РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Балчик, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело №
20233210100640 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от **** с
ЕИК**** ,със седалище и адрес на управление ****,представляван от Й. Ц.-
председател на Съвета на Директорите и Р. Б. - изп.директор,чрез юр.к.Н.,
ПРОТИВ В. Я. В. с ЕГН********** от ****,с правно основание в
разпоредбата на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ и цена на иска 4568,00
лева,представляващи изплатено застрахователно обезщетение по щета
№****,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата,както и направените по делото
разноски,вкл. и юр.к.възнаграждение по заповедното производство и по
настоящото производство.
В исковата си молба,ищецът твърди,че на ****, на ул. “****“**** в гр.
****, ****, е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от
водача на лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****, който при
осъществяване на маневра на заден ход за излизане от парко място, като не се
съобразява с положението на паркираното МПС марка „****“, модел „****“ с
рег. № **** ****, го удря, вследствие на което настъпва ПТП с материални
вреди.
Произшествието е било посетено от компетентните контролни органи и
е регистрирано под № ****.
След настъпване на произшествието, виновния водач напуска мястото
му преди идването на контролните органи за движение по пътищата.
Между „****“ АД и собственика на лек автомобил марка „****“, модел
„****“, с рег. № **** има сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите № **** г., валиден към датата
1
на процесното ПТП.
В „****“ АД е образувана застрахователна претенция № **** г. за
обезщетяване на нанесените в резултат на инцидента имуществени вреди.
На **** е било изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на
2 340.69 €, представляващи равностойността на 4 568.00 лева, изчислени,
според ищеца, по курса на БНБ към датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди се, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, за „****“ АД
възниквало право да получи платеното обезщетение, заедно с платените
лихви и разноски, от лицето, управлявало моторното превозно средство,
поради вина, като водачът е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата.
Ищецът твърди, че към настоящият момент не е постъпило плащане в
негова полза.
Това е дало и основание да бъде подадено Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение пред РС - Балчик по реда на чл.410 от ГПК. Заповедта
била връчена на осн.чл.47, ал.5 от ГПК, което породило правния интерес на
ищеца да предяви настоящият иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответника, редовно уведомен ,чрез назначения
особен представител - адв. И. изразява становище по исковата молба.
Счита, че предявеният иск е неоснователен - както по основание, така и
по размер. Твърди, че Исковата молба е нередовна, т.к. ищецът е предявил
иска си на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, същевременно с петитума
претендира главница на основание чл.500, ал.2 от КЗ.
Сочи, че в първата хипотеза застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването
на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, а във втората от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е
отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Не признава механизма на извършеното ПТП, размера на
застрахователното обезщетение и изплащането му на пострадалото от ПТП
лице.
Счита, че в исковата молба липсва описание на механизма на
извършване на ПТП, не са посочени конкретни факти, въз основа на които да е
възможно да се определи кой е собственик и кой е водач на автомобил с рег. №
****. Не се установява, ответникът да е управлявал лек автомобил марка
„****“, модел „****“, т.е., неговото виновно и противоправно поведение да е
станало причина за ПТП.
Липсва описание на противоправното и виновно поведение на
ответника, което да е в причинна връзка с настъпилите имуществени вреди, за
които ищецът е заплатил застрахователното обезщетение.
Счита, че не са налице основания за ангажиране регресната отговорност
на прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното
2
дружество по сключената застраховка "Гражданска отговорност", нито по
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, нито по чл.500, ал.2 от КЗ.
Направила е възражения относно това, че в полза на застрахователя не е
възникнало правото на регрес по чл. 500, ал. 2 от КЗ, нито по чл. 500, ал. 1, т. 3
от КЗ, като разпоредбата на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ, регресното право възниква
само при наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ предпоставки, а
не при всички случаи на напускане на мястото на ПТП.
Ето защо, счита, че ответникът не носи отговорност за репариране на
причинените от процесното ПТП вреди и не дължи на ищеца възстановяване
на изплатеното от негова страна обезщетение.
Моли съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен.
Становище за неоснователност на исковата претенция се релевират и в
развилото се по делото последно с.з.и в дадения ход на устните състезания.
От своя страна ищцовото дружеството моли за уважаване на иска и
присъждане на разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№****. по описа на РС-Балчик ,образувано
по депозираното от **** с ЕИК**** ,със седалище и адрес на управление
****,представляван от Й. Ц.-председател на Съвета на Директорите и Р. Б.-
изп.директор заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, за сумите предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение
№****Същата е връчена на осн.чл.47,ал.5 от ГПК, поради което с
разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си на осн.чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.
В законния едномесечен срок е предявен настоящият иск.
Налице е пълен идентитет между претенцията за която е издадена
заповедта за изпълнение и тази ,предмет на настоящото производство по
делото. Поради това съдът приема, че предявеният иск е допустим.
По основателността на предявените искове:
В тежест на ищеца по предявеният иск с пр. квалификация
чл.500,ал.1,т.3 от КЗ е да установи в условията на пълно и главно доказване
следното:д1.а е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка ГО по отношение на управлявания от ответника
автомобил;2.настъпването на твърдяното ПТП ,което да е по вина на
ответника ; 3.да са настъпили в резултат на същото вреди;4.ответникът да е
напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина,5.да е извършено заплащане на обезщетение от страна на
ищеца за причинените на трети лица вреди, респ. плащане по регресна
претенция на застрахователят на увредения.
От представената ЗП е видно, че между **** и собственика на л.а. в
марка “****“, модел “****“ с рег.**** има скл. застрахователен договор за
застраховка ГО на автомобилистите под №****г.валидна към дата
****,датата на ПТП. Следователно към процесната дата **** е била
3
действаща сключена застраховка за л.а. марка“****“,модел“****“ с
рег.****,покриваща отговорността на водача на автомобила от причинени от
него вреди по време на управление на МПС, по аргумент на чл.493,ал.1,т.2 от
КЗ. По делото не се спори валидността на застрахователната полица и нейната
валидност.
Следва да бъде посочено, че водачът на процесният автомобил ****
модел **** е правоспособен водач, притежават валидно СУМПС, видно от
справката на сектор ПП при ОД на МВР-Добрич, приложено в кориците на
делото.
Настъпването на вредоносното събитие -твърдяното ПТП се
установява и от приетия по делото Протокол .Видно от констатациите ,на
**** на ул.“******** в гр.****, **** е настъпило ПТП причинено от водач на
л.а. марка “****“, модел “****“ с рег.****, който при извършване на маневра
движение на заден ход за излизане от паркомясто, не съобразил паркиралото
до него МПС „****“, модел „****“ с рег.№********, в следствие на което
настъпва удар в задната задна лява част, поради което и настъпва ПТП с
материални щети.
След произшествието водачът на л.а. **** излязъл от автомобила си
,установил настъпилата повреда по другият автомобил след което се качил във
своя и напуснал мястото на произшествието, преди идването на органите за
контрол по движение по пътищата .
В последствие произшествието било посетено от контролни органи във
**** и било регистрирано под №****.В кориците на делото е приложената
административната преписка по ПТП, образувано от компетентните немски
власти. Следва да бъде посочено че от преписката се установява вината на
ответника в настъпилото ПТП.
Причинените в резултат на ПТП вреди се установяват от приобщените
по делото писмени доказателства -преписката на немските служби за
контрол, доклад по щета, заведена в ****, нареждане за превод във валута.
За установяване на причинната връзка между процесното ПТП и
констатираните вреди по л.а. **** **** е прието заключението на АТЕ, което
е кредитирано от съда като пълно и компетентно. Според в.л. механизмът на
произшествието между т.а. **** и л.а. **** **** на **** при потегляне на
заден ход на т.а., управляван от ответника В. е достигнал със задната си част
до л.а. **** **** .В резултат на попадането на паркираният л.а. **** в
коридора на движение на движещият се на заден ход т.а. **** е настъпил удар
между задната част на т.а. и задната лява ,странична част на л.а.В резултат на
настъпилото ПТП са нанесени повреди по задната част на т.а. и по задната
лява, странична част на л.а.
При така описания механизъм на ПТП е технически възможно да
настъпят установените повреди по л.а. **** ****, посочени в доклад за ПТП
,приложен в кориците на делото. От което следва, че установените повреди
по л.а. от техническа гледна точка се намират в причинно-следствена връзка
с ПТП станало на ****
В тази насока съдът намира, че може да се направи положителен извод
за наличие причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Изводът
на в.л. пък дава допълнителни основания да се приемат за верни твърденията в
исковата молба относно механизма на ПТП, доколкото съвкупния анализ на
материалите по делото предполага наличието на този извод.
4
Вещото лице също така е оценило и вредите по т.а. **** **** и по л.а.
**** ****, за последния, те са в размер на 1315,00евро или 2571,92 лева.
От представените по делото писмени доказателства, се установява, че
от дружеството **** е заплатило обезщетение по застраховка и е изпратило
до дружеството ищец регресна покана/писмо/ за възстановяване на сумата ,в
размер на 2340,69евро за ла. **** ****,от които щети по превозното
средство 2108,73евро и посредническа такса в размер на 231,96 евро .
Видно ищцовото дружество е извършило превод в размер на
2340,69евро-стр.61 от делото/.
Съдът намира, че е налице и последната предпоставка за ангажирани
на регресната отговорност на ответника по смисъла на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ ,а
именно ответникът след като е причинил събитието да е напуснал мястото на
произшествието, преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
Съдът следва да посочи че по силата на българското
законодателство,респ.ЗДвП,чл.125,т.7,във вр.с чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП
посещението на органите по контрол на движението е предпоставка тогава
когато между участниците в ПТП не е налице съгласие.
При настъпване на ПТП, водач на л.а. ,участник в произшествието е
длъжен да спре и да установи какви са последиците от произшествието, като
когато нанесените щети са само имуществени, следва да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието и да уведоми водача на увредения
автомобил с цел постигане на съгласие относно обстоятелствата, свързани с
ПТП, респ. да сигнализира съответната служба на МВР при липса на съгласие.
Съгл. разпоредбата на чл.125,т.7 от ЗДвП службите за контрол на МВР
посещават задължително мястото на ПТП ,когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Предвид на това, че ответникът е напуснал мястото на инцидента,
предизвикан от него, без да съгласува действията си с другия участник в ПТП
нито да се увери каква е неговата позиция за случилото се ,то съдът намира,
че това е равнозначно на липса на съгласие между участниците относно
обстоятелствата, свързани с инцидента, както и относно размера на вредите.
Обратното би противоречало на вменените задължения и отговорности на
участниците в движението по пътищата, по чиято вина е настъпил пътния
инцидент.
Като е напуснал мястото на настъпване на ПТП ответникът е
предотвратил всяка възможност за контакт с увреденото лице непосредствено
след деянието и за постигане на съгласие между тях относно
обстоятелствата, свързани с произшествието. Следователно в случая
посещението на мястото на инцидента от съответните служби за контрол на
движението е било задължително по силата на чл.125,т.7 от ЗДвП, поради
това, че ответникът е напуснал мястото на произшествието, без да изчака
появата на компетентните органи, въпреки че явяването им не е било
задължително, то съдът намира, че е налице хипотезата на чл.500,ал.1,т.3 от
КЗ.
Поради изложеното, за неоснователни се намират възраженията на
ответната страна, а предявеният иск се явява доказан по основание и по
размер и следва да бъде уважен изцяло.
5
Доколкото е налице разлика в размера на вредата, изплатено от
ищцовото дружество и тази ,определена от в.л. по АТЕ,то съдът следва да
съобрази единствено това, че и както в.л. посочи в с.з. При тотална щета в
България се изплаща 70% от пазарната стойност на автомобила, защото се
счита, че автомобила остава при собственика и с това покрива останалите
30% от обезщетението.
Като законна последица от уважаване на предявеният иск е
присъждането на законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, считано от **** до окончателното изплащане на вземането.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
На същия ще се присъдят сторените разноски в исково производство, а
именно -1776,36 лева, от които 91,36ДТ за завеждане на делото,800,00лева за
разноски за особен представител, и 690,00 лева за АТЕ, ,разноски по делото за
издаване на съдебни удостоверение в размер на 45,00 лева, както и съдът
определя юр.к.възнаграждение в размер на 150,00 лева на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ и предвид реалната фактическата и правна сложност на
делото.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство, а именно 91,36 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. – за
юрисконсултско възнаграждение, като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
На адв.И.,в качеството й на особен представител на ответника се
дължи изплащане на възнаграждение в размер на 800,00 лева,като съдът до
този момент не е постановил изплащането му с издаване на РКО,то следва за
това да се произнесе с настоящото решение.
Предвид горното,съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че
ответникът В. Я. В. с ЕГН********** от ****,дължи на **** с ЕИК**** ,със
седалище и адрес на управление ****,представляван от Й. Ц.-председател на
Съвета на Директорите и Р. Б.-изп.директор,по предявен иск с
6
пр.осн.чл.500,ал.1,т.3 от КЗ ,сумата от 4568,00 лева, представляващи
изплатено застрахователно обезщетение по щета №****,ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение ****до окончателното изплащане на
сумата, за които е издадена Заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК,
№**** по ч.гр.д.№****. по описа на РС-Балчик.
ОСЪЖДА В. Я. В. с ЕГН********** от ****, ДА ЗАПЛАТИ на
**** с ЕИК****, със седалище и адрес на управление ****, представляван от
Й. Ц.-председател на Съвета на Директорите и Р. Б.-изп.директор, сумата в
размер на 1776,36 лева съдебно деловодни разноски от които 91,36 лева ДТ за
завеждане на делото,800,00лева за разноски за особен представител, 690,00
лева за АТЕ ,разноски по делото за издаване на съдебни удостоверение в
размер на 45,00 лева, и юр.възнаграждение в размер на 150,00 лева, както и
сумата в размер на 141,36 лева, за сторените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№****. по описа на РС-Балчик, а именно 91,36 лв. за
заплатена държавна такса и 50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Да се издаде РКО в размер на 800,00лева на адв. К. И., в качеството й
на особен представител!
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд-Добрич.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
7