Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 73/гр. Варна, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на
деветнадесеи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев
в.т.д.№761/2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от Б. ***
срещу решение № 33/25.04.2019 г., постановено по т.д. №107/2018 г. по описа на
ОС – Разград, в отхвърлителната част.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, неправилно
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени
страдания. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част
не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди
Насрещната
страна и третото лице помагач, не са подали писмени отговори.
Постъпила е и въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“
АД, със седалище гр.София срещу решение № 33/25.04.2019 г., постановено по т.д.
№107/2018 г. по описа на ОС – Разград, в частта за горницата над 5000 до
присъдените 95 000 лева. Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния
закон – чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД. Твърди, че присъденото обезщетение е значително завишено и не отговаря на действителния обем претърпени
болки и страдания. Насрещната
страна и третото лице помагач, не са подали писмени отговори. В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в
производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните
не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя –
наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно – процесните претенции са
доказани по основание. Въззивните
възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради
нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е
налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното
му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, а от своя страна
пострадалият поддържа, че е налице занижаване размера на присъденото
обезшетение. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд
съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертно заключение се установява, че непосредствено след
произшествието, са констатирани следните травматични увреждания,
получени от въззивника Б.Б.Б.: в окосмена част, ляво теменна област на главата
- дълбоко, под нивото на околната кожа охлузване с мокреещо червеникаво дъно на
площ от 9/4,5см с неправилно дълбоко разкъсване в горната му част; по горни
крайници-охлузвания върху гърба на дланно-пръстова става на среден пръст и по
гърба на палеца на дясна ръка; подкожна кръвениста колекция около нокътя на
показалеца; по долни крайници - рана с неправилно разкъсани ръбчета и дълбоко
охлузена периферия в гора половина на средата на капачката на десен крак и
кръвонасядания в съседство; срединно-вертикално насиняване на меките тъкани в
средните две четвърти на лицева повърхност на дясна подбедрица и охлузвания;
оток и насиняване на меки тъкани на вътрешен глезен на десния крак и три
дълбоки охлузвания; затруднено активно и пасивно движения в тази част на
ставата; две рани с неправилни разкъсани ръбчета на върховата фаланга на палеца
на десния крак и в областта на нокътното ложе на втори пръст; болка, ток и
насинява в областта на лява колянна област; дълбоки охлузвания с неправилна
удължена форма в долните три четвърти на лицева повърхност на лява подбедрица;
дълбока драскотина на гърба на ходилото на ляв крак; рана с „минус" тъкан
с яркочервено дъно в петната област на ляв крак. Поради влошаване на
състоянието ми, няколко дни след инцидента, постадалият е приет в държавна
болница „Улус", гр.Анкара, Република Турция, където се установява, че в
резултат на травмата на главата се е развил хроничен хематом под твърда мозъчна
обвивка в ляво голямомозъчно полукълбо - челнотеменна област; възможен огнищен
инфаркт в ляво голямомозъчно полукълбо; съвместими за мозъчно размесване зони в
ляво мозъчно полукълбо; инфарктни области в малкия мозък; киста под мека
мозъчна обвивка в лява слепоочна област; киста под мека мозъчна обвивка в лява
средна черепна ямка. Вещото лице е категорично, че локализирането на
патологичните увреждания на мозъчните структури в ляво мозъчно кълбо на
пострадалия са пряк резултат от получената при произшествието травма в лява
теменна област на главата. Констатираното увреждане на мозъчните структури е с
хроничен характер, подлежи на постоянно наблюдение и лечение до живот,
представлява тежка телесна повреда - постоянно разстройство на здравето с
опасност за живота на пострадалия. Към
датата на произшествието – 24.12.2016 г., въззивникът е бил в трудоспособна
възраст – на 56 години, като според свидетелските показания е бил здрав,
енергичен, общителен и социално активен. Полагал е грижи за голямото си
семейство, отглеждал животни, поддържал градина и стопанство. След
инцидента, физическото и емоционалното
състояние на пострадалия Б. се е променило драстично, същият почти напълно
изгубил работоспособността си, лесно се уморявал при извършване на елементарни
движения, залежал се, получавал изтръпване на крайниците, трудно се придвижвал
без придружител, затруднявал се захвата на горните му крайници и започнал да
изпуска предмети, често повишавал кръвно налягане, постоянно се оплаквал от
главоболие, говорел затруднено и несвързано, изпитвал постоянен страх, че ще
умре, че ще получи пореден кръвоизлив. През 2018 г., в резултат на мозъчната
травма, претърпял мозъчен инсулт, като в продължение на шест месеца бил на
легло. След инцидента, с оглед тежкото му здравословно състояние, животът на Б.
се променил напълно, като ежедневието му основно се е състояло от медецински
прегледи, рехабилитации и физиотерапии, ежемесечни скенери. От заключението на вещото лице по назначената
СМЕ и обясненията му дадени в съдебно заседания, следва да се направи обоснован
извод, че независимо от своевременно проведеното и адекватно предприето
лечение, възникналите в резултат на получената при произшествието мозъчна
травма патологични изменения са с прогресивен характер, които хипотетично, при
правилно повеждано комплексно и системно лечение може да бъдат забавени, но не
се изключва и вероятността за негативна динамика в състоянието му.
Диагностицираното мозъчно увреждане компрометира трудостопособността на
въззивника и съпътства ежедневието му с лесна уморяемост, двойно виждане и
нестабилна походка, световъртеж и гадене. Противопоказан му е всякакъв
физически труд, умствено натоварване и силни емоции, като животът му е в
постоянен риск. По
отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а
предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства
- обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за
увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да
се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в
основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично
осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на
застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете
задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния
договор. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в
съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната
съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на
Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014
г. на Върховен касационен съд и редица други. За
определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и
страдания в конкретния случай следва да се вземе изживяното по време и след
произшествието, съответно изключително негативното му отражение във физически,
психологически и емоционален план, периода на лечение на въззивника, което не е
приключило и липсва възможност за пълното му възстановяване, времето през което
е бил затруднен да се обслужва самостоятелно, да се движи нормално, което
безспорно е довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието. Наличието на
тежко увреждане на мозъка, довело до временна опасност за живота и
продължителен период на възстановяване, обуслява извода за висок интензитет на
болките и страданията, които е изпитал Б.Б.Б..
Наред с това, следва да се съобрази, че болките
и страданията, във физически,
психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в
момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това.
Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил
върху неимуществената сфера на въззивника, поради което критерият на
справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна
степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалата. Предвид това и съобразявайки се
с факта, че повече от три години и половина след произшествието, въззивникът
все още е ограничен във възможността да води пълноценен живот, както и с
правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и
страдания "по справедливост", съдът счита, че справедливото
обезщетение е в размер на 140 000 лева. С
оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера от 140 000 лева, поради което обжалваното решение следва да се
отмени в отхвърлителната част за горницата над 95 000 до 140 000 лева, като
вместо него се постанови друго, с което се присъди допълнително обезщетение в
размер на 45 000 лева. В
останалата отхвърлителна и обжалвана част до 195 000 лева, решението
следва да се потвърди. В
съдебно заседание, пълномощникът на въззивника Б. е направил искане за
присъждане на разноски на осн.чл.38, ал.2 от ЗА. Възмездяването на разноски,
при условията на чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв., предпоставя представяне на договор
за правна помощ, с изрично указване на постигнато съгласие за начин на
представителство при условията на същата разпоредба. Доколкото договор за
правна помощ не е представен нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния
съд, не са налице предпоставките на чл.38 от ЗА, поради което разноски не се
дължат. На
осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемото дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, следва да бъде
осъдено да заплати в полза на съда, държавна такса върху уважените исковете, в
размер на 1800 лева и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 900
лева. С
оглед уговореното общо възнаграждение за защита по двете жалби, изхода на спора
и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемото дружество, следва да се присъдят разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от жалбата
на Б.Б.Б., и съобразно отхвърлянето на жалбата на застрахователя, в
размер на 1500 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение № 33/25.04.2019 г., постановено по т.д. №107/2018 г. по описа на ОС –
Разград, в частта с която е отхвърлен предявения
от Б. ***“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.Софияи адрес на управление бул.“Джеймс
Баучер“ 87, иск с правно основание чл.432 от КЗ, за горницата над 95 000 лева до 140 000 лева, претендирани като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.12.2016 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.Софияи адрес на управление бул.“Джеймс
Баучер“ 87, да заплати допълнително на Б.Б.Б., с ЕГН ********** ***, сумата от 45 000 (четиридесет и пет
хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 24.12.2016 г., на основание чл.432 от КЗ
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 33/25.04.2019 г., постановено по т.д. №107/2018 г. по описа на ОС –
Разград, в
останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА Б.Б.Б., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.Софияи адрес на управление бул.“Джеймс Баучер“
87, сумата от 1500 (хиляда и петстотин)
лева, шредставляващи направените във въззивното производство разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.Софияи адрес на управление бул.“Джеймс
Баучер“ 87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА, сумата от 2700 (две хиляди и седемстотин) лева,
представляваща държавна такса върху уважената част от исковете, вкл. за
въззивното обжалване, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: