Присъда по дело №28/2021 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 3
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Веселина Иванова Димчева
Дело: 20215420200028
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 3
гр. Златоград, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
и прокурора Районна прокуратура - СмолянСТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА
ЮРЧИЕВА-БАШЕВА
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Наказателно дело от
общ характер № 20215420200028 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото и на основание чл. 303, ал. 2
НПК, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия АЛ. Н. Б., роден на * г. в гр. П., българин,
български гражданин, неженен, с висше образование, работи като управител
на „Л. БГ“ ЕООД, неосъждан (реабилитиран), с адрес: гр. Р., общ. М., обл. С.,
ул. „Б.” № 32, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 24.06.2018 г.,
около 18,05 часа, в гр. Р., обл. С., на ул. „А.“, в близост до хотел „Л.“,
управлявал моторно превозно средство – мотоциклет марка „ИЖ“, с рама №
*** /без регистрационна табела/, след употреба на наркотични вещества –
марихуана /канабис/, установено по надлежния ред, чрез съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза на Военномедицинска академия – гр. София,
изх. № ***** – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 3 и чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 година, както и „ ГЛОБА” в
1
размер на 500 (петстотин) лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 59, ал. 1 НК ПРИСПАДА времето през което
подсъдимият АЛ. Н. Б. е бил задържан по реда на ЗМВР, със Заповед № ***г.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 343г НК, вр. чл. 343б, ал. 3 НК ЛИШАВА
подсъдимия АЛ. Н. Б. (със снета самоличност) от ПРАВО да управлява
моторни превозни средства за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизането
на присъдата в сила,
НА ОСНОВАНИЕ чл. 59, ал. 5 НК ПРИСПАДА времето през което
подсъдимият е лишен от правоуправление по административен ред, със
ЗПАМ № ***от 25.06.2018 г. на н-к група към ОДМВР-С., РУ-М.
ОСЪЖДА АЛ. Н. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на
ОДМВР-С. сумата от 234,84 лева – разноски по делото за извършена съдебно-
химическа (токсикологична) експертиза, както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-З. сумата от 65,95 лв. – разноски
за производството за извършено заснемане и изготвяне на фото-албум от
експерт при РУ-Мадан.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от днес
пред Окръжен съд – гр. С.
Съдия при Районен съд – Златоград: ______В.Д._________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

към Присъда № 3 от 29.09.2021 г. по НОХД № 28/2021 г. по описа на
РС-Златоград

Районна прокуратура–С. е повдигнала обвинение срещу А. Н. Б., роден
на * г. в гр. П., българин, български гражданин, неженен, с висше
образование, работи като управител на „Л.“ ЕООД, неосъждан
(реабилитиран), с адрес: гр. Р., общ. М., обл. С., ул. „Б.” № *, ЕГН
**********, за това, че: на 24.06.2018 г., около 18,05 часа, в гр. Р., обл. С., на
ул. „А.“, в близост до хотел „Л.“, управлявал моторно превозно средство -
мотоциклет марка „ИЖ“, с рама №* /без регистрационна табела/, след
употреба на наркотични вещества - марихуана /канабис/, установено по
надлежния ред, чрез съдебно- химическа /токсикологична/ експертиза на
Военномедицинска академия - гр. С., изх. № */06.08.2018 г.
В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа внесеното
обвинение, като пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година и два месеца, изпълнението на което да бъде отложено
при условията на чл. 66, ал. 1 НК, а по отношение на кумулативно
предвиденото наказание глоба – сумата от 800 лв. Сочи още, че на осн.
чл.343г НК, по отношение на подсъдимия, следва да бъде наложено и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 3
месеца, като се зачете лишаването от правоуправление по административен
ред.
Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна
присъда, като сочи, че вмененото на подзащитния му престъпление не е
доказано от обективна страна, доколкото не се установява от събрания
доказателствен материал, управлението на процесния мотоциклет.
Подсъдимият А. Н. Б. се явява в съдебно заседание и моли съдът да се
произнесе с оправдателна присъда, като сочи, че не е управлявал
мотоциклета, а обвинението е недоказано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл. 18 НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А. Н. Б. е роден на * г. в гр. П., българин, български
гражданин, неженен, с висше образование, работи като управител на „Л.“
ЕООД, неосъждан (реабилитиран), с адрес: гр. Р., общ. М., обл. С., ул. „Б.” №
*, ЕГН **********.
На 24.06.2018 г., свидетелят Е. Е. Б. – полицейски инспектор при РУ-М.
и свидетелят А. К. К. – мл. инспектор при ГПУ-Р., изпълнявали служебните
си задължения по охрана и опазване на обществения ред на територията на
община Р. Около 18,00 часа полицейските служители се намирали на моста
1
свързващ ул. „Б.“ и ул. „А.“ в гр. Р. Патрулният автомобил бил паркиран в
началото на моста свързващ двете улици, в дясното платно на движение на ул.
„Б.“, позициониран с лице към ул. „Б.“ (съответно с гръб към ул. „А.“).
Полицейските служители се намирали извън служебния си автомобил, когато
чули звук на приближаващ се мотоциклет. В следващия момент свидетелите
Б. и К. възприели от разстояние от около 48 метра мотоциклет, който се
придвижвал по ул. „А.“ и завил по моста към тях, в посока ул. „Б“.
Полицейските служители възприели ясно водача на приближаващия се към
тях мотоциклет – подс. Б., който не носел предпазна каска. На разстояние от
около 38 метра от патрулния автомобил, водачът на мотоциклета също
възприел полицейските служители и рязко навлизайки в платното за
насрещно движение, предприел маневра за обръщане на посоката си на
движение. Възприемайки поведението на водача, полицейските служители
незабавно се качили в патрулния автомобил и също направили обратен завой
за да се насочат в посока към ул. „А“. Непосредствено след това отправяйки
се в посоката на мотоциклета, полицаите възприели, че същият е паркиран
непосредствено до входа на хотел „Л.“ (до метален парапет на терасата на
първото ниво на сградата), находящ се на ул. „А.“ - в непосредствена близост
до кръстовището образувано от моста свързващ двете улици – ул. „А.“ и ул.
„Б.“. Подсъдимият Б. се намирал на разстояние от няколко метра от
мотоциклета и вървял в посока към спрелия в близост автомобил „Ф.“,
управляван от съпругата му – св. Н. Б.а. Полицейските служители също
паркирали до мотоциклета и разпоредили на подс. Б. да остане на място за
извършване на проверка. В хода на проверката било установено, че
управляваният от подсъдимия Б. мотоциклет е марка „ИЖ“, бежов на цвят, с
рама №*, без регистрационна табела, който не е регистриран по надлежния
ред. Полицаите докладвали за случая в ОДЧ към РУ-М., откъдето изпратили
на място мл. автоконтрольор В.К.. Последният изпробвал водача с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 за употреба на алкохол, като в 18,49 часа, бил
отчетен резултат 2,40‰ концентрация на алкохол в издишания въздух. Във
връзка с констатираното св. К. съставил на подс. Б. АУАН с бл. №*от
24.06.2018 г., който оспорил резултата от дрегера, като отрекъл да е
употребил алкохол и заявил, че желае да даде кръвна проба, за което му бил
издаден Талон за медицинско изследване № *. В 19,15 часа подсъдимият бил
изпробван за употреба на наркотични вещества с Техническо средство
„Дрегер DrugCheck 3000”, фабричен № *, валиден до м. октомври 2018 г.,
който отчел наличие на ТНС-тетрахидроканабинол и АМР- амфетамин. В
тази връзка св. К. съставил на подсъдимия АУАН № * от 24.06.2018 г., с бл.
№ *** за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, както и издал Талон за
медицинско изследване № * за наркотични вещества, във връзка със
заявеното от подсъдимия желание в тази насока. В цитирания талон (връчен в
19,35 часа) е отбелязано, че лицето следва да се яви във ФСМП-Р. до 20,15
часа на 24.06.2018 г. за взимане на биологични проби. Пред св. Б., св. К., св.
К. и св. Р. подсъдимият не отричал да е управлявал процесния мотоциклет.
Обяснил, че съхранявал същия от много години и решил да го изпробва дали
ще успее да запали. За целта се спуснал по наклона на ул. „Б.“, като
2
двигателят все пак стартирал и мотоциклетът продължил движението си, а
малко по-късно бил забелязан от полицейските служители, разположени на
моста. Във връзка с направените му на място проверки за употреба на алкохол
и наркотични вещества, подсъдимият, се изненадал на показанията на
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, като посочил, че не е
употребявал алкохол. По отношение на наркотичните вещества посочил, че е
употребил марихуана в предходните дни – петък и събота по време на
почивката си в Г., но не и в деня на проверката, поради което настоял за
медицинско изследване. Подсъдимият, придружен от св. Х.Р. – ст.
полицейски инспектор при РУ-М. се явил във ФСМП-Р., като в 20,00 часа му
били взети биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества.
В тази връзка е изготвена съдебно-химическа (токсикологична) експертиза с
изх. № */06.08.2018 г. на ВМА-С. с която е констатирано, че в изследваните
биологични проби (кръв и урина), не се установява присъствие на алкохол.
Установено е присъствие на специфичен метаболит в кръвта, доказващ
употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол (ТНС) –
марихуана, канабис и т.н.
Подс. А. Н. Б. е правоспособен водач на моторни превозни средства от
категории „А“, „В“ „М“ и „АМ“, като притежава Свидетелство за управление
на моторни превозни средства № ***, валидно до 02.10.2027 г. и се води на
отчет в СДВР.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
***/25.06.2018 г. на началник група при ОДМВР-С., на РУ-М. временно е
отнето свидетелството за управление на моторни превозни средства на
обвиняемия (считано от 24.06.2018 г., от която дата свидетелството му е
иззето със съставения против него акт, и от която дата с посочената заповед е
допуснато предварително изпълнение на същата).
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ отделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Е.
Е. Б. – полицейски инспектор при РУ-М., св. А. К. К. – мл. инспектор при
ГПУ-Р., св. В. В. К. – мл. автоконтрольор в РУ-М., св. Х. Р. Р. – ст.полицейски
инспектор в РУ-М., дадени пред съда, в хода на съдебното следствие, АУАН
№ */24.06.2018 г., с бл. № * (л. 72 от ДП № 140/2018 на РУ-М.), АУАН №* от
24.06.2018 г., с бл. № *; ЗППАМ № ***от 25.06.2018 г. на началник група при
ОДМВР-С., РУ-М.; Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози от 24.06.2018 г. (л. 19 от ДП №
141/2018 на РУ-М.); Талон за медицинско изследване № *** за наркотични
вещества (л. 20 от ДП № 141/2018 на РУ-М.); Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества от 24.06.2018 г. съставен от д-р Ц.С. – деж.лекар при
ФЦСМП-Р. (л. 21 от ДП № 141/2018 на РУ-М.), протокол за получени и
предадени биологични проби от ЦСМП, чрез ОДМВР-С. до ВМА-С. с изх. №
****/25.06.2018 г. (л. 72 от ДП № 141/2018 на РУ-М.); протокол за предаване
и приемане на проби за химико-токсикологичен анализ в Токсикохимична
3
лаборатория от 26.06.2018 г. на ВМА-С. (л. 73 от ДП № 141/2018 на РУ-М.);
съдебно-химическа (токсикологична) експертиза с изх. № ***/06.08.2018 г. на
ВМА-С. (л. 76-л. 78 от ДП № 141/2018 на РУ-М.); Заповед № ***/24.06.2018
г.; справка за нарушител/водач (л. 76-78 от ДП № 141/2018 на РУ-М.);
справка за съдимост, справка-характеристика (л. 66 от ДП № 141/2018 на РУ-
М.); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.
67 от ДП № 141/2018 на РУ-М.), както и от извършеното от съдебния състав
процесуално съдебно следствено действие – оглед на местност, а именно
района заключен между моста на ул. „Б.“ и ул. „А.“ и хотел „Л.“ в гр. Р., за
който е съставен протокол от изнесено (на пункт) съдебно заседание от
14.07.2021 г. (л. 65 – л. 68 от делото), ведно с изготвен към него Албум (л. 79
– л. 90 от делото).
Показанията на полицейските служители: св. Е. Е. Б. – полицейски
инспектор при РУ-М., св. А. К. К. – мл. инспектор при ГПУ-Р., св. В. В. К. –
мл. автоконтрольор в РУ-М., св. Х. Р. Р. – ст.полицейски инспектор в РУ-М.,
са последователни, логични и безпротиворечиви и кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги постави в
основата на своите фактически констатации. Всеки от посочените свидетели,
твърди, че подсъдимият не е отричал управлението на мотоциклета, както и
употреба на марихуана в предходните дни. Напротив – свидетелите
единодушно твърдят, че подс. Б. е обяснил, че моторът е много стар,
съхранява го в гараж от много години, без да го управлява (същият не е
регистриран по съответния ред), поради което решил да изпробва дали ще
успее да стартира двигателя, което именно се е случило. Св. Б. и К. са имали
възможност да възприемат от недалечно разстояние (38 метра) водача на
процесния мотоциклет – подс. Б., като не са имали никакви обективни пречки
за това от гледна точка на дистанция, метеорологични условия – ясно време,
през светлата част на денонощието или други подобни. В това число, при
извършения от съда оглед на местност се установи лично от съдия-
докладчика по делото, че от мястото на което е бил паркиран патрулният
автомобил и където са се намирали свидетелите Б. и К., същите са имали
безпрепятствен визуален контакт до мястото на което мотоциклетът е
обърнал посоката си на движение (към ул. „А.“) от гледна точка на
особености на релефа и разположението сгради, растителност и прочие. На
следващо място съдът констатира, че полицейските служители не са имали
непрекъснат визуален контакт с мотоциклета и неговия водач, който е бил
преустановен за незначително кратък интервал от време – за времето през
което в било необходимо полицаите да се качат в патрулния автомобил и да
обърнат посоката си на движение към ул. „А.“. Поради кратката дистанция до
мястото където мотоциклетът е паркиран (до входа на хотел „Л.“)
придвижването на свидетелите Б. и К. обективно е отнело изключително
кратко време. На практика действията на всички участници – свидетелите
полицейски служители и подсъдимия, от осъществяването на първоначалния
визуален контакт до мястото на проверката, респ. местоположението на
паркирания мотоциклет, са извършени в периметъра на едно кръстовище –
между ул. „Б.“ и ул. „А.“, на която именно е разположен и хотел „Л.“. В тази
4
връзка няма никакво значение от гледна точка на установяване на
обективната съставомерност на деянието, обстоятелството, че полицаите са
изгубили водача от поглед за изключително кратък интервал от време, тъй
като същите са възприели ясно и без колебания самоличността му по време на
управлението на процесното МПС. Изцяло неоснователно е възражението на
защитника на подсъдимия касателно, факта дали полицейските служители са
се уверили, че мотоциклетът може да бъде запален и приведен в движение,
както и че не са проверили дали двигателя на мотоциклета е топъл.
Последното е изцяло лишено от житейска и/или правна логика, тъй като
свидетелите лично са възприели движението на мотоциклета, поради което е
безпредметно да се събират по косвен път данни за това дали се е движил (за
което индиция би могла да бъде температурата на двигателя на МПС,
установено на място в покой). По същите съображения нелогично е да се
опитват те самите да приведат мотора в движение и да стартират двигателя за
да проверят дали същият е технически изправен. Свидетелите са възприели
пряко и непосредствено придвижването на мотоциклета с работещ двигател.
Още повече, че подсъдимият е обяснил, че е стартирал двигателя
принудително, спускайки мотоциклета по инерция, по наклона на ул. „Б.“, тъй
като много отдавна не е бил пален. По логиката на защитника на подсъдимия,
вероятно е следвало полицейските служители да извършат подобно действие,
което обаче по никакъв начин не се споделя от съда, като изцяло лишено от
смисъл.
На посочената група свидетели се противопоставят показанията на
свидетелите Н. Б. – съпруга на подсъдимия и св. Е.И.. Св. Н. Б. сочи пред
съда, че на процесната дата – 24.06.2018 г., са се прибрали от семейна
почивка в Г., като заедно със съпруга си и общото им дете са се намирали в
дома на нейните родители – къща на ул. „Б.“ № * в гр. Р. Тримата решили да
отидат до дома на родителите на подс. Б., като за целта св. Б. заела личния
автомобил на своя баща св. М.К. – л.а. „Ф“. Същата твърди, че тя е
управлявала автомобила, подс. Б. се возел на предна дясна седалка, а синът
им – на задна седалка. Сочи още, че минавайки покрай хотел „Л.,“, съпругът
ѝ, казал да спре колата без да сочи причина за това. Тя спряла на пътното
платно (на ул. „А.“) в близост до входа на хотела, а подс. Б. слязъл от
автомобила и се насочил към паркирания там мотоциклет. След като го
огледал, тръгнал обратно към колата и почти се бил качил в нея, когато
пристигнал патрулният автомобил и полицаите го извикали да се върне, след
което започнала проверката. Съдът не кредитира показанията на св. Б.а, с
оглед близката ѝ връзка с подсъдимия – негова съпруга. Показанията на този
свидетел кореспондират изцяло с обясненията на подсъдимия, които съдът
възприема изцяло като защитна теза, но противоречат изцяло на твърденията
на св. Е. Е. Б., св. А. К. К., св. В. В. К. и св. Х. Р. Р.. Посочените свидетели са
изцяло незаинтересовани от изхода на делото и нямат никакво отношение към
личността на подсъдимия, когото не познават (освен като жител на града). В
този смисъл са както изявленията на полицейските служители, така и тези на
подсъдимия, който сочи, че не ги познава и няма никакви лични
взаимоотношения с тях. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че
5
показанията на св. Б. не се подкрепят от разпита на нейния баща – св. К..
Действително същият сочи, че на процесната дата, дъщеря му, заедно със
съпруга си и детето, са се прибрали от почивка в Г. и след като са
разтоварили багажа си в къщата на ул. „Б.“, св. Б. е помолила да използва
неговия автомобил „Ф.“ за да отидат до дома на родителите на подс. Б., с
което той се съгласил. Същевременно обаче, св. К. заявява, че не е видял
лицата (в това число подсъдимия) да се качват в автомобила и да потеглят
заедно, а впоследствие видял само, че колата му я няма. Предвид това
твърденията на св. Б. не се подкрепят от тези на св. К., доколкото няма пречка
тя да е потеглила с автомобила на баща си, а нейният съпруг да се е спуснал
по наклона на ул. „Б.“ с процесния мотоциклет (както е обяснил на
полицейските служители). Именно спускането по улицата без стартирането на
двигателя в момента на потеглянето, обяснява и липсата на възприет от св. К.
звук, което впрочем е изцяло субективно възприятие, обусловено от
възможностите на свидетеля и конкретната обстановка/среда в която
последният се е намирал в този момент. Посочените обстоятелства, дават
съвсем логично обяснение за присъствието на св. Б.а на мястото на
проверката (което се потвърждава и от показанията на полицейските
служители), доколкото ако двамата – тя с автомобила, а подс. Б. – с
мотоциклета, са тръгнали и са се движели по едно и също време, логично и
закономерно е тя да се озове на мястото на проверката (по пътя , от ул. „Б.“
в посока към центъра на града), да спре виждайки съпруга си до входа на
хотел „Л.“ и в момента, в който той паркира мотоциклета и тръгва към нея
(през времето необходимо на полицаите да обърнат патрулния автомобил и да
достигнат до хотела), на място да пристигнат св. Е. Е. Б. и св. А. К. К..
На следващо място съдът не кредитира показанията на св. И..
Изявленията на този свидетел съдът възприе като уклончиви и неубедителни.
Същият заявява с категоричност, че бил забелязал мотоциклета паркиран до
входа на хотела от няколко дни. Направило му впечатление, като се прибирал
всяка вечер, че мотоциклетът стои на едно и също място, до входа на хотела
на баща му, но не е виждал някой да го управлява, както и не обърнал
внимание на регистрационния му номер (процесният мотоциклет няма такъв).
За конкретната дата – 24.06.2018 г., този свидетел сочи, че се прибрал и
отново видял мотора, влязъл в хотела, но си забравил ключовете и се върнал
обратно до автомобила си, като тогава видял подс. Б., съпругата му с детето и
полицейските служители. В хода на разпита на св. И., съдът е констатирал
противоречие с показанията на свидетеля дадени в хода на ДП № 141/2018 г.
на РУ-М. (л. 56-гръб), които на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК са
прочетени в проведеното о.с.з. в частта „не мога да кажа дали моторът е бил
пред хотела, когато влизах в него“. Запитан от съда за отстраняване на
противоречията, св. И. (противно на изложеното в пледоарията на защитника)
е уклончив и неубедителен, като сочи „мисля, че беше тама“, „доколкото си
спомням“ и „на 100% сега не мога да кажа“. Изявлението на свидетеля
(цитирано в пледоарията на защитника) „сигурен съм на 100 процента“ – на
ред 4-ти, л. 50 от делото, касае неговата увереност за предходните 2-3 дни.
Предвид изложеното и доколкото нито един от разпитаните свидетели
6
(включително св. Б.) не е забелязал св. И. да се е намирал по време и на
мястото на проверката, съдът не кредитира показанията на свидетеля, още
повече и предвид тяхната неубедителност. За пълнота, съдът намира за
необходимо да посочи, че единствено подс. Б. сочи за присъствието на св. И.,
но за разлика от свидетеля, който твърди, че се е върнал за да си вземе ключа,
който бил забравил и тогава видял полицаите, подсъдимият и семейството му,
подс. Б. твърди, че И. разтоварвал нещо от багажника си и след това минал
покрай събралата се група от хора.
Предвид направания от съда анализ на показанията на двете групи
свидетели – от една страна тези на св. св. Е. Е. Б., св. А. К. К., св. В. В. К. и
св. Х. Р. Р., а от друга страна на св. Н. Б. и св. И., съдът даде вяра на
показанията на първите, които цени като логични, еднопосочни, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, и изхождащи от изцяло незаинтересовани
от изхода на делото лица.
На следващо място съдът намира за изцяло неоснователно
възражението на защитника на подсъдимия, във връзка с недопуснатата от
съда автотехническа експертиза, респ. приобщаването ѝ от НОХД № 57/2019
г. по описа на РС-М. Възложената при предходното разглеждане на делото
изготвяне на заключение със задача вещото лице да даде отговор на въпроса
„в движение ли е процесния мотор „ИЖ“ и от кога?“ е изцяло неотносима към
предмета на доказване по делото. Очевидно е, че експертът би могъл да
отговори дали мотоциклетът е технически изправен към момента на
извършване на неговия оглед за целите на експертизата, но не и към момента
на извършване на деянието. Доколкото процесното МПС не е иззето по
съответния ред като веществено доказателство, а по данни от делото се
съхранява от подсъдимия, то абсолютно невъзможно е да се даде отговор на
поставения въпрос не просто за момент от преди една година, а дори за деня
предхождащ огледът на вещото лице. По тези съображения, искането за
приобщаване на заключението към доказателствения материал събран в
настоящото производство е изцяло неоснователно, като неотносимо към
доказване на елементите от фактическия състав на престъплението за което е
повдигнато обвинение.
Недоумение буди изявлението на защитника на подсъдимия в
заключителната му пледоария, че съдът е отхвърлил „искането му“ с което е
„оспорил протокола за взимане на кръв“, поради грешка в имената на
подсъдимия. Вероятно се има предвид изявлението на защитника направено в
проведеното разпоредително заседание, с което сочи, че „прави оспорване“ на
протокола за вземане на биологичните проби, който моли да бъде изключен
от доказателствения материал. При това положение съдът намира за
необходимо да посочи, че въпросите които се обсъждат в разпоредителното
заседание по делото за изчерпателно изброени в чл. 248, ал. 1 НПК. Нещо
повече, законът забранява изрично в разпоредителното заседание да се
обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и
оценката на доказателствата и доказателствените средства (виж ал. 3 на чл.
248 НПК). Процесуалният закон е пределно ясен и няма нужда от тълкуване,
а т.нар. „искане“ на защитника на подсъдимия е изцяло недопустимо в този
7
етап от производството. Още повече, че в следващите фази на процеса
защитникът следваше да изложи своите съображения от правен характер от
които да се черпят аргументи защо не следва това писмено доказателство да
бъде ценено от съда (не изключено от доказателствения материал, а как
същото да бъде ценено от съда), каквито обаче изцяло липсват. За пълнота
следва да се посочи, че в протокола за вземане на биологични проби (л. 21 от
ДП № 141 на РУ-М.) изобщо липсва несъответствие с имената посочени в
съдържанието му и това на подсъдимия Б..
По съвкупно изложените съображения, съдът възприе описаната
фактическа обстановка, която намери за безспорно и несъмнено доказана от
събраните по делото доказателства.
От правна страна:
От обективна и субективна страна подсъдимият А. Н. Б. е осъществил
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.
От обективна страна – на 24.06.2018 г., около 18,05 часа, в гр. Р., обл.
С., на ул. „А.“, в близост до хотел „Л.“, подсъдимият А. Н. Б. е управлявал
моторно превозно средство - мотоциклет марка „ИЖ“, с рама №*** /без
регистрационна табела/, след употреба на наркотични вещества - марихуана
/канабис/. Деянието е осъществено чрез действие-подсъдимият е управлявал
моторно превозно средство- мотоциклет марка „ИЖ“, с рама № ***, след
употреба на наркотични вещества- марихуана /канабис/. Същото е установено
с установено, чрез съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза на
Военномедицинска академия - гр. С., изх. № ***/06.08.2018 г.
Престъплението по чл. 343б ал. 3 НК е формално, на просто извършване - за
неговата съставомерност не се изисква настъпване на конкретен престъпен
резултат, а е достатъчно деецът да управлява моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да се изисква
доказване на времето на употреба на наркотичното вещество, като законът не
въвежда нито количествен критерий, нито изискване водачът да е повлиян в
определена степен.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл –
подсъдимият Б. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване – чл.11, ал. 2, пр. 1 НК. Подсъдимият е имал както
достигната психофизическа зрялост да възприеме и отрази в съзнанието си
значението на своята постъпка и да не я допуска, така и необходимите
познания относно противоправността на поведението си, като въпреки това е
управлявал МПС, след като е употребил наркотични вещества. За
съставомерността на деянието е необходимо да се установи обективно
употребата на наркотични вещества, от което се извежда и умисълът за
осъществяване на деянието.
По вида и размера на наказанието.
За престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и „глоба“ от
петстотин до хиляда и петстотин лева, както и на основание чл. 343г., вр. чл.
8
343б, ал. 3 НК е предвидено и наказание „Лишаване от право“ по чл. 37, ал.1
т. 7 НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът цени сравнително
добрите характеристични данни на подсъдимия, липсата на данни за
извършени нарушения на обществения ред и трудовата ангажираност.
Съдът не намери отегчаващи вината обстоятелства.
Предвид горното при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
съдът намери, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК, в
конкретния случай, наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде
определено в предвидения от закона минимум, а именно - за срок от една
година, което е в състояние да постигне целите на индивидуалната превенция
и да стимулира подсъдимия да се въздържа за в бъдеще от нарушаване на
закона.
Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и определеното наказание е под три години, като за постигане
целите на наказанието, не е необходимо ефективно изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода”. Предвид наличието на кумулативно
предвидените в чл. 66, ал. 1 НК предпоставки и на основание същата
разпоредба, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от
три години.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“, съдът
като взе предвид, данните за имотното състояние на подсъдимия, намира, че
адекватно и справедливо е определяне на глобата в предвидения в закона
минимум, а именно – сумата от 500 лв.
На следващо място доколкото подсъдимият е правоспособен водач на
МПС и притежава свидетелство за правоуправление, следва да бъде наложено
и наказанието по чл. 343г., вр. чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК –
"лишаване от право да управлява МПС". При определяне на размера на това
наказание, настоящата инстанция намери, че с оглед постигане целите както
на индивидуалната, а така също и на генералната превенция и за да се
въздейства възпиращо на останалите членове на обществото, адекватно и
справедливо е налагане на лишаване от правоуправление за срок от една
година.
На осн. чл. чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК съдът приспадна времето през
което подсъдимият е задържан по реда на ЗМВР със Заповед №
***/24.06.2018 г.
Съдът приложи разпоредбата на чл. 59, ал. 4 НК и приспадна времето,
през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № **** от 25.06.2018 г. на н-к група към ОДМВР-С.,
РУ-М.
Така определените наказания в индивидуализираните размери,
районният съд счете за най-подходящи за постигане на целите на наказанието
и най - вече поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазването на
9
законите и добрите нрави.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:В.Д.
10
Съобщи за изтекли лични данни