Определение по дело №1337/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 166 АПК, вр. чл.211 ЗМВР.

Образувано по жалба от А. А. Л. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Г. Г., против Заповед № 3282з-5785/22.11.2024г., издадена от директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, в частта и по т.ІІ, с която младши инспектор А. Л. е отстранена временно от длъжност за срок от 2 месеца, считано от дата на връчване на заповедта и е разпоредено изземване на служебната и карта, личен знак и служебно оръжие.

С молба вх. № 9361/17.12.2024г. е направено искане по чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. В тази връзка се твърди, че в конкретния случай напълно несправедливо и без каквато и да било законова опора жалбоподателката временно е отстранена от длъжност. Единствената причина за образуваното срещу нея дисциплинарно производство и отстраняването и, е това, че същата живеела на семейни начала с друг държавен служител от Гранична полиция, което презюмирало нейната съпричастност към извършваните от него деяния, същността на които не ставали ясни от текста на заповедта. Сочи се разпоредбата на чл.214, ал.5 от ЗМВР, предвиждаща, че за срока на отстраняване жалбоподателката не следва да получава трудови доходи и ще остане без каквито и да било приходи през този период от време. Лицето, с което съжителствала на семейни начала – Н. Д. Ч. също бил отстранен от длъжност със Заповед № 3282з-5617/14.11.2024г. на За директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, което представлявало ново обстоятелство и следвало да бъде взето предвид. При това положение се получавало, че жалбоподателката, която отглеждала и две деца точно преди Коледните празници ще остане без никакви финансови доходи, които да покрият дори и минималните и нужди. Смята, че това обстоятелство представлява значима вреда по смисъла на чл.166 АПК.

По направеното по реда на чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК искане съдът намира следното:

Оспорената заповед е издадена на основание чл.214 ал.2 вр.чл.215 ал.1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл.214 ал.1 т. 1, т. 2а и ал.4 от ЗМВР и за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на АПК като обжалването не спира изпълнението.

Съдът след като съобрази, че е налице допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, същият е обжалван по съдебен ред и не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол по отношение на предварителното изпълнение, счита искането за спиране на предварителното му изпълнение за процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Съгласно правилото на чл. 211 ЗМВР обжалването на заповедта за временно отстраняване от длъжност, издадена на основание чл. 214, ал. 2 не спира изпълнението й. Нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателката са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващата значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма разпорежда, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на чл.166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на всички заповеди за отстраняване от длъжност, издадени на основание чл. 214, ал. 2 ЗМВР. Необходимостта от защита на такива интереси са и материалноправните предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, при наличието, на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК е съотносима към обезпечаване правото на оспорване и за оспорващия е без значение дали предварителното изпълнение на акта е допуснато от административния орган или от закона, тъй като правната му сфера и в двата случая се засяга еднакво. Следователно изискването за наличие на нови обстоятелства се отнася както когато предварителното изпълнение на акта е допуснато с разпореждане, така и когато е допуснато от закона. В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправи вреди за оспорващата, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, които да могат да се противопоставят на защитимия обществен интерес. При всички случаи на отстраняване от длъжност държавният служител е лишен от възнаграждение за полагания труд (чл. 214, ал. 3 ЗМВР), което е законодателно решение и незаплащането на възнаграждение е последица от изпълнението на заповедта, а в случай на отмяната й за жалбоподателката ще е налице възможност да претендира обезщетяване на претърпените вреди. При издаване на заповедта по чл. 214, ал. 2 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган действа в условие на обвързана компетентност, тъй като отстраняването произтича от необходимостта да се осигури обективност и безпрепятствено протичане на дисциплинарното производство, като спирането на изпълнението на заповедта би обезсмислило целта на издаването й. Освен това в случая не са налице и нови обстоятелства, така както сочи в искането си жалбоподателката, като наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, но липсата на същата е достатъчно основание за отхвърляне на искането. Не може да бъде прието като ново обстоятелството, наведеното в молбата, че и мъжът, с когото жалбоподателката съжителства на семейни начала също е отстранен от работа, като по този начин семейството изцяло е лишено от доходи. В тази връзка следва да се съобрази, че нито в депозираната молба, нито в приложенията към нея са представени доказателства, които да обосноват извод, че работните заплати на двамата съжителстващи са единствения финансов доход, с който те разполагат.

В този смисъл и предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице обстоятелства от категорията на визираните в чл. 166, ал. 2 от АПК, които да обосноват извод за необходимост от спиране предварителното изпълнение на акта, поради което същото следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Така, мотивиран от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Административният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на А. А. Л. от [населено място], за спиране предварителното изпълнение на т.ІІ от Заповед № 3282з-5785/22.11.2024г., издадена от директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с която е отстранена временно от длъжност за срок от 2 месеца, считано от дата на връчване на заповедта и е разпоредено изземване на служебната и карта, личен знак и служебно оръжие.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.