Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 11 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Д.С.Х., срещу Решение №
704/10.12.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2038/2019г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
19-0869-002880, издадено от началник група към ОДМВР гр. Шумен, с което на Д.С.Х.,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, на
основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение
на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът релевира твърдения
за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие
с материалния закон и процесуалните правила. Релевира доводи за прекомерност на
определената му глоба. В съдебно заседание се представлява от адвокат С. от Адвокатска
колегия – Шумен, който поддържа становището за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН, както и за недоказаност на вмененото на Х.
нарушение. Поради това отправя искане за отмяна на процесното решение и на
наказателното постановление.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище по депозираната жалба, а в съдебно
засаденаие, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 07.08.2019г. около
13,10 часа, в гр. Шумен, в комплекс „Херсон“, при управление на собственото си
МПС л.а. „Р.С.“, с рег.№ **********и при извършване на маневра за излизане от
реда на паркираните МПС Д.Х. не се съобразил с положението на паркирания от
дясната му страна л.а. „Ауди А4“, с рег. № Н 8327ВТ, като го блъснал в задна
дясна част, с което причинил ПТП с
материални щети.
След пристигане на
полицейски служители, бил съставен Протокол за ПТП №1743543 от 07.08.2019г. Бил
съставен и Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA
№2900 от 07.08.2019г. Актосъставителят посочил, че с горното деяние, от страна
на жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Към
преписката е приложен и снимков материал.
Актът бил подписан от
нарушителя, като е изложил, че има възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган е издал процесното наказателно постановление,
с което ангажирал отговорността на водача.
Районният съд заключил,
че в хода на протеклото санкционно производство не са допуснати съществени
процесулни нарушения, които да имат решаващо значение спрямо
законосъобразността на НП. Съдебният състав извел и извод относно безспорната
установеност на приписаното на жалбоподателя нарушение, поради което потвърдил
оспорения пред него санкционен акт.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните
за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са
възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни
доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд.
Шуменският
административен съд намира за неоснователен довода на касатора, застъпен от
процесуалния му представител за наличие на допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН. Актът, а впоследствие и НП са изготвени в
изискуемата форма, съдържат необходимите законово изискуеми реквизити и за
съставени при спазване на императивния ред, регламентиран със ЗАНН. При
пристигане на място на органите на МВР не са установени свиделети-очевидци,
поради което като свидетел при установяване на нарушение е вписан Г.И.,
изпълняващ длъжност младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ в ОД на
МВР – Шумен, каквато възможност законът несъмнено допуска. Нарушението и
обстоятелствата, при които е било осъществено, са описани пределно ясно, без да
е било засегнато правото на защита на лицето. Същият е разбрал какво нарушение
му се вменява, за което свидетелства и надлежното депозиране на въззивната
жалба, с която е отпочнато производството пред районния съд.
Не се споделят и
доводите за недоказаност на нарушието, приписаното на касатора. Органите на МВР
са установили механизма на извършването му, като е изготвен и съответния
протокол за ПТП. В хода на делото пред районния съд е разпитан и собственикът
на превозното средство, засегнато при извършената маневра от касатора, като в
показанията си свидетелят И.К.навежда твърдения, които се припокриват с констатациите
на органите на МВР и сочат, че санкционираното лице и причинило ПТП при маневра
за излизане от реда на паркираните превозни средства, без да се съобрази с
паркирания от дясната му страна автомобил. Това поведение закономерно е било
съотнесено спрямо нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, според която водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, преди
да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. В разпоредбата изрично е предвидена маневра,
свързана с излизане от ред на паркирани превозни средства и дължимо поведение
по съобразяване с другите участници в движението, като тяхното изброяване не
следва да е бъде прието за лимитативно, доколкото няма друга разпоредба,
уреждаща по-детайлно изискуемите действия на водач при маневриране. Правилно е
издирена и приложимата за нарушението санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2
от ЗДвП, във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП, съгласно която водач, който поради
неспазване на дистанция и правилата за заобикаляне, причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв. Санкцията е определена от
законодателя в твърд размер и не подлежи на индивидуализация. И доколкото
поведението на водача не може да бъде възприето за „маловажно“, то напълно
резонно е била ангажирана отговорността му по разписания в Закона за движение
по пътищата ред. Санкционирането на виновния причинител на ПТП не е израз на
тенденциозно отношение спрямо пенсионерите, каквото становище застъпва Х. в
касационната жалба, а законов отговор спрямо осъществено административно
нарушие, засягащо правилата на движение по пътищата, които възлагат задължения
на всеки участник в движението, без оглед на възрастта и социалния му статус.
В обобщение на изложеното, Шуменският
административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния
закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила и не са налице
основанията за отмяна, сочени от касационния жалбоподател. Служебната проверка
по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира депозираната касационна жалба за
неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 704/10.12.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2038/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.01.2020 г.