№ 3555
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20211100105770 по описа за 2021 година
прецени:
Делото е образувано по предявен от Х. Т. И. срещу Административен
съд София град осъдителен иск с правно основание чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ, за
заплащане на обезщетение в размер на 25 005 лева с твърдение за забавено
правосъдие при разглеждането на адм. дело № 11096/2019 г. на АССГ, адм.
дело № 8041/2020 г. на АССГ и адм. дело № 3074/2021 г. на АССГ.
Пълномощникът на ищеца Х. Т. И. излага, че е предявил пред ответника
Административен съд София град иск срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ за заплащане на обезщетение за „нечовешко и унизително
отнасяне“ спрямо ищеца като лишен от свобода, което се изразявало в липса
на безплатно лечение в затвора. Във връзка с възражение от ГДИН срещу
надлежната легитимация, представителят на ищеца поискал от ответника
АССГ служебно да посочи ответниците по делото, което, според
пълномощника на ищеца, ответникът бил длъжен да направи. Състав на
АССГ като първа инстанция приел, че по адм. дело № 11096/2019 г. надлежен
ответник е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Касационната
инстанция на АССГ приел по адм. дело № 8041/2020 г., че надлежен ответник
е Специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода
(СБАЛЛС) и с допълнително решение № 1935 от 24.03.2021 г. разпоредил да
се образува дело срещу СБАЛЛС. В резултат на това било образувано адм.
дело № 3074/2021 г. на АССГ като първа инстанция. Ищецът твърди, че
поради противоречива практика АССГ като ответник не изяснил служебно
кой е надлежният ответник по образуваните пред него дела, което според
ищеца било негово задължение. Това било причина за забавяне на
разглеждането на делото извън разумния срок. Ищецът завел иск и поискал
1
обезщетение за липса на безплатно лечение на 03.10.2019 г., а към датата на
предявяването на иска 03.05.2021 г. искът предстояло да бъде разгледан,
понеже АССГ имал противоречива практика по този въпрос. Като период на
претенцията за неимуществени вреди пълномощникът на ищеца посочва
периода от подаването на исковата молба пред АССГ – 03.10.2019 г., до
окончателното „решаване на иска срещу СБАЛЛС“.
Ищецът претендира неимуществени вреди, които според него се
изразявали в чувства на фрустрация, малоценност и безпомощност, загуба на
доверие в правосъдието и неговите функции за защита на основни права,
гарантирани в Конвенцията.
На основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищеца
прави искане до съда да осъди ответника Административен съд София град да
му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 005 лева,
заедно с мораторно обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86 ал. 1 от ЗЗД, считано от датата на деликта 03.10.2019 г. – в петитума
началната дата не се посочва, но е посочена в обстоятелствената част на
исковата молба (стр. 13).
Ответникът Административен съд София град не е взел становище по
предявените искове в срока по чл. 131 ГПК. В становище, постъпило в СГС с
вх. № 20439 от 06.04.2022 г. от представител на ответника се прави
възражение, че не му е предоставена възможност за становище, тъй като с
разпореждане № 1212 от 05.07.2021 г. съдът бил конституирал като ответник
Прокуратурата на Р. България и е предоставил едномесечен срок за отговор
на „този ответник“. С молба от 20.09.2021 г. ответникът отново излага довод,
че срок за отговор на исковата молба от 05.05.2021 г. не му бил предоставян.
Възраженията са неоснователни. Съдът не е конституирал като
ответник Прокуратурата на Р. България. В гражданския процес съдът не
конституира ответник, а ответник е това лице, срещу което е предявен искът
– в случая в исковата молба изрично е посочен като ответник
Административен съд София град. Този ответник е посочен и в мотивите на
разпореждане № 1212 от 05.07.2022 г. Вписването в диспозитива на
разпореждането на Прокуратурата на Р. България като ответник е било
грешка по смисъла на чл. 253 ГПК, която не променя ответника по делото, не
конституира нов ответник и не води до ненадлежност на действията по чл.
131 ГПК. Според цитираната разпоредба, след като приеме исковата молба,
съдът изпраща препис от нея на ответника, което е сторено. Разпореждането с
погрешно посочен ответник е с адресат не ответника, а деловодството на
съда, за извършване на описаните в разпореждането действия. Независимо от
погрешното посочване на ответника, съдебният служител е изпратил
съобщение с препис от книжата по делото на надлежния ответник
Административен съд София град. Съобщението с преписа от исковата молба
е било получено от пълномощник на ответника Административен съд София
град на 19.07.2021 г. (л. 35). В съобщението са дадени указания за подаване на
отговор в едномесечен срок и действията, които ответникът може да извърши
в срока за отговор. Изявленията на представителя на ответника в молба вх. №
10622 от 28.07.2022 г. и в молба вх. № 17382 от 20.09.2021 г. се приемат от
2
съда като нарушение на изискването на чл. 3 ГПК за добросъвестност при
упражняване на процесуалните права на страната, а не като надлежно
упражняване на правото по чл. 2 ГПК да се получи защита и съдействие в
гражданския процес.
В представено с вх. № 20439 от 06.04.2022 г. становище ответникът
чрез своя представител по същество оспорва основателността на предявения
иск. Оспорва твърденията на ищеца за допуснато от ответния съд забавяне
при разглеждането на делото. Излага становище, че преценката за „разумен
срок“ при разглеждането на делото следва да се извърши според обективни
критерии: предмета на производството, правна и фактическа сложност на
делото, поведението на страните или техните представители и на отговорния
за забавянето орган. Процесуалните действия на съдебните състави са били
насочени към изясняване спора от фактическа страна, а извършването или
неизвършването на конкретни действия от съда не препятства страната да
получи защита на правата си в съдебното производство. В конкретния случай,
според ответника, настъпилите забавяния не обосновавали извод, че
продължителността на процеса е била прекомерна.
Делото е разгледано с участието на прокурор, което е задължително на
основание чл. 10 ал. 1 ЗОДОВ. В писмената защита пълномощникът на ищеца
е поискал „изрични мотиви по този въпрос“, с твърдение за колизия на
разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗОДОВ с цитираната в писмената защита
практика на ЕСПЧ. Тук следва да се има предвид, че практиката на ЕСПЧ,
която пълномощникът на ищеца цитира относно участието на прокуратурата,
е неотносима към настоящото дело. Цитираните от пълномощника на ищеца
решения на ЕСПЧ са по дела срещу Руската федерация, чиято прокуратура не
е част от съдебната власт, а е самостоятелна федерална централизирана
система от органи и организации, която действа на принципа на йерархично
подчинение и разширени разследващи, репресивни и контролни правомощия,
съгласно ст. 4, 6, 9.1, 22 и сл. от Федералния закон за прокуратурата на
Руската федерация. Некоректно е да се прави паралел между прокуратурата
на Руската федерация и Прокуратурата на Р. България, която е част от
съдебната власт, чиито правомощия в процеса са ограничени и чиято дейност
е под непосредствен надзор както от съда, така и от независими контролни
органи в съдебната власт. Участието на прокурор в производството по
ЗОДОВ не нарушава принципа за равенството на страните в гражданския
процес и не влиза в противоречие с разпоредбите на ЕКЗПЧ.
Като разгледа спора по същество и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът взе предвид следното:
Ищецът Х. Т. И. е предявил пред ответния съд АССГ срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) осъдителни искове,
квалифициран от ищеца с правно основание чл. 284 вр. чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС за
заплащане на обезщетения в размери по 3600 лева всеки иск, за имуществени
и неимуществени вреди, с твърдение за причиняването им от неосигуряване,
за сметка на бюджета на ведомството, на метадон за лечение на зависимост.
Исковата молба е постъпила в АССГ с вх. № 29448 от 03.10.2019 г. и на
следващия ден 04.10.2019 г. било образувано адм. дело № 11096/2019 г. на
3
АССГ. На 09.10.2019 г. съдия в ответния съд е разпоредил изпращане на
препис за отговор в едномесечен срок (л. 75; адм.д. № 1096/2019 г. л. 3). На
04.11.2019 г. по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от
ответника ГДИН (л. 90-91; адм.д. л. 20-21). В отговора е било направено
възражение за нередовност на исковата молба и възражение за ненадлежност
на ГДИН като ответник по предявения иск, тъй като програми за лечение на
лица, зависими от опиати, могат да се осъществяват в местата за лишаване от
свобода от лечебните заведения към тях. На 07.11.2019 г. съдия в АССГ е
указал на ищеца в 7 дневен срок да посочи поддържа ли иска срещу този
ответник. На 20.11.2019 г. с вх. № 35284 пълномощникът на ищеца е
представил становище по отговора на исковата молба. Със становището не са
били изпълнени указанията на съда и с разпореждане от 25.11.2019 г. съдът
отново е дал указание за изявление дали ще насочи иска си срещу нов
ответник. На 26.11.2019 г. пълномощникът на ищеца е заявил, че е насочил
иска си срещу ответника ГДИН и желае конституирането на този ответник. С
определение от 06.12.2019 г. съдът е освободил ищеца от държавна такса,
указал е на ответника представяне на доказателства и е насрочил делото за
разглеждане в съдебно заседание на 11.02.2020 г. от 11:20 ч. (адм.д. л. 42; гр.д.
л. 109). С молба вх. № 926 от 13.01.2020 г. представител на ответника е
направил искане за прекратяване на делото поради идентичност на предмета
на делото с адм. дело № 7895/2019 г. на АССГ, приключило с отхвърлително
разпореждане № 9914/2019 г. В съдебно заседание на 11.02.2020 г. съдът е дал
ход на делото, докладвал исковата молба и отговора, приел писмените
доказателства и дал възможност на ищеца да представи писмена молба за
връчване на трето неучастващо в делото лице – АИПСМП „Д-р Канчелов“
във връзка с искания за представяне на доказателства от третото лице. Съдът
е отложил делото за 17.03.2020 г. от 9:10 ч. Молбата е била представена на
12.02.2020 г. (адм.д. л. 73, гр.д. л. 135). На 14.04.2020 г. съдът е разпоредил
препис от молбата да се изпрати на третото лице и му е определил 7-дневен
срок за представяне на изисканите доказателства. С разпореждане от
17.03.2020 г. съдът е пренасрочил делото за 09.06.2020 г. от 9:40 ч., поради
обявеното извънредно положение. В съдебно заседание на 09.06.2020 г. съдът
е дал ход на делото, събрал е допълнително представени писмени
доказателства – справка от третото лице и доклад на омбудсмана, приложен
от пълномощника на ищеца, дал е ход на устните състезания и е обявил, че ще
се произнесе с решение в срок. С решение № 4184 от 27.07.2020 г. съдът е
отхвърлил предявения иск.
Срещу това решение е подадена касационна жалба с вх. № 23645 от
29.07.2020 г. от ищеца чрез неговия пълномощник, до АССГ – тричленен
състав. Първоинстанционният съд е разпоредил размяна на книжа на
04.08.2020 г. На 14.08.2020 г. първоинстанционният състав на съда е изпратил
първоинстанционното дело и касационната жалба на тричленен състав. На
17.08.2020 г. било образувано адм. дело № 8041/2020 г. на XVIII касационен
състав. С документ с вх. № 30505 от 01.10.2020 г., озаглавен „Писмени
бележки“, пълномощникът на касатора е поискал отвод на съдебния състав,
разглеждащ делото (Кадм.д. л. 38, гр.д.л. 193). С определение в съдебно
4
заседание на 13.10.2020 г. съдебният състав се е отвел от делото. На
14.10.2020 г. делото е било разпределено на друг съдия докладчик (КАдм.д. л.
43, гр.д.л. 198). На 28.10.2020 г. пълномощникът на касатора е подал искане
за преюдициално запитване до СЕС с формулирани въпроси. Касационното
дело е било разгледано в съдебно заседание на 13.11.2020 г. съдът е дал ход на
делото, приел е доказателствата, приложени към касационната жалба,
отхвърлил е искането за преюдициално запитване и е дал ход на устните
състезания. Обявил е, че ще се произнесе с решение в срок. С решение №
6817 от 30.11.2020 г. АССГ – XII тричленен състав е оставил в сила
първоинстанционното решение. Решението е окончателно.
На 07.12.2020 г. пълномощникът на касатора е направил искане за
„допълнително произнасяне по исковете срещу ГДИН и евентуалните
ответници в т. 3.1.1. от исковата молба, с твърдение за непроизнасяне по
цялото искане. С искане за допълнително произнасяне и тълкуване („втора
част“), постъпило в АССГ с вх. № 38640 от 08.12.2020 г. пълномощникът на
касатора отново прави искане за „допълнително произнасяне по исковете
срещу ГДИН и евентуалните ответници в т. 3.1.1 от исковата молба, както и
срещу самата СБАЛЛС. С документа е направено искане за отвод и на
докладчика по касационното дело. Във връзка с това искане, касационният
съдебен състав се е отвел с определение № 9084 от 08.12.2020 г. На
09.12.2020 г. е постановено разпореждане искането с вх. № 38640 от
08.12.2020 г. да се докладва на новия състав. Нов съдебен състав е определен
на 29.12.2020 г. (гр.д. л. 250). С разпореждане от 19.01.2021 г. АССГ XIII
касационен състав е постановил връчване на ответника на преписи от
исканията на ищеца от 07.12.2020 г. и 08.12.2020 г. С „молба с искания“ с вх.
№ 2293 от 22.01.2021 г. пълномощникът на касатора е направил изявление за
липса на произнасяне на АССГ XII касационен състав по исковата претенция
„за твърдяната дискриминация“ срещу ГДИН и останалите ответници.
Направил е възражение срещу разглеждането на допълнителните искания в
закрито съдебно заседание. С определение от 15.02.2021 г. е постановен отвод
на XIII касационен състав, поради участие на член на състава в предходно
разглеждане на делото и отвод на същия. На 25.02.2021 г. делото е било
разпределено на друг съдия докладчик (гр.д. л. 261). С допълнително решение
№ 1935 от 24.03.2021 г. АССГ X касационен състав е отхвърлил исканията на
касатора. Със същата молба съдът е указал да се изготви служебен препис от
молба вх. № 38640 от 08.12.2020 г., която да се докладва за образуване на
ново дело по иск на Х. Т. И. срещу СБАЛЛС и разпределянето му на
докладчик. Образуваното адм. дело № 3074/2021 г. на АССГ 64 състав е било
изпратено на Софийския районен съд по подсъдност на 19.04.2021 г.
Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на
първоинстанционния съд:
Предмет на делата, за които пълномощникът на ищеца твърди, че
ответният съд е допуснал забавяне, са осъдителни искове с правно основание
чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение от ответника Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ за твърдяно в исковата молба
неизпълнение на задължение на органите на ответника за предоставяне за
5
сметка на бюджета на ведомството, на „необходимо лекарство“ на ищеца,
който изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Производството по
предявените искове е предмет на уредба в глава XI от
Административнопроцесуалния кодекс, към която препраща чл. 285 ал. 1
ЗИНЗС. В исковата молба и последващите изявления изрично се сочи като
ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. На стр. 8 от
исковата молба „при условията на евентуалност“ се прави искане, ако АССГ
приеме, че ГДИН не е надлежният ответник, като ответник да бъде
конституиран: началникът на Централния Софийски затвор; Министерството
на правосъдието, ако АССГ приеме, че началникът на Затвора гр. София не е
легитимиран; и Министерството на здравеопазването, ако АССГ приеме, че
Министерството на правосъдието не е легитимиран ответник. В исковата
молба не се съдържа изявление за насочване на иска при евентуалност срещу
тези лица, нито искане за осъждане при евентуалност на тези лица. В отговор
на указанията на съда във връзка с надлежния ответник, пълномощникът на
ищеца изрично е посочил ГДИН като ответник с молби вх. № 35925 и 36081
от 27.11.2019 г. (л. 106-107). В съответствие с това, административният съд е
разгледал адм.д. № 11096/2019 г. по иска, предявен срещу ответника ГДИН и
е постановил решение № 4184 от 27.07.2020 г., с което е отхвърлил иска
срещу този ответник. Решението е било оставено в сила с решение № 6817 от
30.11.2020 г. по касационно адм. дело № 8041/2020 г.
Едва след приключването на касационното производство, с искане с вх.
№ 38640 от 08.12.2020 г. (стр. 8, гр.д. л. 238) пълномощникът на ищеца е
направил изрично искане за произнасяне с решение срещу СБАЛЛС с
твърдение, че касационната инстанция е приела лечебното заведение като
надлежен ответник по предявения иск. Касационният състав е приел
направеното искане с вх. № 38640 от 08.12.2020 г. като искова молба,
предявена срещу нов ответник – Специализираната болница за активно
лечение на лишените от свобода, и е указал образуване на ново адм. дело №
3084/2020 г., впоследствие изпратено по подсъдност на СРС.
В исковата молба по настоящото дело пълномощникът на ищеца
обосновава нарушаване на изискването за разглеждане на делото в разумен
срок с довода, че ответникът АССГ е следвало служебно да изясни кой е
надлежният ответник – ГДИН или СБАЛЛС, по който въпрос ответният съд
имал противоречива практика – първоинстанционният състав на АССГ
приемал, че ГДИН е надлежният ответник, а касационният състав приемал, че
надлежен ответник е СБАЛЛС. Поради тази противоречива практика, се
стигнало до забавяне на разглеждането на делото в разумен срок.
На първо място, следва да се отбележи, че в касационното решение не е
направена констатация за друг надлежен ответник, различен от този, срещу
когото е било исковото производство. Касационният състав на АССГ в
мотивите на решението се е мотивирал с липсата на правомощия на
администрацията на ответника ГДИН за предприемане на действия за
осигуряване на метадон – подаване на заявление и сключване на договор, с
който лекарственото средство да се осигури със средствата на държавния
бюджет, и че такава възможност има съответното лечебно заведение.
6
На второ място, съдът в исковия процес, в т.ч. административният съд в
исковото производство по глава XI от АПК, няма правомощие да
„конституира“ по своя преценка надлежен ответник вместо посочения от
ищеца и да се произнася срещу лице, непосочено от ищеца като ответник,
каквото искане по същество се съдържа в исковата молба до АССГ. Съгласно
чл. 127 ал. 1 т. 2 и 5 ГПК, приложима по силата на препращащата разпоредба
на чл. 204 ал. 5 АПК, исковата молба трябва да съдържа името на ответника,
срещу когото се предявява искът, и в какво се състои искането, т.е. какво
решение да постанови съдът срещу посочения ответник. Посочването на
ответника, срещу когото се предявява искът, е задължение на ищеца.
Оплакванията в последващи изявления, за конкретни действия или
бездействия на определено лице – в случая на СБАЛЛС, не е достатъчно за
конституирането му като ответник, а е необходимо конкретно и изрично
изявление с искане за постановяване на решение срещу това лице. Отново
ищецът, а не съдът, в исковото производство по АПК е задължен да насочи
иска си срещу надлежния ответник, определим според особеното правило на
чл. 205 ал. 1 АПК. Според тази разпоредба, това е юридическото лице,
представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
С изменението на АПК с § 7 т. 5 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ бр. 94
от 29.11.2019 г., в сила на 02.12.2019 г. (след образуването на
първоинстанционното производство пред АССГ) е приета нова ал. 2 в чл. 205
АПК, според която съдът следва да укаже на ищеца срещу кого следва да
насочи иска си, когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на
изискванията на ал. 1. По смисъла на тази разпоредба, задължение за даване
на указания съдът има когато действието или бездействието, което е
основание на претенцията за обезщетение, има характер на административен
акт по чл. 21 АПК, или на действие или бездействие на административен
орган по чл. 250 и чл. 256 АПК.
Конкретният случай не е такъв. Специализираната болница за активно
лечение на лишените от свобода е лечебно заведение в системата на
Министерството на правосъдието и юридическо лице, съгласно чл. 35 ал. 2
вр. ал. 1 и чл. 5 от Закона за лечебните заведения. Неговите органи и
длъжностни лица обаче нямат характер на административни органи, а
лечението и медицинското обслужване, което извършва в лечебно заведение,
не е административна дейност. Конкретното бездействие, което е било
основание на предявения иск, е свързано с твърдяно от ищеца право да
получи лекарственото средство метадон, което да бъде заплатено от
държавния бюджет. Съгласно чл. 2а ал. 1 и чл. 2б от цитираната в
касационното решение Наредба № 34 от 25.11.2005 г. за реда за заплащане от
държавния бюджет на лечението на българските граждани за заболявания,
извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, лекарственото
средство метадон се осигурява от Министерството на здравеопазването и се
предоставя на лечебни заведения по подадени от тях заявления. Процедурата
по предоставянето на лекарственото средство от МЗ е административна, но в
това административно правоотношение лечебното заведение не е
7
административен орган, а здравна институция, която като страна в
административното производство заявява пред административния орган и
получава лекарственото средство, което прилага лекарственото средство в
лечебната дейност. Особеният ред за получаване на метадон не превръща
лечебната дейност с неговото прилагане в административна дейност, нито
превръща СБАЛЛС в административен орган.
След като бездействието, на което се основава искът, не е в рамките на
административна дейност и не е допуснато от административен орган, за
административния съд не е възникнало задължение да указва на ищеца да
предяви иска си срещу лечебното заведение. Това е така, защото за такъв иск
не е приложим редът на глава XI от АПК, а общият ред на глава XIII от ГПК.
Административният съд няма задължение да указва на ищеца в производство
по глава XI от АПК, че следва да предяви иска си по общия ред на ГПК.
Когато за пръв път след приключване на касационното производство, с
искане вх. № 36840 от 08.12.2020 г. пълномощникът на ищеца е направил
искане за осъждане на лечебното заведение СБАЛЛС, по това искане е било
образувано адм. дело № 3074/2021 г., впоследствие изпратено делото по
подсъдност на Софийския районен съд за разглеждане по общия ред на ГПК.
Поради тези съображения съдът намира, че ответникът АССГ не е
допуснал нарушение във връзка с легитимацията на ответника в
административните производства по адм.д. № 11096/2019 г. и адм.д. №
8041/2020 г., което да са довели до забавено разглеждане и решаване на
делата.
Другите процесуални действия на ответния съд при разглеждане и
решаване на визираните административни производства също не са довели до
нарушаване на правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок.
Първоинстанционното административно производство е образувано и
разпределено на съдия на следващия ден след постъпването на исковата
молба в ответния съд. Пет дни по-късно е разпоредена размяна на книжа. С
оглед възраженията на ГДИН по процесуалната му легитимация като
ответник, на 07.11.2019 г. и 25.11.2019 г. съдът е дал указания на ищеца да
заяви дали ще посочи нов ответник. Тук докладчикът е допуснал грешка, като
е визирал като „нов ответник“ ГДИН, срещу който искът вече е бил предявен.
Това обаче не е довело до забавяне разглеждането на делото, а
пълномощникът на ищеца е потвърдил, че насочва иска си срещу ответника
ГДИН. На 06.12.2019 г. съдът е насрочил делото за разглеждане за 11.02.2020
г., за след два месеца. В съдебно заседание на 11.02.2020 г. делото е било
отложено за 17.03.2020 г. Впоследствие делото е било отсрочено за
09.06.2020 г. във връзка с обявеното извънредно положение. В съдебно
заседание на 09.06.2020 г. съдът е приел допуснатите доказателства и е
приключил съдебното дирене. Първоинстанционното решение е било
постановено на 27.07.2020 г. Всички действия на първоинстанционния
съдебен състав са били извършени своевременно и са били необходими са
надлежното събиране на доказателствата и правилното решаване на делото.
Не е било допуснато забавяне и от касационния съдебен състав при
разглеждане и решаване на адм. дело № 8041/2020 г. на АССГ. Постъпилата
8
на 29.07.2020 г. касационна жалба е била админисрирана три работни дни
след постъпването и, а след размяна на книжа административното дело е било
изпратено на тричленен състав на АССГ. Делото е получено от тричленен
състав на 14.08.2020 г. (петък), а касационното производство е било
образувано на следващия работен ден 17.08.2020 г. (понеделник). Поради
поискан от пълномощника на касатора отвод на съдебния състав на
01.10.2020 г. (л. 193), и наложеното от това преразпределение на делото на
14.10.2020 г., същото е било разгледано в открито заседание на 13.11.2020 г.
Касационното решение е било постановено на 30.11.2020 г., с което
разглеждането на делото е приключило. Последващото адм. дело №
3074/2021 г. не е продължение на предходните административни
производства, както го третира пълномощникът на ищеца, а е ново дело,
образувано по нов иск на пълномощника на ищеца, предявено срещу нов
ответник. Поради това, неговата висящност първоначално пред АССГ, а
впоследствие пред СРС, не следва да се взема предвид при преценка на срока,
в който са разгледани и решени адм.д. № 11096/2019 г. и адм. дело №
8041/2020 г.
В случая не е била налице и необходимост от разглеждане на делото в
по-кратък срок с оглед здравословното състояние на ищеца, на каквато се
позовава пълномощникът на ищеца. От изложението в исковата молба до
АССГ и доказателствата по делото е видно, че ищецът е провеждал
метадонова терапия по време на делото. Оплакванията му в исковата молба са
били не за неосигуряване на лечение с метадон, а за неосигуряване на лечение
за сметка на бюджета на ответното учреждение. В исковата молба се излага и
по административното дело се установява (л. 125), че на ищеца е било
прилагано метадоново лечение докато е бил лишен от свобода и по време на
разглеждането на делото.
Поради изложените съображения, предявеният от Х. Т. И. срещу
Административен съд София град иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ
следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева,
дължимо от ищеца на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от Х. Т. И. ЕГН **********, адрес: гр. Пирдоп ул.
„******* срещу Административен съд София град, адрес: гр. София 1000 ул.
******* осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, за заплащане на
обезщетение в размер на 25 005 лева за неимуществени вреди с твърдение за
причиняването им от нарушение на правото на разглеждане в разумен срок на
адм. дело № 11096/2019 г. на АССГ, адм. дело № 8041/2020 г. на АССГ и адм.
дело № 3074/2021 г. на АССГ като неоснователен.
Осъжда Х. Т. И. да заплати на Административен съд София град
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10