Решение по дело №134/2022 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 128
Дата: 17 октомври 2022 г. (в сила от 17 октомври 2022 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Бянова Нейкова
Дело: 20227280700134
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 128/17.10.2022 г.                                             гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЯМБОЛ, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ

На шести октомври 2022 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ :   ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

 СТОЯН ВЪЛЧЕВ

                                                                                                                                                                       

Секретар   Велина Митева

Прокурор   М.Божидаров

като разгледа докладваното от  съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

КАНД №134 по описа за 2022 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е образувано по касационна жалба от „Монтажи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София с ЕИК: *********, подадена чрез пълномощник адв.К.Д. от АК София срещу Решение № 19 от 08.07.2022 г. по Административно наказателно дело № 20222320200042/2022г. на Районен съд - Тополовград. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление/НП/ № Х-11-ДНСК-54 от 14.04.2022 г. на Заместник Началника на ДНСК - гр. София, с което на „Монтажи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Лъчезар Станчев“ № 9, представлявано от Т.Б.Д. – изпълнителен директор, на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/.

Решението се счита за постановено на първо място при неправилно приложение на закона, конкретно на разпоредбата на чл. 148, ал. 6 ЗУТ. На второ място се твърди допуснато от съда съществено процесуално нарушение, което се обосновава с необсъждане на всички събрани по делото писмени доказателства и отхвърлени доказателствени искания на „Монтажи“ ЕАД, гр.София. Иска се съдът да отмени съдебния акт и  потвърденото с него наказателно постановление.

 В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Със становище вх.№2389/06.10.2022г., депозирано по електронен адрес на съда преди о.с.з. се заявява, че се поддържат съображенията и исканията в касационната жалба и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касацията ДНСК, редовно призован, се представлява от М.В. - правосопособен юрист, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба, моли решението на  Районен съд - Тополовград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, нестрадащо от пороците, посочени в жалбата.Счита, че с решението си първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи на „Монтажи“ ЕАД, в това число и по отношение приложимостта на разпоредбата на чл.148, ал.6 от Закона за устройството на територията.По делото не са представени доказателства от „Монтажи“ ЕАД за извършване на строително-монтажни работи на Язовир „С.Д.“ в условията на бедствена или аварийна ситуация, по смисъла на Закона за бедствията и авариите. Нещо повече, разпоредбата на чл.148, ал.6 от Закона за устройството на територията не изключва издаване на разрешение за строеж, така както сочи касатора. Разрешение за строеж се издава при всички случаи, в това число и в условията на тази хипотеза, но законодателят е предвидил облекчен режим, като разрешението за строеж се издава по частични работни проекти, като след приключване на неотложните строително-монтажните работи, а не на всички такива, възложителят съответно следва да окомплектова строителната документация и да я представи на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж.За неоснователни счита и доводите на касатора за включване на Язовир „С.Д.“ в списък на язовирите, нуждаещи се от авариен ремонт, одобрени с решение на Министерски съвет от 13.07.2018 г., като основание за приложимостта на сочената разпоредба, тъй като с това решение по т.2 е одобрен списък на язовирите, нуждаещи се от основен ремонт, а не спешен такъв. Такива са и констатациите на служителите на РДНСК – Хасково, които са установили на място извършване на строително-монтажни работи, представляващи основен ремонт. Не без значение е и фактът, че строително-монтажните работи са започнали година и повече след включване на язовира в списъка на Министерски съвет и са приключили на 28.01.2019 г., много преди съставяне на Акта за установеното нарушение, като е установено, че язовирът се ползва вече по предназначение и за него няма издадени одобрени строителни книжа.В този смисъл, моли съдът да постанови съдебния си акт, като моли да присъдив полза на представляваното от нея учреждение юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Ямбол намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение счита за  изключително подробно и мотивирано, както от фактическа страна, така и от правна страна, и изцяло споделя съображенията за неговото постановяване. С оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление е наложена санкция в нейния минимален размер, съответстваща на тежестта на извършеното нарушение, и като правилно решението, което го потвърждава, моли касационната инстанция да го остави в сила.

 

При проверката по реда на чл.63в от ЗАНН вр. с глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, съдът установи следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна, като по отношение на обжалвания съдебен акт не се констатират касационни отменителни основания. Съображенията за това са следните:

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Тополовград е било Наказателно постановление/НП/ № Х-11-ДНСК-54 от 14.04.2022 г. на Заместник Началника на ДНСК - гр. София, с което на „Монтажи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Лъчезар Станчев“ № 9, представлявано от Т.Б.Д. – изпълнителен директор, на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/. Административно-наказателната отговорност на касатора е била ангажирана за това, че в качеството на строител съгласно договор за строителство от 12.02.2019 г. сключен с възложителя „ДКК“ ЕАД гр.София, е изпълнил строително-монтажни работи на язовир „С.Д.“, собственост на Община Тополовград, без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.137, ал.3, предл.2-ро и чл.148, ал.1 от ЗУТ, т.е. незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Този факт е безспорно установен в производството пред първоинстанционния съд въз основа на събраните писмени доказателства, подробно обсъдени от съда.Мотивите по приложението на закона, изложени от  Районен съд – Тополовград, изцяло се споделят, поради което и на осн. чл.221, ал.1 от АПК касационният състав препраща към тях, без да ги преповтаря и потвърждава крайния извод за това, че  „Монтажи“ ЕАД, гр.София, е осъществил състава на административното нарушение по чл.137, ал.3, предл.2-ро от ЗУТ и чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Не е налице и твърдяното като допуснато от съда съществено процесуално нарушение - необсъждане на всички събрани по делото писмени доказателства и отхвърлени доказателствени искания на „Монтажи“ ЕАД, гр.София, които да са ограничили правото на защита на касатора. Районен съд – Тополовград е обсъдил съдържащите се в преписката писмени доказателства, взел е предвид и събраните гласни доказателства, които безпротиворечиво сочат за липса на строителни книжа. Отхвърлянето на доказателственото искане за представяне на доказателства за подадено искане до община Тополовград за издаване на разрешение за строеж не представлява съществено процесуално нарушение – би било такова, ако може да промени крайния извод на съда. Видно от приложеното към касационната жалба заявление вх.№54-10-361/14.09.2021г., възложителят на строежа ДКК“ ЕАД, гр.София действително е поискал одобряване на технически проект и издаване на разрешение за строеж, но такива не се представят и пред касационната инстанция при разглеждане на делото една година по-късно, поради което не се установяват нововъзникнали факти и обстоятелства, които да сочат за отстранено нарушение.

В заключение съдът приема, че по отношение на обжалваното Решение № 19 от 08.07.2022 г. по Административно наказателно дело № 20222320200042/2022г. на Районен съд – Тополовград не се констатират твърдяните с жалбата касационни отменителни основания. Като е потвърдил наказателното постановление, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, съответен на събраните доказателства и приложимите материалноправни разпоредби на Закона за устройство на територията. Решението на Районен съд – Тополовград следва да се остави в сила, като изходът на споря обуславя и основателност на претенцията на ответника по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди в минимален размер от 80(осемдесет) лева.

 

Водим от горното, съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 08.07.2022 г. по Административно наказателно дело № 20222320200042/2022г. на Районен съд – Тополовград.

 

 

ОСЪЖДА „Монтажи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №9, с ЕИК: *********, да заплати на Дирекция за национален строителен контрол, с административен адрес: гр.София, бул.“Христо Ботев“ №47,  юрисконсултско възнаграждение в размер от 80(осемдесет) лева.

 

 

 

Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете                         ЧЛЕНОВЕ:  1. /п/ не се чете                                                           

        

                                                                                                                      2. /п/ не се чете