Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Боряна Петрова
при секретаря ………………………………………………………………………...…… и с участието прокурора ………………………………………………………….. като разгледа
докладваното от ………………………….съдия Михайлов…... ч.гр. д. № 8 167.. по описа
за 2019 г., и за да се произнесе съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7, вр.чл.78 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила жалба от З. „А.“ АД срещу постановление на ЧСИ Й.М., с което е определен размер на адвокатското възнаграждение дължимо на взискателя от 2 428 лв. по изпълнително дело № 20199200400481 по описа на същия, както и в частта по отношение на определените разноски по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ. В жалбата са наведени доводи, че атакуваното постановление е незаконосъобразно. Твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Твърди, че налагането на запор по сметката на дружеството е единственото действие, което е извършено от адвоката. Ето защо моли съда да отмени постановлението и да определи размер на възнаграждението от 200 лв., както и съответно да намали разноските по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира разноски в настоящето производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата Н.П.Ц.редовно уведомен оспорва жалбата. Твърди, че съобразно трайната съдебна практика размерът на сумите, които се дължат също могат да формират извод на за наличието на правна сложност. Твърди, че в тежката икономическа обстановка, в която живеем, все по трудно е човек да е сигурен в платежоспособността на длъжника.
В писменото си становище ЧСИ Й.М. твърди, че подадената жалба е неоснователна. Твърди, че в конкретния случай не е налице занижена фактическа и правна сложност, а определения размер на адвокатското възнаграждение, съответства на минималните размери.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и
от доказателствата по делото, че изпълнително дело с № 20199200400481 е образувано по молба на взискателя Н.П.Ц.,
чрез пълномощника адв. М.Д.на 29.05.2019 г., въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр. дело № 5 954/17 г. по описа на Софийски градски съд, I
Гражданско отделение, 21 състав за сумата от 70 000 лева, ведно със законната
лихва от 15.05.2014 г. до окончателното изплащане. Като способ за изпълнение пълномощника
на взискателя в молбата си за образуване е поискал да бъде наложен запор по
сметките на длъжника в конкретно посочени банки. Не се спори между страните, че
по делото е изпратена покана за доброволно изпълнение и е наложен запор по
банковата сметка на длъжника.
Не
се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в ПДИ съдебния
изпълнител е приел възнаграждение в размер на 4 376 лв., разноски за
одвокат и 6 592.86 лв., такси по ТТР към ЗЧСИ.
Не
се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че след подадено
възражение от страна на длъжника срещу приетия размер на адвокатското
възнаграждение с постановление от 04.06.2019 г. ЧСИ Й.М., е определен
размер на адвокатското възнаграждение дължимо на взискателя от 2 428 лв.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.435,
ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка
по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако
не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението. Видно от подадената жалба длъжникът в изпълнението обжалва
определения размер на разноските в изпълнението, поради което настоящият
съдебен състав намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.10 от Наредба № 1 от 19.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение за образуване на изпълнителното дело се дължат 200
лв. (т.1), а за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания се дължи ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2
от същата наредба. Видно от доказателствата по делото с молбата за образуване
на изпълнителното дело взискателят е посочил способ за събиране на вземането от
ЧСИ – запор по банковите сметки. В случая по делото са представени доказателства, че взискателя е представляван в изпълнителното производство от адвокат, предвид на което в
негова полза следва да бъде определено адвокатско възнаграждение. От доказателствата обаче се установява, че осъщественото от пълномощника
на взискателите процесуално представителство, се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, в която е посочен
и способа за удовлетворяване. Други изпълнителни действия в случая, не са извършвани. Не на последно място следва да се
отбележи, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност,
което да предпоставя начисляването на възнаграждение за други процесуални
действия по събиране на вземането. Наведеният довод за времената, в които
живеем и невъзможността да се прецени платежоспособността на длъжника, съдът в
настоящия си състав намира за ирелевантни. Липсва обвързаност на адвокатското
взъзнаграждение с платежоспособността на длъжника. Ето защо възнаграждението
следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лв.
Ето
защо съдът намира, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени, като се определи възнаграждение в размер на 200 лв. По отношение на втората част от
молбата, с която се иска намаляване на определения размер на разноските по
чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, съдът в настоящия си състав намира, че не е компетентен
да се произнеси, с оглед липсата на произнасяне от страна на ЧСИ. Съдът може да
разгледа жалбата, само ако е налице валидно произнасяне от страна на ЧСИ.
По
отношение на направеното изявление за присъждане на разноски, съдът намира, че
такива се дължат на жалбодателя, поради което ответникът следва да бъде осъден
да заплати сумата от 25 лв., представляваща внесена държавна такса, както и
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на З. „А.“ АД с постановление
от 04.06.2019 г. ЧСИ Й.М. по изпълнително дело с № 20199200400481 по описа на същия, с което е определен размер на разноските
за адвокатска защита, като незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ разноски на взискателя Н.П.Ц.по изпълнително дело № 20199200400481 по
описа на ЧСИ Й.М. сумата от 200 (двеста) лв. за адвокатски възнаграждение.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на З. „А.“ АД, в частта, в която се иска
изменение на размера на начислената таква по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, като недопустима
и връща същата за произнасяне от ЧСИ.
ОСЪЖДА
Н.П.Ц., ЕГН:********** да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК: ********
сумата от 25 (двадесет и пет) лв., представляваща внесена държавна такса, както
и сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.