РЕШЕНИЕ
№....
гр. Свиленград , 14.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на
седми март две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател:
ДОБРИНКА КИРЕВА
при секретаря ц. д., като разгледа докладваното
от съдия КИРЕВА гр.д.72 по описа за 2017 г. на
РС-Свиленград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа
на предявен от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, /универсиален правоприемник на преобразуваното и
прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България ЕООД/
представлявано от Изпълнителния директор Илка Георгиева Димова- Мазгалева и
Емил Димитров Кръстев-прокурист, чрез пълномощник – юрисконсулт Хюлия Топал
против Д.Х.С., ЕГН: **********,
Адрес: *** и Г.Х.С., ЕГН:.**********,
с Адрес: ***-иск с правно основание чл.422 от ГПК, като при
условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за солидарно осъждане на
ответниците Г.Х.С. и Д.Х.С..
В постъпилата исковата молба ищецът твърди,че съгласно Договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК от
07.08.2007 г. „БАНКА ДСК" ЕАД предоставила на Г.Х.С. кредитна карта с
лимит 1 500 лева /хиляди и петстотин лева/, при лихва и други условия, подробно
уговорени с договора за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит. „БАНКА ДСК" ЕАД изпълнила задълженията си за издаване и обслужване
на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК от 07.08.2007 г., като предоставила
кредитна карта на кредитополучателя сумата в размер на 1500 лева, която сума
била усвоена от кредитополучателя на 07.08.2007 г.На 25.07.2011 г. между
кредитополучателя Г.Х.С. и „Банка ДСК" ЕАД бил подписан Анекс за
преструктуриране чрез възстановяване в редовност на изискуем кредит на Г.Х.С. -
Анекс към Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на Банка ДСК от 07.08.2007 г. (наричан за краткост „Анекса"). На
основание т. 1 от Анекса, кредитът бил в размер на 1632 лева (хиляда шестстотин
тридесет и два лева). На основание т. 2 срокът на договора бил 168 (сто и
шестдесет) месеца, считано от датата на подписване на анекса.На основание т. 3
кредитът се усвоявал чрез разплащателна сметка № 02/14330670 с титуляр Г.Х.С..На
основание т. 4 кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка № 02/14081911 и
се отчитал по кредитната сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно
погасителен план.(Приложение № 1). Съгласно т. 5 падежна дата за издължаване
била 18-то число на месеца. На основание т. 6 от Анекса към договора за
кредитна карта от 25.07.2011 г. за предоставения кредит кредитополучателят
дължал заплащане на лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид
кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. Към датата на сключване на
договора базовият лихвен процент бил в размер на 7,44%, стандартната надбавка била в размер на 7,51 процентни пункта,
или лихвения процент по кредита бил общо 14,95%. ГПР по кредита бил 16,02 и можел да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите
условия.На основание т. 7 от Анекса,
страните постигнали съгласие изпълнението на задълженията по Анекса към Договор за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит на Банка
ДСК от 07.08.2007 г. да се обезпечи с поръчителството.В изпълнение на това задължение, в същия ден, на
основание чл. 138 - чл. 148 от ЗЗД и
във връзка с Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на Банка ДСК от 07.08.2007 г. бил подписан Договор за поръчителство по
силата на който Д.Х.С. качеството му
на Поръчител, се е задължил като физическо
лице да отговаря солидарно с Г.Х.С. за изпълнението на всички задължения, поети от Кредитополучателя.Предвид допуснатото неизпълнение по договора за
кредит, изразяващо се в неиздължаване
от страна на кредитополучателя на уговорените по договора месечни погасителни вноски, на 22.11.2011 г, кредитът
станал предсрочно изискуем съгласно т. 19.2 от Общите условия и „БАНКА ДСК" ЕАД
предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред.
С оглед
разрешението, дадено в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, акосъдът приемел, че
независимо от уговорката за автоматична предсрочна изискуемост на кредита при
условията на т. 19.2 от Общите условия, цедентът „Банка ДСК" ЕАД е следвало да уведоми
длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост - длъжниците били надлежно уведомени за
предсрочната изискуемост с уведомителни писма изх. № 2/06.01.2012 г. за Г.Х.С. и
изх.
№3/06.01.2012 г. за Д.Х.С.. Уведомителните писма били изпратени и
доставени на адресите за кореспонденция, посочени от ответниците в договора за кредит, респ. в
договора за поръчителство. Писмата били
доставени на посочените адреси, видно от обратна разписка с R № 2 (за кредитополучателя), респ. R № 3 (за поръчителя), копия от които прилага към настоящата искова молба.Ако
съдът не приемел така извършеното уведомяване за редовно, то моли да приеме, че
ответниците
са уведомени за предсрочната изискуемост с връчване на издадената заповед за незабавно
изпълнение. Изявлението на взискателя - цедента „Банка ДСК" ЕАД, за настъпилата
предсрочна изискуемост се съдържала в заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист и била достигнало до длъжника — ответник в настоящото
производство при узнаването за заповедта, която възпроизвеждала дословно
съдържанието на заявлението.
При евентуалност, в случай, че съдът не
приеме , че горното не е налице, моли да приеме, че ответниците са уведомени за предсрочната
изискуемост с връчване на настоящата искова молба.
Въз основа на
подаденото от „БАНКА ДСК" ЕАД на 13.01.2012 г. заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, било образувано ч.гр.дело №40/2012 г. по
описа на Районен съд - гр. Свиленград. По посоченото дело е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.01.2012 г. и Изпълнителен лист от
16.01.2012 г., съгласно които кредитополучателят Г.Х.С. и поръчителят Д.Х.С. били осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК"
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1712,00
лева - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.01.2012 г.
до изплащане на вземането; сумата от 115,84 лева — лихва за периода от 07.08.2007 г. до 12.01.2012 г. включително;
сумата от 24,31 лева -санкционираща лихва за периода от
22.11.2011 г. до 12.01.2012 г. включително, както и направените по частното
гражданско дело съдебно-деловодни разноски в размер на 137,04 лева. По силата на Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 18.04.2012 г., сключен между "БАНКА ДСК"
ЕАД (Цедент) и "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********
(понастоящем "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********) (Цесионер), "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД придобило процесното вземане срещу кредитополучателя Г.Х.С. и поръчителят Д.Х.С., ведно
с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Горното се потвърждавало и от приложеното в заверено
копие към настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен
протокол към Договора за цесия от 18.04.2012
г.Видно от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба
потвърждение от „БАНКА ДСК" ЕАД до "ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за
покупко-продажба на вземания от 18.04.2012 г., същият бил влязъл в сила и бил произвел своето действие.На
базата на изрично пълномощно от "БАНКА ДСК" ЕАД изпратили от името на
цедента уведомително писмо за цесията до длъжниците Г.Х.С. и Д.Х.С. на
адресите, посочени от тях в договора за кредит, респ. в договора за
поръчителство. В потвърждение на горното прилага към настоящата искова молба и моли да бъдат приети като
доказателство по делото 2 /два/ броя уведомителни
писма, ведно с обратните разписки. Идентификационният код на всяка от пратките (отбелязан върху самото уведомление)
съвпада с този на придружаващата обратна разписка с изрично посочен № (за Г.Х.С.) и с изрично посочен № (за Д.Х.С.). Уведомителните писма били получени на 11.05.2012 г.В този смисъл, длъжниците били надлежно уведомени
за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който
е упълномощил за това цесионера. Нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията,
доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.Независимо от гореизложеното, в случай, че съдът
приемел, че ответниците не са надлежно уведомени за прехвърлянето на вземането
с изпратените до тях уведомителни писма, то моли съда да приеме, че са уведомени за цесията с връчване
на поканите за доброволно изпълнение по изп. дело № 116/2016 г. по описа
на ЧСИ Калинка Араклиева, рег. № 771 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Хасково, образувано от цесионера "ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД за събиране на процесното вземане.При евентуалност, ако съдът приемел, че
връчването на поканата за доброволно изпълнение не представлява надлежно
уведомяване за прехвърляне на вземането, то моли да приеме, че ответниците са уведомени за прехвърляне на
вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея
писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал. З от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване
на длъжниците за извършената цесия.
В съответствие с чл. 429 от ГПК, цесионерът,
като частен правоприемник на цедента, се ползвал от издадения в полза на "БАНКА ДСК"
ЕАД Изпълнителен лист от 16.01.2012 г., издаден по ч.гр.дело № 40/2012 г. по описа на Районен съд
- гр. Свиленград.
На основание
горепосоченото и въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.01.2012 г. и Изпълнителен лист
от 16.01.2012 г. "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД било образувало срещу солидарните длъжници Г.Х.С.
и ДИМИГЪР Х.С. изпълнително дело № 116/2016 г. по описа на ЧСИ Калинка
Араклиева, рег. № 771 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Хасково.
След получаване
на поканата за доброволно изпълнение по горецитираното изпълнително дело
били постъпили писмени възражения от ответниците Г.Х.С. и Д.Х.С. срещу издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 16.01.2012 г.
Предвид горното и
на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК за "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД
възниква правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в
законоустановения едномесечен срок.
За пълнота
следвало да се отбележи, че процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото му на иск били налице
и предвид разрешението, дадено в т. 10 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането чрез договор за
цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК, легитимиран да предяви иска е и
цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
При условия на
евентуалност, ако съдът приемел, че предявеният от ищеца установителен иск по чл. 422 ГПК не
следвало да бъде уважен поради липса на уведомление до длъжника за изискуемост
на процесното вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, то моли съда да приеме, че ответниците са
уведомени за изискуемостта на вземането с връчването на препис от настоящата искова
молба, като осъди същите да му заплатят следните суми, произтичащи от неизпълнение
на договора за кредит от 07.08.2007 г.: 1712,00 лева - просрочена главница по
договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
настоящата искова молба до изплащане на вземането; 115,84 лева - лихва за периода от
07.08.2007 г. до 12.01.2012 г. включително; сумата от 24,31 лева -санкционираща
лихва за периода от 22.11.2011 г. до 12.01.2012 г. включително.
Предвид
гореизложеното,съда да постанови решение, с което да
установи по отношение на ответниците Г.Х.С., ЕГН **********
и Д.Х.С., ЕГН **********, съществуването на вземания на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** (като
правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД-цедент), за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.01.2012 г. и Изпълнителен
лист от 16.01.2012 г. по ч.гр.дело №40/2012 г. по описа на Районен съд-гр.
Свиленград, произтичащи от Договор
за кредит за текущо потребление от 07.08.2007 г. и Договор за поръчителство от 25.07.2011 г., включващи 1712,00 лева - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва г-ърху
главницата, считано от 13.01.2012 г. до изплащане на вземането; сумата от 115,84
лева - лихва за периода от 07.08.2007 г. до 12.01.2012 г. включително;
сумата от 24,31 лева -санкционираща
лихва за периода от 22.11.2011 г. до 12.01.2012 г. включително.
Присъдените
суми представлявали вземания по Договор
за издаване и обслужване на кредитни карти
с револвиращ кредит на „Банка ДСК" от 07.08.2007 г. и Анекс/25.07.2011 г.
към него. Към датата на настоящата искова молба дългът по описаният договор и
анекса към него е в размер на 757,36 лв. /седемстотин петдесет и седем лева и
тридесет и шест стотинки/-присъдена главница и 2,31 лв. /два лева и тридесет и
една стотинки/-присъдена законна лихва върху
главницата съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
16.01.2012 г. и Изпълнителен лист от 16.01.2012 г. по ч.гр.дело № 40/2012 г. по описа на Районен съд
— гр. Свиленград.
Предвид разрешението,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, моли да му бъдат
присъдени разноските, направени в заповедното
производство по ч.гр.дело № 40/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Свиленград,
в общ размер от 137,04 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
II. При условия на евентуалност, в.случай, че отхвърли
исковете по т. 1 моли съда да
осъди ответниците Г.Х.С., ЕГН ********** и Д.Х.С., ЕГН **********, да
заплатят солидарно на "ОТП Факторинг България"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** (като правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент), следните суми, произтичащи от
неизпълнение на договора за кредит от
10.07.2007 г.: 757,36 лв. /седемстотин петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/- главница по договора за кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до изплащане на вземането.
Претендира разноски както в
заповедното,така и направените в настоящото производство, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в
размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съобразно и
изискванията на чл.131 и сл. от ГПК в срока даден от съда по делото е
депозиран отговор от страна на ответника Д.Х.С.. С настоящият отговор оспорва предявения от „ОТП Факторинг
България" ЕАД с ЕИК ********* иск както на основанието, посочено в него, така
и претендирания размер. Счита същият за неоснователен и недоказан. Съображенията
му били следните:На първо място определено счита, че не съм бил редовно
известен от Цедента-кредитодател – „БНКА ДСК ЕАД /първоначален
кредитор/, че Договор за обслужване на кредитна карта от 07.08.2007г., ведно с Допълнително
споразумение към него е бил обявен за предсрочно изискуем. Това било така поради
следните обстоятелства и факти.За наличието на уведомително писмо от 06.01.2012г.,
изхождащо от Мениджър на клон-Виктория Маркова на към „Банка ДСК" ЕАД,
„връчено" по пощенски път на 09.01.2012г., касаещо предсрочна изискуемост но кредита,
узнал чрез връчената му искова молба. Приложеното към исковата молба известие за
доставяне R 2 в лявата му част било ръкописно
положен «подпис» от получател и ръкописно била
изписана и датата на която
«получателят» е положил подписа си. Ползваното от ищеца доказателство, за това, че ответника бил известен за предсрочната
изискуемост на кредит се явавало в случая абсолютно негодно. Нито подписа срещу абреавитурата: получател била
положен от него, нито ръкописното
изписване на датата били изготвени и съставени от ответника. С оглед на това обстоятелство оспорва истиността на подписа за
получател,положен върху известието за доставяне, както оспорва и истиността на
ръкописния текст на датата на доставяне. С оглед на това моли съда да
открие поризводството по реда на чл. 193 от ГПК в случай, че ищецът.заяви.; че ще се ползва от това
доказателство. Съгласно разпоредбите
на т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК при ВКС Предпоставките по чл.- 418 от ГПК за
постановяване на яезабавнвизпълнеиие са-налице, ако получаването на
воляизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие
„обявен'' в разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ и съответно изискването за
удостоверяване на изискуемост та по чл. 418, ал.З от ГПК"....правото на
кредитора следвало а да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, като кредиторът
трябвало да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита". От изложеното по-горе било ясно, че по настоящото
производство не бил надлежно уведомен от
кредитора за предсрочната изискуемост на кредита от което следвало, че само на
това основание предявения иск по чл. 422 от ГПК следвало да бъде оставен без
уважение.Поради горното моли съда да
постанови решение с което да остави
без уважение предявения от „ОТП Факторинг България" ЕАД с ЕИК *********, установителен иск и като последица от
това отмени Разпореждане за незабавно
изпълнение, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение №
49/16.01.2017г. въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК, издаден по ч.гр.д.№
40/2012 г. по описа на Свиленградския районен съд и да обезсили издадения въз основа на тази Заповед изпълнителен лист от
16.01.2012г по ч.гр.д.№ 40/2016г. по описа
на РС Свиленград и да прекрати производството по делото. Претендира да му бъдат присъдени направените по
делото съдебно деловодни разноски, вкл. и заплатения адв. Хонорар.
Съобразно
и изискванията на чл.131 и сл. от ГПК в срока даден от съда по делото е
депозиран отговор от страна на ответника Г.Х.С.. С настоящият отговор оспорва предявения от „ОТП Факторинг
България" ЕАД с ЕИК ********* иск както на основанието, посочено в него, така
и претендирания размер. Счита същият за неоснователен и недоказан. Съображенията
му били следните:На първо място определено счита, че не съм бил редовно
известен от Цедента-кредитодател – „БНКА ДСК ЕАД /първоначален
кредитор/, че Договор за обслужване на кредитна карта от 07.08.2007г., ведно с Допълнително
споразумение към него е бил обявен за предсрочно изискуем. Това било така поради
следните обстоятелства и факти.За наличието на уведомително писмо от 06.01.2012г.,
изхождащо от Мениджър на клон-Виктория Маркова на към „Банка ДСК" ЕАД,
„връчено" по пощенски път на 09.01.2012г., касаещо предсрочна изискуемост но кредита,
узнал чрез връчената му искова молба. Приложеното към исковата молба известие за
доставяне R 3 в лявата му част било ръкописно
положен «подпис» от получател и ръкописно била
изписана и датата на която
«получателят» е положил подписа си. Ползваното от ищеца доказателство, за това, че ответника бил известен за предсрочната
изискуемост на кредит се явавало в случая абсолютно негодно. Нито подписа срещу абреавитурата: получател била
положен от него, нито ръкописното
изписване на датата били изготвени и съставени от ответника. С оглед на това обстоятелство оспорва истиността на подписа за
получател,положен върху известието за доставяне, както оспорва и истиността на
ръкописния текст на датата на доставяне. С оглед на това моли съда да
открие поризводството по реда на чл. 193 от ГПК в случай, че ищецът.заяви.; че ще се ползва от това
доказателство. Съгласно разпоредбите
на т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК при ВКС Предпоставките по чл.- 418 от ГПК за
постановяване на яезабавнвизпълнеиие са-налице, ако получаването на
воляизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие
„обявен'' в разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ и съответно изискването за
удостоверяване на изискуемост та по чл. 418, ал.З от ГПК"....правото на
кредитора следвало а да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, като кредиторът
трябвало да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита". От изложеното по-горе било ясно, че по настоящото
производство не бил надлежно уведомен от
кредитора за предсрочната изискуемост на кредита от което следвало, че само на
това основание предявения иск по чл. 422 от ГПК следвало да бъде оставен без
уважение.Поради горното моли съда да
постанови решение с което да остави
без уважение предявения от „ОТП Факторинг България" ЕАД с ЕИК *********, установителен иск и като последица от
това отмени Разпореждане за незабавно
изпълнение, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение №
49/16.01.2017г. въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК, издаден по ч.гр.д.№
40/2012 г. по описа на Свиленградския районен съд и да обезсили издадения въз основа на тази Заповед изпълнителен лист от
16.01.2012г по ч.гр.д.№ 40/2016г. по описа
на РС Свиленград и да прекрати производството по делото. Претендира да му бъдат присъдени направените по
делото съдебно деловодни разноски, вкл. и заплатения адв. Хонорар.
След насрочване на делото за
разглеждане на същото в открито съдебно заседание с Определение №468 от 07.09.2017година ИМ е
оставена без движение за отстраняване на констатирани нередовности по нея,а
именно: относно предявения при условията на евентуалност осъдителен иск - да уточни
дали претендира сумата от 757,36 лева- главница, дали вземането се търси
на основание договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на Банка ДСК от 07.08.2007 г. или по договор за кредит от 10.07.2007 г.,
като по съответния договор да се посочи кога е осъществено неизпълнението, за
какво е неизпълнението, колко и кои месечни вноски не са платени в посочените
от договора срокове, кои вноски са станали предсрочно изискуеми и кога; кои вноски са издължени, колко е общия размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума; ако се претендират лихви
да се индивидуализират по вид и размер, период.
Приведе петитума на исковата молба за предявения осъдителен иск в
съответствие с уточнените фактически твърдения в обстоятелствената й част.
Със
същото Определение ,съдът е върнал
на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 1840/08.02.2017 г. на
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, в частта, в която са предявени срещу Г.Х.С., ЕГН **********, адрес:
***, и Д.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***,
обективно съединени искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК за установяване на оспорени в заповедното производство по ч.
гр. д. 40/2012 г. на РС – Свиленград парични вземания, за които е издадена
Заповед № 49 от 16.01.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист от 16.01.2012 г., по договор
за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК от
07.08.2007 г. и Договор за поръчителство от 25.07.2011 г. за сумите: 1712,00
лева - главница, ведно със законната лихва от от 13.01.2012 г до изплащане на
вземането, 115,84 лева – договорна лихва за периода 07.08.2007-12.01.2012г, и
24,31 лева – санкционираща лихва за периода 22.11.2011-12.01.2012 г., и прекратил в посочената част
производството по гр.д. № 72/2017 г. на РС – Свиленград, поради недопустимост.
Обезсилил е Заповед № 49 от 16.01.2012 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК,
издадена по ч. гр. д. №40/2012 г. на РС – Свиленград, с която е разпоредено
незабавно солидарно изпълнение на описаните в заповедта парични задължения от
длъжника Г.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***, и от длъжника Д.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***., както и Изпълнителен лист от 16.01.2012 г., издаден по ч. гр. д. №40/2012
г. на РС – Свиленград по отношение на длъжника Г.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***,
и длъжника Д.Х.С., ЕГН **********,
адрес: ***.
Констатираните нередовности са
отстранени от ищеца в предоставения му срок с допълнителна молба, съгласно
която
ищецът сочи,че съгласно
Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК от 07.08.2007 г. „БАНКА
ДСК" ЕАД е предоставила на Г.Х.С. кредитна карта с
лимит 1 500 лева /хиляди и петстотин лева/, при лихва и други условия, подробно
уговорени с договора за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит. „БАНКА ДСК" ЕАД е изпълнила задълженията си по за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на
Банка ДСК от 07.08.2007 г., като е предоставила кредитна карта на кредитополучателя сумата в размер на 1500 лева,
която сума е усвоена от кредитополучателя
на 07.08.2007 г. На 25.07.2011 г. между кредитополучателя Г.Х.С. и „Банка ДСК"
ЕАД е подписан Анекс за преструктуриране чрез възстановяване в редовност на
изискуем кредит на Г.Х.С. - Анекс към Договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК от 07.08.2007 г.На основание т. 1
от Анекса, кредитът е в размер на 1632 лева (хиляда шестстотин
тридесет и два лева).На основание т. 2 срокът на договора е 168 (сто и
шестдесет) месеца, считано от датата на подписване на анекса На основание т. 3
кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка № 02/14330670 с титуляр Г.Х.С.. На основание т. 4
кредитът се погасява чрез разплащателна сметка № 02/14081911 и се отчита по кредитната
сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план. Съгласно т. 5
падежна дата за издължаване е 18-то число на месеца.На основание т. 6 от Анекса
към договора за кредитна карта от 25.07.2011г. за предоставения
кредит кредитополучателят дължи заплащане на лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид
кредит, определян периодично от кредитора и надбавка.
Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е в размер на 7,44%, стандартната надбавка е в размер на 7,51
процентни пункта, или лихвения процент
по кредита е общо 14,95%. ГПР по кредита е 16,02 и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. По сключения
Договор за кредит за текущо потребление не били
платени изцяло 3 броя погасителни вноски с падеж 18-то число на месеца,
а именно: На 18.09.2011г. не била платена погасителна вноска в размер на 23,52
лева;На
18.10.2011 г. не била платена погасителна вноска в размер на 23,52 лева; На 18.11.2011 г.
не била платена погасителна вноска в размер на 23,52 лева. Предвид
допуснатото неизпълнение по договора
за кредит, изразяващо се в неиздължаване от страна на кредитополучателя на уговорените
по договора месечни погасителни вноски, на 22.11.2011 г. кредитът бил
станал предсрочно изискуем съгласно т. 19.2 от Общите условия и „БАНКА ДСК" ЕАД и е
наредено счетоводното записване на задължението на Г.Х.С., като е посочен и
размерът му към 12.01.2012 г. по пера: главница - 1712,00 лева; договорна лихва
115,84 лева, считано от 07.08.2007г. до 12.01.2012г.; наказателна лихва - 24,31,
считано от 22.11.2011г. до 12.01.2012г. и общ размер на задължението към
12.01.2012г. от 1852,15 лева, видно от приетото като доказателство по делото
Извлечение от счетоводни книги №19648358/12.01.2012г.
Моли съда да приеме следното уточнение: Претендира
заплащане на парични вземания по Договор за кредитна карта с револвиращ кредит от 07.08.2007г.
и Анекс от 25.07.2011г. по Договор за кредитна карта с револвиращ кредит от
07.08.2007г.
Моли съда да осъди ответниците Г.Х.С., ЕГН **********
и Д.Х.С., ЕГН **********, да заплатят солидарно на "ОТП Факторинг
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** (като
правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент), следните суми, произтичащи от неизпълнение на договора
за кредит от 07.08.2007 г. и анекс към него
от 25.07.2011г: 1712,00
лева - главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба
до изплащане на вземането; сумата от 115,84 лева - лихва за периода от
07.08.2007 г. до 12.01.2012 г. включително;
сумата от 24,31 лева -санкционираща лихва за периода от 22.11.2011 г. до 12.01.2012 г. включително.
Преписи от уточнителната молба са изпратени на ответниците за отговор в
едноседмичен срок от връчването й.
В предоставения от съда допълнителен
срок за отговор по уточнителната молба
са постъпили отговори от двамата ответника, чрез пълномощника им адв.Б.,
който оспорва размера на претенцията на ищеца. Допълнително твърди,че същата
била погасена по давност. Оспорва и активната процесуална легитимация на ищеца.
Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни и да присъди разноски в
полза на ответниците.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че ответникът Г.Х.С.
и „Банка ДСК” ЕАД са съконтрахенти по Договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК от 07.08.2007 г./за кратко
договор за кредит/, по силата на който банката е предоставила на ответника Г.Х.С.
кредитна карта с лимит 1 500 лева /хиляди и петстотин лева/.
Не спорят също , че сумата е усвоена
изцяло към датата на сключване на договора/07.08.2007г./, както и за това, че на
25.07.2011 г. между кредитополучателя отв.Г.Х.С. и „Банка ДСК" ЕАД бил
подписан Анекс за преструктуриране чрез възстановяване в редовност на изискуем
кредит на Г.Х.С. - Анекс към Договор за издаване и обслужване на кредитни карти
с револвиращ кредит на Банка ДСК от 07.08.2007г. На основание т. 1 от Анекса,
кредитът бил в размер на 1632 лева. На основание т. 2 срокът на договора
бил уговорен на 168 месеца, считано от
датата на подписване на анекса.На основание т. 3 кредитът се усвоявал чрез
разплащателна сметка № 02/14330670 с титуляр Г.Х.С..На основание т. 4 кредитът
се погасявал чрез разплащателна сметка № 02/14081911 и се отчитал по кредитната
сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен
план.(Приложение № 1). Съгласно т. 5 падежна дата за издължаване била 18-то
число на месеца. На основание т. 6 от Анекса към договора за кредитна карта от
25.07.2011 г. за предоставения кредит кредитополучателят дължал заплащане на
лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора и надбавка. Към датата на сключване на договора базовият лихвен
процент бил в размер на 7,44%, стандартната надбавка била в размер на 7,51 процентни пункта, или лихвения процент по
кредита бил общо 14,95%. ГПР по
кредита бил 16,02 и можел да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.На основание т. 7 от Анекса, страните постигнали съгласие изпълнението
на задълженията по Анекса към Договор
за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК от 07.08.2007 г. да се обезпечи с
поръчителството.В изпълнение на това
задължение, в същия ден, на основание чл. 138 - чл. 148 от ЗЗД и във връзка с Договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на Банка
ДСК от 07.08.2007 г. бил подписан
Договор за поръчителство по силата на който ответника Д.Х.С. качеството му на Поръчител, се е задължил
като физическо лице да отговаря
солидарно с отв.Г.Х.С. за изпълнението на всички задължения, поети от Кредитополучателя.
Страните не спорят, че ответникът Г.Х.С. е допуснал неизпълнение по договора
за кредит, изразяващо се в неиздължаване на уговорените месечни погасителни
вноски.
Във връзка с горното просрочие
банката е изпратила писма уведомления до двамата ответника с покана за
доброволно изпъленение в посочен в писмото срок, както и че при неизпълнение на
задължението същото ще се приеме за просрочено.
По делото са налични известия за
доставяне до двамата ответници,които подписи са оспорени от тяхна страна и на
основание чл.193 от ГПК съдът е открил производство по оспорване истинността
относно авторството на положения подпис за получател и относно истиността на
вписаната дата на връчване в Известие за доставяне № R2 с получател Г.Х.С. и изпращач Банка ДСК и с дата на връчване
09.01.2012г. и относно авторството на положения подпис за получател и относно
истиността на вписаната дата на връчване в Известие за доставяне № R3 с получател Д.Х.С. и изпращач Банка ДСК и с дата на връчване
09.01.2012г.
Във връзка с откритото производство по
оспорване на двете разписки е назначена и изслушана съдебно графологична
експертиза с вещо лице В.М.,съгласно която
подписът за получател на Известие за доставяне № R2 не е изпълнен от Г.Х.С. и подписът за
получател на Известие за доставяне № R3 не е изпълнен от Д.Х.С..
Освен тези факти, по делото е
установено още, че с договор от 18.04.2012 г. „Банка ДСК” ЕАД е прехвърлила
възмездно на „ОТП Факторинг България” ЕАД вземания по приложение № 1, сред
които е и вземането към ответника Г.Х.С.,
видно от приемо-предавателния протокол от 21.04.2012 г. и приложение № 1 към
договора за цесия от 18.04.2012 г. ,за което на двамата ответници са изпратени писма уведомления за извършената
цесия,които са получени от двамата ответници на една и съща дата,а именно на
10.05.2012г.
От
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Вещото
лице е приело,че ответника Г.С. е усвоил изцяло кредита с отпускането му,като
през м.07.2011година договора е преструктуриран в кредит за текущо потребление
и е в размер на 1652лв. със срок за издължаване 168месеца,като другият ответник е станал поръчител по
него.Вещото лице е посочило датати на които ответника Г.С. е преустановил
плащането,а именно от 18.09.2011г.
Вещото лице е посочило,че дължимата главница била 1712.00 лв./1652.00+60.00/,
договорна лихва възлизала на 115.84
лв./от 07.08.2007 до 12.01.2012 г/,а наказателна лихва възлизала на 24.31 лв./от 22.11.2011 до 12.01.2012 г/ или
общ размер на задължението 1852.15 лв.До
преди сумите преведени на ЧСИ се дължат към 28.12.2016 г: 907.55 лв ,в
т.ч.главница 439,19 лв/23 вноски/ и законова лихва-468,36 лв.,като вещото лице
е взело впредвид плащанията на ответниците настъпили в хода на процеса ,както и тези платени по образуваното изпълнително
производство и към 03.05.2017г.като в
таблица на л.125 е посочило,че всички дължими суми в това число главница и лихви
са погасени чрез плащане,включително и на ЧСИ. Размерът на дължимите суми към
13.01.2012 г.-датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК според вещото лице възлизат на 1989,19лева и
представляват:Главница – 1712.00 лв./1652+60/.Договорена лихва за периода от
07.08.2007 г до 12.01.2012 г.включително – 115.84 лв.санкциониращата лихва за
периода от 22.11.2011 г до 12.01.2012 г.
– 24.31 лв. Разноски - 37.04 лв.Юристконсулско възнаграждение 100.00 лв.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение.
Приложено
е и ч.гр.д.№40/2012г. по описа на
РС-Свиленград, по което има издадена Заповед №49 за изпълнение по чл.417 от ГПК от 16.01.2012г. за сумата
в размер на 1712.16
лв. – главница по неизпълнено договорно задължение, поето с Договор
за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК от
07.08.2007 г.;сумата в размер на 115,84лева,представляваща
договорна лихва за периода от 07.08.2007г. до 12.01.2012г. сумата от 24,31лева представляваща наказателна лихва за периода
от 22.11.2011 до 12.01.2012г.,ведно със законната лихва върху главницата , считано от 13.01.2012 година до окончателното
изплащане на вземането; както и разноски по делото в размер на 37,04лв. за държавна такса и 100лева за юрисконсултско
възнаграждение.Има издаден ИЛ от същата дата по така издадената заповед.
Налично
по делото е Удостоверение издадено от
ЧСИ Калинка Аракалиева с изх.№2483/30.06.2017г.,видно от което по претенцията
на ищеца е образувано изпълнително производство №20167710400161 на основание
издаден изпълнителен лист от
16.01.2012г. по чгрд№40/2012г. по описа на РС Свиленград. Наложен бил запор на
трудовото възнаграждение на ответника Д.С. и по сметка на ЧСИ били постъпили
общо 1413лева.
Срещу заповедта за изпълнение в срока
по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжниците/на 12.12.2016г.и от
двамата/, за което кредиторът е уведомен редовно със съобщение, връчено на 25.01.2017г. Исковата молба е постъпила в съда на 10.02.2017г.,т.е.
в законния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
При така установената фактическата
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
В настоящото
производство е останал висящ иск
с правно основание по чл. 79, ал.1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ от страна на ищеца ,а от страна на
ответниците е отправено възражение за
настъпила погасителна давност на вземането.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределена- та доказателствена тежест, ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи, че
между
страните/в случай между ответниците и Банка ДСК-цедент/ е възникнало валидно
облигационно правоотношение по Договор за кредитна карта с револвиращ кредит от
07.08.2007г. и Анекс от 25.07.2011г. по Договор за кредитна карта с револвиращ
кредит от 07.08.2007г ,както и че договорените кредитни средства са
усвоени от ответника,т.е. реално са предоставени на ответника,с което ищцовата банка е изпълнила задълженията си по
договора и анексите към него и
въз основа на който за ответника е възникнало задължение за заплащане на
търсените суми, настъпване изискуемостта на задължението поради изтичане на
крайния срок за издължаване,в случая настъпването на предсрочната изискуемост
на посочената в исковата молба дата, прехвърлянето на процесното вземане от страна на „БАНКА ДСК"
ЕАД на ищеца по делото, както и предмета на договора за цесия и валидното
уведомяване на длъжника за него.
В тежест на ответника е да установи всички обстоятелства, изключващи или
погасяващи претенцията на ищеца- напр. че е изпълнил задължението си и е
заплатил напълно вноските съгласно уговореното в договора и в уговорения срок.
Ищецът в настоящото
производство следа да докаже факта, от който вземането му произтича, а
Ответникът - всички свои възражения срещу вземането, в т.ч. и възражението за
погасителна давност.
Както се посочи по горе не се оспорва от страна на
ответниците,че ответникът Г.Х.С.
и „Банка ДСК” ЕАД са
съконтрахенти по Договор
за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК от
07.08.2007 г., по силата на който банката е
предоставила на ответника Г.Х.С. кредитна карта с лимит 1 500
лева /хиляди и петстотин лева/, че сумата е усвоена изцяло
към датата на сключване на договора/07.08.2007г./, както и за това, че на 25.07.2011 г. между
кредитополучателя отв.Г.Х.С. и „Банка ДСК" ЕАД бил подписан Анекс за преструктуриране
чрез възстановяване в редовност на изискуем кредит на Г.Х.С. - Анекс към
Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка
ДСК от 07.08.2007г. На основание т. 1 от Анекса, кредитът бил в размер на 1632
лева. На основание т. 2 срокът на договора бил
уговорен на 168 месеца, считано от датата на подписване на анекса.На
основание т. 3 кредитът се усвоявал чрез разплащателна сметка № 02/14330670 с
титуляр Г.Х.С..На основание т. 4 кредитът се погасявал чрез разплащателна
сметка № 02/14081911 и се отчитал по кредитната сметка на кредитополучателя с
месечни вноски, съгласно погасителен план.(Приложение № 1). Съгласно т. 5
падежна дата за издължаване била 18-то число на месеца. На основание т. 6 от
Анекса към договора за кредитна карта от 25.07.2011 г. за предоставения кредит
кредитополучателят дължал заплащане на лихва, формирана от базов лихвен процент
за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. Към датата
на сключване на договора базовият лихвен процент бил в размер на 7,44%,
стандартната надбавка била в размер
на 7,51 процентни пункта, или лихвения процент по кредита бил общо 14,95%. ГПР по кредита бил 16,02 и можел да бъде
променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.На основание
т. 7 от Анекса, страните постигнали съгласие изпълнението на задълженията по Анекса към Договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на Банка ДСК от 07.08.2007 г. да се обезпечи с поръчителството.В изпълнение на това задължение, в същия ден, на
основание чл. 138 - чл. 148 от ЗЗД и
във връзка с Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на Банка ДСК от 07.08.2007
г. бил подписан Договор за поръчителство
по силата на който ответника Д.Х.С.
качеството му на Поръчител, се е задължил като физическо лице да отговаря солидарно с отв.Г.Х.С. за изпълнението на всички задължения, поети от Кредитополучателя.
Установено е по делото и че с договор от 18.04.2012 г. „Банка ДСК”
ЕАД е прехвърлила възмездно на ищцовото дружество „ОТП Факторинг България” ЕАД
вземания по приложение № 1, сред които е и вземането към ответника Г.Х.С., видно от приемо-предавателния
протокол от 21.04.2012 г. и приложение № 1 към договора за цесия от 18.04.2012
г. ,за което на двамата ответници са
изпратени писма уведомления за извършената цесия,които са получени от двамата
ответници на една и съща дата,а именно на 10.05.2012г.С факта на подписване на
договора, съответно от постигане на съгласие за сключването му, вземането към
ответниците е преминало от предишния кредитор
върху новия кредитор – ищеца, който става носител на вземането – обстоятелство,
обуславящо и наличието на материално правната му легитимация.Цесията
е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето
лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на
договорите. В представения по делото договор страните по договора са уговорили
възмездно прехвърляне на цесионера –ищцовото дружество на вземания, произтичащи
от договори за кредит, описани в приложение №1 към договора срещу определена
цена. Съдът намира, че препращането в договора към приложението, неразделна
част от него, е допустимо определяне на вземането като включването към този
списък и препращането към него, прави последното определяемо. В представеното и
прието по делото Приложение №1 процесното вземане към ответниците е
достатъчно индивидуализирано. Поради това и предвид изричната препратка към
Приложение №1 в цесионният договор, съдът намира договорът за цесия за
действителен и с ясен и определен предмет.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД не съдържа изискване
за срок за съобщаване и форма за съобщаване. Няма значение и начинът, по който
цесията ще се съобщи от цедента на длъжника – това може да стане по телефон, по
телекс, по факс или писмено, като писменото съобщение не е задължително да бъде изпратено по
пощата. Смисълът на съобщението е да се пресече възможността длъжникът да
престира на лице, което не е кредитор, като за да се доведе до знанието му
станалата цесия е без значение формата на извършеното съобщение, защото тя не е
условия за валидност. Действието на съобщението до длъжника се явява правно
релевантно единствено и само до това, че изпълнение с погасяващ ефект може да
се направи единствено на цесионера. Задължението на стария /предишен/ кредитор
да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне се обуславя и от това, последния
да знае на кого в бъдеще следва да изпълни своето задължение. Преди да е
направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си
и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и
т.н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна. Съобщаване на
извършеното прехвърляне на вземането е сторено както чрез връчване на писма
уведомления за извършената цесия,които са получени от двамата ответници на една
и съща дата,а именно на 10.05.2012г, така и с получаване на преписа от исковата
молба и приложенията към нея, съдържащи и уведомление за прехвърляне на
вземания./така и Решение №245/30.06.2016година постановено по в.гр.д.
№334/2016година по описа на Окръжен съд Хасково/.
От
страна на ответниците се оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането.
В т.18 на ТР №4 от
18.06.2014год. на ВКС, по тълк. Дело № 4/2013год. ОСГТК, изрично е дадено
разрешение на така повдигнатия спор /относно предсрочната изискуемост на
вземане, произтичащо от договор за банков кредит/.
Така даденото разрешение
е задължително за прилагането му от съдилищата, при разрешаване на конкретните
хипотези. Според даденото разрешение, ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост, не са съществували
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането
не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на посоченото
основание.
В решението са посочени и
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Изложено е, че предсрочната изискуемост представлява едностранно изменение на
договора. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл.60 ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит, или непогасения
остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. Изрично е посочено, че извлечението
от счетоводните книги на банката установява вземането, но не представлява
документ удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката
да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора
предварителна договорка при какви условия договора за кредит става предсрочно
изискуем, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това заявление да е
достигнало до длъжника. Прави се извод, че предпоставките за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаване на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
Следва изрично да се уточни,че в
настоящото производство искът с правно основание е прекратен и издадената
Заповед и ИЛ по приобщеното като доказателство по делото ч.гр.д.№40/2012г. по
описа на РС Свиленград са обезсилени,поради което горните постулати имат
непряко значение по делото,но следва да се вземат впредвид по осъдителния иск.
От страна на ищеца са ангажирани
доказатества за изпратена писма с обратни разписки до двамата ответника,с който
се уведомяват за обявяването на дълга за предсрочно изискуем.Ангажираните от
страна на ищеца писмени доказателства са оспорени от страна на ответниците и е
открито производство по реда на чл.193 от ГПК по оспорване истинността относно
авторството на положения подпис за получател и относно истиността на вписаната
дата на връчване в Известие за доставяне № R2 с получател Г.Х.С. и изпращач Банка ДСК и с дата на връчване
09.01.2012г. и относно авторството на положения подпис за получател и относно
истиността на вписаната дата на връчване в Известие за доставяне № R3 с получател Д.Х.С. и изпращач Банка ДСК и с дата на връчване
09.01.2012г.
Във връзка с откритото производство по
оспорване на двете разписки е назначена и изслушана съдебно графологична
експертиза с вещо лице В.М., чието заключение като неоспорено от страните съдът
приема за компетенто и безпристрастно дадено и се кредитира от съда с доверие,
се установява,че , подписът за получател на Известие за доставяне № R2 не е изпълнен от Г.Х.С. и подписът за
получател на Известие за доставяне № R3 не е изпълнен от Д.Х.С..При това положение следва да се
приеме,че двамата ответници не са надлежно уведомени за обявяването на дълга за
предсрочно изискуем. Поради това следва да се признае, че оспорените документи/
Известие за доставяне № R2
с получател Г.Х.С. и изпращач Банка ДСК
и с дата на връчване 09.01.2012г. и
Известие за доставяне № R3
с получател Д.Х.С. и изпращач Банка ДСК
и с дата на връчване 09.01.2012г. / са неистински, на основание чл.194, ал.2
от ГПК и същите се
изключат от доказателствения
материал по делото.
Тежеста на доказване,
относно наличието на предпоставките за обявяване на договора за предстрочно
изискуем, е на ищцовото дружество,но освен коментираните по горе ,други
доказателства не се ангажираха по делото. При това положение и предвид
установената нередовност на връчването на двете писма, както и липсата на други
доказателства в подкрепа на довода за обявяване на договора за предстрочно
изискуем към 22.11.2011година,следва да
се направи извод, за недоказаност на твърдението в исковата молба, че задължението
по договора е станало предсрочно изискуемо към горепосочената дата.
Друг е въпроса ,че срокът
на действие на договора е до 25.07.2029година при което дори и да се приеме,че
от страна на праводателя на ищеца не е спазено изискването за обявяване на
предсрочната изискуемост на задължението ,то с факта на подаване на исковамата
молба в съда с която е инициирано производство касаещо претенции за събиране на
вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно
изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,в
настоящият случай исковата молба в съда, кредиторът разполага с правото да
предяви осъдителен иск, включително съединен с иска по чл. 422, ал.
1 ГПК, или да инициира ново заповедно производство.
При това положение и
съобразно заключението на вещото лице,следва да се приеме,че ответниците дължат
следните суми във връзка с неизпълнение на договора за кредит от 07.08.2007г. и анекс
към него от 25.07.2011г.,а именно: сумата
в размер на 439,19 лв/23 вноски/ по договора
за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова
молба/08.02.2017г./ до изплащане на вземането и сумата от 115,84 лева - лихва за периода от 07.08.2007 г. до
12.01.2012 г. включително; сумата от
24,31 лева -санкционираща лихва за периода от 22.11.2011 г. до 12.01.2012 г. включително ,доколкото
съгласно заключението на вещото лице лихвата е в размер на -468,36 лв.,но от
ищеца се претендира лихва в по нисък размер.
Доколкото се установи,че страните са били
обвързани от процесния договор,следва да се изследва и отправеното от страна на
ответниците правопогасяващо
възражение за изтекла давност на претендираните суми от страна на ищеца.
Основателността
му изисква съдът да разгледа възражението за погасяване на претенцията за
процесното вземане поради изтичане на петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД,
тъй като по давност може да бъде погасено само съществуващо вземане.
Съобразно
разпоредбата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Както бе посочено по-горе, предсрочна изискуемост на кредита не е
настъпила към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което давност не е започнала да тече. Обстоятелството, че
банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем не освобождава длъжника от
задължението да плаща месечните погасителни вноски на съответните им падежи.
Безспорно по делото не са представени
доказателства за погасяване на тези вземания чрез плащане или друг погасителен
способ. Съгласно чл. 430 ал. 1 от ТЗ, кредитополучателят (ответника) се
задължава да върне отпуснатата по кредита сума след изтичане на срока по
кредита. По смисъла на този член, срокът по кредита е този, с изтичането на
който кредитополучателят е длъжен да
върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва и такси. Ако
междувременно не настъпи предсрочна изискуемост на кредита, едва след изтичане
на този срок вземането на кредитора става изискуемо и започва да тече давността
по чл. 114 от ЗЗД. Правната уредба на договора за банков кредит дава възможност
на страните да уговорят връщане на кредита и изплащане на лихвата на периодични
(анюитетни) вноски, до пълното погасяване на
задължението. Това обаче не превръща договора за банков кредит в договор с
периодични плащания (ВКС Р. 28-2012-ІІІ), нито определя по-кратък срок за
неговото погасяване, нито по-ранен начален момент на давностния срок. Това е
така, защото при периодичните плащания отделните задължения, въпреки своя общ
правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения (ВКС ТР
3-2012-ОСГТК). Докато при договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски, отделните плащания са начин на
разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. Приложим за
главницата е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. /в т.см.
Р.28/05.04.2012г. по гр.д.№523/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда
на чл.290 ГПК/. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение №28 от
05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г., ІІІ г.о., в което се приема, вземанията на
кредитора по договор за банков кредит се погасяват с петгодишната давност, тъй
като при договора за заем е налице неделимо плащане, а уговореното връщане на
заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
плащания, тъй като месечните вноски представляват частични плащания по
договора.
При това положение и съгласно горепосоченото възприето от
правната теория следва да се приеме,че вземането е станало изискуемо от датата
на постъпване на исковата молба в съда/08.02.2017г./,доколкото както се посочи
по –горе , писмата изпратени до ответниците за обяваване на задължението за
предрочно изискуемо са неистински документи и не могат да породят правното си
действие и договорът е продължил своето действие,който пък от своя страна е със
срок до 25.07.2029година.С
подаване на исковата молба в съда на 08.02.2017г. ищеца е упражнил правото си да обяви
вземането за предсрочно изискуемо и от тази дата /08.02.2017г./ вземането е станало изискуемо./ така и Решение
№ 61/08.02.2016 по дело
№1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.съгласно което -Исковата молба може да има характер на волеизявление
на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис
от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не
са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по
друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито
да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито
може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение./. Предвид
изложеното, исковата молба има характер на покана за изпълнение и е поставила ответниците
в забава /предвид установените предпоставки визирани в чл.11 на Анекс 1/ водещи
до автоматичната изискуемост на задължението-а именно-установеното неплащане на
задължения в период по-голям от 90 дни.
С оглед горепосоченото следва да се приеме
за неоснователно направеното от ответниците възражение за настъпила давност на вземанията на ищеца.
В този смисъл съдът приема, че в хода на
процеса е настъпила претендираната от ищеца предсрочна изискуемост на вземането
по договора за кредит-конкретно на посочената дата 08.02.2017год.
Следва
да се отбележи, че понеже кредитът е станал предсрочно изискуем на
08.02.2017год., към същия момент следва да се определят задълженията по
кредита. Според заключението на ССЕ към момента на подаване на исковата
молба в съда, ответниците дължат на ищцовото дружество сумите: главница в
размер на 439,19 лв/23 вноски/ по договора за кредит, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на депозиране на настоящата искова молба/08.02.2017г./ до изплащане на
вземането,като за разликата до пълният предявен размер от 1712,00 лева като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли.
Следва да се
уважи по горните съображения и акцесорният иск за лихва за сумата от 115,84 лева - лихва за периода
от 07.08.2007 г. до 12.01.2012 г. включително;
сумата от 24,31 лева -санкционираща лихва за периода от 22.11.2011 г. до 12.01.2012 г. включително , доколкото
съгласно заключението на вещото лице лихвата е в размер на -468,36 лв.,но от
ищеца се претендира лихва в по нисък размер.
Въпреки ,че по
образуваното ИД срещу ответниците е налице погашение чрез плащане и към
03.05.2017година задължението е изплатено изцяло съгласно заключението на
вещото лице по СИЕ,то съгласно мотивите
на т.9 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВК е прието,че : По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът
взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са
фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1
ГПК. В хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да
е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в
изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт –
разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия
процес. Правото на обратен изпълнителен
лист по чл.245, ал.3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в
изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към
момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е
съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено,
обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало
от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента
на приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в
изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на
вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен
изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на
осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата
на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на
иска, то съдът не следва да съобразява
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Искането на ищеца за присъждане на законната лихва от датата на
депозиране на ИМ в съда се явява допустимо,а по същество и за
основателно,доколкото както се посочи по горе главният и акцесорен иск на ищеца
е частично основателен.
Относно
разноските:
По делото се констатираха действително да са направени от
ищеца разноски в общ размер
на 718,48лв. за държавна такса/168,48лева/, възнаграждение за вещо лице/250лева/
и юрисконсултско възнаграждение /300лева/, а от страна на ответника в общ размер на 904 лева ,от които депозит за
вещо лице в размер на 220лева и 84лева за пътни на същото и явяване в съдебно
заседание и 600лева адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят направените разноски в общ размер на 224,74 лв.съобразно
уважената част на исковете, а на ответника следва да се присъдят на основание
чл.78,ал.3 от ГПК разноски в общ размер на 621,23лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.
79, ал.1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ
ответниците Д.Х.С., ЕГН: **********, Адрес: *** и Г.Х.С., ЕГН:.**********, с Адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на
ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, /универсиален правоприемник на преобразуваното и прекратено
без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България ЕООД/ представлявано от
Изпълнителния директор Илка Георгиева Димова- Мазгалева и Емил Димитров
Кръстев-прокурист, чрез пълномощник – юрисконсулт Хюлия Топал, сумата в размер на 439,19 лева/23 вноски/ главница по договора
за кредит от 07.08.2007г. и анекс към него
от 25.07.2011г, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от 08.02.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата от 115,84
лева - лихва за периода от 07.08.2007 г. до 12.01.2012 г. включително; сумата от 24,31 лева -санкционираща
лихва за периода от 22.11.2011 г. до
12.01.2012 г. включително ,като ОТХВЪРЛЯ
искът за разликата от 439,19лева
до пълният предявен размер от 1712,00
лева като
неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл. 194 ал. 2 ГПК, вр с чл. 193 ал.1 от ГПК, че Известие за доставяне
№ R2 с получател Г.Х.С.
и изпращач Банка ДСК и с дата на
връчване 09.01.2012г. и Известие за
доставяне № R3
с получател Д.Х.С. и изпращач Банка ДСК
и с дата на връчване 09.01.2012г. са неистински документи,що се отнася до удостоверяването
относно връчването на получателите им - Г.Х.С. и Д.Х.С. и на основание чл.194 ал.2 предл.2
от ГПК ги изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА ответниците Д.Х.С., ЕГН: **********, Адрес: *** и Г.Х.С., ЕГН:.**********, с Адрес: *** , на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, /универсиален правоприемник на преобразуваното и
прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България ЕООД/
представлявано от Изпълнителния директор Илка Георгиева Димова- Мазгалева и
Емил Димитров Кръстев-прокурист, чрез пълномощник – юрисконсулт Хюлия Топал,
направените по настоящото гр.д.№ 72/2017г. по описа на Районен съд Свиленград разноски в общ размер на 224,74 лв.
ОСЪЖДА ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, /универсиален правоприемник
на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг
България ЕООД/ представлявано от Изпълнителния директор Илка Георгиева Димова-
Мазгалева и Емил Димитров Кръстев-прокурист, чрез пълномощник – юрисконсулт
Хюлия Топал, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
ДА ЗАПЛАТИ на ответниците Д.Х.С.,
ЕГН: **********, Адрес: *** и Г.Х.С.,
ЕГН:.**********, с Адрес: *** , направените по
настоящото гр.д.№ 72/2017г. по
описа на Районен съд Свиленград разноски в общ размер на 621,23лв.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с Въззивна
жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на Решението,
приложеното ч.гр.д.№ 40/2012г година по описа на Районен съд - Свиленград да се върне.
СЪДИЯ:…………..........…..
/Добринка Кирева/