РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 5.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно заседание на девети юли
две хиляди двадесета и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При секретаря Ирина Василева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 11663 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по искова молба на Д.С.С., с която са предявени
против С.Х.С. обективно съединени искове, както следва:
-
иск с
правно основание чл. 21, ал. 4 СК за установяване липса на съвместен принос при
покупка на следните недвижими имоти, придобити по време на брака на ищеца и
ответницата: апартамент с идентификатор
68134.1003.129.1.14 по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, р-н Триадица, ул.
„*****“ № *****, със застроена площ от 103,93 кв.м., находящ
се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1003.129,
ведно с 2,151 % ид.ч. от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата, придобит на основание Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 147, том II, рег. № 3174, дело № 290 от 2010 г. по описа на
нотариус А.Л., с район на действие – СРС, с рег. № 386 от регистъра на НК, с
вх. рег. № 32491/22.07.2010 г. на СВ; гараж,
с идентификатор 68134.1003.129.1.66 по КККР на гр. София, със застроена площ от
21,94 кв.м., с адрес: гр. София, р-н Триадица, ул. „*****, гараж 6, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1003.129, заедно със съответните идеални части от общите
части на подземните гаражи и паркоместа на сградата,
и заедно със съответното право на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата и паркомясто
№ 1 с площ от 16,98 кв.м. в същата сграда,
заедно със съответните идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа на сградата, и заедно със съответното право на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ
I-490, 491 от квартал 81а, по плана на гр. София, м. „бул. България II част“,
придобити с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 141, том
III, рег. № 4273, дело № 419 от 2011 г. по описа на нотариус А.Л., с район на
действие – СРС, с рег. № 386 от регистъра на НК, с вх. рег. № 48073 от
07.11.2011 г. и
-
иск, при
условията на евентуалност, с
правно основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от придобитото
по време на брака му с ответницата имущество в съотношение: 90 % за ищеца и 10
% за ответницата.
Ищецът твърди, че с
ответницата е сключил граждански брак на 15.05.2005 г., който понастоящем е прекратен. Твърди, че процесните имоти са закупени по време на брака му с
ответницата изцяло с негови средства като ответницата не е имала принос в
придобиването; твърди, че процесният апартамент е
закупен за сумата от 128 000 евро, от които е заплатил 28 000 евро с
лични средства, а останалите 100 000 евро – с банков кредит, който е
погасил изцяло само той; процесните гараж и паркомясто са закупени за сумата от 15 000 евро, която
сума е заплатена изцяло от ищеца. Твърди, че е полагал по-големи грижи
за домакинството, грижи за родените от брака деца (такси за училище и детска
градина, извънкласни занимания, развлечения, празници, екскурзии), водене и
връщане до и от училище/детска градина, разноски за семейството, негови близки
– майка му и сестра му също всяка седмица са помагали в домакинството –
пазаруване, пране, гладене, готвене и пр.; ответницата се прибирала късно,
имала извънбрачни връзки, закъснявала постоянно. При условията на евентуалност твърди, че приносът
му в придобиването на имотите е 90 %, а на ответницата - 10 %. Твърди, че съпружеската имуществена общност се изчерпва с
процесните недвижими имоти. Претендира направените по
делото разноски.
Ответницата оспорва
исковете. Не оспорва процесните имоти да са придобити
по време на брака й с ищеца, който понастоящем да е прекратен, но оспорва, че
предоставените от съпрузите заемни средства са погасени изцяло от ищеца;
оспорва да е нямала принос в придобиването на процесните
вещи, както и оспорва, че не е полагала грижи за децата и семейството. Навежда
доводи, че получените от банката заемни средства не са лични средства на
съпруга й, че задължението за връщането му е солидарно за двамата съпрузи като
е без значение кой от съпрузите е погасявал задължението по заема, погасяването
на заема не създава вещни права и не променя придобитата собственост в патримониума на съпрузите. Твърди, че е оказвала материално
съдействие за придобиването на процесните гараж и паркомясто. Твърди, че през целия период на съвместно
съжителство с ответника, с изключение на времето, през което е ползвала платен
отпуск по майчинство за отглеждане на двете си малки деца, е работила,
получавала е трудово възнаграждение и е внасяла средства в семейния бюджет;
твърди, че е полагала е и продължава да полага грижи за двете си непълнолетни
деца, полагала е труд в домакинството на семейството, влагала е средства в
поддръжката на домакинството, заплащала е разходите за храна, режийните разходи
на домакинството и всички разноски, свързани с бита и семейството. Навежда
доводи, че при определяне на приноса се отчитат грижата за физическото и духовно
здраве на децата, работата в общо домакинство, спокойна и семейна обстановка,
морална подкрепа; повечето влагани парични средства не водели до по-голям
принос. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от
писмените доказателства (удостоверение за граждански брак – л. 132), че ищецът
и ответницата са сключили граждански брак на 15.05.2005 г.
Не е спорно между страните и се установява от писмените
доказателства (нотариални актове и схеми на обектите – л. 9-14, л. 28-30 по
приложеното гр.д. № 1963/19 на СРС), че процесните недвижими имоти (апартамент, гараж и паркомясто) са придобити през 2010 и 2011 г.
От нотариален акт с дата 22.07.2010 г. за покупко-продажба на недвижими имоти № 147, том II, рег. № 3174, дело № 290 от 2010 г. по описа на нотариус А.Л., с район на действие – СРС, с рег. № 386 от регистъра на НК, с вх. рег. № 32491/22.07.2010 г. на СВ се установява, че на името на ищеца и ответницата е придобит апартамент № 14, находящ се в гр. София, СО, р-н Триадица, в жилищна сграда на ул. „*****“ № 6 и ул. „*****, на втори жилищен етаж, със застроена площ от 103,93 кв.м., ведно с 2,151 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, който апартамент представлява обект с идентификатор 68134.1003.129.1.14 по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, р-н Триадица, ул. „*****“ № *****, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1003.129. От нотариалния акт се установява, че апартаментът е продаден на ищеца и ответницата срещу заплащане на покупко-продажна цена в размер на 128 000 евро като 100 000 евро от покупко-продажната цена е уговорено да бъде заплатена от купувачите със заемни средства, предоставени от Сосиете Женерал Експресбанк АД на основание договор за жилищен кредит № 3365 от 20.07.2010 г., а разликата до покупко-продажната цена – 28000 евро е посочено, че е платена в брой преди подписването на нотариалния акт.
От писмените доказателства
(договор за жилищен кредит - л. 171, справки от АВ) се установява, че Сосиете Женерал Експресбанк АД, като кредитор, ищеца, като
кредитополучател, и ответницата, като съдлъжник, са
сключили договор за банков кредит, на основание на който, банката е поела
задължение да предостави на кредитополучателя банков кредит в размер на 100000
евро за придобиване на процесния апартамент. Не е
спорно между страните, а и се установява от приетото заключение на вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза (л. 452-460), че договорената
сума е предоставена на кредитополучателя и е използвана за целта, за която е
предоставена, a именно - плащане на покупко-продажната
цена за процесния апартамент.
От писмените доказателства
(комисионна разписка, приложена по гр.д. № 1963/19 на СРС) се установява, чe на 23.07.2010 г. ищецът е платил комисионно
възнаграждение за покупката на апартамента в размер на 1500 евро на фирма „И-Веста 3“ ООД.
От писмените доказателства
(нотариален акт, приемо-предавателен протокол от
17.08.2010 г., договор за банков кредит, извлечение от сметка, по която е
погасяван кредита) и приетото заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза (л. 452-460) се установява, че покупко-продажната цена за апартамента в размер на
128 000 евро е платена, както следва: сумата от 12 800 евро е преведена на
26.05.2010 г. на продавача от сметка на ищеца в Кооперативна ТБ, сумата от
15 200 евро е платена в брой на 22.07.2010 г. при нотариалното изповядване
на сделката (вж. приемо-предавателния протокол, в който изрично е записано, че прокупко-продажната цена, включително сумата от 15 200
евро е изплатена на продавача от купувача Д.С.С.), а
остатъкът в размер на 100 000 евро е платен на продавача чрез заемни
средства, предоставени от Сосиете Женерал
Експресбанк като всички постъпления по кредитната
сметка за погасяване на кредита са направени в периода 27.07.2010 г. –
21.01.2014 г. от разплащателната сметка на ищеца, по която са постъпвали и
възнаграждения за работна заплата като някои постъпления от работни заплати на
ищеца директно са постъпвали по кредитната сметка за погасяване на кредита, без
да са минавали през разплащателната му сметка. Освен това, от сметка на ищеца
са платени и следните суми за придобиването на апартамента: 250,35 лв. –
държавна такса за Агенция по вписванията, платена на 22.07.2010 г., 195,58 лв.
- държавна такса за Агенция по вписванията, платена на 22.07.2010 г., 5227,47
лв. - такса местен данък, платена на 22.07.2010 г. в полза на СО
Средец/Триадица за Агенция по вписванията.
От писмените доказателства (решение № 110201 от 04.06.2020 г. по гр.д. № 12355/2019 г. на СРС) се установява, че процесният апартамент е бил семейно жилище.
С нотариален акт от
07.11.2011 г. за покупко-продажба на недвижими имоти № 141, том III, рег. №
4273, дело № 419 от 2011 г. по описа на нотариус А.Л., с район на действие –
СРС, с рег. № 386 от регистъра на НК, с вх. рег. № 48073 от 07.11.2011 г. на
името на ищеца са придобити следните недвижими имоти, находящи
се в сутерена на сграда в гр. София, СО, р-н Триадица, ул. „*****“ № 106 в гр.
София: гараж № 6, със застроена площ от 21,94 кв.м., представляващ обект с
идентификатор 68134.1003.129.1.66 по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, р-н
Триадица, ул. „*****, гараж 6, находящ се в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1003.129, заедно със
съответните идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа на сградата, и заедно със съответното право на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата и паркомясто
№ 1 с площ от 16,98 кв.м. в същата сграда, заедно със съответните идеални части
от общите части на подземните гаражи и паркоместа на
сградата, и заедно със съответното право на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата. От нотариалния акт се установява, че общата покупко-продажната цена на гаража и паркомястото
е в размер на 15 500 евро, която е уговорено да бъде платена след
сключване на нотариалния акт и преди вписването му в Службата по вписванията.
От писмените доказателства
по делото (преводно нареждане по приложеното гр.д. № 1963/19 на СРС) и приетото заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза (л. 452-460) покупко-продажната
цена за гаража и паркомястото в размер на 15 500
евро е платена на 07.11.2011 г. на продавача от банкова сметка ***. Освен това,
от сметка на ищеца е платена и сумата от 38,86 лв. – държавна такса за вписване
в Имотния регистър на покупко-продажбите.
От писмените доказателства -
справка НАП за осигуряването на ищеца (л. 53-59) се установява, че за 2005 г.
ищецът е получавал облагаем доход за дванадесет месеца, като начисленият
месечен облагаем доход за първите десет месеца е по 448 лв. месечно, а за
последните два месеца – по 452 лв. месечно, т.е. общият облагаем доход за 2005
г. е 5 384 лв., средният месечен облагаем доход на годишна база - 448,66 лв.;
за 2006 г. ищецът е получавал облагаем доход за дванадесет месеца, като за
девет месец (от месец април до месец декември) начисленият месечен облагаем
доход е 536 лв. месечно, а за останалите три месеца - 452 лв. (за месец
януари), 904,01 лв. (за месец февруари), 500 лв. (за месец март), т.е. общият
облагаем доход е 6 680 лв., средният месечен облагаем доход на годишна база -
556,66 лв.; за 2007 г. на ищеца не е начисляван месечен облагаем доход.
От писмените доказателства
(справки НАП за осигуряването на ищеца, ГДД, служебни бележки) и приетото
заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза (л.
452-460) се установява, че за периода 2008 г. - 2016 г. брутният доход на ищеца
е в размер на 851 366,75 лв. като по години е, както следва: за 2008 г. – 69
892,02 лв., среден месечен доход на годишна база – 5 824,34 лв., за 2009 г. –
64 362,15 лв., среден месечен доход на годишна база – 5 363,55 лв., за 2010 г.
– 95 333,63 лв., среден месечен доход на годишна база – 7 944,47 лв., за 2011
г. – 184 240,32 лв., среден месечен доход на годишна база – 15 353,36 лв., за
2012 г. – 103 857,54 лв. (среден месечен доход на годишна база – 8 654,80
лв.), за 2013 г. – 68 953,57 лв. (среден месечен доход на годишна база – 5
746,13 лв.), за 2014 г. – 78 293,05 лв. (среден месечен доход на годишна база –
6 524,42 лв.), за 2015 г. – 119 602,62 лв. (среден месечен доход на
годишна база – 9 966,86 лв.), за 2016 г. – 66 831,85 лв. (среден месечен доход
на годишна база – 6 524,42 лв.). Не са събрани доказателства за дохода на ищеца
след 2016 г.
От писмените доказателства
по делото (справка НОИ, л. 448-450, служебни бележки) се установява, че
ответницата е получавала осигурителен доход, както следва: през 2005 г. не е
получавала осигурителен доход за първите девет месеца, за десетия месец –
осигурителният й доход е 80,95 лв., осигурител Т., ЕИК *****, за единадесетия –
162,27 лв., за дванадесетия – 210 лв., за последните два месеца осигурител е Б.Д.,
ЕИК *****,като общият годишен осигурителен доход е 453,22 лв., средният месечен
осигурителен доход на годишна база - 37,77 лв.; през 2006 г. е получавала
осигурителен доход за дванадесет месеца в размер от 227 лв. до 500 лв. месечно
като общият годишен осигурителен доход е 4 497,09 лв., средният месечен
осигурителен доход на годишна база е 374,76 лв., осигурител за целия период е Б.Д.,
ЕИК *****; през 2007 г. е получавала осигурителен доход за първите десет
месеца, който варира от 179 лв. до 518,81 лв. месечно като общият осигурителен
доход е 3 907,41 лв., средният месечен осигурителен доход на годишна база
е 325,62 лв., осигурител - Б.Д., ЕИК *****; през
2008 г. не е получавала осигурителен доход;
през 2009 г. е получавала осигурителен доход за дванадесет месец като за първия
месец осигурителният й доход е в размер на 261,90 лв., а за останалите
единадесет месеца – по 500 лв. всеки месец, общият годишен осигурителен доход е
в размер на 5 761,9 лв., средният месечен осигурителен доход на годишна база е
480,16 лв., осигурител - Б.Д., ЕИК *****; през 2010 г. е получавала
осигурителен доход за дванадесет месеца в размер от 78,95 лв. до 500 лв.
месечно, общият годишен осигурителен доход е в размер на 4 824,06 лв., средният
месечен осигурителен доход на годишна база е 402 лв., осигурител за първите
четири месеца и три дни от петия месец - Б.Д., ЕИК *****,
за останалия период – Ц.З., ЕИК *****; през 2011 г. е получавала осигурителен
доход за дванадесет месеца в размер от 350 лв. до 448,05 лв. месечно като
общият годишен осигурителен доход е в размер на 5 014,76 лв., средният
месечен осигурителен доход на годишна база е 417,90 лв., осигурител за първите
три месеца – Ц.З., ЕИК *****, за останалите месеци – Л., ЕИК *****; през 2012
г. е получавала осигурителен доход за дванадесет месеца в размер от 419,97 лв.
до 453,27 лв. месечно като общият годишен осигурителен доход е в размер на
5 325,91 лв., средният месечен осигурителен доход на годишна база е 443,83
лв., осигурител - Л., ЕИК *****; през 2013 г. е получавала осигурителен доход
за дванадесет месеца в размер от 428,89 лв. до 453,28 лв. месечно като общият
годишен осигурителен доход е в размер на 5 381,20 лв., средният месечен
осигурителен доход на годишна база е 448,43 лв., осигурител - Л., ЕИК *****;
през 2014 г. е получавала осигурителен доход за пет месеца (за първите четири и
за дванадесетия месец), който е в размер от 205,14 лв. до 455,88 лв. като
общият годишен размер на осигурителния доход е 1871,75 лв., средният месечен
осигурителен доход на годишна база – 155,98 лв., осигурител за първите три
месеца и девет дни от четвъртия месец - Л., ЕИК *****, за месец декември – Ф.П.,
ЕИК *****; през 2015 г. е получавала осигурителен доход за дванадесет месеца в
размер от 360 лв. до 1589,77 лв. месечно като общият годишен размер на
осигурителния доход е 12 720,58 лв., средният месечен осигурителен доход
на годишна база е 1060 лв., осигурител за първите пет месеца и шест дни от
шестия месец - Л., ЕИК *****, за останалите месеци – Е.Д.Ю.С.А. (КЛОН
БЪЛГАРИЯ), ЕИК *****; през 2016 г. е получавала осигурителен доход за
дванадесет месеца в размер от 360 лв. до 1589,77 лв. месечно като общият
годишен размер на осигурителния доход е 21 725,71 лв., средният месечен
осигурителен доход на годишна база е 1 810,48 лв., осигурител - Е.Д.Ю.С.А.
(КЛОН БЪЛГАРИЯ), ЕИК *****; през 2017 г. е получавала осигурителен доход за
дванадесет месеца месеца в размер от 1819,01 лв. до
2600 лв. месечно като общият годишен размер на осигурителния доход е
23 666,82 лв., средният месечен осигурителен доход на годишна база е
1972,24 лв., осигурител - Е.Д.Ю.С.А. (КЛОН БЪЛГАРИЯ), ЕИК *****; през 2018 г. е
получавала осигурителен доход за дванадесет месеца в размер от 1916,43 лв. до
2600 лв. месечно като общият годишен размер на осигурителния доход е
25 774,76 лв., средният месечен осигурителен доход на годишна база е 2
147,90 лв., осигурител - Е.Д.Ю.С.А. (КЛОН БЪЛГАРИЯ), ЕИК *****; за януари 2019
г. осигурителният й доход е 2129,52 лв., за февруари 2019 г. – 2127,99 лв.,
осигурител - Е.Д.Ю.С.А. (КЛОН БЪЛГАРИЯ), ЕИК *****.
От писмените доказателства
по делото и допълнителното заключение (титулувано като становище) на вещото
лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза (л. 461-462) се установява,
че за периода 2005 г. – 2018 г. брутният доход на ответницата е 116280,34 лв.,
а нетният й – 95963,65 лв. За периода 2010 г. – 2014 г., когато са придобити процесните имоти и заемът за покупка на процесния
апартамент – изплатен брутният доход на ответницата е 22 279,09 лв., а на ищеца
за същия период – 530 678,11 лв. или в процентно съотношение за периода 2010 г.
– 2014 г. доходът на ответницата от общия доход е 4,03 %, а на ищеца – 95,97 %.
Съгласно допълнителното
заключение на вещото лице не се установява връзка между доходите на ответницата
и дарение, което твърди да й е предоставено, със погасяването на кредита за
покупка на процесния апартамент, както и не се
установява процесният апартамент да е изплаща със
средства на ответницата (л. 462).
Не е спорно между страните,
че същите имат две собствени деца като от решението за развод (решение № 110201
от 04.06.2020 г. по гр.д. № 12355/2019 г. на СРС - л. 21-24) се установява, че
това са М.Д.С., ЕГН ********** и А.Д.С., ЕГН **********. От ЕГН-то на децата се
установява, че първото дете е родено на 17 октомври 2003 г., а второто – на 15
януари 2007 г.
Според свидетеля на ищеца – Т.М.(който твърди да е кум на ищеца и ответницата, дългогодишен приятел на ищеца и е познавал ответницата от около 20 години) ищецът е бил много грижовен и внимателен баща, помагал е много за възпитанието на децата, намирането на ясли и училища; виждал е как ищецът води децата си на детска градина, как ги взема и ги води да си играят на детска площадка; децата на ищеца и ответницата са ходили на извънредни дейности като гимнастика, английски език, пеене и свидетелят знаел това, т.к. неговите деца са били в една група с децата на страните по делото и покрай децата се е виждал често с ищеца; сочи, че извънредните дейности на децата са продължили и, когато са тръгнали на училище, но децата на страните и на свидетеля са били в различни училища и поради това казва, че не знае на какви точно дейности са ходили след като са тръгнали на училище. Сочи, че си е говорил с ищеца, че ищецът е участвал в голяма част от избирането на тези дейности и е плащал за тях, но не е бил свидетел на самото плащане. Според свидетеля ищецът е плащал сметките на семейството, но не е бил с него на касата при плащането; когато е ходил на гости на ищеца и ответницата винаги ищецът е готвил, а ответницата правила салатите, но винаги основното ястие го е правил ищеца; в дома им винаги е било чисто и „на ниво“, но казва, че не е присъствал, когато са поддържали къщата, дали сами са я чистили ли са викали жена, която да им помага в чистенето. Сочи, че знае, че ищецът е бил много зает, и посочва пример, че когато веднъж децата са ходили на ски, свидетелят е отишъл като придружаващ, а ищецът е отказал да ги придружи, защото не може да отсъства толкова дълго от работа. Казва, че е имало период, в който ответницата е работила, както и друг, в който не е работила; че ответницата е участвала в грижите за децата и мисли, че е била добра домакиня.
Според втория свидетел на ищеца – Л.Б.(който твърди да е семеен приятел на страните, познаващ ищеца от 26 години, а ответницата – от около 20 години) ангажиментите към децата са изпълнявани от ищеца, както и уроци, спортни занимания, на родителски срещи той е ходил; сочи като пример, че е решавал задачи с децата; че за извънкласните занимания на децата знае от ищеца, както и, че е присъствал на занимания по тенис, на почивки са били заедно; сочи, че ищецът е водил децата на уроци, но, че не знае на какви точно уроци ги е водил, защото не е бил с него. Сочи, че ищцата „доста време не е работила“, преди да се разведе също е работила, казва, че „не може да каже колко е дълъг периодът, в който С. (ответницата) не е работила“. Казва, че всеки път, когато е бил на гости на страните, ответницата е сервирала и е правила съвсем нормални неща, като домакиня, но ищецът е готвил, приготвял е цялата вечеря. Сочи, че от ищеца знае, че той (ищецът) е купувал всичко за семейството и се е занимавал с всичко извън училище – спорт, извънкласни занимания; че се е случвало да пропадат общи уговорки между ищеца и свидетеля, защото ищецът има ангажимент към децата, като пример сочи да са седнали на кафе с ищеца, „звънят децата, че няма какво да ядат – Д. става и отива да се грижи за това“; казва, че не познава родителите на ответницата, но знае, че води децата при майка си на село, както и, че мисли, че децата поне веднъж седмично са на вечеря при майката на ищеца; че когато е имал уговорка с ищеца, тя е била за вечерта, но не знае какво точно му е било работното време и дали неговата позиция в работата му е налагала повече срещи, повече ангажираност и т.н.
Според свидетеля на ответницата – М.Т.(която твърди да познава ответницата от 17-18 години и да й е близка приятелка, с която са се запознали, когато децата им са били на 6 месеца), когато на ответницата й е свършило майчинството с голямата й дъщеря към 2005 г. е започнала работа в инвестиционна компания, в която е работил и свидетеля Танкова; заедно са ходили на работа, заедно са се прибирали; казва, че принцип на фирмата било да осигурява служителите на минимални работни заплати, а в двоен, троен, четворен размер са получавали на ръка парите; че през 2014- 2015 г. ответницата е работила във фирма на свидетеля и е осигурявана на минимална заплата. Свидетелят сочи, че е виждала как ответницата води децата си на английски език в „Алианс център“ и знае това, защото свидетелят също е водила собствените си деца на същото място; на плуване са водили децата си заедно; счита, че основано ответницата се е занимавала с децата. Сочи, че последните години, когато е ходила на гости на ответницата, ищецът е отсъствал по служебни вечери, понякога е ходила събота или неделя на гости на ответницата, когато ищецът е бил на лов. Сочи, че страните са поддържали добър стандарт на живот и у тях е било чисто и подредено, а ответницата като майка и домакиня се е представяла винаги добре; че сестрата на ответницата е давала детски дрехи на децата на страните и свидетелят е ходила с ответницата до куриер, за да взема дрехи за децата, които е пращала сестрата на ответницата; че ответницата е отсъствала от работа, когато децата й са били болни; че свидетелят, както и ответницата, са имали уговорка с работодателя им да си тръгват по-рано от работа, когато децата им са били болни. Сочи, че ищецът също е добър баща, но грижите за семейството не са били за сметка на хобито му, работата му; в периода 2003-2014 г., когато децата са били малки, ответницата се е грижила за тях, водила ги е по площадки, водила и вземала от училище, детски градини, извънкласни дейности. Свидетелят сочи, че е работила в инвестиционната компания около 3-4 години и е напуснала, а ответницата е продължила да работи на същото място дълъг период след това до към 2013-2014 г., излязла е в майчинство с малката си дъщеря и след година и половина са я повикали на работа, ответницата си е наела детегледачка, казва, че „периодът, за който казвам, че е била без работа е 2013 – 2014 – 2015 г. за година и половина“. Казва, че ищецът материално се е грижил за семейството, но не е коментирала с ответницата кой е плащал, как са го купили, кой им е помагал; виждала е родителите на ищеца по рождени дни на децата, когато са били малки; сочи, че е виждала майката на ответницата по други поводи, докато е била на гости в гр. София. Казва, че знаела, че майката на ответницата е гледала децата през лятото в с. Мадара и не знаела дали са й помагали материално; че когато е излизала с ответницата, децата са оставали вкъщи с баща си.
Според свидетеля на ответницата – Е.Б.(втора братовчедка на ответницата) ответницата е работила в периода 2010 – 2014 г. като казва „знам, че е работила, т.к. сме го обсъждали доста пъти“. Сочи, че не знаела името на фирмата, но знае, че ответницата е работила на това място заради работното време („обсъждали сме защо стои на тази работа, за да взема децата и т.н.“. Сочи, че е изтеглила ипотечен кредит в размер на 25 000 евро, който е бил погасен предсрочно и цялата сума от кредита е бил дадена на ответницата; казва, че „тази сума сме я дали като подарък и не сме искали тя да ни я връща; тези пари ги бяхме взели със съвсем различна цел, но т.к. нашите намерения се провалиха, ние с баща ми решихме да ги подарим на С..“ Казва, че през 2011 г. е била омъжена и, че съпругът й е бил солидарен длъжник по договора за кредит и, че е бил съгласен заемните средства, предоставени по договора за кредит, да бъдат дадени на ответницата. Казва, че на ответницата е предала парите в брой и на ръка и за да има принос, участие за купуването на апартамента като не е искала разписка от ответницата за тази сума; сочи, че не е присъствала на предаването на парите от ответницата на ищеца, но ако преди ищецът е правил проблем на ответницата за 2 лв., 50 лв., че праща пари на майка си, след като свидетелят е дал парите на ответницата за известно време проблемите са престанали.
Не е спорно, че понастоящем бракът между ищеца и ответницата е прекратен като от писмените доказателства (решение № 110201 от 04.06.2020 г. по гр.д. № 12355/2019 г. на СРС, влязло в сила на 08.07.2020 г.по отношение на прекратяването на брака – л. 21-24) се установява, че прекратяването е настъпило на 08.07.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Към момента на сключване на гражданския брак
между страните е действал Семейния кодекс от 1985 г. (отм. ДВ. бр. 47 от 23 юни
2009 г.). Процесните имоти са придобити при
действието на новия Семеен
кодекс (СК), влязъл в сила на
01.10.2009 г. Съгласно § 4,
ал. 1 СК, правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите
се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
Бракът на страните по делото е заварен, а имуществото, което е предмет на иска,
е придобито преди прекратяването му. Затова приложими към отношенията между
страните са правилата на СК от 2009 г.
Съгласно чл. 18, ал. 1 СК режимите на
имуществените отношения между съпрузите са 1. законов режим на общност, 2.
законов режим на разделност, 3. договорен режим.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба законовият режим на общност се прилага,
когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения,
както и ако са непълнолетни или ограничено запретени
като съгласно § 4,
ал. 2 СК съпрузите по заварени
бракове могат да изберат законов режим на разделност
или да сключат брачен договор по реда на този кодекс. По делото не се твърди и
не се установява от приложените доказателства (удостоверение за граждански
брак) страните да избрали законов режим на разделност
или да са сключили брачен договор след влизане в сила на СК от 2009 г. до
прекратяването на брачната връзка, поради което по арг.
от § 4,
ал. 2 СК, вр.
чл. 18 СК (2009 г.), съставът приема, че до прекратяването на брачната връзка
между страните е бил приложим законовия режим в имуществените им отношения.
По
иска с
правно основание чл. 21, ал. 4 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК
вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити. Съгласно ал. 2 на чл. 21 СК съвместният принос може да се изрази във
влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
Съгласно ал. 3 съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Установената в чл. 21,
ал. 3 СК презумпция за съвместен
принос е оборима, като в тежест на ищеца е да докаже
пълната липса на принос от страна на ответницата за придобиването на процесното
имущество във всичките му форми – чрез влагане на средства, на труд, в грижи за
децата и работа в домакинството.
Изключени от съпружеската имуществена общност са
вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по
наследство и по дарение, както и придобити от единия съпруг, когато кредитор е
насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския
процесуален кодекс върху вещни права,
които са съпружеска имуществена общност (чл. 22, ал. 1 СК); движимите вещи,
придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено
лично ползване, за упражняване на професия или на занаят (чл. 22, ал. 2 СК);
вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за
упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие (чл.
22, ал. 3 СК).
Не се твърди по делото и не се установява от
приложените доказателства процесните имоти да попадат
в някоя от хипотезите на чл. 22 СК на лично имущество.
От установеното по делото, че процесните недвижими имоти (апартамент, паркомясто
и гараж) са придобити по време на брака между страните, както и поради това, че
не са лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, следва, че за същите се прилага
режимът на СИО, докато не бъде оборена презумпцията за съвместен принос като е
без значение, че процесните гараж и паркомясто са придобити на името на ищеца.
За съвместен принос следва да се разбират всички
установени като факти прояви, касаещи общите усилия на двамата съпрузи без
оглед на формата на съдействие за набавяне на парични средства, полагане на
труд за създаване на имуществата, работа в домакинството или по друг начин.
Значението на
приноса за възникването на общността не е в неговото количество, а в неговото
качество - преценката е за това дали съществува принос в някоя от
горепосочените две форми или не. Значението и формите на приноса се тълкуват
във връзка със задълженията на съпрузите по чл. 17 СК.
Установи се, че в периода 2010 – 2014 г., когато
са придобити процесните имоти и изплатени
задълженията по договора за банков кредит, ищецът е получавал значително повече
доходи от ответницата, което му е позволило да плати част от покупко-продажната цена за апартамента, да изплати банковия
кредит, със средства от който е платен остатъка от покупко-продажната
цена на процесния апартамент, както и да плати покупко-продажната цена на процесните
гараж и апартамент. Не се установява ответницата да е участвала със средства в
придобиването на процесните имоти. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Екатерина Бонева, че е изтеглила кредит от банка и
цялата сума била предоставена на ответницата като дарение. Казаното не се
подкрепя по никакъв начин от останалите събрани доказателства по делото, а и не
звучи житейски логично човек от друго домакинство, със семейство, да сключва
договор за кредит и цялата сума да я предоставя безвъзмездно на втората си
братовчедка. Освен това, дори и да е вярно казаното в тази част от свидетеля,
не се доказва по никакъв начин, че дарената сума е използвана за покупка на процесните имоти или за задоволяване на нуждите на
семейството.
По отношение на останалите форми на принос съдът
съобрази следното:
Собствените деца на страните към датата на
придобиването на процесните имоти, както и на
изплащането апартамента, са били малолетни и следователно, са се нуждаели от
по-голяма грижа и внимание от страна на родителите. Житейски логично е, когато
децата са по-малки и в конкретния случай - предвид пола им, майката да полага
повече грижи за тях, което е логично да се отрази на избора й на работа, за
която да получава възнаграждение (например, да може да взема децата си от детска
градина, училище, да не й се създават проблеми, когато се налага да остава
вкъщи, когато децата й са болни), на размера на възнаграждението й, както и на
професионалното й развитие. Първото дете на страните е родено през октомври
2003 г. като през октомври 2005 г. е изтичало двегодишното майчинство на
ответницата. През 2005 г. ищецът е получавал осигурителен доход за всички
месеци в годината. От установеното, че ответницата не е получавала осигурителен
доход до септември 2005 г. и, че ищецът през този период е получавал
осигурителен доход, т.е. е работил, както и от показанията на свидетеля М.Т.в
частта, че когато на ответницата й е приключило майчинството с голямата й
дъщеря, е започнала работа, се установява, че ответницата не е работила в
периода октомври 2003 – септември 2005 г., за да се грижи за детето си.
Второто дете на страните е родено през януари
2007 г. като в първите десет месеца от раждането ответницата е получавала
осигурителен доход, т.е. е работила, а на ищеца през цялата година не му е
начисляван осигурителен доход и предвид това, съдът приема, че основно през
тези първи десет месеца от раждането на второто им дете ищецът е полагал повече
грижи за новороденото им дете, вместо да работи. През последните два месеца от
2007 г., както и през цялата 2008 г. ответницата не е работила, като
същевременно средният месечен осигурителен доход на ищеца през 2008 г. се е
увеличил значително (5824,34 лв. среден месечен осигурителен доход за 2008 г.,
в сравнение с липсата на облагаем доход за 2007 г. и среден месечен облагаем
доход за 2006 г. в размер на 556,66 лв.). Следователно, в последните месеци на
2007 г. и през цялата 2008 г. съпругата не е работила и се е грижила за децата
и домакинството като материалното осигуряване на семейството е поето от ищеца.
През останалите години на брака им ответницата е работила.
От показанията на свидетелите на ответницата,
както и на свидетелите на ищеца, които съдът кредитира в частта относно
грижите, които е полагала всяка от страните за децата и семейството, тъй като
са логични и непротиворечиви, се установява, че ответницата е участвала в
грижите за децата, възпитанието, водила ги е на извънкласни дейности, оставала
е с тях, когато ищецът отсъства от вкъщи, както и е участвала в поддържането на
домакинството. От показанията на всички свидетели се установява, че ответницата
е работила по време на брака като е имало и периоди, в които не е работила.
Това се подкрепя и от справка НОИ за осигурителния доход на ответницата. Следователно,
презумпцията за съвместен принос не е оборена и искът следва да бъде отхвърлен.
По
евентуалния иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК
Разпоредбата на
чл. 29, ал. 3 СК предоставя правна възможност на съпруга, чийто принос в
придобиването на общото имущество значително надхвърля приноса на другия съпруг
да поиска от съда да му определи по-голям дял от общото имущество в случаите на
прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод, унищожаване на
брака или прекратяване на СИО по съдебен ред по чл. 27 ал.2 СК. Основание да се
уважи иска е доказаният факт, че приносът на съпруга - ищец значително
надхвърля приноса на съпруга- ответник при придобиване на общото имущество по
време на брака им.
Искът по член 29, алинея 3 от СК има за предмет
цялото имущество, придобито по време на брака като по делото не е спорно, че
цялото имущество, придобито по време на брака се свежда до процесните
недвижими имоти.
Приносът по смисъла на чл. 29, ал. 3 СК
следва да бъде преценен въз основа на всички установени по делото факти през
времетраене на брака, а не само тези, осъществили се до момента на придобиване,
съответно – изплащането на съответното имущество. При иска по чл. 29, ал. 3 СК
от значение е всяка форма на принос - изброените в чл. 21,
ал. 2 СК влагане на средства и
труд, грижи за децата и работа в домакинството и изведените по тълкувателен път
в т. 8 на ППВС №
5/1972 г. създаване от единия
съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и други
обстоятелства, които са от значение за осигуряване на материалното
благосъстояние на семейството. Разликата в доходите на съпрузите по време на
придобиването на общото съпружеско имущество не е достатъчна, за да се определи
по-голям дял на съпруга с по-високи доходи. Това е допустимо само при
значително надхвърляне на доходите му и то само ако доходът се е реализирал
като принос, т. е. без него не би било придобито общото имущество, като се
отчитат фактите, осъществени през цялото времетраене на брака (в
т.см. Решение
№ 117 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 780/2020 г., II г.о.).
Общият размер на покупко-продажната
цена за процесните имоти е 143 500 евро
(равностойност е български лева - 280 661,60 лв.). Предвид установения
размер на дохода на ответницата в годините, през които е траел брака се
установява, че с доходите на ответницата не е било възможно да се придобият процесните имоти. Следва да се отбележи, че съдът отчита,
че предвид ниския общ доход на страните до 2008 г. това, че към 2007 г. вече са
били четиричленно семейство, както и предвид показанията на свидетеля М.Т., че принцип
на фирмата, в която е работила ответницата е да осигурява служителите на
минимални работни заплати, а в двоен, троен, четворен размер са получавали на ръка парите, е в голяма степен вероятно обстоятелството
ответницата да не е осигурявана на реално получената сума и да е получавала
по-големи доходи. Поради това, обаче, че не са събрани други доказателства,
различни от справката НОИ, от които да се установи размера на получавания доход
на ищцата за съответния период, съдът основава изводите си, на база
установеното за осигурителния доход на ответницата. Следователно, без
значително по-високия доход на ищеца процесното имущество не би могло да бъде
придобито и това може да е основание да му се определи по-голям дял от общото
имущество, но при предпоставките на чл. 29, ал. 3 СК.
Установено е по-делото, че бракът между страните
е продължил малко повече от 15 години – от 15.05.2005 г. до 08.07.2020 г.
Установено е, че в периода 2008 – 2016 г. доходът на ищеца значително надхвърля
този на ответницата. Същевременно, в първите години от брака между страните
(2005 г. и 2006 г.) ответникът е получавал ниски доходи (среден месечен
облагаем доход за 2005 г. - 448,66 лв. и среден месечен облагаем доход за 2006 г. - 556,66
лв.) като през 2007 г. въобще не му е начисляван месечен облагаем доход. След
2016 г. не са събрани доказателства за облагаемия доход на ищеца.
След като децата й са поотраснали, от 2015 г.
доходът на ответницата прогресивно се увеличава и от това съдът прави извод, че
преди това по-малкият доход на ответницата от полаган труд е бил свързан с
усилията и грижите, които е полагала за децата си. Този извод се потвърждава и
показанията на двамата свидетели на ответницата, че тя е избирала да работи на
конкретно място заради грижите за децата, уговорки да си тръгва по-рано, когато
са болни. Освен това, грижи за децата и домакинството, независимо от
по-големите му доходи, е полагал и ответника – това се установява от
показанията на тримата свидетели (двамата свидетели на ищеца и свидетеля М.Т.), както и
от факта, че ответницата е работила в първите десет месеца от раждането на
второто им дете, а ответникът не е работил като предвид установеното за
грижите, които е полагал за децата и домакинството, съдът приема, че тогава
ищецът се е грижил за децата.
От показанията
на свидетелите на ищеца, както и тези на ответницата, се установява, че,
въпреки, че е получавал по-големи доходи, ищецът е участвал във възпитанието,
грижите, образованието на децата, както и в поддръжката на домакинството.
От фактите по делото съдът приема за установено,
че всяка от страните според възможностите си се е грижила за децата и
домакинството. Същевременно е установено, че без значително по-високия доход на
ищеца не би могло да бъде придобито общото имущество, както и, че въпреки
по-големите доходи, които е получавал, ищецът е полагал и грижи за децата и
домакинството. Предвид приетото за установено, следва да се приеме, че са
налице предпоставките на чл. 29,
ал. 3 ЗС и на ищеца следва да
бъде определен по-голям принос в размер на 10 % или искът е основателен за 60
%, а за остатъка - отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и
двете страни. Ищецът е направил разноски по делото в размер на 4 210,90
лв., от които: 2600 лв. – платен адвокатски хонорар като са приложени
доказателства за направените разноски и 1610,90 лв. – съдебно-деловодни
разноски. Относно възраженията на ответницата, че т. 6-8 от списъка разноски на
ищеца не съставляват съдебни разноски и не следва да бъдат присъждани:
възражението е неоснователно – касае се за разноски във връзка с
производството, направени по указания на съда и същите попадат в обхвата на чл.
78 ГПК. С огледа уважената част на исковете, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 1052,73 лв.
Ответницата е представила доказателства за
направени разноски – платено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да й се присъди сумата от 1350
лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА, предявен от Д.С.С., ЕГН **********, с правно основание чл. 21, ал. 4 СК за установяване липса на съвместен принос от
страна на С.Х.С., ЕГН **********, за придобиване на следните недвижими
имоти:
- апартамент с идентификатор 68134.1003.129.1.14 по КККР на гр. София, с
адрес: гр. София, р-н Триадица, ул. „*****“ № *****, със застроена площ от
103,93 кв.м., находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1003.129, ведно с 2,151 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
придобит на основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №
147, том II, рег. № 3174, дело № 290 от 2010 г. по описа на нотариус А.Л., с район
на действие – СРС, с рег. № 386 от регистъра на НК, с вх. рег. №
32491/22.07.2010 г. на СВ;
- гараж,
с идентификатор 68134.1003.129.1.66 по КККР на гр. София, със застроена площ от
21,94 кв.м., с адрес: гр. София, р-н Триадица, ул. „*****, гараж 6, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1003.129, заедно със съответните идеални части от общите
части на подземните гаражи и паркоместа на сградата,
и заедно със съответното право на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата и
- паркомясто № 1 с площ от
16,98 кв.м. в същата сграда, заедно със съответните
идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа
на сградата, и заедно със съответното право на строеж върху мястото, върху което
е построена сградата, представляващо УПИ I-490, 491 от квартал 81а, по плана на
гр. София, м. „бул. България II част“, придобити с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 141, том III, рег. № 4273, дело № 419 от
2011 г. по описа на нотариус А.Л., с район на действие – СРС, с рег. № 386 от
регистъра на НК, с вх. рег. № 48073 от 07.11.2011 г.
ОПРЕДЕЛЯ, по иска, предявен от Д.С.С., ЕГН **********, с правно основание чл.
29, ал. 3 СК, че ищецът притежава по-голям
дял в размер на 60 % принос в
придобиването на имуществото време на брака му с
ответницата С.Х.С., ЕГН **********, състоящо се в следните имоти:
- апартамент с идентификатор 68134.1003.129.1.14 по КККР на гр. София, с
адрес: гр. София, р-н Триадица, ул. „*****“ № *****, със застроена площ от
103,93 кв.м., находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1003.129, ведно с 2,151 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
придобит на основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №
147, том II, рег. № 3174, дело № 290 от 2010 г. по описа на нотариус А.Л., с
район на действие – СРС, с рег. № 386 от регистъра на НК, с вх. рег. №
32491/22.07.2010 г. на СВ;
- гараж,
с идентификатор 68134.1003.129.1.66 по КККР на гр. София, със застроена площ от
21,94 кв.м., с адрес: гр. София, р-н Триадица, ул. „*****, гараж 6, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1003.129, заедно със съответните идеални части от общите
части на подземните гаражи и паркоместа на сградата,
и заедно със съответното право на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата и
- паркомясто № 1 с площ от
16,98 кв.м. в същата сграда, заедно със съответните
идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа
на сградата, и заедно със съответното право на строеж върху мястото, върху
което е построена сградата, представляващо УПИ I-490, 491 от квартал 81а, по
плана на гр. София, м. „бул. България II част“, придобити с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 141, том III, рег. № 4273, дело № 419 от
2011 г. по описа на нотариус А.Л., с район на действие – СРС, с рег. № 386 от
регистъра на НК, с вх. рег. № 48073 от 07.11.2011 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.С.С., ЕГН **********, с правно основание чл. 29, ал. 3 СК, за разликата от
уважения размер от 60 % до претендирания размер от 90
% за определяне на по-голям дял от принос в придобиването на имуществото по
време на брака му с ответницата С.Х.С., ЕГН **********.
ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН **********, да заплати на Д.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата 1052,73 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.С.С.,
ЕГН **********, да заплати на С.Х.С., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата 1350 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните. Да се уведомят страните.
СЪДИЯ: