№ 8742
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря С. В. А.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110125699 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Oбразувано e по по искова молба, подадена от [фирма], ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление [населено място],[улица], срещу Л. Г. Й., ЕГН
**********, с адрес: [населено място], [населено място], [жк], [жилищен адрес] и
съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са
предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 27.08.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 45458/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди,
последната имала качеството на битов клиент на ТЕ, като собственик (така
уточнителна молба вх. № 6245/25.05.2021 г.) на ½ ид.ч. от топлоснабден недвижим
имот – апартамент № [номер], находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с
аб. № [номер]. Твърди се, че за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018 г. ищецът е
доставил ТЕ на ответника, но същата не е заплатила дължимата за това цена в общ
размер на 705,28 лева. Ответникът е останала задължена за сумата от 49,43 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху
главница за доставена и незаплатена ТЕ за времето от 15.09.2017г. до 24.07.2019 г.
Ищецът счита, че насрещната страна по договорното отношение е изпаднала в забава
по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума с оглед установения
срок за плащането й в общите условия, приложими в периода. Моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по
издадената заповед по чл.410 ГПК, посочени по – горе по размер, както и направените
в производството разноски.
1
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на
облигационна връзка с ищеца. Намира твърдението, че има качеството на потребител
на доставената до апартамента ТЕ през исковия период за недоказано. Твърди
недоказаност на твърдението за извършена доставка на ТЕ до апартамента за
начислената сума. Навежда възражение за погасяване на правото на принудително
изпълнение на вземанията с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Твърди
Общите условия за продажба на ТЕ да не я обвързват. Оспорва претенцията за
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата -
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия (в това число, че ответникът е собственик на процесния имот през исковия
период и страните са обвързани от облигационна връзка за доставка на топлинна
енергия до имота през исковия период), обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума,
изпадането на ответника в забава, в това число обстоятелства, обусловили спиране или
прекъсване на давностните срокове за погасяване на правото на принудително
изпълнение на вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, в това число извършени плащания съгласно
твърденията.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
2
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът
притежава ½ идеална част от право на собственост върху процесния недвижим имот,
находящ се на адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес], ап. [номер] /заповед №
[номер]/26.11.1990 г., издадена на основание чл. 13 ЗС и чл. 10 НДНИ и договор за
продажба на недвижим имот по реда на НДНИ, по силата на който ответницата и Д. Й.
са придобили правото на собственост върху недвижимия имот/. Следва да се посочи,
че по делото като писмено доказателство е прието заявление, вх. № Г-254/04.01.2018 г.,
с което ответницата, посочвайки адреса на топлоснабдения имот и абонатния номер, се
е позовала пред ищеца на изтекла за задълженията , възникнали до 30.06.2012 г.,
погасителна давност и е поела задължение да заплати дължимите за периода 01.07.2016
г. - 31.11.2017 г. съгласно условията на сключено с ищеца споразумение. Ето защо
съдът приема, че е налице и извънсъдебно признание на ответницата, че се намира в
договорно правоотношение с ищеца в това число и към процесния период.
Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от
разстояние между ответника и ищцовото дружество, че не е подадена молба
декларация от страна на ответника не означава, че не е възникнало валидно
облигационно отношение между тях, каквито доводи са наведени с отговора на
исковата молба и са поддържани отговора на въззивната жалба, подадени от ответника.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди,
какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу
ответника в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия за битови, а не за
стопански нужди.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на
подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона. В конкретния случай облигационното правоотношение между страните и
качеството на потребител на ответника на топлинна енергия произтича от правото му
на ползване върху процесния недвижим имот, като законът не поставя изискване за
наличието на индивидуален писмен договор, доколкото се касае за топлинна енергия за
битови нужди, а апартаментът на ответника се намира в сграда в режим на етажна
собственост.
По отношение на възражението на ответника, че приложимите към договора
общи условия не я обвързват, следва да се посочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
3
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията
/КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно
производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в
писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм. Ето защо и следва да се приеме, че
приложими в отношенията между страните, породени от процесния договор са общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, собственост на ответника, е с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Неоснователни в тази връзка са възраженията на ответника, че ищецът
не е установил това обстоятелство в производството. Установено е, че на проведеното
на 24.09.2002 г. общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде
сключен договор за услугата топлинно счетоводство. С Тълкувателно решение №
2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната
собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при
постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели
решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по
системата за дялово разпределение, в която връзка ответницата е обвързана от взетото
решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството
топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се
намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото
разпределение е осъществявано от [фирма] в съответствие с приложимата към
процесния период нормативна уредба. Начисленията за ТЕ за отопление на имота е на
база реален отчет на показанията на 6 бр. ИРРО, монтирани на 6 бр. радиатора в имота.
ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена на база отопляемия обем на
жилището /244 куб.м./. През процесния период в имота не е начислявана ТЕ за
подгряване на вода. След края на всеки отоплителен сезон на уредите в имота е
извършен реален отчет и са изготвени изравнителни сметки. Вещото лице е посочило,
че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи.
Вещото лице е приело, че за процесния период общият топломер е годно средство за
измерване на топлинната енергия, с оглед извършените метрологични проверки,
4
описани в обстоятелствената част на експертизата, с оглед което неоснователни са
наведените в този аспект оплаквания с отговора на исковата молба.
Съгласно направените изчисления задълженията за цена на топлинната енергия
за периода експертът е посочил, че задължението за ТЕ възлиза на сумата от 2193,09
лева, като в тази сума не са включени лихви за забава.
От счетоводната част на заключението на комплексната експертиза се
установява, че за процесния период размерът на неплатените задължения за ТЕ е в
размер на 1410,55 лева, а дължимата лихва за забава е в размер на 98,90 лева.
Констатирано е, че през процесния период няма претендирани неплатени суми за
услугата дялово разпределение. Съгласно заключението, счетоводството на ищеца по
отношение на конкретния абонатен номер е редовно водено.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Съгласно заключението на вещите лица по комплексната СТСчЕ стойността на
ТЕ за периода, дължима за процесния имот, е в размер на 1410,57 лева. Ищецът
претендира стойност на ТЕ за главница за периода 01.07.2016 г. – 30.04.2018 г. в размер
на 1410,57 лева, от които от ответницата – 705,29 лева. Възражението за давност е
основателно единствено за периода 01.07.2016 г. – 31.07.2016 г., с оглед датата, от
която искът се счита предявен /02.08.2019 г./. Доколкото обаче от представените в
заповедното производство платежни документи /приложени към възражението срещу
заповедта за изпълнение, подадено от ответницата/ и от счетоводната част на
комплексната експертиза, приета в хода на съдебното дирене, се установява, че цената
на ТЕ, фактурирана от ищеца за месец юли 2016 г., е погасена чрез плащане, то и
възражението за давност не води до погасяване правото на принудително изпълнение
за конкретна парична сума. Следователно искът следва да бъде уважен за пълния
предявен срещу ответника размер и за периода 01.08.2016 г. – 30.04.2018 г.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да
уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа
в общите условия.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на 49,43 лева и за периода 15.09.2017 г. – 24.07.2019 г. следва да се уважи
изцяло, доколкото съгласно данните от заключението на КСТСчЕ и припадащата се на
ответницата част от общото задължения за лихва за забава възлиза в размер на сумата
от 49,45 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за
ищеца.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
5
да бъде присъдена сума в размер на 719,81 лева /за държавна такса, депозити за
възнаграждения на вещи лица и особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 20,05 лева, доколкото заповедта за изпълнение по
отношение на длъжника Д. Г. Й. е влязла в сила и по отношение на таз част от
разноските съдът не дължи произнасяне в настоящото исково производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [населено място],[улица], по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л.
Г. Й., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [населено място], [жк], [жилищен
адрес] и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, дължи на [фирма] сумата от
705,29 лева - главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в апартамент № [номер], находящ се на адрес: [населено място], [жк],
[жилищен адрес], за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва
от 02.08.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 49,43 лева за
периода от 15.09.2017 г. до 24.07.2019 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 27.08.2019 г. по ч.гр.д. № 45458/2019 г. по описа
на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Л. Г. Й., ЕГН **********, с
адрес: [населено място], [населено място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес:
[населено място], [улица], ет.3, да заплати на [фирма] ЕИК: [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 719,81 лева - разноски в
исковото производство и сумата от 20,05 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма] на
страната на ищеца [фирма].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6