Решение по дело №1989/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2081
Дата: 17 ноември 2022 г.
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20227180701989
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№. 2081

 

гр. Пловдив, 17.11.2022 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВХIХ състав в открито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря Благовеста Каракашева и участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1989 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното: 

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Н.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение № 85 от 13.06.2022 г., постановено по а.н.д № 118 по описа за 2022 г., на Районен съд - Карлово, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0281-001441/15.12.2021 г. на Началника на група Пътен контрол при РУ Карлово към ОДМВР - Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 638 ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638 ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че нарушението не е доказано от обективна и субективна страна. Поддържа се, че са налице предпоставките деянието да бъде квалифицирано като маловажен случа.  Претендира се  отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.  Иска се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – РУ Карлово към ОДМВР - Пловдив не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА. 

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП  № 21-0281-001441/15.12.2021 г. на Началника на група Пътен контрол при РУ Карлово към ОДМВР – Пловдив. Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН № 355940 от 05.12.2021г., съставен от Н. Ц.Д.– на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 05.12.2021 г., около 17.20 ч. на път I- 6 при км. 253+600м. на територията на община Карлово Н.С.К.  като водач на лек автомобил Дачия Сандеро с рег. № *** (собственост на Г.Г.), управлявал без сключен за превозното средство действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към дата на проверката.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 638 ал. 3 от КЗ е наложил на водача глоба в размер на 400 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта. Разпитана е и св. Г.К.Г. – собственик на процесния автомобил, който заявил, че липсата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” се дължи на негов пропуск за внасяне на вноска към застрахователното дружество. Поддържа, че вината за нарушението е негова, тъй като е уверил водача, че всичко по автомобила е изрядно. 

8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.

ІV. От правна страна:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

От доказателствата по делото безспорно се установява главният факт, че К. на посочените в АУАН дата, място и час е управлявал автомобил – чужда собственост, за който не е бил налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Последното обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел. Именно с тези сови действия жалбоподателят е реализирал състава на чл. 638 ал. 3 от КЗ, която норма ясно очертава субекта на отговорността, дължимото поведение и следващата се санкция при неизпълнение, а именно на  лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 400 лв.

Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. По правилото на ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл. 638 ал. 3 от КЗ не изключва наказуемостта при непредпазливост. Административно наказателната отговорност на нарушителя е лична, поради което за законосъобразното й ангажиране е без значение обстоятелството, че нарушението е съпричинено от друг лице.

Неоснователни са и твърденията на оспорващия, че в случая са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Според пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В конкретиката на настоящия казус не са налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Процесното нарушение е формално, т.е. за да бъде осъществен съставът му не е необходимо настъпването на вредни последици. В този смисъл липсата на такива не представлява смекчаващо обстоятелство. По - ниска обществена опасност на нарушението в случая не се обосновава и от обстоятелството, че нарушението е извършено от лице, което не е собственик на моторното превозно средство. Сключването на застраховката непосредствено след извършване на нарушението също не се явява смекчаващо обстоятелство, тъй като това действие изправя противоправността в поведението на собственика на МПС, за който седи задължението да го застрахова, но не и на водача, управляващ чуждото превозно средство, за който e поставена забрана да пристъпва към такова действие, в случай че застраховката не е сключена. Обстоятелството, че нарушението е първо е смекчаващо, но не е достатъчно. За да се приложи хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е необходимо наличието и на други смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито в случая липсват.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

10. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 85 от 13.06.2022 г., постановено по а.н.д № 118 по описа за 2022 г., на Районен съд - Карлово.

Решението е окончателно.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                       ЧЛЕНОВЕ :           1.

                       

                                                                                                        

   2.