова зала на Окръжна болница
ищцата останала в реанимацията една седмица, след това била преместена в
реанимацията на Военна болница. При първите операции са били остъргани ръцете, тъй като месото
било изгоряло и нямало кожа. След това започнали пластиките. Когато
свидетелката започнала да полага грижи за нея през два часа й мажели лицето, но
то загноявало и се наложили пластики. След преместването й в стаята ищцата не
можела да се самообслужва, тъй като ръцете й били в превръзки, не можела да
става, тъй като й се виело свят. Пиела непрекъснато около месец
болкоуспокояващи. Тъй като сухожилията на лявата ръка започнали да изсъхват и
да се свиват се наложило да й забият игли в пръстите от върха до дланта, за да
се опънат сухожилията и кокалчетата да не изсъхват. Претърпяла осем операции.
Все още има белези по лицето, ръцете и краката. Децата й много се изплашили от
състоянието й, не давали да ги целува или докосва. Ищцата се върнала на работа
през октомври 2018г., постепенно преодоляла отчуждението си с децата си. Към
настоящия момент често изпада в депресия, изолира се, поплаква си.
След
съвкупна преценка на целия събран доказателствен материал съдът прави извода за
доказаност на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността
на застрахователя за обезвреда : наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховката
«Гражданска отговорност на автомобилистите», настъпилите вреди, резултат
от техническата неизправност на газовото устройство на автомобила.
Основният
спорен въпрос между страните, пренесен и пред настоящата инстанция е за
определяне на размера на дължимото обезщетение съобразно принципа на
справедливост, разписан в чл.52 ЗЗД. Във въззивната си жалба застрахователят
признава, че ищцата е понесла множество увреждания и оперативни намеси във
връзка с възпламенилия се пожар, но счита определеното обезщетение от
140 000лв за несъразмерно високо с преживените болки и страдания. Според
него трайните последици за здравето й се състоят в естетическите промени,
настъпили във външния й вид в резултат на получените изгаряния, но извън тях
към настоящия момент ищцата е в състояние да води нормален начин на живот, възрастта
й позволява да преработи наличната психотравма, тя е работоспособна и в
състояние да полага грижи за себе си и за семейството си без чужда помощ, да
води активен социален живот и да участва пълноценно в обществените отношения.
Позовава се на заключението на в.лице – психиатър, че ако беше провела
адекватно лечение с психотерапия, симптомите на посттравматичния стрес биха
могли да бъдат овладяни или преодоляни към настоящия момент.
Съдът
намира оплакването за неоснователно. Съгласно трайно установената съдебна
практика при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се
имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното
увреждане, видът и характерът на претърпените неимуществени вреди, болки и
страдания, тяхната продължителност и интензитет, прогнозата за отзвучаване на
уврежданията, възрастта на пострадалия, социалното му положение. Следва да бъде
съобразена и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането – минимална работна заплата, прагове на
социални плащания и установената в тази насока съдебна практика, както и нивата
на минималните застрахователни лимити.
От
представената по делото обилна медицинска документация и обстойните заключения
на комплексната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза са установени
многобройните травмени увреждания, понесени от ищцата, някои от които са били
временно опасни за живота й. Същата е претърпяла множество хирургични и
пластични интервенции, понесла е силни по интензитет и продължителни във времето
болки и страдания. Експертите са категорични, че останалите след лечението и
възстановяването белези са видими, променят нормалния човешки образ и водят до
загрозяване. Налице е обезобразяване на лицето и крайниците, за което липсва
прогноза да отзвучи във времето. Контрактурата в областта на лявата ръка ще
остане завинаги. При това положение и с оглед възрастта на ищцата не може да
бъде споделена тезата, че посттравматичният стрес би могъл да бъде преодолян
напълно, до степен такава, че все едно произшествието не се е случило.
Отчитайки всички релевантни към определяне на размера на обезщетението
обстоятелства, съдът намира, че обезщетение от 140 000лв е адекватна и
социално приемлива компенсация на претърпените от ищцата болки и страдания, поР.
което в тази й част въззивната жалба се явява неоснователна.
Второто
оплакване и на двете страни касае размера на съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на пострадалала. Според застрахователя определеният от
първоинстанционния съд размер на съпричиняване от 40 % е занижен, тъй като
според експертното мнение констатираната неизправност на газовото устройство на
автомобила е предпоставка за възникване на събитието, но сама по себе си не е в
състояние да предизвика пожар, респ. – настъпилите увреждания у ищцата.
Позовава се на дадените от в.лице Р. Г.разяснение за причината на пожара –
изтичане на газ и запалване на огън, за да може да се реализира пламък. Според
в.лице за да се получи пожар са необходими три компонента – окислител, горимо
вещество и средство за иницииране – някакъв иницииращ импулс. Според
застрахователя ищцата е имала несъобразено с редица обективни данни поведение,
като непосредствената близост до бензиностанцията, нахождението й в движещ се
автомобил с току-що зареден резервоар с газ, осезаемата миризма на газ в купето
и несъобразяването, че при тези данни откриването на огън може да доведе до
възникването на пожар. Като краен резулта приносът на пострадалата се състои в
предизвикването на самото вредоносно събитие.
Според
ищцата за да е налице съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат,
поведението й е следвало да бъде противоправно. В случая то не е такова, тъй
като не съществува забрана за пушене в автомобил, а запалването на цигарата е
станало след напускане на района на бензиностанцията и след проветряване на автомобила. Ако
запалването на цигарата бе осъществено на по-късен етап от движението му, при
наличието на констатираната неизправност
на АГУ и повишаване на концентрацията на газ щеше да се стигне по много по-сериозно
възпламеняване и увреждания.
По така
наведените оплаквания съдът намира следното :
Съгласно
задължителната и трайно установилата се съдебна практика, обективирана
съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС, ТР № 1/2014
г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известни на настоящия съдебен състав
решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г. на ІІ т.о.; № 54 от 22.05.
2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на ІІ т.о.; № 165 от 26.10.2010 г., по т. д.№
93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г. на ІІ т.о.; № 169 от
28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на ІІ т.о.; № 58 от 29.04.2011 г., по
т.д.№ 623/2011 г. на ІІ т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№ 35/2009 г.; № 18
от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на ІV г.о. и мн.др., за да е налице съпричиняване на вредата е
необходимо да бъде установена пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да
води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е.,
в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено
разграничение между приноса на пострадалия за възникване на самото пътно -
транспортно произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на
чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него,
факт, също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е
налице принос на увредения към настъпване на увреждането е необходимо
извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да
нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята
конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово
следствие.
С оглед събраните по делото доказателства и изясненият
механизъм на настъпилото ПТП съдът намира, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата в хипотезата на предприето действие,
което води до настъпване на самия инцидент. Доколкото обаче нейното поведение
не би довело до вредоносното събитие, ако липсваше техническа неизправност на
АГУ на автомобила, съдът намира, че нейният принос следва да бъде определен в
рамките на възприетите от първоинстанционния съд 40 %. С оглед на това
застрахователното обезщетение се определя в размер на 84 000лв.
Предвид изцяло съвпадение на
фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, обжалваното
решение се потвърждава.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция на страните се присъждат направените от тях разноски,
както следва : Ищцата е направила разноски за втората инстанция в размер на
320лв- държавна такса за въззивно обжалване. Съобразно уважената част на иска й
се дължат 268,80лв. Ответното дружество е направило разноски за втора инстанция
в размер на 5 340лв /1 680лв – държавна такса за въззивно обжалване +
3 660лв адв.хонорар/. Съобразно отхвърлената част на иска му се дължат
854,40лв. Изчислени по компенсация на ответника се дължат 585,60лв. На адв.Николай
Вълчев се дължат 3 530лв, съобразно уважената част на иска, на осн.чл.38
ал.1 т.2 от ЗАдв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 505/07.06.2019г.
на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №
1313/2018г.
ОСЪЖДА
В.И.Г. с ЕГН **********,*** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Възраждане, ул.”Света София” № 7 сумата от 585,60лв – с.д.
разноски за водене на делото в настоящата инстанция съобразно изхода на спора,
изчислени по компенсация.
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.”Света София” № 7
да заплати на адв.Николай Вълчев Вълчев от АК – Варна сумата от 3 530лв по
реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: