Решение по дело №1503/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.

Предмет на делото е жалбата, подадена от ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *****гр. Варна, ул. Девня № 8, офис 110, представлявано от Д.Г.А.чрез адв. С.Ж., против Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег.№ 32-208848/05.06.2023г. към MRN 21BG002002063378R4/29.12.2021г., с което на основание чл.84, ал.1, т.1 ЗМ, чл.66в ЗМ, вр.чл.74, пар.2, буква б) МК, вр.чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.5, т.39 МК, вр.чл.77, пар.1 буква а), вр. чл.85, пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 МК, вр.чл.15, ал.2, т.8 и чл.19, ал.1 и 7 ЗМ, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр.чл.59 АПК: 1/ е определен нов код по ТАРИК за стока № 28 по MRN 21BG002002063378R4/29.12.2021г. - **********; 2/ не е приета митническата стойност на декларираната стока № 28 - „ПЛАТОВЕ ОТ ПАМУК И ПОЛИЕСТЕР: ШИРИНА 2.2М, ДЪЛЖИНА 7490 М ПОЗ. 26 РС=36“, по MRN 21BG002002063378R4/29.12.2021г.; 3/ определена е митническа стойност на стока № 28 в размер на 13841,52 лв. /16478 кв.м х 0,84 лв./кв.м/; 4/ извършени са съответни корекции на MRN 21BG002002063378R4/29.12.2021г.; 5/ на основание чл.104, пар.1 МК и чл.56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания: мито - 0,00лв; ДДС – 20807,22 лв., дължима сума за доплащане – 1713,56 лв., ведно с лихва за забава. На основание чл.77, пар.2 МК за дата на възникване на задължението е определена датата на декларацията - 29.12.2021г. На основание чл.77, пар.3 МК, за длъжник е определен „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Сочи, че административният орган неправилно е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл.74, §2, буква „б“ от МК, , т.к. на митническите органи са представени договор, платежни документи за заплащане цената на стоките и износна декларация, с които е доказана декларираната митническа стойност, която е договорната стойност на стоките, като информацията е предоставена своевременно. По арг. от решение на СЕС по дело С-291/15 сочи, че предмет на разглеждане в същото е "договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки", в оспореното решение няма данни за изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това. Няма доказателства, че определената нова стойност е покупната /фактурна/ стойност на стоките, а не тяхната митническа стойност, която се формира като към фактурната цена се добавят всички разходи, направени за стоките до тяхното първо местоназначение на територията на ЕС. Митническите органи не са доказали основания за отхвърляне на декларираната митническа стойност и да пристъпят към определяне на нова такава по реда на чл. 74, § 2 от МК. Не е достатъчно митническите органи само да имат съмнения, но и трябва вносителят да не представя документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, като двете предпоставки трябва да са дадени кумулативно. Твърди, че обжалваното решение не съдържа всички данни, от които може да се направи обоснован извод, че така определената от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена. Жалбоподателят не е уведомен надлежно за обстоятелствата, на които се основават съмненията на ответника. Условията визирани в чл. 141 пар.1 от Регламента не са спазени. Само е посочен номер на митническа декларация, която е послужила за определяне на по-висока митническа стойност. Това нарушава правото на защита на дружеството. Не може да се установи дали стоките внесени от трето лице, които митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност, отговарят на изискванията за "сходни стоки", тъй като са различни по вид от внесените с процесната митническа декларация, няма мостри и изследвания от тези стоки. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. В пледоария по същество сочи, че е извършен анализ чрез МЛЕ, която установила, че процесната стока е с 69 % памучни влакна и не попада в тарифния код, деклариран от жалбоподателя, който изисква 85 % и повече памучни влакна. Определен е нов тарифен код на стоката, на база на който е променена митническата стойност на база вторичен метод за определяне на същата по чл. 74, § 2, буква „Б“ от МК на ЕС. Изготвена е и справка в електронните информационни системи на Агенция “Митници“, извлечени са данни за други вносители за идентични и сходни стоки, като ответника е избрал един запис на база на който е променена митническата стойност, тъй като стоките са сходни. Твърди, че приетата съдебно-счетоводна експертиза установява единствено какво е осчетоводено и не е в състояние да определи реалната митническа стойност. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Ж..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.12.2021г. с митническа декларация MRN 21BG002002063378R4 „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД декларира на режим „Допускане за свободно обращение“ 37 броя стоки, 757 колета, 16444,00 кг бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, с обща фактурна стойност 48 812,25 EUR, при курс за митнически цели 1,95583 лв. за 1 EUR. Към декларацията били приложени: фактура № EGK2021000000310/ 24.12.2021г., сертификат за движение A.TR № D1329171/ 24.12.2021г. сертификат за непреференциален произход №U0720665/ 24.12.2021г., CMR от 24.12.2021г., транзитна декларация №21TR34130003457295.

С писмо рег. рег.№ 32-422561/ 30.12.2021г. дружеството е уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията в определен срок трябва да се учреди обезпечение в размер на 2457.25 лева. С GRN 22ВG002000X190622 е предоставено обезпечение и е извършена митническа проверка на стоките, за което е съставен Протокол № 21BG9999M058523/ 29.12.2021г., като е взета мостра от процесната стока за определяне на тарифно класиране и митническа стойност.

С писмо рег. № 32-422567/30.12.2021г. са изискани от дружеството за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация, и на основание чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките.

В определения срок с писмо вх.№ 32-5071/07.01.2022г., от дружеството са представени документ, удостоверяващ плащане към митница, депозит по обезпечението, документ удостоверяващ плащане към доставчика, износна декларация, CMR, транзитна декларация, A.TR, сертификат за произход, търговска фактура, митническа декларация за внос, протокол за извършена митническа проверка, фактури за продажба от жалбоподателя към клиенти №№ 6429, 6440, 6441, 6442/30.12.2021г., международен договор за продажба, извлечения от банкови сметки.

Извършена е проверка относно достоверността на представените документи по линия на международното сътрудничество, обективирана в писмо рег. №32-29254/27.01.2022г. от митническата администрация на Р. Турция. Издадено е решение per. № 32-54760/17.02.2022г. на директора на ТД Митница Варна за спиране на производството до получаване на отговор от митническата администрация на Република Турция, което е обжалвано от „Ей Ди Логистик България“ ООД. С определение № 1454/11.05.2022г. на Административен съд - Варна е отменено решение per. № 32-54760/17.02.2022г. на директора на ТД Митница Варна и преписката е върната за продължаване на производството и произнасяне.

Във връзка с получената заявка за анализ от Централна митническа лаборатория била изготвена Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 07_07.02.2022г./11.03.2022г., според която анализираната проба с лаб. № 883_2002_22, представлява тъкан от памучни щапелни влакна, (69 %), смесена само с полиестерни нишки, печатана, с тегло 120 гр/кв.м, със сплитка лито. Било изготвено становище от директора Дирекция „Митническа стойност и методология“, според което съгласно правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС (КН), както и забележка 2А) към раздел XI на КН, анализираната проба се класира в тарифна позиция 5210, в код 52105100 на КН, код по ТАРИК **********. Приложимият код по ТАРИК е **********, различен от декларирания код по ТАРИК **********.

Със съобщение рег. № 32-139512/11.04.2023 г. по реда на чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ №952/2013 дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно стока № 28 по митническа декларация № 21BG002002063378R4/29.12.2021 година. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК дружеството е уведомено за започване на административното производство, а на основание чл. 22, §6 от МК му е дадена възможност да изрази становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението.

В предоставеният от митническите органи срок дружеството не е депозирало становище.

С решение рег. № 32-208848/05.06.2023г. към MRN 21BG002002063378R4/ 29.12.2021 Директорът на ТД Митница Варна като е взел предвид събраните доказателства и установеното от митническите органи при извършената проверка, и като е извършил анализ на представените от дружеството доказателства е приел, представеният международен договор за покупко - продажба от 01.06.2021 г. между „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК“ ООД и турското дружество EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET LTD. STI. Констатирано е, че за 3 годишния срок на договора, единичните цени на договорените стоки са в определени граници, като не става ясно нито какви са стоките, нито какви са определените граници на цените. В договорът е описано, че плащането се извършва в брой или по банков път в срок до 10 месеца от датата на доставка, като не са описани банкови сметки. Относно търговска фактура № EGK2021000000310/24.12.2021г., на стойност 48812,25 EUR е описано условие на доставка СРТ и банкова сметка ***, като не са посочени срокове и начин за разплащане. В представената износна декларация е посочено условие на доставка СРТ Varna и фактурна стойност в размер на 48812,25 EUR. Представеният документ за плащане е създаден на 29.12.2021 г. за заплащане на сума в размер на 48812,25 EUR, като за основание за плащане е посочена фактурата към износната декларация. Прието е, че от проверката и постъпилия отговор от турската митническа администрация е представено единствено заверено копие на износната митническа декларация. След извършен анализ в национална база данни МИСЗА на митническата стойност на стоки с кодове по КН **********, с произход Турция за периода 29.09.2021г. – 29.12.2021г., административният орган е приел, че митническата стойност на стока № 28 е значително по-ниска от декларираната при внос в други митнически учреждения, в резултат на което всички посочени обстоятелства са приети за предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретната митническа декларация, поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013. Изследвани са стоки продадени на едро, като декларираната единична митническа стойност на кв.м е в рамките от 0.84 лв. до 13.59 лв. Средната установена приета декларирана митническа стойност в съответствие с член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013) е в размер на 0.88 лв./кв.м. Установена е сходна стока, чиято митническа стойност е послужила като база за определяне на митническата стойност на процесната стока, която също е натоварена в Турция и в приблизително същия момент. След направен анализ на националната база данни стоката с най-близко описание до изследваната е по МД с MRN 21BG005807136155R2/25.11.2021 г. - „ПАМУЧЕН ПЛАТ ПЕЧАТАН - 16837м/562 ролки; /65% памук; 35% полиестер/“ - 0.84 лв./кв.м, като база за определяне на нова митническа стойност. С оглед приетото, и като се е позовал на Решение на СЕС от 16 юни 2016г. по дело С-291/15, Директорът на ТД Митница Варна е издал обжалваното решение, с което определена митническа стойност в размер на 13841,52 лв. (16478 кв.м х 0,84 лв./кв.м.) и ДДС/В00/ -20807,22 лева, като са установени суми за досъбиране в размер на ДДС /В00/ - 1713,56 лева.

По делото са представени митническа декларация MRN 21BG005807136155R2/24.11.2021 г. на третото лице „Мег Текс“ ЕООД послужила за определяне на нова митническа стойност, ведно с документите, придружаващи митническата декларация. От представените документи се установяват данните за доставката по подадената декларация от това дружество.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно – счетоводна експертиза. Депозираното заключение е прието от съда като обективно, компетентно и кореспондиращо с останалите, събрани по делото доказателства. Експертизата дава заключение, че платената цена за процесните стоки е както следва: Платове от памук и полиестер - 7 490м. - 2696,40 евро (№ 26 от фактурата). Вещото лице дава заключение, че Фактура N EGК2021000000310 е платена в пълен размер на 29.12.2021 г., като плащането е извършено по международната система SWIFT. Експертът е посочил, че плащането е отразено в представеното по делото извлечение от банкова сметка. ***, че платената със SWIFT №BG12MC-3834-628188 сума в размер на 48 812,25 евро съответства на сумата, декларирана пред митническите органи с процесната декларация.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Законосъобразна е преценката на митническите органи за промяна на тарифния код на процесната стока.

С оглед характера на тази част от спора, приложимите общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура са тези по т. 1 и по т. 6 от Част първа „Уводни разпоредби“, Раздел I „Общи правила“ от Регламент (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Съгласно правилото по т. 1, текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите. Според правилото по т. 6, класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите, както и, mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило, се вземат предвид и забележките към разделите и главите.

От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че във всеки случай, при който митническите органи считат, че дадена стока следва да бъде класирана в различна от декларираната позиция, съответно в различен от посочения в митническата декларация код по ТАРИК, е необходимо мотивирано да обосноват принадлежността на стоката именно към посочените от тях подпозиция и код по ТАРИК, а не към декларираните от вносителя.

В т. 37 от Решение от 19 октомври 2017 г. по дело С-556/16, Съдът на ЕС приема, че в интерес на правната сигурност и за да се улеснят проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на забележките към раздела или главата.

Посоченото основание за промяна на тарифното класиране на стока № 28 е извършен анализ от Централната митническа лаборатория МЛЕ № 07_07.02.2022 / 11.03.2022 г. Видно от изготвения анализ пробата с лаб. Код № 883_2002_22 представлява тъкан от памучни щапелни влакна, (69 %), смесена само с полиестерни нишки, печатана, с тегло 120 гр/кв.м, със сплитка лито.

Декларираният в митническата декларация код попада в глава 52 на КН, където се класират тъкани, съдържащи изцяло или преобладаващо памучни влакна Съгласно разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, както и забележка 2 А) към раздел ІХ на КН анализираната проба се класира в тарифна позиция 5210, в код 52105100 на КН, код по ТАРИК **********. Приложимият код по ТАРИК е **********, различен от декларирания код по ТАРИК **********. В разглеждания случай, от страна на митническите органи е извършен дължимият съгласно цитираните правила по т. 1 и т. 6 от КН сравнителен анализ, който да установи, че предвид свойствата и характеристиките процесните стоки попадат именно в посочените в обжалвания административен акт подпозиция и тарифен код по ТАРИК. Въпреки дадените с Определение № 1960/10.07.2023г. указания, жалбоподателят не ангажира доказа оборващи заключението на Централната митническа лаборатория.

По останалите възражения в жалбата, спорът между страните е относно това дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, пар.2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл.141 от същия регламент, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439. По правило и съгласно чл.70, пар.1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, пар.1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, пар.3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. /Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм.д. № 4902/2012г./

Съгласно чл. 141, пар. 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл.141, пар.3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най – ниската от тези стойности.

Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл.1, пар.2, т.4) и т.14) и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.15, пар.1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, пар.7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Soprop, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.

Това императивно изискване в случая формално е спазено, тъй като в писмо изх.№ 32-422561/30.12.2021г. Директорът на ТД Митница Варна е изложил подробно обстоятелствата, с които обосновава съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност. От друга страна, дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – международен договор за продажба, фактура, документи за извършени разплащания, като интерпретацията на същите от страна на митническите органи е неправилна, което сочи на извод за необоснованост на посочените в решението за корекция съмнения. Видно от представеният договор за покупко-продажба на стоки плащането може да се извършва в брой или по банков път, а съгласно клауза № 10 плащането може да се договаря за всяка една отделна доставка. Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява по категоричен начин плащането по процесната фактура. Заплащането на цялата сума по процесната фактура по банков път е констатирано от митническите органи още в хода на административното производство и не е оспорено от тях. Това се потвърждава и от заключението по изслушаната ССЕ. Вещото лице е установило, че от издадената фактура № EGK2021000000310 от продавача e платена в пълен размер на 29.12.2021г., а от представеното банково извлечение се потвърждава плащането на цялата сума по процесната фактура в размер на 48 812,25 EUR по посочената във фактурата банкова сметка. ***ен номерът на фактурата EGK2021000000310/29.12.2021 година. Съгласно отговорът на въпрос 3 от заключението, платената със SWIFT № BG12MS-3834-628188 сума в размер на 48812,25 EUR изцяло съответства на сумата, декларирана с MRN 21BG00200206337R4/29.12.2021г. Не са установени други доказателства, които да обосновават съмненията на органа, че по процесната МД са заплатени други по размер суми.

Установеното в този аспект е в подкрепа на извода, че митническата стойност на внесените стоки следва да бъде договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, по смисъла на чл. 70 от МК, тъй като именно тази стойност отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност, както се изисква съгласно практиката на СЕС. Представеният договор е подписан от представител на турското дружество, като на същия е поставен и печат. Той не е оспорен от ответната страна и следва да бъде кредитиран в съвкупност с останалите събрани доказателства.

Основателно е оплакването в жалбата и за това, че митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Не е представен по преписката договорът на третото лице, сключен с продавача на стоката по митническата декларация, използвана при промяната на митническата стойност, за да може да се извърши анализ на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и относно различния производител на стоките по двата вноса, което обстоятелство е релевантно по арг. от чл. 141, §5 от Регламента за изпълнение. Не е ясно как митническите органи са стигнали до извода, че е налице сходство в показателите на стоките по процесния внос и по декларирания от „Маг Текс“ ЕООД. Действително стоките са декларирани в един и същи код по ТАРИК, но това не обосновава сходство на стоките. Описанието на процесните стоки е дадено като платове от памук и полиестер: ширина 2,2 м., дължина 7490 м, поз. 26, РС=36, докато стоката по декларацията от третото лице е описана като памучен плат печатан – 16 837 м/562 /памук 65%; полиестер 35 %, освен това няма сходство и във внесеното количество стока. Макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика между договорените количества: 16 444 кг. от жалбоподателя и 4480 кг. от третото лице. Освен това административният орган е следвало да анализира представения международен договор за покупко-продажба, същият е сключен 01.06.2021 г. и е подписан за срок от три години /чл. 5, ал. 1/, т.е. следва да се направи обоснован извод, че между страните има регулярни търговски отношения, при които е нормално да бъдат договорени индивидуални отстъпки /чл. 8 от договора/. Наред с това липсата на представени мостри от стоката, внесена от третото лице, още веднъж сочи на отсъствието на условия за доказване, че стоките по двете декларации действително са произведени от сходни материали, което напълно компрометира използвания от административния орган метод, по който е определена митническата стойност на процесната стока.

Предвид гореизложеното митническата стойност на процесните стоки не е определена съобразно изискванията на чл.141 вр. чл.1, §2 т.14 от Регламента за прилагане вр.чл.74, §2, буква б/ от МК. Следва да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества. Последното в случая не е доказано.

По отношение на представените от жалбоподателя, в хода на административното производство, фактури за последваща реализация на стоките, съдът намира, че от значение за определяне на митническата стойност е не цената по последващите продажби – след реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, поради което ирелевантна за определяне на митническата стойност на стоките е информацията за цената, на която стоката се реализира на вътрешния пазар.

Неправилно при издаване на оспорения административен акт административният орган не е взел предвид и постъпилия отговор на митническата администрация на Р. Турция, от който се установява, че стойността на стоките, декларирани за износ, е тази, декларирана и при вноса им в България.

Неправилно в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа стойност са съобразявани и статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН ********** с произход Турция от сайта на Европейската комисия установявайки приета средна митническа стойност в размер на 0,88 лв./кв.м.

В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че ответната страна неправилно интерпретира тълкуването дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016г., ЕURO 2004, С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки.

Информацията съобразявана в случая не отговаря на това условие, тъй както няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. Липсват каквито и да било индивидуализиращи данни за стоките, използвани за сравнение. Това обстоятелство по никакъв начин не е съобразено от административния орган и същият не е изложил каквито и да е мотиви защо приема, че внесените от жалбоподателя на 29.12.2021г. стоки са сходни или близки с използваните като база за сравнение такива.

От тълкуването на дефиницията по чл.1, пар.2, т.14) от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Данните за предходните периоди са неотносими, т.к. не отговарят на изискването на чл.74, пар.2, буква б/ от МК сходните стоки да са изнесени в същия или в приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Данните за стойността на внесените количества в други държави членки, без извършен анализ на потреблението в съответната държава и търговското равнище, на което се търгуват стоките, също не отговарят на изискването по чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09.

По така изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл.140, вр.чл.141 от Регламента за прилагане, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице, директорът на ТД Митница Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който в тази част следва да се отмени.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 900,00 (деветстотин) лева, от които: 50лв. за държавна такса; 600 лв. адвокатско възнаграждение (с включено ДДС) съгласно договор за правна защита и съдействие, изплатено изцяло по банков път и 250лв. възнаграждение за вещо лице. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, т.к. същото е към минималния размер от 471 лв. без ДДС, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на който в последствие е начислен ДДС на основание пар.2а от ДР на Наредбата.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-208848/05.06.2023г. към MRN 21BG002002063378R4/29.12.2021г., на Директора на Териториална дирекция Митница Варна, в частта в която отказва да приеме митническата стойност на декларираната стока № 28 по MRN 21BG002002063378R4/29.12.2021г.; определена е митническа стойност на стока № 28 в размер на 13841,52 лв. /16478 кв.м х 0,84 лв./кв.м/; коригирани са данните за стока № 28 по МД с MRN 21BG002002063378R4/29.12.2021г.; и са определени дължими суми за досъбиране: ДДС в размер 1713,56 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания и за длъжник е определен „Ей Ди Логистик България“ ООД.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ей Ди Логистик България“ ООД, гр. Варна в останалата й част.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Ей Ди Логистик България“ ООД, ЕИК *****седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Девня“ №8, представлявано от управителя Диана Георгиева Аврамова направените по делото разноски в размер на 900,00 /деветстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: