Решение по дело №1111/2020 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

 

№ 55/10.03.2021г., гр. Хасково

                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети февруари,  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                    Председател: Ива Байнова                            

                                                                                           Членове:  Павлина Господинова

                                                                                                            Антоанета Митрушева

при секретаря Светла Иванова…....………………...……….........................… в присъствието на

прокурора Елеонора Иванова…………….............……................………………………като разгледа докладваното от  Председателя  АНД (К) №1111 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от И.Ч. *** с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №139 от 09.10.2020г., постановено по АНД №404/2020г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено  с автоматизирано техническо средство Серия К №3512630, издаден от ОД на МВР – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано, поради  постановяването му в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства.  На първо място се сочи, че процедурата по установяване на нарушение не е съобразена с изискванията на закона. Не било изяснена авторството на нарушението и следвало ли същото да се вмени във вина именно на касатора. По делото били налични доказателства, че МПС не било управлявано от последния, които не били взети предвид от съда.  Не било отчетено поведението на кастора в конкретната обстановка.  Навеждат се доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. Неясно било кой е издателят му. Сочи се, че доколкото законодателят приравнявал електронните фишове на НП, то съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП те се издавали от министъра, кмета на общината или упълномощени от тях длъжностни лица съобразно компетентността им. В ЕФ липсвали подпис и печат на издалия го орган, а това водело съмнения в неговата истинност, тъй като бланката, одобрена от министъра можела да бъде разпечатана на принтер от всеки. Независимо, че образецът на ЕФ бил утвърден със заповед, тя не отменяла законовите разпоредби и по-конкретно чл.189 ал.14 от ЗДвП и чл. 57 от ЗАНН, тъй като законодателят приравнявал ЕФ на НП. Предвид визираните в чл.189 ал.4 от ЗДвП условия, следвало заснемащото устройство да е стационарно монтирано, а в случая била използвана мобилна система за видеонаблюдение, при която имало човешки фактор.  При това положение не следвало да се прилага облекчената процедура по издаване на ЕФ, а нарушението да се установи и санкционира по реда на ЗАНН чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.  Прилагането на процедурата по чл.189 ал.4 от ЗДвП при отсъствие на предпоставките за това водело до незаконосъобразност на издадения ЕФ. В жалбата се сочи също, че нарушението било извършено на 28.11.2017г. , а електронният фиш бил връчен през юли 2020г., поради което срокът по чл.34, ал.1, предл.2 от ЗАНН бил изтекъл. Към ЕФ липсвал снимков материал като доказателство към системата за видеонаблюдение , липсвала и схема на разположение на пътя и пътните знаци, от които да се направи обоснован извод за наличие на ограничение на скоростта. Всички тези обстоятелства не били съобразени он районния съд и в резултат неправилно ЕФ бил потвърден. 

По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноски.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира изложените в касационната жалба доводи за неоснователни. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено  с автоматизирано техническо средство Серия К №3512630 на ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 28.11.2017г. нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на И.Ч.Ч. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че електронният фиш е правилен и законосъобразен. Изложил е мотиви в насока, че същият съдържа изискуемите реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, че процедурата по издаване и връчване на електронния фиш не е опорочена, а нарушението е надлежно установено и доказано.

При извършената проверка на оспореното решение, касационната инстанция намира следното:

Постановеното решение е съответно на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Съдът е обосновал изводите си, като изложените съображения в подкрепа на извода за законосъобразност и правилност на ЕФ се споделят от настоящата инстанция.

В случая извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип TFR1-M, представляващ мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, за което са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 и  протокол от последваща проверка №1-53-17/11.04.2017г.

Неоснователно е оплакването, че административнонаказателната отговорност на касатора следвало да се ангажира чрез съставяне на акт и издаване на НП. Процесното нарушение не е такова, за което да се предвижда налагане на наказани лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, а освен това е установено и заснето с АТС, поради което правилно е санкционирано чрез издаване на електронен фиш.

Член 189, ал.4 от ЗДвП (в приложимата в случая редакция, след изм. от ДВ бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 (нова – ДВ, бр.19 от 2015г.) от ДР на ЗДвП се определя, че „Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение по пътищата е изцяло допустимо по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства“ преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ бр.19 от 2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна през 2015 г., настоящият касационен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Електронният фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН, и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4 изр. второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. В случая изискуемите реквизити на ЕФ са налице, а оплакването на касатора за неяснота на издателя му и липса на подпис на последния, както и за неспазване на чл.57 от ЗАНН, който не намира приложение по отношение на ЕФ, са изцяло неоснователни.

При установяване на нарушението и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения, съотв. такива не са констатирани от районния съд.

Спазено е задължителното изискване на чл.10 ал.1 от Наредбата. По преписката се съдържа задължителният Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система, с отразена в него дата на използване на АТСС тип TFR1-M, а именно 28.11.2017г., на която е извършено и коментираното нарушение. Посочено е мястото за контрол,  отбелязано е и обстоятелството, че ограничението на скоростта е в следствие на пътен знак за ограничението ѝ от 60 км/ч., важимо за мястото на нарушението (извън населено място) при общо такова ограничение от 90 км/ч. При така попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. Ето защо използваното АТСС законосъобразно е приведено в работен режим на твърдяното място и време, и е технически изправно, поради което административнонаказателната отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана.

В представения снимков материал, освен автомобила и неговия регистрационен номер, са отразени координати, датата и часа на заснемане, посоката на движение, въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост на движение и установената превишена такава. Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС, а фактът на управлението му именно от касатора се потвърждава от приложената декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Неоснователно е оплакването на касатора  за липса на снимков материал към ЕФ. Снимковият материал е приложен към административнонаказателната преписка и не е съществувала каквато и да било пречка за наказаното лице да се запознае със същия. Относно възражението, че не било възможно да се направи извод за наличие на ограничение на скоростта, поради липсата на схема на пътя и пътните знаци, следва да се отбележи, че  конкретното ограничение на скоростта е отразено в протокола по чл.10 ал.1 от Наредбата.

 

Неоснователно е и оплакването за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН. Разпоредбите на чл.34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба.

В случая е налице и пълно описание на нарушението, поради което не се констатира нарушено право на защита.

Във връзка с горното, настоящата инстанция намира, че конкретното нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП е безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 300 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишение на скоростта за движение.

По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо, съответстващо на материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на производството, на касатора не се следват разноски.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №139/09.10.2020г., постановено по АНД №404/2020г.. по описа на Районен съд – Димитровград.

Решението е окончателно.

 

Председател:                                    Членове:   1.                       

 

 

 

                                                                           2.