О П Р Е Д Е Л Е Н И E
№
27.05.2019 г. гр.
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, на двадесет и седми май 2019 година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
2. ТОНКА
МАРХОЛЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева ВГД № 158 по описа за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Спорът
е пренесен пред втората инстанция по въззивна жалба на Т.Ж.Т. с ЕГН ********** *** чрез
пълномощника му адв. В.К.,*** с адрес за призоваване: гр. Я.,
ул. "Ж. П."
№*, ет. * срещу Решение № 241/05.04.2019
г. по гр.д. № 4435/2017 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Т.Ж.Т. против Р.П.Т. иск за делба на
НИ, находящ се в гр. Я., ул.“Д. Б.“ ***, представляващ жилище - апартамент №*/**, СО в сграда с идентификатор № 87374.537.29.1.121, с
площ 71, 45 кв.м., при граници : 87374.537.29.1.92; 87374.537.29.1.122, под
обекта: 87374.537.29.1.117, над обекта : 87374.537.29.1.125, състоящ се от две
стаи, кухня, коридор, сервизни помещения и две тераси, ведно с прилежащото
таванско помещение № 20, със застроена площ 4, 93 кв.м., както и 0, 726 % ид.ч.
от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху мястото, където е построен жилищния
блок, както и искането с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на КНА № 191/28.06.2017 г. на нотариус Петър Костадинов.
С въззивната жалба на ищеца Т. решението
на ЯРС се атакува изцяло като неправилно, постановено при съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон и необосновано. Твърди се, че изводът на ЯРС, че процесният недвижим
имот е еднолична собственост на Р.П.Т., тъй като същата го е придобила преди
брака си с ищеца Т.Т., съгласно заповед №1360/19.12.1975 г. на основание чл.
100 от ЗТСУ е необоснован и не намира опора в събрания по делото доказателствен
материал. Излага допълнителни аргументи, че пред първоинстанционния съд бил
представен нотариален акт за собственост върху имот, даден като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия
по ЗТСУ№140 т.2 нот.д.№618/1979г., съставен на 08.05.1979г., с който Р.П.Т.
била призната за собственик на процесния недвижим имот, закупен за сумата от
8903лв., от които 2903лв. - обезщетение срещу отчуждения имот и 6000 лв. - заем
от „ДСК" АД. Липсвало основание въз осн. на което бил издаден НА освен
това липсвала и заповедта по чл.100 ЗТСУ, която се явявала придобивен титул. Допълва,
че ответницата била представила Протокол №49/18.12.1972г., с който отчуждения
имот на н-ците на С. Т. находящ се ул."Г.Г."№** бил оценен на 9141 лв. и писмо с
Изх.№2943/19.02.1974г. на Окръжен народен съвет, съгласно което на П. Т. е преведена по жилищно спестовния влог
сумата от 2499.25лв. Съгласно удостоверение за наследници с
Изх.№ГС/02-000160/08.01.2018г. на Община „Ямбол" П. Т. е баща на ответницата Р.П.Т. и същия е
починал на 21.06.2010г. По делото няма данни бащата да е прехвърлял съгласно
изискването на чл.102 ЗТСУ отм. на дъщеря си правата си по този влог, нито
данни каква е родствената връзка между Стоян Атанасов Терзиев и Павел Стоянов
Терзиев. Изтъква, че с определение№2569/26.09.2018г. по гр.д.№4435/2017г. ЯРС
прекратил производството по делото поради нередовност на иска, с молба с
вх.№13171/31.07.2018г. ищецът уточнил, че в настоящият случай липсва заповед по
чл. 100 ЗТСУ, поради което страните
придобиват собствеността на 08.05.1979г. ,когато е издаден констативния
нотариален акт. Обръща внимание на това, че с Определение от 30.10.2018 г. по
ВЧГД№296/2018г. , ЯОС приел, че след като ответницата не е възразила в отговора
си към исковата молба ,че заповедта по чл.100 ЗТСУ е издадена преди сключването
на брака, меродавен бил констативния нотариален акт. След връщането на делото
пред ЯРС ответницата представила два листа от Заповед№1360/19.12.1975г. по
чл.100 ЗТСУ/отм/, който документ бил компрометиран от формална страна, съотв. оспорен от
ищците, като с Писмо с
рег.№2801-04154/07.03.2019г. на заместник кмета на Община"Ямбол" било
отговорено, че в „архива на Община"Ямбол" липсвал оригинал на
заповед №1360/19.12.1975 г. с омастилени подписи. В
архива били налични копия от тази заповед и оригинал на заповед №493/
21.05.1975г. на ГНС-Ямбол относно конкретизиране на жилищните блокове,в които
да се включат собствениците на отчуждени имоти за други мероприятия на
ГНС-Ямбол. С Писмото си
Изтъква се, че след
справка в Община"Ямбол" се установило, че върху копието, което
Общината притежава, липсват подписи на издателите, поради което го счита само
за един писмен проект за заповед, който не може да послужи като доказателство
по делото, съгл. чл. 183 от ГПК.
Възразява, че не бил съобразен и фактът, че липсвали доказателства кога
тази заповед е влязла в сила като дата и година, като допуска това да е станало
след 13.06.1976г. ,когато страните по делото са сключили вече граждански брак.
Сочи че в нито един от отговорите си към исковата молба ответницата не е
твърдяла, че е едноличен собственик на имота, а единствено че имала по-голям
дял от имуществото, поради факта, че част от имота била придобита чрез
обезщетение за отчуждаване на наследствен имот на дядо й. Ответницата с Нотариална покана с рег.№3996/19.10.2016г. посочила, че ще заплаща по 50 лв. месечно наем
на ищеца за неговата идеална част от имота, следователно било налице признание
от страна на Р.Т., че имотът е съсобствен между страните по делото. Представени
били и доказателства за заплащане на тези суми. На 28.06.2017г. Р.Т. се е
снабдила с КНА №191, рег.№3531 дело№157/28.06.2017г. за 1/2 ид.ч. от имота,
като е твърдяла, че я е придобила по давност, което въззивникът също счита за
индиция, че тя признава бившият й съпруг за собственик на половината от имота.
Твърди се, че първоинстнационният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, като не дал указания в доклада си по чл.14б ГПК, свързани с
доказване на процесната заповед, а впоследствие и не е изключил от
доказателствата по делото, съгласно изискването на чл.183 ГПК представеното
копие на заповед№13б0/19.12.1975г. Съдът некоректно бил посочил, че ищците не
са искали информация кога процесната заповед е влязла в сила, което се
опровергавало от Протокола от с.з. от 12.02.2019г., от който е видно, че ищецът
е направил доказателствено искане за изискване на информация от
Община"Ямбол" дали имат оригинала на заповед№1360/19.12.1975г. и кога
същата е влязла в сила. Моли за отмяна на решението, допускане на делба между
страните при равни квоти върху процесния имот и отмяна на констативния
нотариален акт. Не претендира присъждане на разноски пред настоящата
инстанция. Не представя нови доказателства и не прави доказателствени искания.
Въззиваемата страна е уведомена за постъпилата въззивна
жалба на 07.05.2019 г., като не се е възползвала от възможността да подаде
отговор в законния срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 267 ГПК, в закрито
заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на
жалбата, при съответно прилагане на чл. 262 ГПК, да се произнесе по допускане
на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане
в открито заседание.
В изпълнение на горепосочените задължения и като
съобрази изискванията на чл. 262 ГПК, ЯОС намери въззивната жалба за допустима,
като подадена в предвидения в закона срок и отговаряща на изискванията на
закона.
Водим от изложеното и на основание чл. 267 ГПК, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 04.06.2019 г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съобразно изложеното в
обстоятелствената част на настоящото определение.
Приканва страните към спогодба.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.