№ 43
гр. Раднево, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100078 по описа за 2022 година
Производството е за развод по исков ред с правно основание чл. 49,
ал. 1 СК.
Производството е образувано по искова молба на К. АС. АНГ.,
действащ чрез адв. Д., срещу АТ. ЗЛ. АНГ., с която се предявява иск за
развод по чл. 49, ал. 1 СК. Ищецът твърди, че с ответницата са сключили
граждански брак на 25.10.2019 г., като преди сключване на брака имали
родено дете А.К. А., роден на 05.05.0217 г., припознато от ищеца. Твърди, че
живели заедно от 2016 г. в дома на родителите му в с. Сърнево, където се
родило и детето им. Твърди, че отношенията им били нормални и живели в
любов и разбирателство, като заедно отишли да живеят в Обединеното
кралство Великобритания и през декември 2021 г. се върнали в България.
Твърди, че тогава усетил, че съпругата му си променила отношението рязко,
започнала да се отчуждава, да става безразлична към него. Твърди, че
първоначално не обърнал сериозно внимание на това й поведение, тъй като
решили да отидат да работят в Северна Ирландия при сестра й, а детето да
оставят на неговите родителите. Твърди, че 12-13 дни след като отишли в
Северна Ирландия, установил, че ответницата я нямало, както и приятелят на
нейната сестра А., след което установили, че двамата избягали от тях и
заживели заедно на неизвестно за тях място. Твърди, че на следващия ден
провел телефонен разговор с ответницата, която му заявила, че няма да се
върне и имала намерение да заживее с въпросното лице А.. Твърди, че след
това отношенията им съвсем охладнели, а бракът им бил дълбоко и
непоправимо разстроен изключително заради поведението на ответницата.
Поради това иска да бъде прекратен брака им по вина на ответницата, като се
предостави нему ползването на семейното жилище в с. Сърнево, община
1
Раднево, ул. *****, не било съпружеска имуществена общност, ответницата
да носи след прекратяване на брака предбрачното си фамилно име Д., на
ищеца да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо
детето и да бъде определено местоживеене на детето на адреса на семейното
жилище, а на ответницата да бъде определен режим на лични отношения с
детето и да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 200 лв.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника АТ. ЗЛ.
АНГ..
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателност на иска ищецът следва да докаже наличието на
сключен с ответницата граждански брак, както и твърдените обстоятелства,
обосноваващи наличието на сериозно и непоколебимо разстройство на брака.
Двете страни следва да посочат всички основания за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
От приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак №
**********, издадено на 25.10.2019 г. от длъжностно лице по гражданско
състояние при Община Раднево /оригинал, л.4/, е видно, че страните К. АС.
АНГ. и АТ. ЗЛ. АНГ. са съпрузи и са сключили граждански брак в гр.
Раднево, на 25.10.2019 г., за което е съставен акт за сключен граждански брак
№ 0055 от 25.10.2019 г. на длъжностното лице по гражданското състояние
при община Раднево.
От приетото по делото удостоверение за раждане от 21.01.2020 г. /л.5/ и
от направената справка НБД /л.16/ се установява, че страните имат родено
едно дете преди сключването на брака – А.К. А. - малолетно лице /виж
удостоверението за раждане на л.5/.
І.1. Относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака и въпроса
за вината:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Съобразно задължителната съдебна практика, съдържаща се в
разрешенията, дадени в ППВС № 10 от 1971 г., дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е налице, когато запазването му не би създало
нормални условия за живот на съпрузите. Дълбоко е това разстройство, при
което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски
отношения, като в тези случаи брачната връзка съществува само формално и
в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се
възстановят нормалните отношения между съпрузите, като една от
причините, която може да доведе до разстройството на брака е
продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази раздяла не трябва да
се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака, но при наличието
2
й съдът е длъжен да изследва с оглед на доказателствата по делото дали тя е
причина или само проява на дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
т.е. дали това разстройство може да бъде преодоляно, за да се възстановят
нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и
разбирателство (в този смисъл решение № 306 от 06.10.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 1365/2010 г., ІІІ г.о.).
За установяване на спорните обстоятелства са събрани гласни и
писмени доказателства.
Установява се от събраните гласни доказателства, че съпрузите не
живеят заедно повече от 4 месеца. По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите С.Ж.С. и М.Н.М., от чиито показания е видно, че
познават ищеца К. АС. АНГ. от 25-26 години, а ответницата А.А. от 7 години,
която оставила ищеца, докато двамата били на работа в чужбина. Свидетелят
С.Ж.С. посочва, че ищецът се прибрал сам и казал, че „жена му избягала със
зет му” докато били в чужбина и оставила сина им при К., както и че повече
не се интересувала нито за съпруга си, нито от детето си. Свидетелства, че от
началото на 2022 г. никой не знае къде е ответницата и че ищецът сам се
грижи за детето си. Идентични показания дава и свидетелят М.М., който
заявява, че заедно с ищеца и ответницата на 20.01.2022 г. са заминали заедно
за Ирландия. Там са били заедно в една квартира и е нямало никакви
признаци, че ответницата А.А. имала намерение да остави съпруга си и да
избяга със зет му /съпруг на сестра му/, а просто една сутрин всички
установили, че ответницата е напуснала съпруга си. Свидетелят е станал пряк
свидетел на телефонен разговор между К. АС. АНГ. и А.А., която му казала,
„че повече няма да бъде с него и не я интересува нито детето, нито мъжа й”.
Съпрузите не поддържали контакти, не се чували, не живеят заедно,
след напускане на семейството от ответницата, нямало данни къде живее тя и
с какво се занимава. Не се интересува от семейството и от детето си.
Съгласно чл. 14 и чл. 15 СК отношенията между съпрузите се
изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство, като съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини
налагат да живеят разделно. В случая се установява като причина за
разделното живеене на съпрузите и изневярата от страна на ответницата.
Отношенията между съпрузите са окончателно приключили, като дори
няма опити от тях за заздравяване на брачната връзка след раздялата.
Съпругът е категоричен в желанието си за прекратяване на брачната връзка. В
тази връзка ще се отбележи, че съдът макар и да има правомощието да
изследва доколко има възможност за заздравяване на брачната връзка, то
няма възможност да им налага брачно съжителстване против тяхната
свободна воля. Затова и съдът намира, че се установи не само наличието на
дълбоко, но и на непоправимо разстройство на брака между съпрузите,
поради което следва да се допусне неговото прекратяване чрез развод.
І.2. Относно брачната вина:
3
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК съдът се произнася по вината за
разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Ищецът К.
АС. АНГ. в исковата молба иска бракът да бъде прекратен по изключителна
вина на ответницата.
От гласните доказателства е видно, че ответницата докато е била заедно
със съпруга си в Ирландия, напуснала семейството и избягала със зетя на
ищеца /съпруг на сестра му/, не се обаждала, не се интересувала от детето си
и към настоящият момент никой не знаел къде се намира и с какво се
занимава тя. Същата била напълно дезинтересирана от съпруга и детето си.
От всичко изложено до тук следва изводът, че единствената причина за
раздялата на съпрузите е изключително поведението на ответницата.
Няма каквито и да било доказателства по делото вина за разстройството
на брака да има и съпругът-ищец.
Поради това ще се постанови, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има изключително ответницата.
І.3 Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда.
Съгласно §.1 от ДР на СК „семейно жилище“ по смисъла на този кодекс
е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца. Конституцията на Република България и законодателството
в областта на собствеността не възпрепятстват съпрузите да притежават
повече от едно жилище, в което да живеят те или техните деца. Самата
разпоредба посочва, че семейното жилище е онова, което е „обитавано“ от
двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
От писмените доказателства се установява, че семейното жилище, в
което са живели съпрузите последно, е това в с. Сърнево, общ. Раднево, ул.
*****, което не е СИО. От гласните показания се установява, че в него живее
ищецът и непълнолетното им дете, а ответницата е напуснала жилището и не
я знаят къде се намира. С оглед на тези данни ще следва семейното жилище
да се предостави за ползване на съпругът К. АС. АНГ., който живее там и
отглежда непълнолетното дете.
I.4 Относно фамилното име на съпругата:
Ищецът е направил искане ответницата да носи след прекратяване на
брака предбрачното си фамилно име Д..
Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. За разлика от чл. 103 от СК’85 г.
предпоставящ съгласие на другия съпруг или известност с името на другия
съпруг, разпоредбата на чл. 53 СК не поставя въпросът за фамилното име в
зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при
4
сключването на брака и ако съпругът, приел името на другия съпруг при
сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на фамилното име
преди брака, то той запазва брачното си фамилно име. Поради това искането
на ищеца не може да бъде уважено и ще следва да се постанови съпругата да
продължи да носи брачното си фамилно име А..
Други въпроси:
По делото не са поставени други въпроси за разглеждане, свързани с
придобито през време на брака и относно издръжка между съпрузите, поради
което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.
ІІ. Относно родителските права, личните отношения, местоживеенето и
издръжката на детето А.К. А.:
ІІ.1. Относно родителските права спрямо детето и местоживеенето:
Съгласно чл. 59, ал. 4 във вр. ал. 2 СК съдът решава въпроса за
родителските права след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на детето като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на
детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. Заложените в закона
правила, с малки изключения, се припокриват с критериите на разясненията,
дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е
приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение №
58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712
от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., ГК). Законът поставя
като основен и водещ принцип при преценка на посочените обстоятелства
висшите интереси на детето, заложени в чл. 3 от Закона за закрила на детето и
в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.),
съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от
Конституцията на Република България.
От гласните доказателства и социалният доклад се установява, че детето
А.К. А. живее с баща си в семейното жилище в с. Сърнево, общ. Раднево,
което споделят с родителите на бащата и които помагат при отглеждане на
детето. Детето е на пет години – в задължителна образователна възраст, но
предвид намерението, което семейството е имало – да заминат за Северна
Ирландия, А. към момента на изготвяне на социалния доклад все още не е
записан на детска градина.
Установява се от социалния доклад, че до момента на раздялата на
родителите, ангажирани с отглеждането и възпитанието на детето са били и
двамата родителите, подпомагани от родителите на ищеца К.А.. След
раздялата на родителите и завръщането на бащата в България, той е този, с
5
помощта на родителите си, който отглежда детето, осигурява му сигурен и
постоянен дом, достъп до здравеопазване.
От гласните доказателства се установява, че майката е напуснала
семейството през месец януари 2022г. и от онзи момент ответницата не е
търсила контакт с детето и ищецът, изцяло е абдикирала от майчините си
задължения спрямо детето. Детето е останало и живее с баща си – ищецът К.
АС. АНГ., който видно от гласните доказателства полага добри грижи за
детето. Бащата и детето живеят в семейното жилище в с. Сърнево, общ.
Раднево, ул. *****.
Безспорно е от доказателствата по делото, че бащата е този, който
следва да упражнява родителските права спрямо детето, тъй като след
раздялата с А.А., той се е грижил за него. Ответницата от началото на 2022г.
не е полагала преки грижи за детето, а от края на месец януари същата година
няма връзка с него, което неминуемо води до прекъсване на връзката родител-
дете и то изцяло по инициатива на ответницата. Следва да се определи
местоживеене на детето при бащата на адрес с. Сърнево, общ. Раднево, ул.
*****.
ІІ.2. Относно личните отношения:
Съгласно чл. 59, ал. 2 СК съдът служебно следва да определи режима на
лични отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. В тази връзка, съдът намира за
необходимо да отбележи, че при определяне конкретния режим на лични
отношения между детето и родителя, който няма да упражнява родителските
права и при когото няма да живее детето, не е обвързан от искането на
страните, а следва да определи конкретния режим единствено с оглед
интереса на детето (Решение № 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV
г.о. на ВКС, Решение № 412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на
ВКС).
Подходящ режим в случая е детето да осъществява личния си контакт с
майката всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 08:00 часа до
18:00 часа, без преспиване, тъй като майката е прекъснала контакт с детето и е
нужно поетапно възстановяване на връзката между родител и дете.
ІІ.3. Относно издръжката:
Съгласно чл. 59, ал. 2 СК съдът следва служебно да се занимае с
въпроса за издръжката на децата. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като размерът на дължимата издръжка се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи съгласно чл. 142, ал. 1 СК, но издръжката на едно дете не може
да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата или към настоящия
момент е 177,50 лв. (чл. 142, ал. 2 СК).
6
Съгласно чл. 59, ал. 5 СК размерът на издръжката трябва да осигури
условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би
създало особени затруднения на дължащия издръжката родител, като при
определянето нейния размер съдът е задължен да спазва указанията, дадени в
Постановление на Пленума на ВС № 5/1970 г. Възможностите на всеки от
родителите се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда
детето. От значение при определяне на размера на издръжката са доходите на
родителите му, условията, при които то живее, заболявания от които страда,
изискващи отделяне на допълнителни средства за лечението им.
Нуждите на детето, обичайни за деца на неговата възраст, се установява
от самия факт на биологичното й съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. Детето Асен е на възраст от 5 години и има обичайни
нужди от храна, облекло, учебни пособия, здравни грижи и други, свързани с
неговото съществуване. С факта на самото израстване се увеличават неговите
потребности и се разширява кръгозора на неговите интереси. Не се
установява по делото детето да страдат от заболявания, които налагат
допълнителни средства. Поради това съдът намира, че за задоволяване на
нуждите на детето е необходима сума в размер на около 300 лв.
По делото няма доказателства за доходите на майката, но това не я
освобождава от алиментното й задължение към детето й, на което дължи
безусловно издръжка.
При анализ на установените възможности на родителите и нуждите на
детето, като се отчете, че бащата ще полага непосредствените грижи за
детето, съдът намира, че майката следва да поеме заплащането на месечна
издръжка на детето в размер от по 200 лв., считано от 04.02.2022 г. до
настъпването на обстоятелства, налагащи нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й, а остатъка над 200 лв. до необходимите 300 лв. следва да се
поемат от бащата.
Поради това искът за издръжка ще се уважи.
По разноските и дължимата държавна такса:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК съдебните разноски по брачните
дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Затова
разноските ще следва да се възложат на ответницата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 03.02.2022 г. /л.7/.
Съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси към ГПК съдът
определя окончателна държавна такса за производството в размер на 40 лв.,
която следва да се поеме от ответницата. Следва ответницата да заплати и
7
държавната такса по иска по чл. 56 СК в размер на 30 лв. съгласно чл. 3 от
Тарифата.
Ответницата следва да заплати държавна такса за присъдената издръжка
в размер на 288 лв., представляваща 4% от присъдената издръжка на детето.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл. 49, ал. 1 СК брака,
сключен с акт за сключен граждански брак № 0055 от 25.10.2019 г. на
длъжностното лице по гражданското състояние при община Раднево, между
К. АС. АНГ., ЕГН **********, с адрес с. Сърнево, общ. Раднево, ул. *****, и
АТ. ЗЛ. АНГ., ЕГН **********, с адрес с. Сърнево, общ. Раднево, ул. ****,
като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна ВИНА на съпругата
АТ. ЗЛ. АНГ..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата АТ. ЗЛ. АНГ.,
ЕГН **********, с адрес с. Сърнево, общ. Раднево, ул. ****, да продължи да
носи фамилното си име А..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.
Сърнево, общ. Раднево, ул. *****, на съпруга К. АС. АНГ., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете А.К. А., ЕГН **********, родено на ****, на бащата К. АС.
АНГ., ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при бащата в
семейното жилище в с. Сърнево, общ. Раднево, ул. *****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката АТ. ЗЛ. АНГ., ЕГН
**********, с детето А.К. А., ЕГН **********, както следва: втора и
четвърта събота и неделя от месеца, от 08:00 часа до 18:00 часа, без
приспиване.
ОСЪЖДА АТ. ЗЛ. АНГ., ЕГН **********, с адрес с. Сърнево, общ.
Раднево, ул. ****, да заплаща на детето А.К. А., ЕГН **********, родено на
****, чрез неговия баща и законен представител К. АС. АНГ., ЕГН
**********, ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. (двеста лева), считано
от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2022 г., до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА АТ. ЗЛ. АНГ., ЕГН **********, с адрес с. Сърнево, общ.
Раднево, ул. ****, да заплати на К. АС. АНГ., ЕГН **********, с адрес с.
Сърнево, общ. Раднево, ул. *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл.
329, ал. 1 ГПК разноски за производството общо в размер на 625 лв.
(шестстотин двадесет и пет лева), от които 25 лв. платена държавна такса за
образуване на производството и 600 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА АТ. ЗЛ. АНГ., ЕГН **********, с адрес с. Сърнево, общ.
Раднево, ул. ****, да заплати на бюджета на съдебната власт, по сметка на
8
РС-Раднево сумата от 358,00 лв. (триста петдесет и осем лева),
представляваща държавна такса за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
9