№ 233
гр. Ихтиман, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело
№ 20221840100720 по описа за 2022 година
Производството е инициирано въз основа на искова молба, предявена от С. Д. Г., ЕГН
**********, чрез адвокат П. К., против И. Л. Г., ЕГН **********.
Искът е с правно основание чл. 49 от СК, във вр. чл. 318 и следващите от ГПК -
развод по исков ред.
Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на
26.10.2003 г. и от брака си имат две деца – син * И.ов Г., ЕГН ********** и дъщеря * И.ова
Г., ЕГН **********. Сочи се, че цялото семейство, в това число и децата, живеят във
Великобритания от 2014 г. до настоящия момент. Навеждат се доводи, според които
отношенията между съпрузите постепенно са се влошили, възникнали са напрежение и
конфликти. Според ищцата ответникът е напуснал семейното жилище през 2022 г. и тя е
поела изцяло грижите за децата. Твърди се и че след раздялата ответникът е започнал да
упражнява психически тормоз над нея, което е наложило тя да подаде „рапорт“ в
съответната полицейска служба. Настоява се бракът да бъде прекратен, като на ищцата се
предоставят родителските права върху децата, а на бащата да се определи режим на лични
контакти с тях, както и да им заплаща издръжка.
По делото е постъпил отговор на исковата молба, в който не се оспорва фактът, че
страните са сключили брак и че са родители на децата, а така също и че семейството живее
във Великобритания, но са изложени подробни съображения, посредством които се оспорват
останалите твърдения на активно легитимираната страна. Според ответника вина за
влошаване на отношенията между него и съпругата му има последната. Настоява се бракът
да бъде прекратен, като на ответната страна се предоставят родителските права върху
децата, а на майката да се определи режим на лични контакти с тях, както и да им заплаща
издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25
юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни
въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното
отвличане на деца (Регламент (ЕС) 2019/1111) компетентни да разглеждат въпроси,
1
свързани с развод, законна раздяла и обявяването на недействителността на брака, са
съдилищата на държавата членка, чиито граждани са двамата съпрузи. В настоящия случай
съпрузите са български граждани, поради което компетентен да се произнесе по въпроса за
прекратяване на брака по исков ред е българският съд.
Тъй като от заявеното от страните и от представените от тях материали се установява,
че децата пребивават постоянно във Великобритания, която страна не е държава членка на
Европейския съюз, в случай не могат да намерят приложение разпоредбите от чл. 7 до чл. 14
от Регламент (ЕС) 2019/1111, в които са регламентирани различни хипотези за
компетентност на съдилищата относно родителската отговорност, поради което делото е
било прекратено от предходния съдия-докладчик в тази му част с нарочно определение, а
определението е влязло в сила. Съгласно чл. 5, пар. 1 от Хагската конвенция за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата компетентен в случая,
относно родителските права, е съдът във Великобритания. Поради това сезираният съд
дължи произнасяне единствено по въпроса за прекратяването на брака и за вината, като
останалите въпроси, касаещи родителските права и издръжката на децата следва да бъдат
разрешени, ако не са намерили решение до момента, от съответно компетентния национален
съд.
В проведеното последно открито съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно със
своя адвокат, като същите поддържат иска и настояват за прекратяване на барака и за
произнасяне по въпроса за вината.
Ответникът не се явява в последното открито съдебно заседание, като вместо него се
явяват адвокат Г. и адвокат М., които също настояват бракът да се прекрати по съдебен ред
и съдът да вземе отношение по въпроса за вината.
Предявените искове за прекратяване на брака и за вината са допустими - налице са
всички процесуални предпоставки за разглеждане на същите по същество.
За да се произнесе по съществото на спора, съдебният състав съобрази следното:
Относно иска за развод по чл. 49 от СК
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно константната съдебна практика
и правна теория правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда от
осъществени факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което тя е
лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е правоотношение, което
съставлява комплекс от взаимни права и задължения. Неизпълнението на задълженията от
страна на единия или двамата съпрузи и/или настъпилото духовно и физическо отчуждава
един от друг на двамата съпрузи имат своята санкция в пораждане на правото на развод.
От съдържанието на представен по делото препис от удостоверение за граждански
брак е видно, че страните по делото С. Д. Г. /с фамилно име преди брака – */ и И. Л. Г. са
сключили такъв на 26.10.2003 г. в град София.
В настоящия случай както в исковата молба, така и в отговора съпрузите изрично
завяват, че желаят сключеният граждански брак да бъде прекратен и сочат различни
причини за това, всичките от които, обаче, даващи информация в насока, че отношенията
между тях с течение на времето са се влошили и брачната връзка е изпразнена от
съдържание и смисъл за последващо съществуване. От събрания доказателствен материал
по делото, в това число свидетелски показания и писмени доказателства, също се
установява, че отношенията между С. Д. Г. и И. Л. Г. са достигнали до етап, в които е
безпредметно съществуването на брачния съюз помежду им, поради което е нормално
юридическото положение между съпрузите да бъде приведено в съответствие с
фактическото такова.
2
Относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
Според нормата на чл. 49, ал. 3 от СК, с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. В настоящия случай такова искане е направено от ищцата и от ответника, поради което
е необходимо съдът да изследва този въпрос.
Законът не дава дефиниция на понятието вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Същото, обаче, следва да се определи като комплекс от
обстоятелства, представляващи обективното и субективното отношение на всеки от
съпрузите към брачната връзка, към поетите брачни задължения за взаимност и
разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за
семейството. Именно на базата на тези обстоятелства съдът ще прецени дали вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи или само един от
тях.
Като свидетели по делото за разпитани лицата * * /майка на ищцата/, Ирина
Божилова, * и * Г. /майка на ответника/.
Свидетелката * * сочи, че в началото отношенията на съпрузите били нормални.
Твърди, че от 2014 г. семейството живее във Великобритания, като година по-рано е
заминал само съпругът. Според тази свидетелката С. Г. е претърпяла катастрофа през 2017 г.
във Великобритания и заявява, че съпругът й не е указал необходимото съдействие и помощ
за възстановяване. Заявява, че съпругът постепенно е започнал да не се грижи за
домакинството наравно със съпругата и че когато С. се е разболяла от Ковид през 2022 г. и й
е било лошо, И. е отказал да я закара до болница. Допълва, че съпрузите са разделени
фактически от месец февруари 2023 г., тъй като между тях е имало скандал, както и че
съпругата е останала да живее в жилището във Въликобритания, а съпругът е бил изведен от
полиция от същото.
Свидетелката Ирина Божилова заявява, че познава ищцата от 2000-2001 г. и че има
преки впечатления върху семейния й живот, но и че за последно, когато е виждала съпрузите
заедно, е било през 2018 г., тъй като свидетелката живее от 2008 г. в Америка, а през 2018 г.
е останала за няколко дни в жилището им в Англия. Допълва, че по време на този неин
престой в дома на съпрузите й е направило впечатление, че между двамата има напрежение
и „караници“, като инициатор на последните били и двамата. Свидетелката допълва, че след
2019 г. е поддържала връзка със С. по интернет и че последната й е споделяла за
задълбочаване на проблемите с И. и как двамата се държат грубо едни към друг, а така също
и че докато е боледувала от Ковид съпругът не й е давал пари.
Свидетелката * Г. твърди, че в началото отношенията между съпрузите били
нормални, но миналата година разбрала, че в между тях има напрежение и че изпитват
финансови затруднения, поради което изпращала пари на сина си. Завява, че дъщерята на
съпрузите /внучката на свидетелката/ й разказала за случай, в който майката започнала да
бие бащата.
Свидетелката * заявява, че няма интимни отношения с ответника и твърди, че познава
С. Г. от около 2020-2021 г., като в началото на познанството им е била по-близка с нея.
Сочи, че С. Г. е имала няколко извънбрачни връзки, като за една от тях е ходила до друг град
– Кардиф. Описва случай, в който на С. й е било забранено от полицейските органи да се
прибира вкъщи за 10 дни, а така също и ситуация, в която двамата съпрузи опитали да
разговарят помежду си, но С. започнала да обижда И.. Според свидетелката отношенията
между нея и С. постепенно са се развалили заради поведението на последната. Твърди да й е
известно, че срещу И. е била издадена ограничителна заповед и че впоследствие тази
ограничителна заповед била вдигната. Свидетелката заявява, че общува с ответника, но
последните два-три месеца почти не го е виждала.
3
От свидетелските показания става ясно, че отношенията между съпрузите постепенно
са се влошили и че и двамата от тях са допринесли за негативното развитие на връзката им.
Трябва да се посочи, че в свидетелските показания не се съдържат данни, които пряко да си
противоречат, а всеки свидетел споделя информация за живота на семейството, която му е
станала известна. Съдът кредитира и показанията на свидетелите * и Г., въпреки че всяка от
тях е майка на някоя от страните. Трябва да се има предвид, че тези свидетели са от най-
близкия роднински кръг на съпрузите и се предполага, че те са сред лицата, които могат да
имат най-пълно и непосредствено възприятие за случващото се в семейството.
По делото е представен документ, издаден от английските власти, ведно с превод да
български език, от съдържанието на който е видно, че между родителите са уредени
отношенията, със съдействието на компетентните органи, относно отглеждането на детето *
Г. и режима на контакти с родителите /лист 115-119 от делото/. /Към настоящия момент
другото дете на съпрузите - * И.ов Г., е навършил осемнадесет годишна възраст.
Приети са и документи, с превод на български език, издадени от полицейската служба
в *, от които става ясно, че е взето решение за отказ да бъде повдигнато обвинение срещу И.
Г. за нарушения като: „дебнене без страх/тревога/страдание“ /лист 120-124 от делото/.
Като писмени доказателства са представени и други документи издадени от
английските власти, ведно с превод на български език, представляващи вид социален
доклад, в съдържанието на които се съдържат информация за съществуващи конфликти
между съпрузите, които конфликти са се отразили и на децата им /лист 126-208/.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че с поведението си и двамата
съпрузи са допринесъл за разстройството на брачните отношения и са станали причина за
отчуждаването помежду им. Доказателствената съвкупност дава основание да се приеме, че
постепенно отношенията между ищцата и ответника са се влошили, като вина за това има
всеки от тях и същите тези отношения са стигнали до етап, в който брачната връзка се оказва
лишена от смисъл и съдържание.
Относно семейното жилище
С исковата молба е поискано семейното жилище в град *, находящо се на ул. „* *“ №
9, за което се твърди, че е собственост на двамата съпрузи, да се предостави за ползване и на
двамата. В обстоятелствената част на иска се сочи, че това жилище е закупено през 2019 г. и
че се ползва от семейството, когато са в България. В отговора на исковата молба ответникът
не е взел подробно становище по повод семейното жилище в България, а в петитума само е
поискал семейното жилище да се ползва от двете страни по делото.
Предвид горното, съдебният състав приема, че семейното жилище на съпрузите в
Република България след развода следва да бъде предоставено и на двамата за ползване.
Относно съдебните разноски
Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг. В настоящия случай съдът прие, че и двамата
съпрузи имат равна вина за разтрогване на барака, поради което всеки от тях следва да
понесе сторените от него разноски. Само за пълнота може да се отбележи и че в последното
открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника изрично посочи, че не
претендират разноски. Също така на основание чл. 6, т. 2 от ТДТССГПК съдът определя
дължимата държавна такса в размер на 30 лева, като всяка от страните ТРЯБВА да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Ихтиман, сумата от по 15 лева.
Мотивиран от горното, Районен съд - Ихтиман
РЕШИ:
4
ПРЕКРАТЯВА , на основание чл. 49, ал. 1 от СК, бракът между С. Д. Г., ЕГН
********** и И. Л. Г., ЕГН **********, сключен на 26.10.2003 г.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 49, ал. 3 от СК, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи - С. Д. Г. и И. Л. Г..
ПОСТАНОВЯВА семейното жилище в Република България, находящо се в град *,
ул. „* *“ № 9, да бъде ползвано от двамата съпрузи поравно.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН **********, на основание чл. 6, т. 2 от ТДТССГПК, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман,
държавна такса в размер на 15 лева /петнадесет лева/.
ОСЪЖДА И. Л. Г., ЕГН **********, на основание чл. 6, т. 2 от ТДТССГПК, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман,
държавна такса в размер на 15 лева /петнадесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд -
Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5